РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. гр.Мадан, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100052 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., обл.
С. против "К." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." ****,
представлявано от С. Р. Я., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено, че Договор за потребителски кредит № **** г. сключен между
страните е нищожен на основание чл.26 ал. 1от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит
№ **** г. сключен между страните, въз основа на която клауза е сключен Договор за
поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит №
**** п сключен с "К." ЕАД. Съгласно Договора за потребителски кредит № *** г., ищцата
следвало да върне сумата по кредита, която възлизала на сумата от 2128,48 лева, при сума на
получаване 1500 лева, застрахователна премия 132,24 лева, при ГПР 47,78 лева, ГЛП: 39,70%, при
срок на кредита от 16 вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, ищцата
следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството А. ЕООД, с цел да бъде обезпечен,
сключеният договор. По договора за предоставяне на поръчителство, ищцата следвало да заплати
сумата от 1 842.08 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за
поръчителство. Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № ***г. сключен с „К.“ ЕАД, е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Посочва, че Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата
и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които
води до тяхната недействителност. Посочва, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1,
т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № ***г. бил
посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането
му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита,
или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в
погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Посочва се, че в погасителния план, който обаче не отговарял на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по
ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит № *** г. е предвидена дължимосгта на
1
главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани,
подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а
единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво
точно се съдържа в тази обща сума. Процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Липсвала ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият. В настоящият случай не ставало ясно какво
точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дьлжимостга на
такса гарант. Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР. В договора за кредит е посочен ГПР в размер
на 47.78%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/
поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и
повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за
поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в ГПР. Налице било
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т 1 от Закона за защита на потребителите. В условията на
евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл.4 ал, 1 от Договор за потребителски кредит от *** г.
въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание
чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Посочва, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат
последния. Посочената клауза водила до нееквивалентност на насрещните престации, с нея ищцата
се задължила да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер на 100%
от отпусната сума. Клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит била нищожна и като
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, Излага съображения в
тази насока. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от
ответника. Първоначално предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № *** г., за сумата от 1500.00 лв., при лихвен
процент по кредита в размер (ГЛП) на 39.70 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
47.78 %. Съгласно приложения към настоящия отговор договор за потребителски кредит, ищцата
се е задължила да върне сумата по кредита на 16 месечни вноски от 133.03 лв. Не оспорва и
обстоятелството, че ищцата е усвоила сумата от 1632.24 лева, от които: размер на кредита 1500.00
и размер на застрахователната премия 132.24 лева. Оспорва наведените от ищцата доводи за
нищожност на Договор № *** година поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона
за потребителския кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че
в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител
било избор на потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите
общи условия. При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят Е. АС.
Б. е имала възможностите а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или
в) да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора „К.“ ЕАД,
като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Изборът на физическото
лице/кредитоискателя се отразява в заявлението за кредит - в т.ч. желан размер на кредит, вид
кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е обезпечен или необезпечен), начин на усвояване
и т.н. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за
кредит и за Кредитополучателя няма санкция (неустойка или поголям приложим размер на лихва),
ако избере необезпечен кредит. Посочва, че при сключването на договора за кредит за
представляваното от мен дружество не е била налице нито яснота дали ищецът действително ще
сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри.
Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки
между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Общият размер
на кредита (главница, лихви и разходи по кредита) бил в размер на 2128.48 лв. при спазване на
2
договореното изплащане от 16 месеца, който размер не бил прекомерен, не противоречал на
закона и на добрите нрави. С цел яснота, при предсрочно погасяване, което ищцата може да
направи по всяко време, ще се дължи сумата само за използвания период, както ясно е написано и
в Договора за потребителски кредит и приложения към него. Сключеният от ищцата договор за
предоставяне на поръчителство бил съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „А.“
ЕООД и при параметри, уговорени от ищцата и дружеството „А.“ ЕООД. Не се споделят и
наведените в исковата молба доводи за нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК -
кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. Не
се споделя твърдението на ищцата, че чл. 4 от Договора за кредит и т. 12, раздел 111 от Общите
условия за предоставяне на кредити и съответно сключването на договор за предоставяне на
поръчителство имат за цел обезпечаване на вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, като същото влизало в противоречие с разпоредбата на чл.16 ЗПК - изискване на
доставчика на финансовата услуга да предложи добросъвестно ползване на заетите средства.
Кредитополучателят- ищец, бил заплатил изцяло 1 (една) погасителна вноска и частично 2- ра
(втора), по процесния Договор за потребителски кредит № *** година. Към дата на настоящия
отговор са падежирали 3-та и 4-та вноска, съобразно погасителния план, посочен в Приложение №
1 към Договора за потребителски кредит. Непогасените задължения към 11.04.2022 г. били в
размер на 253.11 лева главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.03.2022г., 145.98 лева договорна
лихва за периода от 21.01.2021 г. до 20.03.2022 г. и 5.59 лева обезщетение за забава (наказателна
лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 11.04.2022 г.
Обезщетението за забава се дължало на основание чл. 2, раздел X „Забава. Предсрочна
изискуемост от ОУ към Договор за потребителски кредит № *** година. Е. АС. Б. се е
присъединила към застраховка „Живот“ на клиентите на „К." ЕАД, съгласно групов договор №
****r., сключен с ЗД"Е." ЕАД, ЕИК: ***, за което подписан електронно и Застрахователен
сертификат № *** г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договор за кредит № *** г., еднократната премия по
застраховката в размер от 132.24 лв. е финансирана от заемната сума и преведена от „К.“ ЕАД
директно на застрахователя. Посочва се, че дори да се приеме, че процесния договор за кредит е
недействителен, което ищецът твърди в исковата си молба по гражданско дело № 52/2022 г. по
описа на PC Мадан, а „К." ЕАД оспорва по подробно развити в отговора на исковата молба
аргументи, на основание чл. 23 ЗПК, ищецът ще дължи чистата стойност на кредита, а именно:
сумата от 1632.24 лева.
Предявен е насрещен иск да бъде осъдена Е. АС. Б., да заплати на „К.“ ЕАД, сумата от
253.11 лева главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.03.2022г., 145.98 лева договорна лихва за
периода от 21.01.2021 г. до 20.03.2022 г. и 5.59 лева обезщетение за забава (наказателна лихва за
забава) в размер на законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 11.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждането на Е.
АС. Б. да заплати на ищеца по насрещния иск част от чистата стойност на кредита /главница/ в
размер от 1383.24лева, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Е. АС. Б., чрез
пълномощник адв. М.М., с който оспорва предявения насрещен иск. Посочва, че Договор за
потребителски кредит № ***г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая в Договор за потребителски кредит № ***г. бил посочен
годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е
променлив, с което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Посочва, че
погасителния план отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната
информация по ЗПК. На следващо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК. Не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата,
доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Договора за кредит бил нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.
11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за
гаранция/поръчителство в размер на 1842.08 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Налице било
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. По
отношение на предявения при условията на евентуалност насрещен иск, намира, че не дал повод да
се предяви насрещна искова молба от ответната страна по делото. Ответникът по насрещния иск
бил във финансово затруднение, изтеглила била над 10 бързи кредита, които поради липса на
3
финансови средства не успявала да погасява. Ответникът пожелал да му се даде отсрочка, за да
опита да покрива вноските си, но такава и била отказана, с оглед на което не била дала повод да се
предяви искова молба от ответната страна по делото.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** г., съгласно който първоначалната
ищца е усвоила сумата от 1632,24 лева, от която главница по кредита в размер на 1500 лева и
застрахователна премия в размер на 132,24 лева.
От представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ***г.,
Приложение № 1 към него, Съобразно сключения между ”К.” ЕАД и Е. АС. Б. договор ответникът
се задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 1632.24 лева, от които размер на кредита
1500 лева и размер на застрахователна премия 132,24 лева. Срокът на договора бил 16 месеца, като
задълженията на кредитополучателя били платими на 16 погасителни вноски в размер на 133,03
лева при лихвен процент по кредита в размер на 39,70%, ГПР 47,78 %, при общ размер на всички
плащания 2128,48 лева, краен срок на погасяване: 20.03.2023 г.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в заявлението за
отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението да предостави на К. банкова гаранция съгласно общите условия
в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от К. юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението,
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита бил 24 часа от предоставяне на
обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие
между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че
заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между
страните.
Между Е. АС. Б. и А. ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г.,
по силата на който А. ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с К. ЕАД, чрез
който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по процесния
договор за потребителски кредит. В чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от представения като писмено доказателство
договор за предоставяне на поръчителство е уговорено, че потребителят заплаща възнаграждение
за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на К. АД (описана в договора) или по начините, установени в
Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство К. ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към този договор,
възнаграждението се заплаща на месечни вноски, всяка в размер на 115,13 лева за периода на
действие на договора, на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план. Общият сбор на дължимото възнаграждение за поръчителство за целия срок на
договора възлиза на 2 128,48 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор между ищцата и К. ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
4
другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР
и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 47.78 %, а лихвения
процент по кредита е 39.70%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената
дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за
потребителски кредит и чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство съдът намира, че
уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване,
отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент
на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Двата договора –за кредит и за предоставяне на поръчителство
не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е
предвидено да се заплаща с погасителния план по договора за кредит. Доколкото в договора за
кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга,
която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като
включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за
потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Съдът като взе предвид
посочения в приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ***г. ГПР от 47,78 %,
общият размер на предоставения кредит от 1632,24 лева, срокът за погасяването му от 16 месеца,
както и лихвения процент по кредита от 39,70%, намира, че с включването на възнаграждение за
поръчител в размер на 115,13 лева месечно или в общ размер от 2128,48 лева, реално приложимият
ГПР по договора би надвишил допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
разпоредба предвижда забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва в
левове и валута, определена с постановление на МС. От друга страна доколкото отразеният в
договора за кредит размер на ГПР от 47,78% не е включено възнаграждението за поръчител, то
посоченият ГПР не съответства на действително прилагания между страните, поради което е
налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с К. ЕАД е нищожен на основание чл.22
ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в Договора за
кредит ГПР не съответства на действителния ГПР.
С оглед уважаване на първоначалния иск следва да бъде разгледан предявеният при
условията на евентуалност иск насрещен иск от К. ЕАД против Е. АС. Б. за осъждането й да му
заплати сумата от 1383,24 лева, представляваща част от чистата стойност на процесния договор за
кредит на осн. чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба до окончателно погасяване на вземането.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Имайки предвид последиците на тази недействителност,
първоначалната ищца дължи само чистата стойност на кредита, но не и други такси и разноски,
включително и за застрахователни премии. В случая чистата стойност на кредита възлиза на
сумата от 1500 лева, като в нея не следва да се включва сумата от 132,24 лева – еднократна
5
застрахователна премия, доколкото съобразно твърденията в насрещната искова молба сумата е
заплатена от страна на кредитодателя „К.“ ЕАД директно на застрахователя ЗД „Е.“ ЕАД.
Доколкото посочената сума не е платена на ищцата по процесния договор за кредит, липсва
основание за претендирането й от ответника по реда на чл. 23 от ЗПК. От представената справка
от „К.“ ЕАД е видно, че по процесния договор за потребителски кредит от страна на
кредитополучателя Е. АС. Б. е заплатена сумата от 249 лева, която сума следва да бъде
приспадната от дължимата чиста стойност на кредита 1500 лева, с оглед на което предявеният
насрещен иск е основателен за сумата от 1251 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
1383,24 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
По първоначалния иск: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 85,14 лева платена държавна такса, а на пълномощника на ищеца сумата от
379 лева за адв. възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. /оказване на
правна помощ на близък, видно от представения ДПЗС/ вр. чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По насрещния иск разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, с оглед на което на осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25 и
чл. 1 Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лева по насрещния иск, с оглед обстоятелството, че делото е с ниска фактическа и
правна сложност, приети са единствено писмени доказателства в неголям обем, приключило е в
едно съдебно заседание, в отсъствие на процесуалните представители на страните. По
съразмерност с уважената част от насрещния иск в полза на ответника следва да бъдат заплатени
сумата от 45 лева за заплатена държавна такса и сумата от 90 лева за юрисконсултско
възнаграждение. На пълномощника на ответника по насрещния иск следва да бъде определено
възнаграждение в размер от 326,80 лева на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск се дължат разноски на процесуалния
представител на ответника по насрещния иск в размер от 32,68 лева.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Е. АС. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Р., общ. Р., обл. С. и „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "В." ***, представлявано от С. Р. Я., че сключеният между Е. АС. Б. и К. ЕАД Договор
за потребителски кредит № *** г е нищожен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Р., обл. С. да заплати на
„К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В., представлявано от С. Р.
Я. сумата от 1251 лева (хиляда двеста петдесет и един лева) –главница, представляваща дължим
на осн. чл. 23 от ЗПК остатък от чистата стойност на Договор за потребителски кредит № *** г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещния иск –
13.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 1251 лева до пълния предявен размер от 1383,24 лева.
ОСЪЖДА Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Р., обл. С. да заплати на
„К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. "В., представлявано от С. Р.
Я. сумата от 45 лева (четиридесет и пет лева) за държавна такса и сумата от 90 лева (деветдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по съразмерност с уважената
част от насрещния иск по гр.д. № 52/2022 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.,
представлявано от С. Р. Я. да заплати на Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ.
Р., обл. С. сумата от 85,14 лева (осемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки) - разноски за
държавна такса по първоначалния иск по гр.д. № 52/2022 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.,
представлявано от С. Р. Я. да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. П. № ...
сумата от 379 лева (триста седемдесет и девет лева) – адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по предявения
първоначален иск по гр.д. № 52/2022 по описа на РС Мадан, както и сумата от 32,68 лева
6
(тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) адвокатско възнаграждение определено по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по съразмерност с отхвърлената част на насрещния иск по гр.д. № 52/2022 г.
по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7