Решение по дело №648/2020 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. С., 04.12.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:                                               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                               2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 648 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК

С решение № 421 от 28.11.2019 год. по гр.д. № 1054/2018 год. на КРС е отхвърлен изцяло предявения от „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу „В.“ ЕООД, *** за признаване за установено, че  че ищецът има вземане срещу ответника за сумата 1854,05 лева – стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2014 год. – 30.04.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2017 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 300 лева, представляваща направени по делото разноски. Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„Т.С.” ЕООД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Третото лице - помагач не взема становище по въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 1054/2018 год. по описа на РС-Костинброд е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, *** против „В.“ ЕООД, ***, в която ищецът твърди, че на 31.07.2017 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1854,05 лв., от която 1426,38 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2014 год. – 30.04.2016 год.; 306,82 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2014 год. до 21.07.2017 год., както и сума за дялово разпределение в размер на 120,85 лв., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от 31.07.2017 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

С разпореждане от 04.09.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 821/2017 год. по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „В.“ ЕООД е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., жк. „Д.“, бл. 2, ет. 8, ап. 36, аб. № 109439, поради което е налице вземане на ищеца за посочените по-горе суми. Твърди, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Ищецът твърди, че ответникът  е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, като в този случай съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмен договор при общи условия, който се сключва между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди. Тъй като в случая такъв писмен договор не  е сключен, претендира процесната сума на основание неоснователно обогатяване

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените установителни искове за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на ползваната топлина енергия са допустими. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.

Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.   

Ответникът е юридическо лице. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е  физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.    

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответното дружество. На това основание е предявено вземането и в заповедното производство.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по непредявен иск – разгледал е искове на непредявено договорно основание, като в мотивите е посочил, че исковете са неоснователни поради липсата на сключен писмен договор между страните.

Това налага обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо,  а делото – върнато на районния съд за произнасяне по предявените искове, а именно – за съществуването на процесното вземане, основано на неоснователно обогатяване. Съдът следва да се произнесе, след като прецени налице ли са елементите на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно – доставил ли е ищецът топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност на ответника, с която последният се е обогатил поради факта на консумиране на енергия в процесния имот и за процесния период, както и дали се е обогатил с услугата дялово разпределение на посочената от ищеца стойност. Тъй като такива искове не са разгледани от районния съд, решението подлежи на обезсилване, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да направи и нов доклад на делото със съдържанието по чл. 146 от ГПК. 

 

 

 

            Воден от горното, съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 421/28.11.2019 год. по гр.д. № 1054/2018 год. по описа на Костинбродския районен съд и ВРЪЩА делото на КРС за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените в настоящото решение указания, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                          

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

           

2.