Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….
гр. Русе, 07.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седми юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6129 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба с правно основание чл. 99, вр.
чл. 6 от ЗПФУР от КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С*, ул. Ш* П* № *, управител Р* В* против Г.В.И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 10.03.2015 год. между 4финанс ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка Вивус и Г.В.И. е сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя –www.vivus.bg. На посочената страница Вивус предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на Вивус. Кредитополучателят трябва да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че
се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото
те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен РDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди се в исковата молба, че съгласно т. 2.2 от Общите
условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути
от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо
сумата и периода на погасяване на договора за кредит.
В процесния случай, на 10.03.2015 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на Вивус под
№ **********. В заявката си Г.И. заявява желание да му бъде отпусната сума в
размер ВGN
500,00 лева, като заявява и използването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен
превод чрез Изипей на 10.03.2015 г. за период от
30 дни, с падежна дата 09.04.2015 г. Към
уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължава да
заплати на 4финанс ЕООД сума в общ размер ВGN 583,28 лева, от които: 500.00 лева- главница, 16.84 лева- договорна лихва
за периода на отпускане на кредита, 66.44 лева- такса за експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че тъй като ответникът не погасявал
задълженията си, били изпратени три напомнителни писма.
Впоследствие, на 01.02.2018 г. 4финанс ЕООД сключва с
Кредитреформ България ЕООД Договор за прехвърляне на вземания № ВGN -2018- 005/01.02.2018
г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията си по Договор № **********, в общ размер ВСN 1 333,58 лева от които:
главница- 500,00 лева, договорна лихва за периода на отпускане на кредита -
16,84 лева; наказателна лихва - 720,30 лева за периода от 10.04.2015 г. (денят,
следващ падежа) до 31.01.2018 г. (денят преди цесията); такси за експресно
разглеждане - 66,44 лева, такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - общо
30,00 лева. Кредитреформ България ЕООД изпратило уведомление за цесията, което
е върнато с отметка „непотърсена“. Прилага уведомление към исковата молба.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 500.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********, законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В
указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен
представител, оспорва иска. Заявява, че липсват доказателства приложеният по
делото договор въобще да е бил сключван от ответника, той да е кандидатствал за
отпускане на кредит, представената разписка от 10.03.2015 год. не доказва, че
ответникът реално е получил сумата 500.00 лева.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2015 год. 4ФИНАНС ЕООД и
ответникът са сключили Договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под
№ **********. В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума
в размер на 500.00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата 09.04.2015 год. Сумата е отпусната чрез
паричен превод на името на кредитополучателя в ИЗИ ПЕЙ АД на същия ден. С
настъпване на падежа по договора кредитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава.
На 01.02.2018 год. 4ФИНАНС ЕООД в
качеството си на цедент сключва Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 год. с КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД в качеството си на
цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по
Договор № **********, а именно: главница в размер на 500.00 лева; договорна
лихва в размер на 16.84 лева, наказателна лихва в размер на 720.30 лева,
дължима за периода 10.04.2015 г. до 31.01.2018 г.; такси в размер на 30 лева и
такси за експресно разглеждане в размер на 66.44 лева, подробно посочени в Приложение № 1, което е неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. Цесионерът е упълномощен да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. На ищеца е
изпратено уведомление за цесията чрез препоръчано писмо с обратна разписка,
посредством Български пощи ЕАД, което е върнато с отметка „непотърсено".
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние– едно или повече. Съгласно чл. 7 от ЗПФУР страни по
договора са доставчикът и потребителят, а в ал. 2
на същия член е разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като
страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед
изложеното, правоотношението между 4ФИНАНС ЕООД и ответника попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата
на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от същия закон на потребителя, както
и че е получил неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293
от Търговския закон, а в случаите с електронни изявления се прилага Законът за
електронния документ и електронен подпис (сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги).
При
твърдяно от ищеца облигационно правоотношение,
възникнало от вид договор за заем между
4ФИНАНС ЕООД и
ответника, в който случай потребителят на този кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по
занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно
чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което
според настоящия съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията /редакция ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001
г.) . Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73
от 28 август 2014 г.), наричан по- нататък Регламент (ЕС) № 910/2014. Посоченият
регламент определя електронния документ като всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по- специално текстови или звуков, визуален или аудио- визуален
запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление.
Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., електронното изявление, се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Според посочената разпоредба „електронен
подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК).
В действителност процесният договор не носи подписа на
ответника, но доколкото същият се твърди да е сключен от разстояние и в този
случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани, тези електронни документи
съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ГПК.
От представените писмени доказателства: Договор
за кредит № **********/10.03.2015; Общи условия на договора за кредит; Разписка за извършено плащане с номер:
2000000079789076/ 10.03.2015 г.;
Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018 г. (Извлечение); Приложение № 1 към договор за цесия №
ВGF-2018-005/01.02.2018 г.
(Извлечение); Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., издадено от 4финанс ЕООД;
Приложение № 4 към договор за цесия № ВGF-2018-005/01.02.2018 г., Пълномощно
за уведомяване,
Уведомление за цесия,
Писмовна пратка от Български пощи ЕАД, преддоговорна информация (Стандартен
европейски формат), разписка за извършено плащане № 2000000079789076/ 10.03.2015 год. се установява, че 4ФИНАНС
ЕООД е изпълнило своите задължения по договора за кредит като е
предоставило на ответника заем в размер на 500.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера
с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на
длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор.
По делото ищецът е ангажирал
доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за
цесията. Видно от приетото по делото известие за доставяне, на посочения от
ответника в договора адрес е изпратено уведомление за извършената цесия, но
същото се е върнало в цялост.
В константната практика на ВКС (Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице
връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително
писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и
адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с
исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника
на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 03.12.2019
год., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие
спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на
задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесията е породила правно действие.
От представените писмени доказателства е видно, ответникът
дължи на ищеца сумата 500.00 лева неплатена главница по Договор за кредит № **********.
По отношение на претендираната законна лихва от 10.10.2019
г. до изплащане на вземането, следва да се посочи че същата се дължи съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, вр. § 12 от ЗИД на Закона за здравето, за периода 10.10.2019
г. до 13.03.2020 г. в размер на 21.67 лева и след това от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането.
Ищецът дължи на ответника разноски за производството в
размер на 300.00 лева, от които 100.00 лева- юрисконсулско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 150.00 лев- възнаграждение за
назначения му особен представител и 50.00 лева- държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С*, ул. Ш* П* № 10, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ УПРАВИТЕЛЯ Р* В* и
юрисконсулт Н* Х* сумата 500.00 лева-
главница, представляваща задължение по прехвърлено от 4ФИНАНС ЕООД вземане по Договор за кредит № **********/10.03.2015, законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2019 г. до 13.03.2020
г. в размер на 21.67 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 14.07.2020 г. до окончателното и изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН **********, настоящ адрес: *** да
заплати на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С*, ул. Ш* П* № *, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ УПРАВИТЕЛЯ Р*В* и
юрисконсулт Н* Х* сумата 300.00 лева-
разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: