Определение по дело №324/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се движи по реда на чл. 30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.

Постъпило е писмо изх. № III 5–9352/2E-B15-36A4890/2015 на Федерална служба „Правосъдие” – гр.Б., Г., относно изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 год.,относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Към писмото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № EV 1951/13 - F 110101 от 27.03.2014год. за налагане на финансова санкция, в сила от 16.04.2014год., постановено от Главната митническа служба - Х. по отношение на Е. Ч. роден в с.К.,с последен известен адрес – с.Ч., общ.К.,ул.”9. с.”№*.

Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на финансова санкция– Е. М. Ч., с постоянен и настоящ адрес–с.Ч.,общ.К., ул.”9. с.”№*, се явява лично в съдебно заседание и изразява становище, че е получил преписите от изпратените му документи, като заявява,че не следва да бъде признато решението за налагане на финансова санкция, понеже при извършената проверка по време на работа в Г., проверяващите му били казали, че всичко му е наред. Не сочи доказателства.

Прокурорът от ОП – Кърджали изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението на Главна митническа служба - Х. за налагане на финансова санкция налицето Е. Ч., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № EV 1951/13 - F 110101 от 27.03.2014год. за налагане на финансова санкция, в сила от 16.04.2014год., постановено от Главна митническа служба - Х. по отношение на Е. М. Ч., роден на **.**.**** год. с постоянен и настоящ адрес– с .Чакаларово, общ.Кирково,ул.”9-ти септември”№40, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 300 евро, както и парична сума за разходите по административното производство, които са довели до решението, в размер на 28,50 евро, или общо сумата в размер на 328,50 евро, за извършено правонарушение по смисъла на чл.404 ал.2 № 4 на том III от Социалния кодекс на Г. В удостоверението правонарушението /административното нарушение/ е описано като:”Засегнатото лице е работило в интервала от време от 22.05.2013 г. до 11.07.2013 г. за фирма E. UG, ул. „Р. щ." № *,* гр.В. без иеобходимото разрешение за работа на ЕС.Нарушението на реда е било установено по време на направената на 11.07.2013 г. проверка на строителния обект на ул. „К." № * в 97204 гр.Х. (нона строителство, кыца-близнак) по реда на чд. 2 и следващите членове от Закона за борба с работата на черно и нелегалната заетост (SchwarzArbG) от страна на служители на Главна митническа служба Ш. В случая засегнатият е извършил действието небрежно, защото не е положил дължимите в правния обмен грижи.”, и е квалифицирано като извършване на трудова дейност без валидно разрешително за работа – ЕС по чл.284 ал.1 на том III от Социалния кодекс на Г., което представлява правонарушение по смисъла на чл.404 ал.2 № 4 на том III от Социалния кодекс.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на Емил Митков Чавдаров. Така, от данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от несъдебен орган в административнонаказателно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение /административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Посоченото административно нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.7 от ЗПИИРКОРНФС – административно нарушение, уредено в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз, за които не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е административно нарушение и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено, без да е провеждано съдебно заседание; потвърдено е, че лицето е имало възможността да обжалва решението пред съд с наказателна юрисдикция; както и е потвърдено, че същото лице е уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. По делото не се установява, да са налице и другите пречки по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България и компетентен е Кърджалийския ОС- окръжния съд по местоживеенето му.

Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на посоченото по-горе решение, с което на Е. Ч. е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 300евро, както и на парична сума за разходите по административното производство, които са довели до решението, в размер на 28,50 евро, или общо 328,50 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 642.21 лв. Следва на основание чл. 38 от Закона, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на НАП-компетентния орган по чл. 6 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл. 22 ал. 2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва също копие от уведомлението по ал. 1 на чл. 38 от Закона да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № EV 1951/13–F110101 от 27.37.2014 год., влязло в сила на 16.04.2014 год., постановено от Главна митническа служба – Х., с което на Е. М. Ч. от с.Ч.,общ К., ул.”9. с.”№*, с ЕГН-*, е наложена финансова санкция, създаваща задължението за плащане на парична сума, наложена с решението за осъждане за правонарушение, в размер на 300 евро, и парична сума за разходите по административното производство, които са довели до решението, в размер на 28,50 евро, или общ размер на финансовата санкция – 328,50 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, в размер на 642,21 лв.

Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава–Главна митническа служба–Х.,Г., за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.