О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
Дата 18.10. 2018 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско
отделение, трети състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в
закрито заседание от същата
дата
разгледа
докладваното от съдия Емил Митев въззивно търг. дело
№ 452/2017
г. по описа на ПАС
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248,ал.1 ГПК.
Образувано
е по молбата вх.№ 2613 от 23.03.2018 г. на
молителите Д.П.Ц., П.Д.Ц. и Ц.
С.Ц. ,представлявани от адвокат С.М. *** за допълване на въззивното
решение в частта му относно направените
пред първата инстанция съдебни разноски.
Претендира
се да се допълни въззивното
решение в частта относно направените пред първата инстанция съдебни разноски,
които първоинстанционния
съд е присъдил на основание чл.38 ЗА.
С последваща молба
от 13.09.2018 г. молителите
отново претендират да се присъдят
направените съдебни разноски пред първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответната страна „Б.П.Б.“АД
чрез процесуалния си представител
адвокат Л.Г.Д. *** поддържа писмено
становище, съгласно което молбата за допълване е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените оплаквания
,приема за установено следното:
Молбата по чл.248,ал.1 ГПК за допълване на решението в частта относно
съдебните разноски ,направени от ответника пред първата инстанция е депозирана в срок.
Молбата е основателна , тъй като въззивният съд действително
е пропуснал да се произнесе по
искането за съдебни разноски.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Процесуалният представител на ответниците е осъществил процесуално
представителство в защита на материален
интерес от 34 503.35 евро. в
какъвто размер е предявеният установителен иск по
чл.422,ал.1 ГПК. Левовата
равностойност на иска е 69 006
лева. Съобразно този материален интерес се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева. Възнаграждението е определено на основание чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
По силата на въззивното
решение съдът е уважил частично иска до
размер на 3 133.34 евро,
като искът е отхвърлен за сумата от
31 370 евро. Левовата равностойност
на тази сума е 62 740 лева и това е отхвърлителната
част от иска. Съразмерно на тази
отхвърлена част дължимото адвокатско възнаграждение е 2250 лева.
Искът е предявен срещу тримата ответници ,
от които първите двама ответници са длъжници –кредитополучатели, а третият Д.П.Ц. е солидарен
длъжник. Защитата и на тримата ответници е осъществена от един процесуален представител,
като фактите от които произтича спорното
вземане са едни и същи за всички ответници.
Доказателства за това са представените пред първата инстанция три еднотипни
писмени защити, което е напълно обяснимо.
Предмет на спора е вземане, произтичащо от един договор за банков
кредит, поради което и следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 2 250 лева.
Касае е се само до едно единствено спорно вземане, произтичащо от един договор за банков кредит, а не за три отделни
договора. Следователно при защита на общ
материален интерес, който е защитен успешно макар и частично – искът е отхвърлен за сумата
62 740 лева. Съразмерно на тази отхвърлителна част на основание чл.78,ал.3 ГПК се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 2 250 лева.
В този смисъл съдът следва да допълни решението си в частта му относно
съдебните разноски направени от ответниците пред първата инстанция.
Ето защо и на основание чл.248,ал.1 ГПК, Пловдивският
апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 79 от 07.03.2018 г., постановено от
Пловдивският апелативен съд по въззивно търг.дело
№ 452/2017 г. по описа на съда в частта му относно направените пред първата
инстанция съдебни разноски като:
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“АД ЕИК ********* да заплати на ответниците П.Д.Ц. ЕГН:********, Ц.С.Ц. с ЕГН: ********** и Д.П.Ц. ЕГН: ********** сумата 2 250 лева, представляваща
съдебни разноски, направени от ответниците пред
първата инстанция в защита на общ материален интерес- вземане, произтичащо от
договор за жилищен кредит от **.**.**** г. и Анекс № * от **.**.****г и Анекс
от **.**.**** г. към същия договор за
жилищен кредит.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда и в сроковете на обжалване на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.