№ 8099
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110160*** по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Г. И. П., ЕГН **********, съдебен
адрес: АДРЕС, чрез адв. Г. Д. Д., срещу И. Я. К., ЕГН **********, с адрес АДРЕС с искане
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12 076,04 лева
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато
обезпечение по гр.д. № 2030/2019 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за
забава върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
/06.11.2023 г./, до окончателното плащане на задължението.
Сочи се, че на 14.01.2019 г. И Я. К. е подала искова молба срещу Адвокатско
дружество „П., АП“ и Г. И. П., въз основа на която е предявила искови претенции за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 24 000,00 лева - главница,
предявена като частичен иск от сума в общ размер на 89062,55 лв., както и сумата от 1
000,00 лева - обезщетение за забава, предявено като частичен иск от сума в общ размер на 18
787,39 лв. Било образувано гр.д.№ 2030/2019 г. на Софийски районен съд, 165 с-в. С
исковата молба било направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез
налагане на запор върху банковите сметки на Адвокатско дружество „П., АП“ и на Г. И. П.
до размера на цената на иска от 25 000 лева в посочени банкови сметки. С Определение №
81165 от 01.04.2019 г. по гр.д. № 2030/2019 г. Софийски районен съд било допуснато
исканото обезпечение.
Поради пълно обезпечение на запорираната сума в сметката на Г. И. П., открита в
„БАНКА“ АД, запорите върху банковите сметки на Адвокатско дружество „П., АП“
впоследствие били вдигнати.
Излагат се твърдения, че два пъти Г. П. поискал замяна на обезпечението чрез
запориране на друга банкова сметка – в „БАНКА (***)“ ЕАД, като исканията били
отхвърлени след възражение от страна на ответницата.
Поддържа се, че с Решение №20135672 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 2030/2019 г.
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от И. Я. К. осъдителни искове
срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. за пълния предявен размер от 24 000 лева
(главница) и обезщетение за забава в размер на 1000 лева. И. К. е осъдена да заплати и
1
сторените от ответниците разноски. С Решение № 596 от 22.03.2022 г. Софийски гра*****и
съд първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. С Определение № 2090 от
11.07.2023 г. по к.гр.д.№ 4710/2022 г. по описа на ВКС, 3 Г.О.,2 с-в, не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение.
Твърди се, че с Определение № 20103718 от 25.09.2023 г. по гр.д.№ 2030/2019 г. по
описа на СРС, 165 с-в допуснатото обезпечение е отменено и обезпечителната заповед е
обезсилена. Към датата на подаване на исковата молба запорът върху банковата сметка на Г.
И. П. в „БАНКА“ АД все още не е вдигнат.
Претендира се обезщетение в размер на законната лихва върху неоснователно
блокираното вземане в размер на 25 000 лева за периода от 09.04.2019 г. до 06.11.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба).
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, чрез адв. М. Л., с който се оспорват исковете по основание и
размер.
Оспорва се да са налице вреди вследствие допуснатото законосъобразно обезпечение,
като се поддържа, че няма връзка между допуснатия от съда запор и вредата, която се
претендира с исковата молба. Сочи се, че Г. П. не е разполагал в банковите си сметки само
със запорираната сума, за да се твърди, че точно тази сума е искал да ползва, но не е можел.
Твърди се, че по искане на Г. П.е запорирана изцяло негова сметка, а не на дружеството-
втори ответник за половината от сумата.
Изложени са доводи, че липсва причинно-следствена връзка между упражняването на
процесуални права от ответницата чрез предявяване на иск и обезпечаването му и
твърденията за вреда в размер на законната лихва върху материалния интерес по делото.
Сочи се, че от запор на банкова сметка не може да се постигне резултат загубен доход.
Твърди се, че съдът е забавил делото, по което е наложен запор, като
продължителността му е 4 години и 3 месеца, 2 години в период на световна Covid-19
пандемия, а ответницата е подавала и молби за бавност.
Оспорва се възможността върху обезщетението по чл. 403 ГПК да се начислява лихва,
тъй като би се получило анатоцизъм.
Сочи се, че по време на извънредното положение поради пандемия със Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е забранено
начисляването на лихви за забава.
Изложени са делото факти и обстоятелства за отношенията между страните- предмет
на гр.д.№ 2030/2019 г.на СРС и се поддържа, че не е налице справедливо решение от страна
на българския съд.
При условие на евентуалност се прави възражение за прихващане с вземания на
ответницата за причинени от Г. П. неимуществени вреди в размер на 12 077 лева за
недобросъвестно водене на преговори и подписване на споразумение от 18.02.2011 г.
Поддържа се, че Г. П. и ответницата били дългогодишни П в адвокатско дружество,
разменили са писмено съвпадащи насрещни волеизявления, съгласно които ответницата е
следвало да получи 12 % от договорен резултативен хонорар по дела, по които е работила
преди напускането и като съдружник в адвокатското дружество през 2011 г., но който
резултативен хонорар е получен от адвокатското дружество няколко години по-късно. Сочи
се, че Г. П. притежавал при напускането на ответницата 74 % от имуществото на
дружеството, което от своя страна е получило резултативен хонорар на 31.10.2016 г. в
2
размер на 796 303.76 лева. Поддържа се, че П. е подписал споразумение, което по-късно не
било одобрено от ОС на дружеството. Излагат се доводи, че П. недобросъвестно водил на
преговорите при подписване на споразумение „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г.,
увещавал през цялото време, включително към момента на подписване на споразумението –
„Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г., че К. ще получи пари като част от договорен
резултативен хонорар при спечелване на делата на Кооперация „П“ с мобилния оператор
„ФИРМА“ ЕАД (*****), когато този резултативен хонорар бъде платен на кантората на Г.
П. от клиента. П. е подписал въпросното споразумение и в лично качество като съдлъжник,
а в последствие се е отметнал. Сочи се, че недобросъвестността на Г. П. се установява от
представените съдебни решения и от отговорите, които той и неговото адвокатско
дружество са дали по приключилото исково производство, че подписаното споразумение е
само предварителна договорка, която не била одобрена от ОС на съдружниците. Твърди се,
че Г. П. притежава 74 % от имуществото на адвокатското дружество и като съдружник дори
само неговият глас е достатъчен, за да бъде одобрено споразумение, ако се е нуждаело
изобщо от одобрение на ОС. Твърди се, че недобросъвестността на Г. П. се потвърждава и
от факта, че собственото му адвокатско дружество в отговора по предходно воденото дело
заявява, че Г. П. е действал във вреда на собственото си дружество.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че е било образувано гр.д. №2030/2019 г. на Софийския
районен съд по иск на адв.И. Я. К. срещу 1 .Адвокатско дружество „П., АП“ и 2.адв,Г. И. П.,
като са предявени претенции за осъждане при условията на солидарност на ответниците да
заплатят на ищцата сумата от общо 24 000 лв., като частичен иск от сумата от общо 89
062,55 лв. и обезщетение за забава в размер общо на 1 000 лв„ като частичен иск от сумата
от общо 18 787,39 лв., формирани както следва:
- сумата от 2 157,95 лв., представляваща припадаща се на ищцата съгласно
споразумение, озаглавено „Разчет и договорки“ от 18.02.2011г. част от възнаграждение за
процесуално представителство по т.д. №1911/2009г. на СГС, съгласно фактура
№6591/24.11.2016г., както и сума от 250 лв., частично от сума от сумата от 449, 87 лв.,
представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за периода от 24.12.2016г.
до 10.01.2019г.,
- сумата от 5 796,09 лв., представляваща припадаща се на ищцата съгласно
споразумение, озаглавено „Разчет и договорки“ от 18.02.2011г. част от възнаграждение за
процесуално представителство по вътрешно арбитражно дело №613/2009г. на Арбитражния
съд при Българската търговско- промишлена палата, /АС при БТПП/, съгласно фактура
№4337/11.09.2014г., както и сума от 250 лв., частично от сумата от 459,66 лв.,
представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за периода от 21.09.2014г.
до 10.01.2019г„
- сумата от 1 478,14 лв., представляваща припадаща се на ищцата според договор,
озаглавен „Разчет и договорки“ от 18.02.20 Иг. част от възнаграждение за процесуално
представителство по т.д. №2308/20Юг. на СГС, съгласно фактура №7470/22.12.2017г„ както
и сума от 124,66 лв., представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за
периода от 14.03.2018г. до 10.01.2019г. и
- сумата от 14 567,82 лв„ като частична искова претенция от вземане в пълен размер от
79 630,38 лв., представляваща припадаща се на ищцата според договор, озаглавен „Разчет и
договорки“ от 18.02.2011 г. част от възнаграждение за процесуално представителство по
в.а.д. №142/20 Юг. на АС при БТПП, съгласно фактура №6530/31.10.201бг„ както и сума от
375,34 лв., частично от сумата от 17 753,20 лв., представляваща законна лихва върху
последната посочена сума, за периода от 01.11.2016 г. ди 10.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху посочените по-горе главници, за периода от датата на подаване на исковата
3
молба- 14.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, е било допуснато обезпечение
на предявените от И. Я. К. срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. искове за
заплащане на сумата от 24 000,00 лева - главница, дължима по споразумение между
страните от 18.02.2011 г., както и сумата от 1 000,00 лева - обезщетение за забава, чрез
налагане на обезпечителна мярка: ЗАПОР върху вземанията на всеки от двамата ответници
до размера на сумата от 25 000 лв. по всичките им банкови сметки в търговски банки:
„БАНКА” АД, „Банка *****“ ЕАД, „*** банка” АД и „БАНКА (***)” ЕАД, като запорът се
налага в посочения ред, като се започне от първата банка, а в следващите - само за разликата
между вече запорираните суми и остатъка до 25 000 лв.
За тази цел е издадена обезпечителна заповед от 04.04.2019 г. по гр.д. №2030/2019 г.
на СРС.
С Решение №20135672 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 2030/2019 г. първоинстанционният
съд е отхвърлил изцяло предявените от И. Я. К. осъдителни искове срещу Адвокатско
дружество „П., АП“ и Г. И. П..
Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 596 от 22.03.2022 г. по
в.гр.д. №277/2022 г. на Софийски гра*****и съд.
С Определение № 2090 от 11.07.2023 г. по к.гр.д.№ 4710/2022 г. по описа на ВКС, 3
Г.О.,2 с-в, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като по този начин
на 11.07.2023 г. решението на СРС е влязло в законна сила.
Постъпило по делото е Удостоверение от ЧСИ ГД, видно от което в кантората на
частен съдебен изпълнител ГД, образувано изп. дело № 2019***0400195 по молба на И. Я.
К. и въз основа на Обезпечителна заповед от 04.04.2019г., издадена по гр.д. № 2030/2019г.
на Районен съд – СС, 165 състав, срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. за
допускане обезпечение на основание чл. 389 ГПК на бъдещ иск за заплащане на сумата от 24
000 лв., дължима по споразумение между страните от 18.02.2011г., както и сумата от 1 000
лв. - обезщетение за забава. чрез налагането на обезпечителна мярка - запор върху банковите
сметки на длъжниците, открити в различни банки до размер на сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/. В изпълнение на обезпечителната заповед ЧСИ е наложил
обезпечителни запори и на двамата длъжници в „БАНКА“ АД на 09.04.2019г. Предвид
отмяна на обезпечението е Определение от 25.09.2023г. на СРС. 165 гр. състав, по гр.д. №
2030/2019г., с резолюция от 17.11.2023г. ЧСИ е прекратил изпълнително дело №
2019***0400195. като е разпоредено вдигане на наложените запори. Съобщението за
вдигане на запора върху банковите сметки на длъжника Г. И. П. е получено в „БАНКА“ АД
на 22.11.2023 г.
По делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице В. П., която съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице с е запознала с
представените по делото документи, изпратени са писма с приложени съдебни
удостоверения до БНБ, Банка *****, БАНКА АД, БАНКА *** АД и БАНКА АД, на които са
получени отговори и е разгледана предоставената информация. От направеното запитване
до БНБ и получен отговор се установи, че Г. П. има банкови сметки в БАНКА АД ( 1 брой),
БАНКА АД с включени сметки от „БАНКА *** АД (2 броя към началото на разглеждания
период, 5 броя към 06.11.2023г.), БАНКА АД ( 4 броя към 09.04.2019г., 3 броя към
06.11.2023г.) и БАНКА *** АД ( 1брой към 09.04.2019г. и 3 броя към 06.11.2023г.). От
Банка ***** АД е получен отговор, че лицето няма открити сметки в Банката. От
извършения преглед на наличностите по разплащателните сметки на Г. П. към дата
09.04.2019г. е установено, че наличностите по сметките към 04.09.2019г. превишават сумата
от 25000.00 лв., като наличност над сумата от 25000.00 лв. е имало по повече от една
банкова сметка с титуляр Г. П.. В периода от 09.04.2019г. до 06.11.20.2023г. не са
установени данни за дни, в които наличностите по банковите сметки с титуляр Г. П. са в
4
размер единствено на запорираната сума от 25 000.00 лв. В посочения период Г. П. е
разполагал със суми, надхвърлящи сумата от 25 000.00 лв
На 18.02.2011 г. между Адвокатско дружество „П. и П“ и Г. И. П. от една страна и И.
Я. К. от друга страна е било сключено споразумение, наименовано „Разчет и договорки“
Същото е в табличен вид в таблица, състояща се от две графи. В лявата графа е посочено
предметно съдържание, а в дясната графа съответната договорка. По отношение на „*****“
е постигната договорка- 12 % от постъпилия по делата на кооперация П срещу *****
хонорар на кантората.
Представена по делото е разпечатка от електронна поща на ************ на
изпратено от **************/******/ електронно писмо с дата 18 февруари 2011 г. do
“*********” с текст „Колеги, това се разбрахме с И.. На разположение съм за допълнителни
коментари и въпроси“.
В проведеното съдебно дирене са разпитани свидетелите ССЛ и МПК
Свидетелката Л в периода 2015 г.-2020 г. е работила като адвокатски сътрудник на
ответницата. Тя знае за водено между адв. К./ в качеството й на ишца/ и адв. Г. П. и
Адвокатско дружество „П., АП“/ в качеството им на ответници/ дело с предмет
възнаграждение на адв. К., което й се дължало по повод на спечелено дело с „*****“. Преди
завеждане на делото през юли 2018 г. била проведена среща в офиса на пл. АДРЕС в
адвокатското дружество на П. и ЯА, с адв. В, който беше представител на адв. Г. П. и
Адвокатско дружество „П., АП“, а от друга страна присъствали ответницата и свидетелката.
Преди срещата адв. К. била писала имейли за организиране на среща, че по повод
спечелено дело й се дължи възнаграждение. Адв. В предложил вместо възнаграждение на
адв. К. около 100 дка земя в с. Б, находящо се на около 350-400 км. от СС. Следващата
среща през януари 2019 г. с адв. В и адв. Д. се състояла в офиса на адв. К., като те
предложили вместо уговореното възнаграждение да изплатят сума в размер на 25000 лв. и
отново земя в с. Б. В последствие адв. К. завела дело, което приключило с решение, с което
предявените от нея искове били отхвърлени. В предходното производство К. разчитала
много на това, че имала сключено споразумение с адв. Г. П. и следва да получи
възнаграждение, което пък й било необходимо за заплащане на образованието на децата й.
След като разбрала, че исковете са отхвърлени адв. К. изпаднала в стресова ситуация и
тежко емоционално състояние.
Свидетелят К е племенник на ответницата. Той знае за предходно водено дело за
задължения на Адвокатско дружество „П. и П“, сега Адвокатско дружество „П., АП“ към И.
К., вследствие на едно споразумение, с което са уговорени бъдещи задължения на
адвокатското дружество. Свидетелят сочи, че е работил в „П. и П“ от 2008 г. до 2011 г. като
технически сътрудник и ръководител на административния отдел. През 2011 г. адв. К.
решила да напусне адвокатското дружество като се водили редица разговори. На 18.02.2011
г. -петък, адв. П. и К. разговаряли дълго време в кабинета на адв. К. след което излезли на
терасата. Тогава кантората се намирала на бул. „АДРЕС“. Свидетелят ги виждал, тъй като
неговото бюро било с такава гледка и се присъединил към тях. И двамата казали, че са се
разбрали, че всичко е точно. Тогава свидетелят също заявил, че напуска. След това П.
свикал колектива на кантората и казал, че И. и М прекратяват участието си в екипа.
Свидетелят разказва, че при преговорите И. и Г. подписали документ – „Разчет и
договорки“, като е наясно със съдържанието му- виждал го е в предходното дело.
Документът касаел само бъдещи задължения, които страните поемали един спрямо друг. Не
е имало установителни клаузи. Възнаграждение в размер на 12 % за дела на Кооперация „П“
срещу „*****“, което било предмет на споразумението не е било заплатено. През 2017 г. К.
разбрала, че делата, за които било сключено самото споразумение са приключени и
възнаграждение по тях е заплатено на адвокатското дружество „П. и П“. Започнали
преговори, като ответницата изпратила нотариална покана. Водеха се преговори. Тя ходила
5
на място, колеги, включително и адв. Д., идвали в кантората на К.. Имало предложение за
прехвърляне на недвижими имоти, част от които са собственост на едно от дружествата в
групата - на земеделски земи, както и последващо предложение вместо дължимото
възнаграждение да се предоставят освен земеделските земи и сумата от 25 000 лева.
Свидетелят разказва, че тъй като наближавало изтичане на давностния срок, адв. К. завела
дело, което приключило с отхвърляне на иска. Там изявленията на Г. П. в били, че това
споразумение има характер на предварителен договор, че споразумението е нищожно, тъй
като липса решение на ОС на адвокатското дружество. Свидетелят сочи, че в нито един
момент от подписването на самото споразумение и самата договорка в него, не се е връщал
отговор, че споразумението се оспорва и че няма такава договорка, че не се дължи и т.н.
Напротив, водени били преговори. Адв. К. и адв. П. са имали дълъг професионален път на
доверие, на приятелство, за адв. К. не е съществувало съмнение, че в някой момент тя може
да бъде подведена, че нещо няма да се случи, няма да се изпълни. Ответницата се
почувствала обидена, излъгана, защото е имала доверие, че това нещо ще се случи.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 403 ГПК. Съгласно ал. 1 на същата
разпоредба ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде
предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да
иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
В процесния случай е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по гр. д. № 2030/2019 г. по описа на СРС е било допуснато обезпечение
на предявените от И. Я. К. срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. искове за
заплащане на сумата от 24 000,00 лева - главница, дължима по споразумение между
страните от 18.02.2011 г., както и сумата от 1 000,00 лева - обезщетение за забава, с
обезпечителна заповед от 04.04.2019 г.
Безспорно е и, че с Решение №20135672 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 2030/2019 г.
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от И. Я. К. осъдителни искове
срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П.. Решението е влязло в сила на 11.07.2023
г.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира
ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя
хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на
молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде
прекратено. В процесния случай е налице първата хипотеза.
Спорният по делото въпрос е как се определя размера на вредите и дали в случай, че
по запорираните сметки е имало суми, надвишаващи по размер блокираните такива реално
настъпват вреди.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност
на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението / чл. 51, ал. 1
ЗЗД/. Решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр. д. № 2817 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. Отделение.
С решение №156 от 18.12.2017 г. е даден отговор на въпроса „Съизмерима ли е
вредата в хипотезата на чл.403, ал.1 ГПК със законната лихва върху внесената като
обезпечение сума ?“ Посочено е, че с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 281
от 04. 10.2011 г., по гр.д.№ 1684/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпрос, сходен
с поставения - дължи ли се обезщетение за имуществени вреди, като пропуснати ползи от
законна лихва върху сума, внесена като парична гаранция в производство по незаконно
6
обвинение в извършване на престъпление. Прието е, че пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за
състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на
претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се
заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД. Прието е също,
че мярката за неотклонение ”парична гаранция” се явява незаконна, когато е последвало
оправдаване на лицето и задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно
основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва за
задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал
да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Сходно на
разгледаното е и възприетото разрешение в решение № 432 от 27.12.2011 г., по гр.д.№
1380/2011 г. на ІІІ г.о на ВКС, според което обезщетение за имуществени вреди в размер на
законната лихва се дължи и върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при
проведеното наказателно производство е постановена оправдателна присъда по обвинението
за валутно престъпление.За периода на задържане на сумата, като предмет на
престъплението, според състава на касационната инстанция, ищецът търпи вреди поради
лишаване от ползването и, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за
периода на задържане на сумата. Цитирано е и решение по чл.290 ГПК № 101 от 05.08.2013
г., по т.д.№ 1029/2012 г. на І т.о., в което е прието, че в хипотезата на чл.403, ал.1 ГПК, ако
наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, при претенидрани
вреди – законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо ищецът да докаже, че то
съществува и е изискуемо.
Като обобщение Върховният касационен съд е възприел разрешението в трайната
съдебна практика по приложението на чл.322, ал.1 ГПК/ отм./, разпоредба, аналогична на
чл.403, ал.1 ГПК, израз на която е решение № 29 от 04. 02. 1998 г., по гр.д.№ 449/97 г. на
петчленен състав на ВКС и др., според което търсената по този ред отговорност е
безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса
на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51,
ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в
причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, Даден е отговор на
формулирания правен въпрос, че вредата в хипотезата на чл.403, ал.1, пр.1 ГПК е
съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения като
обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това
обезпечение.
Иначе казано идеята на законодателя да уреди отговорността по чл. 403 ГПК като
безвиновна такава гарантира на ответника по гражданско дело, вземанията спрямо които са
били неоснователно обезпечени чрез запор да има право поне на законната лихва върху
блокираната сума за периода, в който е следвало да търпи неоснователно обезпечителната
мярка.
Причинната връзка е винаги налице- тя се изразява в желанието на ищеца да наложи
такава обезпечителна мярка, като наличието й в зависимост от продължителността на
процеса е изцяло съобразно с диспозитивното начало, ergo с желанието на ищцата да я
поддържа. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията свързани с
продължителността на съдебния процес.
На следващо място съдът намира, че всички възражения касаещи, че не е проведено
доказване, че именно запорираната сума не е могла да се изпозлва от Г. П. биха били
относими, ако ищецът в настоящото производство/ответник по гр. д. № 2030/2019 г. по
описа на СРС/ претендира вреди над законната лихва. Именно в този случай, той би
следвало да посочи какви са конкретните настъпили вреди или пропуснати ползи и да
7
докаже причинната връзка.
В хипотезата на чл. 403 ГПК размерът на законната лихва се явява само един
измерител, като обезщетението е за непозволено увреждане. Разпоредбата на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение касае хипотеза, в която
частноправен субект вече бил в забава и за периода на извънредното положение и два
месеца след него, лицето, което вече е в забава не дължи мораторна лихва. В процесния
случай тази хипотеза е неприложима. Така съдът намира, че за процесния период -
09.04.2019 г. до 06.11.2023 г./запорът реално е вдигнат по-късно – на 17.11.2023 г./
дължимото минимално обезщетение, изчислено по реда на чл. 162 ГПК от съда чрез
използване на данъчен калкулатор на НАП -
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp е в размер на 1207.56 лева, съвпадащ с
исковата претенция, която следва да бъде уважена изцяло.
Доколкото както бе посочено отговорността по чл. 403 ГПК е деликтна, върху нея се
дължи и законна лихва и то от датата на незаконосъобразно наложената обезпечителна
мярка, без да е налице анатоцизъм. Доколкото обаче се претендира такава само от датата на
исковата молба с оглед диспозитивното начално именно такава следва да бъде и присъдена.
Уважаването на исковата претенция сбъдва вътрешнопроцесуалното условие да бъде
разгледано компенсаторното възражение за прихващане.
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в размер на 12 076,04 лева и претенцията на ответницата за вреди от
противоправно поведение на ищеца, във връзка с преддоговорни отношения /преговори/
между страните в размер на 12 077 лева, до размера на по-малкото е чл. 12 във вр. чл. 45 от
ЗЗД.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ответницата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване водени между страните преговори, завършили с
подписване на споразумение „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г., противоправно
поведение на ищеца в преддоговорните отношения, настъпили за нея вреди по вид и размер,
както и причинната връзка между поведението на ищеца и причинените вреди.
Съдът намира, че доказване касаещо противоправно поведение на ищеца в
преддоговорните отношения/ т.е. преди 18.02.2011 г./ въобще не е проведено. Нито едно от
доказателствените средства, събрани по делото, в т.ч. и недопуснатото от съда, тъй като не е
необходимо искане по чл. 176 ГПК не касае преговорния период преди подписването на
споразумение „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г. Събрани са доказателства за
неизпълнение от страна на ищеца на постигнато съглашение. Налице е обаче и влязло в сила
съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо обвързва страните, че 12 % от
постъпилия по делата на кооперация П срещу ***** хонорар на кантората не се дължи от Г.
П. на И. К.. Въпросът за наличието на преддоговорни отношения между страните е
съществен правен въпрос за основателността на иска за обезщетение по чл.12 от ЗЗД. Член
12 ЗЗД ограничава дължимото обезщетение в границите на негативния интерес само по иска
за обезщетение на вреди от несключване на договор. В останалите случаи увреденият има
право да претендира позитивния си интерес, положителните си вреди - тия, които той
претърпява не от несключването на договора, а от неточно изпълнение на сключения
договор - вреди, които се заключават в разликата в имущественото състояние на увредения
преди и след евентуално точно изпълнение. /Решение № 307 от 20.02.1998 г. по гр.д. №
792/97 г., V г.о., докладчик съдията Никола Хитров/. Така съдът намира, че в процесния
случай е налице сключен договор и липсва противоправно поведение на ищеца Г. П. в
преддоговорния период.
Останалите възражения, касаещи твърдяното неизпълнение по на споразумение
„Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г. са неотносими към иска по чл. 12 ЗЗД и съдът ги
третира като опит за преразглеждане на приключил съдебен спор и заобикаляне на силата на
8
пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт, което не следва да се допуска.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2020 по тълк. д. №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС
при неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното
решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е
неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. В мотивите на
тълкувателният акт е посочено, че по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението само когато възражението е основателно, т.е. в процесния случай
не се дължи отхвърлителен диспозитив.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищецът съобразно изцяло уважения иск се следват
деловодни разноски спрямо ответницата за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 483.04 лева за заплатена държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е оказана
безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в претендирания размер от 1486.84 лева, който съдът
намира, че отговоря на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост,
прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на
ЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН ********** да заплати на Г. И. П., ЕГН ********** на
основание чл. 403, ал. 1 ГПК сумата в размер на 12076.04 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато обезпечение по
гр.д. № 2030/2019 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за забава върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.11.2023 г./, до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН ********** да заплати на Г. И. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 483.04 лева.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН ********** да заплати на адв. Г Д. Д., личен №**********
на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатски хонорар в размер на
1486.84 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски гра*****и съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9