РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Монтана, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500350 по описа за 2023 година
Делото е образувано по реда на чл. 258 от ГПК по жалба на адвокат Л. А. в
качеството й на особен представител на Д. Д. от гр. *срещу Решение № 392/22.08.2023г. на
РС Монтана по гр.дело № 2506/2022г. В ЧАСТТА, с която Д. Д. е осъден да заплати на С. С.
от гр. *сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен на
30.08.2020г. в гр. *, за който има одобрено споразумение по НДОХ № 551/2021г. на РС
Монтана, ведно със законна лихва от 30.08.2020г. , както и в частите, с които е осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса и разноски и в полза на адвокат З. М. адвокатско
възнаграждение.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, постановено
при допуснати процесуални нарушения и е необосновано. Оспорва се, че от приложените
към исковата молба писмени доказателства се установява причинна връзка между
твърдените в исковата молба увреждания и деянието, за което Д. Д. е признат за виновен с
подробно изложени в тази насока съображения. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, както и
наведените от ответника чрез особения му представител възражения по иска. Твърди се, че
гласните доказателства чрез разпита на св. А.С. не са подложени на преценка по реда на чл.
172 ГПК. Определеният от съда размер на обезщетение не е съобразен с установените вреди
и е завишен, като няма яснота кои обстоятелства са отчетени от съда за определянето му.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части като неправилно с всички произтичащи
1
от това последици.
Въззиваемата страна С. С., при връчен препис от жалбата на 25.09.2023г. чрез
пълномощник адвокат З. М. , не е подал писмен отговор. В съдебно заседание чрез
пълномощника си оспорва основателността на жалбата с доводи за правилност на
обжалваното решение, които доводи развива и в писмени бележки, представени в определен
от съда срок за това.
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт по реда на чл. 269 ГПК във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
С обжалваното решението първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя Д. Д.
да заплати на въззиваемия С. С. сумата 20 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от дата 30.08.2020 г. до окончателното изплащане, претърпени вследствие на нанесен му
побой на 30.08.2020 г. , за който има одобрено от съда споразумение по НОХД № 551/2021
г. по описа на РС-Монтана. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение, както и по сметка на съда такси и
разноски.
Решението е валидно постановено по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, а в
обжалваните осъдителни части е допустимо и правилно. В частта, с която исковата
претенция е отхвърлена над уважения до предявения размер от 25 000 лева решението като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Основния принцип в гражданското право, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму е намерил своето законодателно отражение в института
на непозволеното увреждане - чл. 45-чл. 52 от ЗЗД . Отговорността възниква при
неизпълнение на общото задължение „ да не се вреди другиму”, уредено чл. 45,ал.1 от ЗЗД и
се погасява с репариране на вредите.
Установено е по делото от приложеното НДОХ № 551/2021 г. по описа на РС-
Монтана, че с влязло в сила споразумение от 16.06.2021 г. Д. Д. е признат за виновен в това,
че на 30.08.2020 г. около 19:34 ч. в гр.*, в кухнята на ресторант ,,*‘‘ *нанесъл множество
удари с юмруци, с ръце и с крака в областта на главата на ищеца С. С. от гр.*, с което му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на
лява очница, наложило оперативна интервенция и счупване на лява ябълчна кост в областта
2
на челния израстък , което е счупване на челюст и е от естеството и води до затрудняване
дъвченето и говореното за срок над един месец-престъпление по чл.129, ал.2, предл. 6, във
вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание . Така одобреното от наказателни съд
споразумение има правното значение на влязла в сила присъда, задължителна съгласно чл.
300 ГПК за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При наличие на влязла в сила присъда , безспорно е установено по делото виновно и
противоправно деяние в причинна връзка с което ищецът е получил описаната в
споразумението средна телесна повреда, от която е търпял болки и страдания , подлежащи
на обезвреда от причинителя на деликта.
Увреждането е част от престъпното деяние, като същото е довело до затруднение на
дъвченето и говореното за срок над един месец, видно от одобреното споразумение, поради
което и доводите във въззивната жалба, че не било установено подобно затруднение са
неоснователни.
По делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и преглед на ищеца, неоспорено от
страните, според което вследствие на побоя ищецът С. е получил следните увреждания:
кръвонасядане разкъсно-контузна рана в областта на челото, отоци и кръвонасядания по
клепачите на двете очи под формата на ,,травматични очила‘‘; кръвоизлив под конюнктива
на лявата очна ябълка; контузия на носа с оток; счупване на носната кост и кръвоизлив от
носните проходи; оток и кръвонасядане в областта на лява буза и по страничната
повърхност на шията вляво; счупване на кости на лицевия череп- на лява
зигоматична/скулова / област в областта на фронталния процесус, на предна, латерална и
горна стена на ляв максиларен синус/пода на лява орбита/; оток и кръвонасядане по
лигавицата на горна устна вляво; кръвонасядане по лигавицата на долна устна вляво;
травматичен оток в лявата тилна област на главата; многофрагментно счупване на костните
структури на левият максиларен синус/ лявата орбита/ е наложило извършването на
хирургична интервенция/ под обща анестезия/, като е извършена репозиция на костните
фрагменти и стабилизиране на счупването чрез поставяне с остеосинтетични плаки
фискирани с винтове.Травмата в областта на лицевият череп вляво-многофрагментното
счупване на костите на максиларният синус/ който е част от горната челюст/, както и на
лявата зигоматична/скулова/ кост представлява счупване на челюст, водещо и до трайно
затруднение на дъвченето за срок над един месец. Оздравителният период на такава травма
при нормално протичане е около 1,5- 2 месеца. Останалите травми- разкъсно-контузната
рана, отоците, кръвонасяданията, счупването на носната кост, кръвоизлива под конюнктива
на очната ябълка са от естество да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период на такива травми при нормално протичане около 15-20 дни.
Установена е , че ищецът не се е възстановил напълно от уврежданията при нанесения
побой, като има затруднение на моменти на носното дишане през лявата ноздра и
пристъпно главоболие, болки в мускулатурата и ,,изтръпване‘‘ в лявата половина на лицето-
3
орбита, скула, буза, които усложнения може да отшумят, но е възможно и да се
задълбочават.
При определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД първостепенният
съд се е позовал на установените от горепосочената експертиза увреждания, като няма
задължения да обсъжда поотделно приложените от страна на ищеца по делото медицински
документи от извършени прегледи, предвид липсата на специални знания за това, което е
наложило и назначаване на СМЕ. За да определи размера на обезщетението съдът не е
обсъждал неприети от него / протоколно определение от 11.07.2023г. / писмени
доказателства , а именно медицински документи на ищеца от 2023г. , поради което и
доводите във въззивната жалба относно тези документи са неотносими към спора.
Не са налице основания за изключване от доказателствата по делото показанията на
св. А. А.. Същата пресъздава свои лични възприятия от състоянието на ищеца след
нанесения побой и по време на възстановяването му, като в подкрепа на показанията й са
приложените по делото писмени доказателства – споразумението по наказателното дело,
епикризите от проведеното болнично лечение, както и установените от заключението на
СМЕ увреждания .
Относно размера на обезщетението съдът съобрази следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата Определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В резултат на деликта ищецът е постъпила в болница , първоначално в *за период от
30.08.2020г. до 04.09.2020г. , а впоследствие и в *за времето от 10.09.2020г. до 15.09.2020г. ,
където е претърпял оперативно лечение под обща анестезия с поставен имплант, който не
подлежи на премахване . За период около месец се е хранел само със сламка, като е било
затруднено дъвченето и говореното. Изпитвал е постоянни болки, предвид множеството
травматични увреждания по главата, видно от заключението на СМЕ. Към настоящия
момент все още изпитва изтръпване в лявата половина на лицето- орбита, скула, буза,
4
затруднение на моменти на носното дишане през лявата ноздра и пристъпно главоболие.
Предвид установените по делото увреждания, липсата на пълно възстановяване ,
възрастта на пострадалия – 34 г. към датата на увреждането, съобразявайки
икономическото развитието на обществото и обичайната съдебна практика , съдът приема,
че справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е сумата
20 000 лева, в какъвто размер предявеният иск се явява доказан и основателен. Съгласно чл.
86,ал.1 във връзка с чл. 84,ал.3 ЗЗД обезщетението се дължи ведно със законна лихва от
деня на увреждането – 30.08.2020г. , поискана с исковата молба.
Предвид гореизложеното, изводите на въззивния съд съвпадат с направените такива
от първоинстанционния съд, поради което и решението на МРС се явява правилно.
При този изход на въззивното производство в тежест на жалбоподателя , предвид
разпоредбата на чл. 78,ал.6 ГПК следва да се възложи плащането на дължимата по
въззивната жалба, подадена от назначения му особен представител, държавна такса в
размер на 400 лева, както и разноските за заплащане адвокатско възнаграждение на
особения представител в размер на 1200 лева, платени от бюджета на съда.
На основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на въззиваемия , който му е оказал безплатна
адвокатска защита- адв. М. , възнаграждение за един адвокат в размер на 2200 лева ,
минимален размер по чл. 7,ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 392/22.08.2023г. на Районен съд Монтана, постановено
по гр.дело № 2506/2022г. по описа на същия съд в обжалваните осъдителни части, КАТО
ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*;;, бл.*, вх.*, ет*, ап.*да
заплати на основание чл. 38,ал.2 ЗА на адвокат при Адвокатска колегия[1]Монтана З. М.
сумата от 2 200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*;;, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*да
заплати по сметка на съда в полза на бюджета на съдебната власт сумата 400 лева държавна
такса по въззивната жалба, както и сумата 1200 лева съдебни разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6