МОТИВИ към Присъда № 252, постановена на 03.10.2018 г. по НОХД № 1947 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна
Производството по НОХД № 1947
по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 291 по описа за 2016 г. на Второ РУ към
ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия Т.Н.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на Т.Н.В. за това, че на 27/28.02.2016 г. в гр. Варна,
при условията на повторност, чрез използване на техническо средство – крик,
отнел чужди движими вещи – 4 автомобилни гуми марка „Фулда“ размер 205/60/R15 и
4 броя алуминиеви джанти, на обща стойност 646.00 лева, от владението на Т.К.Д.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и отнетите вещи са били без постоянен надзор –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения в
проведеното на 03.10.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1947 по описа
за 2018 г. на Районен съд – Варна, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа изцяло възведеното обвинение срещу подс. В., намирайки, че
от събраните доказателства по един безспорен и категоричен начин се установява
обективната и субективна съставомерност на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. В своята пледоария, представителят на държавното обвинение поставя
акцент върху показанията на св. Т. Д.В. – служител на Второ РУ към ОД на МВР –
гр. Варна, пред когото подсъдимият детайлно е разказал за механизма, по който е
извършил престъплението. Също така представителят на Варненската районна
прокуратура подчертава, че липсват каквито и да е било доказателства, които да
подкрепят твърденията на подсъдимия, че е закупил четирите на брой автомобилни
гуми от интернет сайт, поради което и тези твърдения представляват нищо повече
от негова защитна теза, на която не следва да бъде дадена вяра. Въз основа на
гореизложените съображения, прокурорът предлага съдът да постанови осъдителна
присъда, като наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер по
– нисък от средния, предведен в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК, което да
бъде изтърпяно ефективно.
Нито частният обвинител Т.К.Д.,
нито неговия повереник адв. Г.А. *** се явяват в
проведеното на 03.10.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1947 по описа
за 2018 г. на Районен съд – Варна, за да изразят становище в хода на съдебните
прения.
Упълномощеният защитник на
подс. В. – адв. В.К. *** моли съдът да постанови оправдателна спрямо неговия
подзащитен присъда, мотивирайки се, че не са събрани достатъчно доказателства,
уличаващи подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Адв. К. навежда аргументи в подкрепа на позицията си, че процесуално
– следственото действие по разпознаване на инкриминираните вещи е било
опорочено, като също така посочва като порок в досъдебното производство това,
че е бил разпитван в качеството на свидетел Т. Д.В. – който според него е част
от разследващите органи по делото.
Подс. Т.Н.В. се присъединява
към становището на адв. В.К., като посочва, че е бил принуден от Началника на
Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна да признае за извършване на инкриминираното
деяние в ж.к. „Чайка“, тъй като е бил заплашен, че в противен случай, че бъде
задържан за 72 часа. Подсъдимият отрича категорично съпричастността си към
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като навежда твърдения, че
е закупил инкриминираните вещи от интернет сайт, след което ги е продал на св. Я.
срещу малка печалба.
В предоставената му на
основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята
последна дума, подс. В. моли съдът да постанови оправдателна присъда, като
изразява съжаление, че в него са попаднали крадени вещи, но отрича той да е
автор на самата кражба, както и въобще да е знаел, че вещите са крадени.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
Около 21:00 часа на 27.02.2016 г. частният
обвинител Т.К.Д. паркирал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ В 1356 ВХ на неохраняем паркинг пред жилищен блок № 21 в ж.к. „Чайка“ в гр.
Варна.
Същата вечер подс. Т.Н.В. обикалял
междублоковото пространство в ж.к. „Чайка“ с намерение да извърши
противозаконно отнемане на автомобилни гуми, тъй като знаел, че св. П.Н.Я. си
търси за покупка автомобилни гуми.
Подс. В. забелязал паркирания на неохраняемия
паркинг лек автомобил с рег. № В 1356 ВХ и харесал поставените на него четири
на брой автомобилни гуми марка „Фулда“ с размер 205/60/ R15, които били поставени на алуминиеви джанти с
5 лъча.
Веднага се заел с демонтирането им, като за
целта ги повдигнал с крик, отвил болтовете и поставил каменни блокчета под
спирачните дискове на мястото на свалените гуми с джантите.
След като демонтирал четирите на брой
автомобилни гуми марка „Фулда“ с размер 205/60/ R15 се отдалечил от
местопрестъплението.
По – късно в един от последните дни на месец
февруари 2016 г. подс. В. продал четирите броя автомобилни гуми марка „Фулда“ с
размер 205/60/ R15 на св. П. Н.Я. срещу
цена в размер на 350 лева.
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на
наказателното производство доказателства: показанията на частния обвинител Т.К.Д.,
показанията на св. П.Н.Я.; показанията на св. Л.Т.К.; показанията на св. Т. Д.В.;
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 28.06.2017 г.; Протокол от
28.06.2017 г. за оглед на веществени доказателства; фотоалбум във връзка с
извършена на 06.07.2017 г. оглед по досъдебно производство № 291 по описа за
2016 г. на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна; фотоалбум за извършена на
28.02.2016 г. оглед на местопроизшествие – кражба на 4 бр. гуми с джанти; съдебно
– оценителна експретиза; справка за съдимост на подс. В..
На първо място, съдът
изцяло кредитира показанията на частния обвинител Т.К.Д. и св. П.Н.Я., от които
по един категоричен начин се установява, че отнетите в нощта на 27 срещу
28.02.2016 г. четири на брой автомобилни гуми и четири на брой алуминиеви
джанти от владението на частния обвинител Д. са били продадени от подсъдимия
съвсем скоро след това на св. Я..
Частният обвинител Д.
посочва в своите показания, че около 21:00 часа на 27.02.2016 г. е паркирал
автомобила си „Фолксваген Пасат“ с рег. № В 1356 ВХ на неохраняем паркинг пред
жилищен блок № 21 в ж.к. „Чайка“ в гр. Варна. На следващата сутрин на
28.02.2016 г. около 09:00 часа е отишъл пред превозното си средство и е
устаноил, че му липсват четири на брой автомобилни гуми марка „Фулда“ с размер
205/60/ R15, които били поставени на алуминиеви джанти с 5 лъча. Давайки вяра
на показанията на частния обвинител Д., съдът достига до заключението, че
очевидно престъпното посегателство срещу собствеността му е извършено във
времевия период от 21:00 часа на 27.02.2016 г. до 09:00 часа на 28.02.2016 г.
От показанията на св. Я. се
установява, че е закупил четири на брой автомобилни гуми марка „Фулда“ с размер
205/60/ R15 и четири на брой алуминиеви джанти в края на месец февруари 2016 г.
За прецизност следва да се отбележи, че св. Я. не си спомня точно кой ден е
закупил автомобилните гуми, като очевидно това се е случило или на 28 или на
29.02.2016 г., тъй като след справка с календара за 2016 г. се установи, че
месец февруари през 2016 г. е имал 29 дни.
Напълно доказан факт е, че
подс. В. е продал на св. Я. абсолютно същите автомобилни гуми и същите
алуминиеви джанти, които са били отнети от владението на частния обвинител Д..
Тези автомобилни гуми са били предадени доброволно на разследващите органи от
страна на св. Я. и впоследствие същите тези автомобилни гуми и джанти са били
разпознати от частния обвинител Д., за което свидетелства приложения на л. 135
от досъдебното производство протокол за разпознаване на лица и предмети.
Действително в първия си
разпит частният обвинител Д. посочва друга марка на отнетите му гуми – марка VREDESTEIN, но в тази връзка съдът кредитира безусловно
показанията на св. Л.Т.К., които имат своето важно значение в доказателствената
съвкупност и които по един изключително категоричен начин разсейват всякакви
съмнения по отношение марката на автомобилните гуми, монтирани на лекия
автомобил, собственост на Д.. Св. К. е категоричен в показанията си, че гумите,
собственост на частния обвинител Д. са марка FULDA (Фулда), като самият той споделя причините да
е запомнил това обстоятелство, което прави показанията му според съда за
изключително достоверни.
Съдът кредитира протокола
за разпознаване на лица и предмети, находящ се на л. 135 от досъдебното
прозиводство, като не споделя възраженията на адв. К., че това конкретно
процесуално – следствено действие е било опорочено. Няма никакво значение с
какви номера са били означени трите броя комплекта автомобилни гуми, важното е,
че са с различни номера и още по – същественото е, че е предоставена възможност
на частния обвинител Д. да ги разпознае, което той и е сторил.
Предвид посочените
доказателства, съдът застъпва категорично становище, че четирите броя
автомобилни гуми и четири броя алуминиеви джанти, собственост на частния
обвинител Д. са абсолютно същите, които в последните дни на месец февруари 2016
г. са продадени от подсъдимия на св. Я. срещу сумата от 350 лева.
Основния по делото спорен
въпрос е дали е налице съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние и
под каква форма. Според съда са налице достатъчно убедителни доказателства, че
подсъдимият е извършител на престъпното деяние, насочено срещу собствеността на
частния обвинител Д..
Съдът изразява принципното
си съгласие с позицията на Варненската районна прокуратура, че е много малко
вероятно за съвсем краткия период от време от нощта на 27 срещу 28.02.2016 г.
най – късно до деня на 29.02.2016 г. (защото св. Я. е сигурен, че е закупил
гумите в един от последните дни на месец февруари) подсъдимият да е намерил
обявя в сайта „OLX”, да
се е свързал с продавача (както той твърди в своите обяснения пред съда), да се
е срещнал с него, да е харесал и закупил гумите, след което да ги е продал на
св. Я.. Все пак дори и като цяло според съда да е житейски неиздържана тази
позиция на подсъдимия, все пак не е съвсем обективно невъзможна.
За да стигне до заключение
за авторството на престъпното деяние от страна на подсъдимия обаче, съдът „стъпва“
върху чисто обективните доказателства по делото.
На първо място това са
показанията на св. Т. Д.В., който посочва, че подсъдимият е признал за
извършената от него кражба на четири автомобилни гуми от автомобил, паркиран в
междублоковото пространство на ж.к. „Чайка“ и които впоследствие е продал на
бащата на приятелката на своя брат, а в случая от показанията на св. Я. се
установява, че това е самият той. Освен това св. В. споделя една изключителна
характерна особеност на изпълнителното деяние, а именно, че автомобила е бил
поставен върху каменни блокчета, след като гумите са били демонтирани, което
според съда окончателно „свързва“ подс. В. с деянието, насочено против
собствеността на частния обвинител Д.. Действително няма преки очевидци на
деянието или записи от охранителни видеокамери, но според съда показанията на
св. В., макар и да представляват косвени доказателства, са достатъчни да
обосноват извода, че именно подсъдимият е автор на деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Според съда е изключено да става въпрос за друго
противозаконно отнемане на автомобилни гуми от превозно средство, паркирано в
ж.к. „Чайка“, предвид факта, че гумите са продадени веднага след това на св. Я.
(както подсъдимият е споделил), както и че автомобила впоследствие е оставен
върху каменни блокчета – също изключително характерна особеност, която мотивира
съда да приеме, че признанието за кражбата, което е направил подсъдимият пред
св. В. се отнася именно за престъпното деяние, предмет на разглеждане по НОХД №
1947 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна.
Съдът не може да сподели
възражението на адв. К., че не е следвало да бъде разпитван в качеството на
свидетел св. В.. Действително съдебната практика донякъде е противоречива по
отношение показанията на полицейски служители, които „стъпват“ върху
направените пред тях самопризнания, но в интерес на обективността липсва
законова пречка Т. Д.В. да бъде разпитан като свидетел. Същият не е част от
разследващите органи по досъдебно производство № 291 по описа за 2016 г. на
Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, а е служител на Второ РУ към ОД на МВР –
гр. Варна и както съдът отбеляза, няма никаква законова или морална пречка
същият да даде показания по случая, а съдът няма причина да се съмнява в
достоверността на неговите показания и ги кредитира напълно.
Съдът не може да приеме за
правдиви и достоверни твърденията на подсъдимият, че е бил принуден от
Началника на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна да си признае за авторството на
деянието под заплахата, че ще бъде задържан за 72 часа, тъй като от показанията
на св. В. се установява, че по време на престоя си в Първо РУ към ОД на МВР –
гр. Варна подсъдимият не е искал да даде и не е дал абсолютно никакви обяснения
по случая и едва след конвоирането му в сградата на Второ РУ към ОД на МВР –
гр. Варна е признал за извършеното престъпно деяние, насочено срещу собствеността
на частния тъжител, така, че отпада
възможността докато е бил в Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна да е бил
„пристискан“ да направи самопризнания.
Също така прави впечатление
още едно обстоятелство. Св. Я. посочва в своите показания, че самият подсъдим
му е казал, че е купил гумите от един свой приятел. Вече пред съда подсъдимият
твърдеше, че е закупил гумите от интернет сайта “OLX“, като мотивира искането си за постановяване
на оправдателна присъда с това, че не би продал на бащата на приятелката на
своя брат крадени вещи. По неговата логика обаче възниква въпроса, който остава
съвсем открит и без отговор: защо тогава подсъдимият е излъгал св. Я. по
отношение произхода на автомобилните гуми и не му е казал, че са закупени от
интернет сайт при условие, че по негови думи двамата са сравнително близки.
Без съдът да обръща
доказателствената тежест, няма как да не бъде констатирано, че липсват каквито
и да е било доказателства, които да подкрепят твърденията на подсъдимия, че бил
закупил по – рано четирите автомобилни гуми, които впоследствие продал срещу
малка печалба на св. Я.. Подс. В. така и не конкретизира от кого и къде точно е
закупил гумите, като в един момент наведе твърдения, че ги е закупил от
интернет сайта „OLX”,
впоследствие не изключи възможността да ги е купил от пазара за употребявани
гуми, разположен на ул. „Кап. Райчо“ в гр. Варна, не посочи никакви
идентификационни белези на лицето от когото е закупил гумите, поради което и
съдът не вярва на тези негови обяснения, доколкото не беше представено дори
едно доказателство в подкрепа на твърденията му, а впрочем и няма как да бъдат
събрани доказателства в подкрепа на твърдения, в които конкретиката изцяло
липсва.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, ценовата
стойност на четири броя автомобилни гуми марка „Фулда“ с размер 205/60/ R15 е в
размер на 276 лева, а на 4 броя алуминиеви джанти с пет лъча 15 цола е в размер
на 370 лева.
Съдът няма да коментира приложения към кориците на НОХД № 1947 по описа
за 2018 г. на Районен съд – Варна обвинителен акт, изготвен от Варненската
районна прокуратура по досъдебно производство № 1772 по описа за 2015 г. на
Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, тъй като съгласно принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 16 от НПК всеки е невинен до доказването на противното, а
по делото липсват данни да има влязла в сила присъда на съдебна институция, с
която да бъде осъден подс. В. за описаните в обстоятелствената част на този
обвинителен акт деяния.
От справката за съдимост на
подс. В. е видно, че същият е осъждан за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 24.10.2014 г.
В обобщение съдът още
веднъж заявявайки, че кредитирайки показанията на частния обвинител Д., св. В. и се. Я. достига до категоричен
извод, а именно, че подс. В. е автор на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1,
т. 2, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, доколкото приема за установено от
фактическа страна, че на 27/28.02.2016 г. в гр. Варна, при условията на
повторност, чрез използване на техническо средство – крик, отнел чужди движими
вещи – 4 автомобилни гуми марка „Фулда“ размер 205/60/R15 и 4 броя алуминиеви
джанти, на обща стойност 646.00 лева, от владението на Т.К.Д., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и отнетите вещи са били без постоянен надзор.
От правна страна, съдът намира следното:
Обект на престъпното деяние по
чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи, в конкретния случай четири на брой автомобилни гуми марка „Фулда“
размер 205/60/R15 и 4 броя алуминиеви джанти,
на обща ценова стойност 646.00 лева.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху вещите, собственост на частния обвинител Т.К.Д. и
установяване на фактическа власт върху тях от страна на подс. В..
Субектът на престъплението – Т.Н.В.
е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към
датата на извършване на престъплението – 27/28.02.2016 г.
От субективна страна –
престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият В. отлично
е съзнавал, че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с
противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил
действията си към отнемане на вещите. Волята му е била насочена именно към
постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на
частния обвинител върху инкриминираните
вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. В. е искал и
целял настъпването му.
Квалификацията на деянието по
чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК се определя от обстоятелството, че инкриминираните
вещи са били оставени на обществено място (неохраняем паркинг в междублоково
пространство на ж.к. „Чайка“) без постоянен надзор.
Квалификацията на деянието по
чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК се определя от факта, че при отнемането на
инкриминираните вещи подс. В. е използвал специфично техническо средство –
крик. В тази връзка съдът би желал да допълни, че е ноторно известно (както
самият подсъдим сподели в своята пледоария в хода на съдебните прения), че за
демонтаж на автомобилни гуми следва да се използва специално техническо
средство – крик.
Квалификацията по чл. 195, ал.
1, т. 7 от НК се обуславя от обстоятелството, че подсъдимият вече е бил осъждан
за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК (по НОХД № 792 по описа за 2015 г. на
Районен съд – Варна), като осъдителния съдебен акт е влязъл в сила на 15.04.2015
г., поради което и очевидно е извършил деянието, предмет на разглеждане по
настоящото наказателно производство, в условията на повторност по смисъла на
наказателния закон.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т.
7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 до 10 години за извършителите на този вид престъпни деяния.
В процеса по индивидуализация на наказанието,
съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелството като цяло ниската
стойност на причинената с престъпното деяние щета – стойността на отнетото
имущество възлиза на 646, 00 лева, която сума не е особено висока и
представлява малко по – висока стойност от минималната работна заплата за
страната.
В конкретния случай предходното осъждане на
подсъдимия не може според съда да се третира като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като то е взето предвид при квалификацията на обвинението по
чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и е неприемливо отново това осъждане вече да се
счита като допълнителен факт, който да отегчава отговорността на подсъдимия.
Някакви други отегчаващи вината обстоятелства
не бяха констатирани от съдебния състав, поради което и съдът реши да наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, а именно за срок
от една година, което спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален общ режим. Съдът намира, че наказание в минимален
размер ще способства в пълна степен за изпълнение на целите на наказанието,
заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, наложено на подс. В. в производството по НОХД № 792 по описа за
2015 г. на Районен съд – Варна, тъй като престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
2, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК (предмет на разглеждане в
настоящото наказателно производство) е извършено в определения изпитателен срок
в производството по НОХД № 792 по описа за 2015 г. на Районен съд – Варна.
Приведеното в изпълнение наказание също следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
По отношение на веществените доказателства и разноските.
Съдът постанови веществените доказателства по
делото – четири броя автомобилни гуми марка „Фулда“ с размер 205/60/R15 и 4
броя алуминиеви джанти, които към датата на постановяване на присъдата се
намират в склад за съхранение на вещи в Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна да
се върнат във владение на частния обвинител Т.К.Д., предвид несъмнените
доказателства, че са негова собственост.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Т.Н.В. да заплати на ОД на МВР – гр. Варна направените
разноски по делото в размер на 55, 20 лева, която сума представлява обезщетение
за сторените от институцията разноски в досъдебната фаза на наказателното
производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: