МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 2339/2020г.
по описа на ПРС – I X н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу М.В.И. – роден на *** г. в гр. П.,
живущ ***, ***, ***, български гражданин, средно образование, безработен,
разведен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че през периода от месец март
2019г. до месец март 2020г., включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден
– с Решение № 705 от 20.02.2019г. по гражданско дело № 10190/2019г. на Районен
съд гр. Пловдив, III брачен
състав, влязло в законна сила на 20.02.2019г., да издържа свой низходящ – сина
си В.М.И., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно тринадесет месечни вноски по 200
лева, на общ размер 2600 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу М.В.И. за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Сочи, че делото е изяснено, като
категорично се доказва извършеното деяние – както от събраните в хода на ДП
доказателства, така и предвид показанията на свид. Х.. Поддържа, че безспорно
се доказа, че за периода от месец март 2019 г. до месец март 2020 г.
включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден, подс. И. не е изпълнил
своето задължение да издържа свой низходящ – сина си, в размер на 13 месечни
вноски, като в съдебното заседание се установява категорично, че подсъдимият
вече е изпълнил това свое задължение, макар и несвоевременно, поради което предлага
същият да бъде признат за виновен и съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК да не бъде наказан.
Защитникът на подсъдимия И. – адвокат Д. предлага
съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият М.В.И. за невиновен
във вмененото му престъпление. Сочи, че от разпитания пред съда свидетел се
установява, че за детето не са настъпили вредни последици от забавянето на вноските,
както и че приключване на съдебното следствие вече всички вноски са внесени, което
се потвърждава и от разпита. Още посочва, че от приложените доказателства се
установява, че периодично са плащани месечни вноски, въпреки че не са в точния
размер и на точната дата. Посочва, че подсъдимият осъзнава вината си, поради
което предлага съдът да се произнесе с присъда, с която да го признае за
невинен.
Подсъдимият И. - редовно призован, не се явява, не
взема становище.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.В.И. е роден на *** г. в
гр. П., живущ ***, ***, ***, български гражданин, средно образование,
безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че
подсъдимият М.И. и свидетелката М.Х. сключили граждански брак в гр. Я. на ***г.
По време на семейния им живот на ***г. се родил синът им В.М.И..
С течение на времето отношенията между двамата
родители се влошили, като през 2018г. същите взели решение да прекратят брака
си по взаимно съгласие, като свидетелката Х. се преместила да живее с детето им
в гр. Пловдив.
С Решение № 705 от 20.02.2019 г. по гражданско дело
№ 10190/2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, III брачен състав, влязло в законна
сила на 20.02.2019 г бракът между подсъдимият М.И. и свидетелката М.Х. бил
прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права над
детето В.М.И. били предоставени на майката – М.Х.. Със същото Решение подсъдимият
М.И. бил осъден да заплаща на малолетното си дете – В.И., чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева до настъпване на
законоустановените правила за изменение или прекратяване на издръжката.
След развода свидетелката Х. заживяла със сина си на
адрес: ***, като подсъдимият бил запознат с това обстоятелство.
След като подсъдимият И. бил осъден за заплаща дължимата
месечна издръжка, същият не изпълнявал задължението си за период повече от два
месеца, като плащанията били съвсем спорадични. Такива плащания все пак били
извършвани от подсъдимия в инкриминирания период, както следва:
- На 08.08.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от
200 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил задължението си да даде
издръжка за месец август на 2019 г.. /л.21 от делото/.
- На 30.10.2019г. подсъдимият И. заплатил сумата от
300 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил задължението си да даде
издръжка за месец октомври на 2019 г. /л.19 от делото/.
- На 09.12.2019г. подсъдимият И. заплатил сумата от
200 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил задължението си да даде
издръжка за месец декември на 2019 г. /л.22 от делото/.
- На 24.01.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от
100 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил половината от задължението
си да даде издръжка за месец януари на 2020 г. /л.23 от делото/.
- На 07.02.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от
150 лева по сметка на свидетеля Х. с което заплатил по-голямата част от
задължението си да даде издръжка за месец февруари на 2020г. /л.25 от делото/.
- На 10.02.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от
100 лева по сметка на свидетеля Х. с което заплатил и остатъка задължението си
да даде издръжка за месец февруари на 2020г. /л.24 от делото/.
- На 10.03.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от
200 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил задължението си да даде
издръжка за месец март на 2020 г. /л.18 от делото/.
Поради липсата на редовни плащания по
задължението за издръжка, свидетелката Х. депозирала жалба в Районна
прокуратура гр. Пловдив, която била повода да образуване на настоящото наказателно
производство.
На неустановена дата след
инкриминирания период, подсъдимият И. изпълнил на един път всички натрупани
задължения да изплаща издръжка на своя низходящ, като предал дължимата сума на
свидетеля Х..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетел М.Ю.Х.. Същата, разпитана пред съда (л.42 от делото), сочи
фактите от описаната като възприета от съда фактическа обстановка, включително
че подсъдимият И. бил осъден
да плаща издръжка в размер на 200 лв. месечно на детето си, както и че не
заплащал тази сума за инкриминирания период, като подробно описва извършените
от подсъдимия плащания, както и периода, за който те се отнасят. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява, че подсъдимият И.
е бил осъден да изплаща издръжка на детето си, но не изплащал същата в
инкриминирания период.
Съдът взе предвид и събраните по делото
писмени доказателства, а именно – вносни бележки от 05.04.2019 г., от
08.08.2019 г., от 09.12.2019 г., от 07.02.2020 г., от 07.04.2020 г., както и
разписки от 30.10.2019 г., от 24.01.2020 г., от 10.02.2020 г., от 10.03.2020
г., от 11.03.2020 г., от 08.04.2020 г. и от 27.05.2020 г., от които се установява,
че подсъдимият е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка, но не в
инкриминирания период, или ако го е правил в инкриминирания период, то вноските
са се отнасяли за по-стари задължения.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият М.В.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че през периода от месец март
2019 г. до месец януари 2020 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с Решение № 705 от 20.02.2019 г. по гражданско дело № 10190/2019 г. на
Районен съд гр. Пловдив, III брачен състав, влязло в законна сила на 20.02.2019
г., да издържа свой низходящ – сина си В.М.И., ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
осем месечни вноски по 200 лева, в общ размер 1600 лева, както и не е изплатил
изцяло една месечна вноска в размер на 100 лева, или общо не е изпълнил
задължението си да издържа своя низходящ в размер на 1700 лева.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия И. при
пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния
характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено
е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. По делото не се събраха
доказателства, че бездействието на подсъдимия И. да е било по обективни
независещи от него причини, като липсата на парични средства за изплащане на
издръжката съставлява единствено субективна такава.
Ето защо, съдът призна подсъдимия
М.В.И. – роден на *** г. в гр. П., живущ ***, ***, ***, български
гражданин, средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че през периода
от месец март 2019 г. до месец януари 2020 г. включително, в гр. Пловдив, след
като е бил осъден с Решение № 705 от 20.02.2019 г. по гражданско дело №
10190/2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, III брачен състав, влязло в законна
сила на 20.02.2019 г., да издържа свой низходящ – сина си В.М.И., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно осем месечни вноски по 200 лева, в общ размер 1600 лева, както
и не е изплатил изцяло една месечна вноска в размер на 100 лева, или общо не е
изпълнил задължението си да издържа своя низходящ в размер на 1700 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Въпреки горното, съдът намери, че
подсъдимият М.В.И. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това в това в периода от март 2019 г. до януари 2020 г. включително да
не е изпълнил задължението си в размер на три месечни вноски по 200 лева за
месеците август 2019 г., октомври 2019 г. и декември 2019 г., както и да не е
изпълнил задължението си да изплати изцяло една месечна вноска в размер на 100
лева за месец януари 2020 г., както и деянието да е извършено през месеците
февруари 2020 г. и март 2020 г., за които да не е изпълнил задължението си
издръжка в размер на две месечни вноски по 200 лева.
Горния извод на съда се налага предвид
установените плащания на задължението на издръжка през инкриминирания период от
подсъдимия И., съгласно приетите по делото писмени доказателства, както следва:
- На 08.08.2020г. подсъдимият И.
заплатил сумата от 200 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил
задължението си да даде издръжка за месец август на 2019 г.. /л.21 от делото/.
- На 30.10.2019г. подсъдимият И.
заплатил сумата от 300 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил
задължението си да даде издръжка за месец октомври на 2019 г. /л.19 от делото/.
- На 09.12.2019г. подсъдимият И.
заплатил сумата от 200 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил
задължението си да даде издръжка за месец декември на 2019 г. /л.22 от делото/.
- На 24.01.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от 100 лева по сметка на свидетеля Х.,
с което изпълнил половината от задължението си да даде издръжка за месец януари
на 2020 г. /л.23 от делото/.
- На 07.02.2020г. подсъдимият И. заплатил
сумата от 150 лева по сметка на свидетеля Х. с което заплатил по-голямата част
от задължението си да даде издръжка за месец февруари на 2020г. /л.25 от
делото/.
- На 10.02.2020г. подсъдимият И. заплатил сумата от 100 лева по сметка на свидетеля Х.
с което заплатил и остатъка задължението си да даде издръжка за месец февруари
на 2020г. /л.24 от делото/.
- На 10.03.2020г. подсъдимият И.
заплатил сумата от 200 лева по сметка на свидетеля Х., с което изпълнил
задължението си да даде издръжка за месец март на 2020 г. /л.18 от делото/.
Ето защо се установява, че подсъдимият И.
е изпълнил своевременно задължението си да изплаща издръжка за месеците август
2019 г., октомври 2019 г., декември 2019 г., февруари 2020 г., март 2020 г.,
като и половината от задължението си (в размер на 100 лева) за месец януари
2020г..
Тук следва да се отбележи, че макар при
горните плащания да не е посочено от длъжника задължението за кой месец
погасява, то същите плащания не могат да бъдат отнесени за по-стари (по-обременителни)
задължения по смисъла на чл.76 от ЗЗД –преди инкриминирания период, доколкото
такива, от значение за наказателната отговорност липсват, с оглед на това, че
Решение № 705 от 20.02.2019 г. по гражданско дело № 10190/2019 г. на Районен
съд гр. Пловдив, III брачен състав е влязло в законна сила на 20.02.2019г., а
първият месец от инкриминирания период е март 2019г..
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК
съдът ОПРАВДА подсъдимият И. по първоначално повдигнатото му обвинение в смисъл,
че в това в периода от март 2019 г. до януари 2020 г. включително да не е
изпълнил задължението си в размер на три месечни вноски по 200 лева за месеците
август 2019 г., октомври 2019 г. и декември 2019 г., както и да не е изпълнил
задължението си да изплати изцяло една месечна вноска в размер на 100 лева за
месец януари 2020 г., както и деянието да е извършено през месеците февруари
2020 г. и март 2020 г., за които да не е изпълнил задължението си издръжка в
размер на две месечни вноски по 200 лева.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Както вече бе
посочено във възприетата от съда фактическа обстановка, от показанията на
свидетеля Х. се установява, че на неустановена дата след инкриминирания период,
подсъдимият И. изпълнил на един път всички натрупани задължения да изплаща
издръжка на своя низходящ, като предал дължимата сума на свидетеля Х..
На следващо място,
не са установени други вредни последици за пострадалия В.М.И. извън самия факт
на забавяне изплащане задължението за издръжка.
Също така, видно от
справката за съдимост, подсъдимият И. до момента не се е възползвал от
привилегията на чл.183, ал.3 от НК.
Ето защо съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.183, ал.3 от НК и след като бе
признат за виновен, на подсъдимият М.В.И. не бе наложено наказание.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.