№ 83
гр. Сливен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500094 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №82/30.01.2025г. по гр.д.
№4635/2024г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК по отношение на Н. А. Д., че дължи на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.София следните суми: 2000лв., представляваща
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от
23.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2024г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане; сумата от 22,98лв., представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 09.04.2024г. до 08.05.2024г. и сумата от
89,32лв. – разноски в заповедното производство и са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от „ПИБ“ АД против Н. А. Д. искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установена дължимостта на
следните суми: 1998,25лв. договорна лихва за периода 19.11.2020г. – 09.04.2024г.;
1207,48лв. наказателна лихва за периода 08.11.2021г. – 09.04.2024г.; 135лв. такса за
поддържане на кредитна карта, начислена за 2021, 2022 и 2023г. и 60лв. разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на договора. С решението са присъдени по
съразмерност разноски на ищеца ПИБ АД в размер на 867,73лв. и на ответника Д. в
1
размер на 662,81лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.София и с нея се обжалва посоченото решение
в неговите отхвърлителни части.
Въззивникът „ПИБ“ ЕАД, гр.София чрез пълномощника юриск. Е. Р. посочва, че
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на съда, че падежът
на договора е настъпил на 23.12.2020г. посочва, че разпоредбите на чл.19.2.2, б.“б“ от
ОУ, на които се позовава районният съд, касаят единствено и само Договора за карта
на пластика и Договора за дигитална карта, а не процесния договор за предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/. Срокът на договора за овърдрафт се подновявал
автоматично при условията на т.19.1.1 от ОУ до момента на уведомяване за изричното
прекратяване единствено по реда на т.19.2.1, б. „а“ и т.19.2.2., б.“а“ от ОУ. Посочва, че
не е предвидена възможност за автоматично прекратяване на договора без
предизвестие. Клиентът не е уведомил Банката в писмена форма, че не желае срокът
на договора да бъде продължен, нито е погасил изцяло дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка до изтичане срока на договора и срокът се продължавал
автоматично. Посочва, че длъжникът е получил на 23.03.2020г. кредитна карта,
валидна до м.12.2024г., с което е изразил съгласие за продължаване на договора, поне
до изтичане срока на новата карта, която била в негово държане и имал възможност да
ползва предоставения му кредитен лимит. Кредитната карта била електронен платежен
документ, но и средство за предоставяне на револвиращ кредит. Банката подновявала
срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срока на овърдрафта,
като издава нова карта. Изпадането в забава на 05.06.2020г. не означавало автоматично
прекратяване на договора, като страните са уговорили условията, при които това може
да стане. Въззивникът посочва, че съгласно т.13.1 от ОУ банката е направила кредита
предсрочно изискуем на 09.04.2024г., която е датата на евентуалната погасителна
давност, каквато не е изтекла към момента на предявяване на исковете. Обявяването на
предсрочна изискуемост било право на банката, а не нейно задължение и само от нея
зависи дали ще го упражни или не. По отношение на наказателната лихва въззивникът
посочва, че тя по своята същност е неустойка и се дължи за цялото време на
неизпълнението, може да съществува преди и след падежа на задълженията. Дори и
падежът на договора да е настъпил на 23.12.2020г., то наказателната лихва се дължи до
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и вземането по нея не било погасено по
давност. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част и постанови ново, с което да уважи исковите
претенции в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото пред
двете съдебни инстанции разноски и разноските, направени в заповедното
производство.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна –
ответника в първоинстанционното производство Н. А. Д..
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият Д. чрез пълномощника адв. Д. К.
от АК – Ямбол, се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият
намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и
моли съда да го потвърди. Посочва, че съгласно чл.13.1 и чл.13.1.1 от ОУ банката има
право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем при
неизвършване на което и да е плащане по договора и ОУ за срок по-дълъг от 5 работни
дни след датата, на която това плащане е станало изискуемо. Кредитът бил в
просрочие още от 05.06.2020г. и се е превърнал в предсрочно изискуем още през
м.юни 2020г., като банката е следвало веднага да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост, а не да прави това 4 години по-късно. Счита, че банката не
следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да претендира
лихви за периоди, през които самата тя е в забава. При това положение, към
23.12.2020г. не е следвало договора да се подновява автоматично и не следвало да се
начислява договорна и наказателна лихва. Посочва, че началният момент, от който
тече давностния срок за вземанията за главница по погасителни вноски по договор за
банков кредит е момента на изискуемост на съответната вноска, а не момента на
обявяване на предсрочната изискуемост 4 години след падежиралите вноски.
Претендираните лихви се погасявали с 3-годишна давност. Наказателната лихва била
недължима и на основание неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави. Тя
не можела да надвишава размера на законната лихва. Не съответствала и на принципа
за справедливост и еквивалентност на престациите. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
В с.з. въззивникът „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.София, редовно
призован, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по
пълномощие юриск. Е. Р., която посочва, че поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването й по подробно изложените в нея съображения. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемият Н. А. Д., редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му
представител по пълномощие адв. Д. К. от АК – Ямбол, която оспорва въззивната
жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора съображения, като
3
развива аналогични. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваните
части.
Изложените във въззивната жалба съображения са частично основателни.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
дължимостта на вземания по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка от 23.12.2016г., сключен между ответника Н. А. Д. и ищцовата банка „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, гр.София, както следва: главница в размер на 2000,00лв.;
възнаградителна лихва по т.8 от договора в размер на 1998,25лв., за периода
19.11.2020г. – 09.04.2024г.; 1207,48лв. наказателна лихва за забава по т.9 от договора за
периода 08.11.2021г. – 09.04.2024г.; 22,98лв. законна лихва за периода 09.04.2024г. –
08.05.2024г.; 135лв. такса за поддържане на кредитна карта по т.13 от договора,
начислена на 20.12.2021г., 20.12.2022г., 20.12.2023г.; 60лв. разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на банковия кредит, начислени на 05.03.2024г., за които
вземания на ищцовата банка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение
по чл.414 от ГПК в законоустановения срок. Правното си основание на иска е чл.415,
ал.1, т.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
4
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е
пълна и равна възможност за защита в производството.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до частично неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като е
приложил неправилно материалния закон.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с
пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен между
ответника в първоинстанционното производство Н. А. Д. и ищцовата банка „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, гр.София Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка от 23.12.2016г.
Между страните не се спори и от приложените писмени доказателства е
установено, че целият отпуснат кредитен лимит е усвоен, като след погасяването му
през 2017г. отново е изтеглен целият разрешен размер на овърдрафта. От заключението
на ССчЕ се установява, че впоследствие, в периода 2017г. – 28.10.2021г. са извършвани
частични погасявания по кредитната карта, но в недостатъчен размер, както и че са
налице последващи усвоявания на суми в по-малък размер, направени от частично
възстановения овърдрафт чрез направените вноски.
Спорният по делото въпрос е прекратен ли е договора за овърдраф и кога,
следвало ли е банката да го прекрати служебно след изпадане на длъжника в забава
или договорът се е подновявал автоматично.
Анлизирайки разпоредбите на договора и Общите условия към него, въззивният
състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че банката не е следвало да
подновява договора автоматично след 23.12.2020., тъй като длъжникът е бил в забава
още от 05.06.2020г. Този извод не намира опора в приложимите договорни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от сключения между страните Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 23.12.2016г., срокът за
5
ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 23.12.2017г., като същият
се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на
банката, а те са в т.19.1. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ срокът на договора, срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора по реда на т.19.2.1, б.“а“ – едностранно от титуляра на картата с писмено
предизвестие за отказ от удължаване срока на договора, подадено в офис на банката 30
дни преди изтичане на текущия срок на договора, респ. т.19.2.2, б.“а“ – едностранно от
Банката с 60-дневно писмено предизвестие до титуляра.
В случая, не е налице отправено изрично писмено уведомление за прекратяване
на договора със съответното предизвестие /съответно отказ от удължаване срока на
договора/ от никоя от двете страни.
Не намира приложение разпоредбата на т.19.2.2, б.“б“ от ОУ, на която се е
позовал районният съд, тъй като тя се отнася единствено и само до прекратяване на
договора за карта, но не и относно договора за ползване на овърдрафт, спрямо който
са приложими единствено горепосочените разпоредби /т.19.1.1 от ОУ/.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице автоматично
подновяване на договора, което не противоречи на договореностите между страните,
до момента, в който банката е упражнила правото си да го направи предсрочно
изискуем.
Във връзка с възраженията на ответника – въззиваем, следва да се отбележи, че
предвидената в т.13.1 от ОУ предсрочна изискуемост е право на Банката, а не нейно
задължение и тя има пълната свобода на преценка дали и кога да упражни това свое
право. Действително, още м.06.2020г. ответникът е бил в забава, но банката има право
на преценка дали да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Следва да се посочи и че ответникът е получил през м.март 2020г. нова
кредитна карта, валидна до м.12.2024г. и видно от заключението на вещото лице е
извършвал частични погасявания по кредита и последващи усвоявания на суми в
размера на възстановените по овърдрафта суми. Следователно длъжникът е искал
продължаване действието на договора за овърдрафт и кредитна карта и самият той не
се е възползвал от правото си да го прекрати с предизвестие.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът не е прекратен, респ. не е
следвало да бъде задължително прекратен от Банката още в края на 2020г., а е
продължил действието си между страните.
За ответника е възникнало и съществува задължението да заплати уговорената
по чл.8 от договора възнаградителна лихва, незаплатена от него.
Съдът намира възражението за неравноправност и нищожност на тази клауза за
6
изцяло неоснователно. Не са налице условията на закона, водещи до нейната
нищожност, респ. неравноправност. Видно от договора, същият в тази му част
съдържа безспорно индивидуално уговорени клаузи, извън тези, регулирани от
Общите условия на Банката. Съдът не констатира нарушение на изискването за
добросъвестност при сключването на договора и до наличие на клаузи, в т.ч. тези по
чл.8 и чл.9 от Договора, които да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя, по смисъла на разпоредбите на чл.143, т.119
от ЗЗП.
На следващо място, ответникът с отговора е направил възражение за
погасителна давност, което е основателно за част от периода - от 19.11.2020г. до
09.05.2021г., както правилно е приел и районния съд. Погасеният по давност размер на
вземането за договорно възнаграждение възлиза на сумата от 208,11лв. Вземанията
след 09.05.2021г. до края на периода 09.04.2024г., в размер на 1790,14лв. не са погасени
по давност и са дължими от ответника.
По отношение на вземането за наказателна лихва за периода 08.11.2021г.-
09.04.2024г. в размер на 1207,48лв. следва да се посочи, че е дължимо на основание
чл.9 от договора между страните и важат изложените по-горе съображения за липса на
основания за нищожност и неравноправност на тази клауза. По отношение на това
вземане погасителна давност не е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от Договора е дължима и претендираната
годишна такса поддръжка на сметка за 2021г., 2022г. и 2023г., възлизаща на общ
размер от 135лв. и доказаните разноски за връчване на покана за изпълнение чрез
ЧСИ в размер на 60лв. /чл.17 от Договора/.
С оглед изложеното, съдът намира иска за установяване дължимост на
договорно възнаграждение за основателен и доказан в размер на 1790,14лв., до който
следва да се уважи, като се отмени отхвърлящото го първоинстанционно решение до
този размер, а до пълния размер – да се потвърди решението на районния съд.
Останалите акцесорни искове са основателни и доказани в пълните претендирани
размери и като такива следва да се уважат, като решението на първоинстанционния
съд, в отхвърлящата ги част, се отмени.
В останалата, уважаваща исковите претенции, част, първоинстанционното
решение не е обжалвано и като такова е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата банка следва
да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 834,43лв. Първоинстанционният
съд обаче е присъдил на ищеца разноски в пълен размер – 867,73лв. Тъй като по
делото няма подадена жалба от другата страна в тази част на решението и с оглед
7
забраната за влошаване положението на жалбоподателя /чл.271, ал.1, изр. второ от
ГПК/, то решението в тази му част не следва да се отменя.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, същите
следва да се присъдят по съразмерност на ищцовата банка в размер на 232,91лв.
Неправилно районният съд е признал дължимостта на част от тях, вместо да ги
присъди с осъдителен диспозитив и решението в тази му част следва да се отмени, а
на Банката следва да се присъди посочения като дължим размер на разноските в
заповедното производство.
На ответника в първоинстанционното производство се дължат разноски по
съразмерност за заповедното и за исковото производство в общ размер на 40,29лв.
/26,86лв. за исковото и 13,43лв. за заповедното/, при присъдени такива в размер на
662,81лв., поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта
над размера от 40,29лв.
По отношение на разноските, направени във въззивното производство, с оглед
изхода на спора по въззивната жалба – частична основателност на същата, то на двете
страни следва да се присъдят разноски по съразмерност, като на банката въззивник се
присъдят разноски в размер на 296лв. /изчислени на база юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на 200лв./, а на въззиваемия разноски в размер на
43лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №82 от 30.01.2025г., постановено по
гр.д. №4635/2024г. по описа на Сливенски районен съд, в следните части:
- в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен
от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.******* против Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. ******* за
установяване дължимост на вземане за договорна лихва до размера от 1790,14лв. за
периода от 19.05.2021г. до 09.04.2024г.;
- в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен
от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.******* против Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. ******* за
установяване дължимост на вземане за наказателна лихва в размер на 1207,48лв. за
периода от 08.11.2021г. до 09.04.2024г.;
- в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен
от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
8
управление: гр.******* против Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. ******* за
установяване дължимост на сумата от 135лв., представляваща такса за поддържане на
кредитна карта, начислена за 2021г., 2022г. и 2023г. и на сумата от 60лв.,
представляваща разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на договора;
- в частта, с която е признато за установено, че Н. А. Д. с ЕГН ********** от
с. ******* дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.******* сумата от 89,32лв. – разноски в заповедното
производство;
- в частта, с която „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.******* е осъдена да заплати на Н. А. Д. с ЕГН
********** от с. ******* общо разноски в заповедното и исковото производство над
размера от 40,29лв. до присъдения размер от 662,81лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. *******,
ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.******* допълнително /над установените с
първоинстанционното решение суми/, както следва: сумата от 1790,14лв.,
представляваща възнаградителна лихва по т.8 от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка от 23.12.2016г. за периода от 19.05.2021г. до 09.04.2024г.; сумата
от 1207,48лв., представляваща наказателна лихва по т.9 от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка от 23.12.2016г. за периода от 08.11.2021г. до
09.04.2024г.; сумата от 135лв., представляваща такса за поддържане на кредитна карта
по т.13 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 23.12.2016г.,
начислена за 2021г., 2022г. и 2023г. и сумата от сумата от 60лв., представляваща
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК №1270/10.05.2024г. по ч.гр.д.№2280/2024г. на СлРС.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №82 от 30.01.2025г.,
постановено по гр.д. №4635/2024г. по описа на Сливенски районен съд в останалата
9
обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. ******* ДА ЗАПЛАТИ на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.******* сумата от 232,91лв, представляваща направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№2280/2024г. на СлРС разноски по съразмерност и сумата от
296лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.******* ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Д. с ЕГН ********** от с.
******* сумата от 43лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски по съразмерност.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10