Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 10.02.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 886 по описа
на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1298 от 10.07.2019година,
постановено по гр.д. № 5524/2018г. Плевенския районен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от А.Д.З. против Б.Г.Ц., иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазената му част от наследството на наследодателя Д.А. ***,
починал на 12.07.2017г., чрез намаляване на завещателните
разпореждания, извършени със саморъчни завещания от 20.01.2015г. и 17.09.2015г.
в полза на ответницата Б.Ц..Със същото решение е допусната, на основание чл.
344, ал.1 от ГПК, вр. чл.34 от ЗС, съдебна делба
между А.Д.З.
и Б.Г.Ц., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 56722.661.1458.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на
АГКК, последно изменение със заповед: 18-9115-15.11.2016г. на Началник на СГКК-Плевен, адрес на имота:
гр.Плевен, ул.“***“, №***, ет.***, ап.***, който самостоятелен обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.1458;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ:няма данни, ведно с прилежащите му ½
ид.ч. част от МАЗА и ½ ид.ч. от ТАВАН;
при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, ведно с 255/561 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56722.661.1458 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г.
на изп.директор на АГКК, последно изменение със
заповед: 18-9115-15.11.2016г. на Началник на СГКК-Плевен, адрес на имота:
гр.Плевен, ул.“***“, №***, площ на целия поземлен имот 561 кв.м.; трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10м.), стар идентификатор: 56722.661.628; 56722.661.627; номер
по предходен план: 4508а; при посочени съседи. Разпоредено
е от допуснатия до делба имот да се образуват два равни дяла – по един за съделителите.
Със същото решение е допусната съдебна делба и между А.Д.З., Б.Г.Ц.
и М.А.П., на следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 56722.662.86.1.4 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на
АГКК, адрес на имота: гр.Плевен, ул.“***“, №***, вх.***, ет.***, ап.***, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.662.86;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 83,06кв.м., ведно с прилежащите части: МАЗА
№ В-4 с площ 13,28 кв.м. и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № В-4 с площ 18,95 кв.м. и 5.6816% ид.ч.
от общите части на сградата; ниво: 1; при посочени съседни самостоятелни обекти
в сградата. Разпоредено е от допуснатия до делба имот
да се образуват осем равни дяла, от които два дяла за ищеца А.Д.З. и по три
дяла за ответниците Б.Г.Ц. и М.А.П..
Срещу така постановеното решение, в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.30, ал.1 от ЗН и относно частите, при които е
допусната делба на двата недвижими имота, е подадена въззивна жалба от ищеца А.Д.З.,
чрез пълномощникът му адв. М.А. ***.В жалбата се правят оплаквания, че
решението на районния съд в тези му части е неправилно, тъй като не е
съобразено с вида на завещателните разпореждания на
наследодателя, които ищецът счита за универсални. Наличието е спестовен влог на
наследодателя не променял характера на завещанията, които не включват разпореждане
с такъв влог, при положение, че иска за делба на влога е счетен за недопустим и
съдът е прекратил производството по делото в тази му част. Съображенията за
това са изложени подробно в жалбата, основното от които е, че завещанията са универсални,
което му дава право да иска редукцията им и без да е приел наследството на баща
си по опис. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение,
изключая частта с която е допусната делбата на
имотите, като уважи иска по чл.30, ал.1 ЗН и извърши делбата, съобразно
възстановените му запазени части от наследството на баща му Д.А.З..Претендира и
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата Б.Г.Ц. е взела становище, че решението на Плевенския
районен съд е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против него
следва да бъде оставена без уважение по изложените в отговора съображения.Счита,
че с всяко от завещанията ѝ е завещано конкретно имущество и не е
придобила други права от наследствената маса на наследодателя, по силата на универсално
завещателно разпореждане, в т.ч. спестовен влог,
покъщнина, книги, картини и др. движими вещи-собственост на Д.З., тъй като не е
негов наследник.Подала е насрещна въззивна жалба, с която оспорва частите при
които е допусната делбата на недвижимия имот на ул. „***“ № ***, като счита, че
решението на Плевенски РС е неправилно в тази му част. Претендира, че е
придобила по силата на завета на Д.З. неговите 4/6 ид.ч.
от имота, респ. 2/3ид.ч., а ищеца само 1/3 ид.ч.
позовавайки се на нарушение от страна на първоинстанционния съд на материалния
закон и на необоснованост на решението. Срещу тази въззивна жалба не е подаден
отговор от въззиваемата страна. Другият съделител М.А.П.,
чрез пълномощникът си адв.С. е взела становище, че макар жалбата на А.З. да не
касае нейните права в съсобствеността, тя я счита за основателна, тъй като не
ѝ е безразлично с кого и при какви части ще се подели общия недвижим
имот.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбите са
счетени за редовни и допустими с определение № 1493/23.10.2019г. Разгледани по
същество, същите се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск за делба на описаните по-горе 2 недвижими имота от
наследството на Д.А. ***, починал на 12.07.2017г., находящи
се в гр.Плевен. Имотът, който се намира на ул.“***“ № ***, ищецът твърди, че е
бил СИО на родителите му, като след смъртта на майка си и брат си е придобил по
наследство 1/2ид.ч. от него, а своята 1/2ид.ч. баща му е завещал на ответницата
Б.Г.Ц.. Имотът, който се намира на ул.“***“ № *** е останал в наследство от
бабата на ищеца по бащина линия П.Н.З., от който имот ищецът притежава по
завещание от баба си ¼ ид.ч., а останалите
¾ ид.ч. се разпределят по равно между двете и
деца – ответницата М.А.П. и бащата на ищеца Д.А.З.. Своята част от 3/8 ид.ч. Д.З. е завещал на другата ответница Б.Ц.. Ищецът е
предявил иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството
на баща му и делба съобразно направената редукция на двете отделни завещания, с
които всеки от имотите, предмет на делбата е бил завещан на Б.Ц.. Предявен е и
иска за делба на наследствен спестовен влог от 1600лв., в която част
производство по делото е прекратено, поради недопустимост на иска.
Ответницата М.А.П., чрез
пълномощникът си адв. М.С., е взела становище, че предявеният спрямо нея иск за
делба е основателен, притежава 3/8ид.ч. от имота на ул.“***“ № *** и иска да
бъде извършена делбата му. Тя не оспорва волята на своята майка, изразена в
завещанието ѝ и не е искала възстановяване на запазена част от
наследството ѝ.
Ответницата
Б.Ц. е взела становище, че иска по чл.30, ал.1 ЗН за редукция на завещателните разпореждания, е недопустим тъй като ищеца не
е приел наследството по опис. Счита, че неоснователно ищецът претендира, че е
придобил по наследство от майка си и брат си 1/2ид.ч. от имота на ул.“***“ № ***.
Противопоставя правата на завещателя си Д.З. върху 4/6 ид.ч.
от имота. По отношение на другия имот е поискала, в случай на уважаване на
искането на ищеца за допълване на запазена част от наследство, да се прихване
направения в негова полза завет от П.З. на ¼ ид.ч.
от имота.
Пред първоинстанционния
съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че ищецът А.З. е син на Д.А. ***, починал
на 12.07.2017г., съгл. удостоверение за наследници с изх.№14-51/14.01.2018г., на
Община гр.Плевен. Другият син на наследодателя В.Д.З., видно е от удостоверение
за наследници с изх.№14-992/15.03.2018г., на
Община Плевен, е починал на 13.03.2018г. и е оставил за свой наследник
по закон своя брат и ищец в настоящото производство А.З.. Безспорно е, че майката
на ищеца – Л.П.З.е починала на 06.02.1980г. и е оставила за свои
наследници по закон съпруга си Д.А.З. и синовете си В.Д.З. и А.Д.З..Безспорно
е, че бабата на ищеца по бащина линия П.Н.З. е починала на 25.06.1997г. /у-ние
за наследници с изх.№14-2475/26.06.2018г., изд. от Община Плевен/ и е оставила
наследници по закон: дъщеря - ответницата М.А.П. и син Д.А.З..
Безспорно е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот
№129, том V,
дело №2200/1967г. на нотариус при ПлРС, Л.П.П.и Д.А.З. са придобили по силата на договор за
покупко-продажба от 22.11.1967г. при равни права собствеността върху следното
недвижимо имущество: 255 кв.м. дворно място, представляващи ид.части
от цялото дворно място с площ от 560кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул.“***“, №***,
урегулирано по плана на гр.Плевен в парцела V, пл.№4508 в стр.кв.75,
западната половина от съществуващата маза в построената в имота сграда и
източната половина от тавана на същата сграда. С договора, обективиран в същия нот.акт е било учредено в полза на купувачите и правото на
строеж за построяване на втори етаж над едноетажната къща в дворното място,
като строежа на етажа включвал и строежа на тавана над него, при което
източната половина от него оставала за купувачите. Безспорно е, че имота, чиято
делба се иска - поземлен имот с идентификатор 56722.661.1458 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.661.1458.1.2, с прилежащите му ½ ид.ч. от маза и 1/2 ид.ч. от
таван са идентични с дворното място, права върху което са били продадени с
договора от 22.11.1967г., обективиран в цитирания по-горе нот.акт
и имота, който е бил изграден при упражняване на учреденото със същия договор
право на строеж.
Безспорно е също, че със Саморъчно завещание от 20.01.2015г., обявено с
Протокол от 16.08.2017г. на нотариус с рег.№*** на НК, Д.А.З. е завещал в полза
на ответницата Б.Г.Ц. своя недвижим имот в гр.Плевен, ул.“***“, №***. Няма
спор, че с декларация с нотариална заверка на подписа № 1403/04.09.2017г., прил. на 9 от делото на РС, ответницата Б.Г.Ц. е
декларирала по дело 3-1, рег.1320 от 16.08.2017г., обявено при нотариус В.П.,
че по саморъчното завещание/завет/ е придобила 1/2ид.ч. от въпросния недвижим
имот, включващ ½ ид.ч. от поземления имот и
½ ид.ч. от самостоятелния обект в сградата –
апартамент, които завещателят притежава по закон, тъй като имотите са придобити
от него в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му Л.П.З., поч. на 07.02.1980г., респ. нейните наследници са
собственици на другата 1/2ид.ч.
Безспорно е, че с Саморъчно завещание от 25.06.1991г., обявено с Протокол
от 14.10.1977г. на нотариус при ПлРС, П.Н.З. е завещала на внука си А.Д.З.
¼ ид.ч. от собствения си апартамент в ЖСК „***“
в гр.Плевен, на ул.“***“ и ул.“***“ (в строеж към момента на изготвяне на
завещанието). Няма спор, че съгл. приложения препис на нот.акт
за собственост на недвижим имот строен върху държавна земя от ЖСК „***“-Плевен
№118, том VII,
дело №К-1448/03.11.1994г. на нотариус при ПлРС, П.Н.З. е била призната за
собственик на имота, предмет на завещанието от 25.06.1991г., който след
завършване на строежа е съставлявал Апартамент №***, на 2 етаж, вх.***, ул.“***“,
№***, в етажна собственост на ЖСК „***“ със застроена площ 83.06кв.м., ведно с
прилежащите му маза и таван. Безспорно е, че този имот е идентичен с процесния
апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.662.86.1.4 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Плевен, а това е отразено и в представената схема на имота, издадена от
СГКК-гр.Плевен.
Безспорно е, че след смъртта на майка си и зачитайки завещанието ѝ
в полза на сина му А., със Саморъчно завещание от 17.09.2015г., обявено с
Протокол от 16.08.2017г. на нотариус с рег.№*** на НК, Д.А.З. е за***ещал на ответницата Б.Г.Ц. получените в наследство от майка
му 3/8ид.ч. от апартамент в гр.Плевен, ул.“***“, №10. С декларация с нотариална
заверка на подписа от 04.09.2017г. Б.Ц. е декларирала, че е получила по
завещанието 3/8 ид.ч. от имота, който завещателят
притежава по наследство от своята майка.
Безспорно е и това, че при откриване на наследството на Д.А.З. по негова
банкова сметка в „Райфайзенбанк“ е била налична сума в размер на 1600лв., съгл.
приложената справка от 09.05.2018г., издадена от банката. Няма спор и по това, че
на 22.01.2018г. ищецът е депозирал заявление за приемане по опис на
наследството, оставено от наследодателя му Д.А.З. по приложеното
ч.гр.д.№522/2018г. по описа на ПлРС и с влязло в сила определение №997 от
21.03.2018г. молбата му е била оставена без разглеждане, като недопустима,
предвид неспазване на законовия 3-месечен срок по чл.61, ал.1 от ЗН.
Спорно е при какви части
следва да се допусне делбата на двата недвижими имота и налице ли са
предпоставките на чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството на баща му Д.А.З.. За да се произнесе по спора, въззивния съд
съобрази следното:Съгласно чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена
част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част. Ал.2 на същия текст изисква когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по
закон, както
е в случая, той да е приел наследството
по опис. Както беше посочено по-горе ищецът не е спазил
срока по чл. 61, ал.1 от ЗН и не е извършил приемане по надлежен ред на
наследството по опис.Съгласно тълкуването дадено с Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС/т.4/, изискването за приемане на наследството по опис когато се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник
или надарен, който не е призован към наследяване, не е предпоставка за реализиране
на правото по чл.30, ал.1 от ЗН, само когато завещателното
разпореждане на наследододателя е универсално. В случая, за да е налице първата предпоставка за реализиране правото на ищеца
по чл.30 ЗН, при положение, че не е приел наследството по закон е да се приеме,
че завещанията са универсални и именно това твърди ищеца.
За да отхвърли иска му,
районният съд е приел, че към момента на откриване на наследството наследодателя
не е притежавал други недвижими имоти, освен делбените.Същевременно
в наследствената маса е имало и наследствен влог в размер на 1600лв., наличен
по картова сметка на наследодателя. Изтеглянето й впоследствие посредством АТМ
не променя факта, че е била част от
оставеното от този наследодател наследство. Поради това, РС е приел, че
освен завещаните недвижими имоти, в наследствената маса е имало и парична сума/вземане
от банка/, а това означава, че завещаното в полза на ответницата Б.Ц.
имущество не е изчерпвало цялото наследство, т.е. двете завещателни
разпореждания нямат характер на универсално завещание.
Въззивният съд изцяло
споделя тези аргументи на районния съд. Разграничението между частното
и универсалното завещание се съдържа
в чл.16 от ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са
общи /универсални/ и придават
качеството на наследник на лицето,
в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са
частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен разграничителен
критерий, в случая се спори за
характера на завещанията - дали са общи или частни. В тези случаи съдебната практика приема, че волята на завещателя следва да се
преценява при спазване на общото правило на чл.20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 от ЗЗД, която
отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието, а в
определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които
могат да изяснят действителната воля на завещателя.Самият факт, че се касае за две самостоятелни
завещания, с всяко от които са завещани притежаваните от завещателя имуществени
права върху различни имоти сочи, че завещанията имат характера на завет на
определено имущество. Ако волята на завещателят е била да направи Б.Ц. свой
наследник, е могъл вместо да прави второ завещание за друг свой имот, да отмени
първото си завещание от 20.01.2015г. като остави универсално завещание, с което
ѝ завещава цялото или дробна част от цялото си имущество.
В съдебната практика се
приема, че когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата
по делото е видно, че то изчерпва
имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието
следва да се приеме за общо
по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и в тези
случаи не се налага образуване
на наследствена маса по чл.31 ЗН, тъй
като няма свободно
имущество, което би могло да покрие
запазената част на лицата
по чл.28 ЗН. В случа не може да се приеме, че двата
недвижими имота/съотв. им части/-предмет на делбата,
респ. на завещателните разпореждания изчерпват
наследството. Наследствената маса включва и движимите вещи на наследодателя - покъщнина,
книги, картини и др. подобни. Въпреки, че по делото не се установи какви
конкретно движими вещи е притежавал и оставил в наследство към момента на
смъртта си Д.З. и такива не са предмет на делбата, то безспорно е, че е оставил
парична сума в размер на 1600лв., депозирана в банкова сметка, ***, който факт
сам по себе си е достатъчен за да обоснове извода, че със завещаните имоти не
се изчерпва наследството и двете завещания в полза на Б.Ц. не са
общи/универсални/. Поради това, правилен е извода на РС, че липсата на вписано
по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис, води
до неоснователност на иска на А.З. за възстановяване
на запазената част от наследството на наследодателя Д.З. спрямо ответницата Б.Ц.,
която не е призован към наследяване заветник.Поради
това правилен е и изводът, че делбата на имота на ул. „***“ № *** следва да се
допусне при осем равни дяла, от които два за ищеца и по три за всяка от двете
ответници. В тази част въззивният съд препраща изцяло към мотивите на районния,
на основание чл.272 ГПК.
За да допусне делбата на
другия недвижим имот при равни права на съделителите А.З.
и Б.Ц., Плевенски РС е приел, че имотът е бил придобит през 1967г. от
родителите на ищеца А.З. по време на брака им и съгласно чл.103 от СК от 1968г.(отм.) правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузи при заварени бракове, в т.ч. и разпоредбата на чл.13, ал.1 от същия
предвиждаща, че недвижимите
и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие
име са придобити.Приел е, че при тази законодателна уредба,
придобития от Л.П./З.и Д.З. недвижим имот е бил в режим на съпружеска
имуществена общност и при прекратяването ѝ със смъртта на Л.З., поч. на 06.02.1980г. в съответствие с разпоредбата на
чл.14, ал.7 от СК от 1968г.(отм.), съпругът Д.З. не е получил дял от частта на починалата съпруга от общото имущество, в това число и от процесния имот. Тази част е
преминала по реда на наследяването в патримониума на двете ѝ деца при
равни права. Преживелият съпруг Д.З. е получил от прекратената СИО ½ ид.ч., които е завещал на Б.Ц., а децата на Л.З.В.З. и А.З.
са получили по ¼ ид.ч. След смъртта на В.З. на
14.03.2018г. неговата ¼ ид.ч. е наследена от
неговия брат и единствен наследник А.З..
Въззивният съд приема,
че тези изводи са обосновани и правилни.Преди всичко следва да се има предвид,
че в делото се съдържа декларация, с нотариална заверка на подписа на
ответницата Б.Ц., приложена по делото за
обявяване на завещанието от 20.01.2015г., която е послужила на същата за
вписване в имотния регистър и за деклариране в МДТ на придобития недвижим имот,
с която тя е декларирала, обстоятелствата които ищецът твърди. Поради това тази
декларация следва да се третира като извънсъдебно признание и на факта, че
имота е придобит по време на брака между родителите на ищеца и на правото на
завещателя ѝ върху ½ ид.ч. от имота,
който ѝ е завещал. Ето защо, ако ответницата е изоставила това свое
разбиране относно притежаваните от нея права, при наличието по делото на
посоченото писмено доказателства, е следвало да представи доказателства за
твърдението си, че имота е придобит преди сключването на брака между завещателя
ѝ и Л.З.. В тази връзка посочването на фамилното име на Л.З., посочена в
нотариалния акт като П., не е достатъчно за да се приеме, че сделката е
сключена преди брака ѝ с Д.З.. Видно от удостоверението за идентичност на
имената от 05.06.1968г./на л. 9 от приложеното ч.гр.д. № 522/18г. на ПРС/, Л.П.З.и
Л.П.П.са имена на едно и също лице и тя е ползвала и
двете. Предвид изложеното, съдът намира, че делбата на гореописаното недвижимо
имущество следва да се допусне между ищеца А.З. и ответницата Б.Ц. при равни
права.
В заключение :Неоснователни
са както първоначалната, така и насрещната въззивни жалби.Първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно в обжалваните му части, следва да бъде
потвърдено. При този изход на делото страните не си дължат заплащане на разноски пред въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 1298 на Плевенски районен съд от 10.07.2019г. по гр.д. № 5524/2018г. по описа
на съда, в ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: