РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ямбол, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600241 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.И. С. в качеството на
служебен защитник на подсъдимия М. З. К., против присъда № 69 от 8.05.2024г.постановена
по нохд № 258/2024г.по описа на Районен съд- Елхово.
С обжалваната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.****
година, в района на гранична пирамида №***, в землището на с.**** *****, обл.**** влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от
надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 и
т.2 от НК е осъден пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за срок за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната присъда. Твърди се, че авторството на деянието е установено единствено от
самопризнанията на подсъдимия, което е недопустимо. В тази насока се сочи, че
разпитаните свидетели А. и А. не разпознават подсъдимия, сред лицата преминали
незаконно границата на страната ни. На това основание се иска въззивнният съд да отмени
1
присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по предявеното
му обвинение.
Участващият по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на
обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди
изцяло.
Въззивникът- подсъдим участва в съдебното заседание, чрез служебно назначен
защитник на първата инстанция адв.С., чрез която поддържа жалбата по изложените
съображения. Пледира се за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност
на обвинението.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на
защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и
чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и от
лице имащо интерес и право на жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се
подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
По данни на подсъдимия М. З. К. е прието, че е роден на *.**.****г.в гр.****, *****
**** ******, гражданин на същата държава, със ***** образование, не ***** и е ******.
Няма документ за самоличност.
Подсъдимият живеел в родината си до преди шест месеца от когато се установил в
Република Турция. Желаел обаче да се установи да живее в някоя европейска държава, за да
си намери работа. Тъй като не притежавал необходимите документи за надлежно разрешение
да влезе на територията на ЕС се свързал с „каналджия“, който му обещал, че срещу парично
възнаграждение ще го преведе нелегално.
В изпълнение на взетото решение на **.**.****г.подсъдимият заедно с още десет
свои сънародници, предвождани от двама „каналджии“ достигнали до възпрепятстващото
съоръжение изградено на границата между Република Турция и Република България. В
района на ***гранична пирамида намираща се в района на с.**** ***** подсъдимият и
останалите 10 лица преминали през предварително направен отвор на съоръжението и
влезли на територията на страната ни. След това продължили да вървят пеша по
предварително указана им от каналджиите посока. Сутринта на **.**.****г.около 10,30часа
подсъдимият и останалите негови сънародници били качени в лек автомобил „**** ****“. В
района на разклона за с.*******, автомобила бил спрян за полицейска проверка от св.Д. А.,
при което водача на автомобила избягал. Подсъдимият и останалите 10 нелегално
преминали границата афганистански граждани били задържани отведени в сградата на РУ-
Елхово. На **.**.****г.св.П. А. ***** на ГПУ- Елхово установил мястото откъдето са
преминали чуждите граждани, а именно през отвор на преградното съоръжение в района на
2
*** гранична пирамида.
От справката за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан в България.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и
обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия. Самопризнанията му напълно
кореспондират с останалите събрани доказателства, показанията на свидетелите А. и А. и
приложените по делото писмени доказателства- справка за съдимост и регистрация в
системата ЕВРОДАК. В тази насока не се споделят доводите за недоказаност на
обвинението, тъй като събраните по делото доказателства еднопосочно и убедително
установяват авторството и съставомерността на извършеното от подсъдимия престъпление.
Районният съд е направил пълен анализ на доказателствата, който се споделя от въззивната
инстанция и е ненужно да се преповтарят.
Въз основа на горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимия е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, от НК, тъй като на
**.**.**** година, в района на гранична пирамида №***, в землището на с.**** *****,
обл.**** влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение от надлежните органи на властта.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед тяхното
гражданство, така и държавата, от която идват - Република Турция. Действащият граничен
режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля А. и
обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и целял тяхното настъпване. Предприемайки
преминаване на границата чрез преодоляване на предпазното съоръжение с помощта на
каналджии подсъдимият бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р
България и в друга държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол
при преминаване на държавната ни граница. Освен това са съзнавал, че ще влезе в страната
ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасните
3
последици, които предвиждал, а от волева страна пряко целял и искал тяхното настъпване,
за да реализира крайната си цел достигане до някоя държава в Европа.
Относно наказателната отговорност на подсъдимия.
Решаващият съд правилно е приел, че на подсъдимия следва да му бъдат
наложени наказания при наличие на предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, а именно наличие
на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, поради което налагането на дори най-
леките предвидени в закона кумулативни наказания биха се оказали несъразмерно тежки. На
това основание наложените наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца и глоба в
размер на 500лв. са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на
деянието и на личността на извършителя. Наказанията в този размер напълно съответстват
на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия и със
същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.
Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна , законосъобразна и обоснована.
В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Ямболският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69 от 8.05.2024г.постановена по нохд № 258/2024г.по
описа на Районен съд- Елхово.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4