Р Е Ш Е Н И Е
№
260129
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 16.11.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание,
проведено
на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена
Левашка,
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 40 по описа за
2020 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в съда на 17.01.2020 год., подадена от Ф.Р.С. против Застрахователно дружество „Бул
Инс” АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на
парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата,
вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 05.12.2018 год. на път между гр. Съединение и с.
Голям чардак, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ **** СН е навлязъл
частично в лентата за насрещно движение и по този начин е предизвикал
произшествие с лек автомобил „Тойота Халукс“ с рег. № РВ **** МР, управляван от
В.С., който загубил контрол върху автомобила и се ударил в крайпътно дърво.
Пътник в автомобила, управляван от С., била ищцата Ф.С..
При произшествието тя получила няколко сериозни телесни увреждания.
Била приета по спешност в Отделение по ортопедия и травматология при „УМБАЛ Св.
Георги“ ЕАД. Установило се, че има счупвания в няколко области на горни и долни
крайници /закрито/ – счупване на горното рамо на лява срамна кост на таза;
счупване на лявата голямопищялна кост в областта на ставната повърхност в
коляното и счупване на горния край на лявата малкопищялна кост, изкълчване на
капачката на лява колянна става; счупване с разместване на лява лакетна кост в
долната трета. Под обща анестезия ѝ била извършена операция с поставяне
на канюлирани винтове, които били на стойност 1 580 лв.,
заплатени от ищцата.
В резултат на уврежданията ищцата претърпяла болки и страдания с голям
интензитет. Възстановяването ѝ продължавало и до днес. Лечението и
възстановяването на С., с оглед възрастта ѝ /79 години към момента на
произшествието/, било тежко. Изпитвала ежедневни болки, не можела да се движи и
обслужва сама, в т.ч. за задоволяване на елементарни функционални нужди.
Обездвижването ѝ я лишавало от каквито и да е социални контакти извън
общуването с децата ѝ, които ѝ помагали и се грижели за нея.
Настъпването на произшествието се дължало на виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. В уточняваща молба ищцовата
страна заявява, че не ѝ е известно дали по образуваното досъдебно
производство има привлечен обвиняем и дали обвиняемият е предаден на съд.
По отношение на водача на лек автомобил с рег. № РВ **** СН била
налице валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество. На 07.05.2019 год. ищцата отправила до застрахователното дружество
писмена претенция за изплащане на обезщетение за вреди, но ответното дружество
не изпълнило произтичащите от договора задължения, напротив отказало да стори
това с писмен отказ от 09.05.2019 год.
Ф.С. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което
осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да ѝ заплати обезщетения за
претърпените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди,
както следва:
1. Обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 120 000
лева, частично от общодължимата
сума от 160 000 лв., ведно със законната лихва от 09.05.2019 год. /датата
на отказа на застрахователното дружество да изплати обезщетение/ до
окончателното плащане;
2. Обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 580 лева,
съставляващи разходи за проведеното оперативно лечение, заплатени лично от С.,
ведно със законната лихва от 09.05.2019 год. /датата на отказа на
застрахователното дружество да изплати обезщетение/ до окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за неоснователни, като ги оспорва по
основание и размер.
Заявява, че не може
да вземе отношение по наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй
като от копието от протокола за ПТП, представено с исковата молба, било
нечетливо.
Твърди, че не е осъществен деликт. Оспорва се описания
механизъм на произшествието. Единственото доказателство за него бил протокол за
ПТП с пострадали лица, който не се ползвал с материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Предвид функционалната
свързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, оспорва се да е налице
деликтен фактически състав, в т.ч. противоправност и вина в поведението на
водача на посоченото МПС. Твърди се, че събитието е случайно по см. на чл. 15 НК. При липса на акт по чл. 300 ГПК, твърденията на ищеца за претърпени вреди,
произтекли от непозволено увреждане, подлежали на пълно главно доказване.
Въведено в процеса е възражение за съпричиняване /възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.
Дори да се установяло виновно и противоправно поведение от страна на водача на
л.а. „Фолксваген“, то настъпилите за Ф.С. вреди не били единствено резултат от
това противоправно поведение, те били резултат и от поведението на самата
пострадала, която е пътувала без поставен
предпазен колан, в нарушение на нормативните изисквания на ЗДвП. Ответникът
счита, че степента на приноса ѝ е 90% и настоява обезщетението да бъде
намалено.
Оспорват се и твърденията за настъпване на описаните в
исковата молба телесни увреждания, както и че те са резултат от реализираното
произшествие. Оспорват се и описаните болки и страдания, които според ответника
се дължат на предходни заболявания и вече проявили се хронично-дегенеративни
изменения, от които С. е страдала преди произшествието. Оспорва се твърдението
оздравителният процес да е бил продължителен, а евентуално, по-дългата
продължителност на процеса се дължала на неспазване на лекарските предписания и
на несвързаните с процесното събитие предходни заболявания.
Оспорва са размера на исковата претенция, като неотговаряща
на критериите по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се претенцията за законна лихва върху
обезщетенията. Признава се, че дружеството е било сезирано с претенция за
изплащане на обезщетение, но тя не съдържала всички посочени реквизити, в т.ч.
банкова сметка ***, което според чл. 380, ал. 3 КЗ имало последиците на забава
на кредитора и застрахователят не дължал лихва.
Поради изложените съображения се настоява исковете да бъдат
отхвърлени като изцяло неоснователни, а при условията на евентуалност –
размерът им да бъде намален.
Допълнителна искова молба не е подадена от ищеца в срока за
това – препис от отговора е връчен на пълномощника му на 25.06.2020 год.
Законовият двуседмичен срок за отговор е изтекъл на 09.07.2020 год.
По
предварителните въпроси:
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са
предявени процесуално допустими искове. Преди образуването на делото към
застрахователя е била предявена претенция, в съответствие с чл. 498, ал. 3 КЗ.
Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат са своевременно въведени
в процеса от ответника, същите подлежат на разглеждане, като правната им
квалификация е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на становищата на страните като безспорно между тях е отделено обстоятелството,
че преди завеждането на делото ищцата е отправила писмена претенция до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.
На базата на изявлението на
пълномощника на ответника, направено в първото по делото съдебно заседание, за безспорно между страните е прието
и наличието на застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. с рег. № РВ **** СН към датата на
произшествието – 05.12.2018 год.
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
В процедурата по размяна на книжа не е било изложено
твърдение за наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд
досежно деянието на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ **** СН.
Съдът служебно е изискал данни за висящността на досъдебно производство №
429/2018 год., за образуването на което се съдържат в представения протокол за
ПТП, а
впоследствие е изискал и НОХД № 356 / 2020 год. по описа на РС – Пловдив, което
е приложено по настоящото дело.
Установява, че с протоколно определение от 27.01.2020 год. наказателният съд е одобрил споразумение, с което
С.Б.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 05.12.2018 год. на
път ПДВ 2340, в землището на с. Голям Чардак, при управление на МПС – л.а.
„Фолксваген Голф” с рег. № РВ **** СН, е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е причинил по
непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лице, като в частност
на ищцата Ф.Р.С. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горно рамо на лява срамна кост на таза,
счупване на лявата голямопищялна кост
в областта на ставната повърхност в коляното и счупване на горния край на
лявата малкопищялна кост, довело до
трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник /за около четири
месеца/ и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на лявата лакътна кост в долната трета, причинило трайно затрудняване на ляв
горен крайник /за около 3-4 месеца/, като е избягал от местопроизшествието.
Според разпоредбата на чл. 383 НПК одобреното от съда споразумение има
силата на влязла в сила присъда. Поради това и на основание чл. 300 ГПК,
настоящият съдебен състав приема за установено, както изрично е посочил и в
доклада по делото, че лицето С.Й., при управление на посоченото МПС, е причинил
на ищцата описаните три средни телесни повреди – фрактури на таз, ляв долен
крайник и ляв горен крайник. Въз основа на акта на наказателния съд, не подлежат на доказване в
настоящия процес, имащ за предмет гражданските последици от престъпното деяние:
виновното и противоправно поведение на Й., посочените три телесни повреди за С.
и причинно-следствената връзка между деянието на Й. и посочените в одобреното
споразумение телесни увреждания, респ. тези обстоятелства не подлежат нито на
оспорване, нито на опровергаване в хода на настоящото дело.
От представената епикриза, издадена от
Отделение по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Каспела” в периода от датата
на произшествието – 05.12.2018 год. до 19.12.2018 год. /15 дни/ Ф.С. е била на
болнично лечение в посоченото лечебно заведение. Приета е била непосредствено
след произшествието в тежко общо състояние, с оплаквания от болки в областта на
лявото коляно и лявата предмишница. Посочено в епикризата е, че С. е претърпяла
оперативна интервенция под обща анестезия. При лечението на фрактурата на
подбедрицата са били поставени два канюлирани винта. Другата фрактура е била
фиксирана чрез плака с шест отвора и шест винта. Поставени са били гипсови
имобилизации. Като усложнение е посочено настъпването на респираторни
нарушения, но състоянието е било преодоляно в ОАИЛ. При изписването на пациентката
е предписано продължаване на антитромботичната терапия за срок от 25 дни,
сваляне на конците след 14 дни и болнична рехабилитация.
Според медицински протокол на ЛКК от
11.12.2018 год. С. е била в увредено общо състояние. Заемала принудително
положение в леглото; самостоятелната походка е била невъзможна. Поради това й е
отпуснат антидекубитален дюшек и комбиниран стол за тоалет, които са закупени
на 21.12.2018 год., видно от представената фактура.
От амбулаторен лист от 22.01.2019 год.
за медицински преглед от лекар-невролог, извършен във връзка с мозъчното
сътресение след произшествието и етапна епикриза, издадена от ДКЦ „Св. Ана” се
установява, че С. е съобщила за световъртеж, замайване, загуба на равновесие;
болки и опъване в областта на шията и гърба; изтръпване и слабост в лявата ръка;
силна болка в кръста; слабост в прасците и колената. Установени са пасивни и
активни движения в непълен обем, сила и скорост.
Медицинската документация е обект на
анализ и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Според
неоспореното заключение на д-р М. Б., изготвено след запознаване с писмените
доказателства и след личен преглед на ищцата, на Ф.С. е била причина контузия
на главата, контузия на тялото, охлузвания в областта на лявата и дясната
подбедрица, счупване на лявата голямопищялна кост в областта на ставната
повърхност в коляното и счупване на горния край на малкопищялната кост, довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник; счупване на
горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движението
на снагата; счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник; лекостепенно мозъчно сътресение,
представляващо разстройство на здравето извън случаите оп чл. 128 и чл. 129 НК.
Описаните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали при
произшествие, а именно като пътник в автомобил на предната лява седалка,
блъснати отпред вляво от друг автомобил, след което автомобилът, в който е
пътувала ищцата, е напуснал пътното платно и се е блъснал в дърво.
Възстановителният период за контузията на главата и тялото е продължил около 14
дни. Възстановяването от мозъчно
сътресение е пълно и настъпва за около 2-3 седмици. Счупването на лявата
голямопищялна кост и горния край на малкопищялната кост, заедно със счупването
на таза, при благоприятен възстановителен период, без възникнали усложнения,
трае около 4-5 месеца. Счупването на лакътната кост при благоприятен
оздравителен процес би следвало да е преодоляно в рамките на 3-4 месеца. В
посочените периоди е включено зарастването на костите и периода на
рехабилитация. Но поради напредналата възраст на пострадалата, която към
момента на произшествието е била на 79 години, и след приключването на
възстановителния период дълго време ще търпи болки и ограничаване на движенията
в областта на травмите; ще изпитва и психоемоционален дискомфорт за
продължителен период от време. Според констатациите на д-р Б., С. е страдала от
мозъчно-съдова болест, което би могло да забави възстановяването след мозъчното
сътресение. Други придружаващи заболявания, които биха повлияли върху
възстановителния процес не се установени.
На въпросите на ответника, свързани с
въведеното от него възражение за съпричиняване,
вещото лице е отговорило, че при правилно поставен предпазен колан на пътника в
лекия автомобил, би следвало да има травматични увреждания в областта на
гръдния кош, като охлузвания, кръвонасядания, а в някои случаи са възможни и
фрактури на ребра и ключица. В представената медицинска документация няма данни
за такъв тип увреждания. Но това, според експерта, на изключва възможността
ищцата де е била с поставен предпазен колан. Като е взел предвид, че
автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е движел със скорост около 70 км.ч.
и е последвал удар в дърво, като е отчел и вида на травматичните увреждания,
които е претърпяла С., то според д-р Б. ролята
на предпазния колан е била нищожна, т.е. дори предпазен колан да бе
ползван, той не би предотвратил или намалил тежестта на травматичните
увреждания.
При личния преглед, извършен от
съдебния експерт на 19.10.2020 год., ищцата е споделила за болки в лявото
коляно при ходене, както и изтръпване на три от пръстите на левия крак, изтръпване
на четвърти и пети пръст на лявата ръка; при навеждане имала дърпане и болки в
кръста. Придвижвала се с помощта на бастун; ходела на ситни крачки, с несигурна
походка. По предната външна повърхност на лявата подбедрица в горната трета са
установени два постоперативни белега с дължина 1 см. По предната вътрешна
повърхност на лявата предмишница е установен белег с дължина 15 см., по който
личат следи от хирургични шевове. При движенията на ръката С. има болки в
лявото рамо; движенията в лявото рамо са ограничени - лявата ръка не може да се
вдигне над главата. Силата на лявата ръка е по-слаба от тази на дясната. Ищцата
не може да изпъне напълно левия си крак в областта на коляното. Движенията в
кръста са ограничени – може да се наведе напред само на 25 градуса.
Във връзка с неимуществените вреди –
болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие на травматичните й
увреждания са събрани гласни
доказателства. Разпитани са синът й и снаха й, чиито показания съдът
кредитира, въпреки близкото родство с ищцата, предвид обстоятелството, че са преки
и непосредствени, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства
и приетата медицинска експертиза.
Свидетелите ясно помнят, че на 05.12. Ф.С. се е обадила сутринта на
телефона на сина си и му е казала, че със съпруга си са претърпели произшествие,
като описала мястото, където се е случило. Свидетелите са реагирали веднага и
отишли на описаното място. Видели автомобила, ударен в дърво. Заварили родителите
си в колата, стенещи от болка. Към момента на пристигането им ищцата била вече почти
неадекватна, за което съдят по това, че когато те й говорили, тя не отговаряла
и не реагирала, била неконтактна. Десетина минути по-късно дошла бърза помощ. Направили
й по спешност операции. Била на болнично лечение 15-20 дни, като през цялото
време св. Г.С.ѝ е била придружител, тъй като ищцата не можела да се
обслужва сама. Кракът и ръката й били гипсирани, но счупеният таз нямало как да
бъде гипсиран и лечението му налагало лежаща поза. С. изпитвала силни болки и
почти през цялото време била на болкоуспокояващи. Лежала неподвижно, почти
изцяло по гръб. Свидетелката я обръщала на една страна и това минимално
движение й причинявало страшно страдание.
След като я изписали продължила лечение на легло у дома си. Била на
памперси и не можела да се обслужва сама. Едва на четвъртия месец започнала да
сяда в леглото. По-късно започнала да се изправя с бастун, прохождала като
малко дете, като изпитвала силни болки. Съпругът на С. /другият пострадал в
произшествието/ починал на 15.03.2019 год. /три месеца след произшествието/.
Към този момент ищцата била започнала да прави опити да се изправя. Голямата й
болка била, че не можела да „изпрати” съпруга си както трябва, като изправен
човек, на погребението била на инвалидна количка /проходилка според С./. Съдът
намира, че това противоречие в свидетелките показания, на което акцентира
ответната страна в хода по същество, е несъществено и не опровергава
достоверността им. Според медицинската експертиза възстановителният период след
фрактурата на долния крайник е продължил около 5 месеца, т.е. категорично
установено е, че към м. март 2019 год. С. не е възстановила способността си да
ходи и е без значение дали на погребението на съпруга си е била на проходилка
или в инвалидна количка. Ищцата страдала, че не могла да организира
погребението на най-близкия си човек, то било организирано от сина му и снаха
му. Едва към края на месец април 2019 год. С. започнала да се възстановява, да
прохожда постепенно. Синът ѝ водел рехабилитатор у дома ѝ месеци
наред, който да ѝ подпомага при
възстановяването.
И понастоящем ищцата се придвижвала бавно и имала страдания, всичко я
боляло. По предписание на лекаря спряла вземането на болкоуспокояващи.
Понастоящем се придвижвала в дома си с бастун, не можела да се движи без
помощно средство. Можела да се обслужва при посрещането само на най-елементарните
си нужди, но не можела адекватно да се грижи за себе си и за домакинството си.
Снаха й ходела при нея ежедневно и й готвела, перяла.
След произшествието емоционалното състояние на ищцата станало много
лабилно, получила страхова невроза, обаждала се на близките си на всеки
половин-един час и плачела; когато синът ѝ бил при нея, се обаждала на
снаха си. Преди произшествието, въпреки възрастта си, Ф.С. била жизнен и
енергичен човек, не е боледувала от нищо. Преди инцидента помагала на сина си и
снаха си, но сега била изцяло зависима от грижите им. Преди имала приятелки, излизала
с тях на центъра на селото, но вече живеела социално изолирано.
Така, на базата на базата на комплексния анализ на всички доказателства по
делото за установени се приемат травматичните
увреждания на ищцата – фрактури на ляв крак, лява ръка и таз. Те са
наложили оперативни интервенции, обездвижване за дълъг период от време,
болничен престой. В продължение на 4 месеца С. е била лежащо болна. Изпитвала е
силни болки. Имала е нужда от постоянна чужда помощ. Въпреки проведените
рехабилитационни процедури, възстановяването ѝ не е пълно и до настоящия
момент, почти две години след инцидента. И понастоящем се придвижва с помощно
средство, изпитва болки в крака и ръката, не са възстановени в пълен обем
движенията на двата крайника, не може да се навежда на повече от 25 градуса. Не
е пълноценна в грижите за себе си и за домакинството си и все още е зависима от
помощта на близките си. Предвид възрастта на ищцата, перспективата за пълното й
възстановяване не е оптимистична. По време на оздравителния процес е изпитвала
силни болки, страдания и неудобства, като болките не са отшумели и понастоящем.
Ответната страна акцентира в хода по същество, че според свидетелските
показания след произшествието С. се е свързала по телефона със сина си, което е
достатъчна индиция, че тя не е загубвала съзнание. От експертизата се установи,
че след произшествието С. е получила контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, т.е.
действително не са налице доказателства за загуба на съзнание. Но и твърдения
за загуба на съзнание в исковата молба не са изложени, съответно, подобно
увреждане на здравето не е залегнало като фактическо основание за претенцията
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Несъмнено доказана въз основа на акта на наказателния съд е и причинната връзка между произшествието и
тези увреждания.
Съобразно разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице,
спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
Не се спори, а и от представената писмена претенция се
установява, че преди завеждането на делото ищцата е отправила претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. Не се спори, че застрахователят е формулирал отказ да изплати
обезщетение на ищцата, за който я е уведомил с писмо изх. № от 09.05.2019 год.
В отказа е посочена датата, на която е получил претенцията – 07.05.2019 год.
В хода на производството по иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с следва да бъде установено от една
страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”. По настоящото дело се установиха и двете
предпоставки, необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на
наличие на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” към 05.12.2018 год.,
сключен между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ **** СН и
ответното застрахователно дружество. Този факт е обявен за безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване.
На базата на събраните по делото
доказателства се установи осъществяването на всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача на л.а. РВ **** СН С.Й. към ищцата.
Установи се, че застрахованото
лице Й. като водач на застрахования автомобил противоправно е нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил произшествие – сблъсък с автомобила, в който е пътувала като пътник С.,
вследствие на което на ищцата са причинени средни телесни повреди, вследствие
на които е настъпило трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник,
горния ляв крайник и снагата. Вината според чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а е и установена с влезлия в сила съдебен акт на
наказателния съд. Ищцата е претърпяла оперативна интервенция, оздравителният
процес формално е приключил за около четири-пет месеца, но С. не е възстановена
и понастоящем в състоянието, в което е била преди произшествието. Установена с
акта на наказателния съд е и пряката причинно-следствена връзка между деянието
и увреждането.
Не се доказа
възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на предпазен колан.
Вещото лице медик не може да даде заключение дали ищцата е ползвала предпазен
колан или не, но е категоричен, че дори предпазен колан да бе ползван,
последиците от произшествието не биха били предотвратени или намалени, тъй
като ролята му при конкретното
произшествие би била нищожна.
Оздравителният процес е бил
продължителен, свързан с поставянето на импланти, с оказването на чужда помощ
от близките на С., със значителни болки и неудобства. Понастоящем походката на ищцата
не е възстановена, тя се придвижва с помощно средство. Ищцата и нейните близки
са положили значителни грижи за успешното провеждане на възстановителния
процес, като са спазвали предписанията на лекуващите лекари за обездвижване, а
впоследствие за ползване на помощни средства и за рехабилитация. Оздравителният
процес е бил свързан със значителни болки, със страдания и неудобства,
причинени от невъзможността да се обслужва сама.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът
съобрази продължителността, степента и интензитета на болките и страданията,
тревогите, притесненията и неудобствата от необходимостта да бъде обгрижвана; обстоятелството,
че средните телесни повреди са три, че е претърпяла оперативна интервенция, при
която са имплантирани чужди тела; обстоятелството, че оздравителният процес не
е приключил по начин, възвръщащ първоначалното здравословно състояние на ищцата
преди произшествието с оглед нарушената възможност да се навежда на повече от
25 градуса, движенията в рамото са ограничени, невъзможност да се изпъне левия
крак в областта на коляното, а перспективата за пълно възстановяване с оглед
възрастта не е оптимистична.
При съблюдаване на посочените
обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на критерия за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да се определи на 70 000 лв. До този
размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
120 000 лв., предявен като частичен от 160 000 лв., следва да се
отхвърли.
Обезщетението следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва. Поставя
се от ответника въпроса за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва се дължи от датата на увреждането. От този момент тя бе дължима
и от застрахователя при прилагането на отменения КЗ според формираната трайна
съдебна практика. Според сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима
към процесното застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Не се установява застрахованият водач да е уведомил
застрахователя за произшествието в по-ранен момент. Лихвата се претендира
считано от датата на писмения отказ на застрахователя – 09.05.2019 год.
Поради това законната лихва върху обезщетението се дължи
от застрахователя от датата на предявяването на застрахователната претенция от
увреденото лице. Според представените доказателства писмената претенция е получена
от дружеството на 07.05.2019 год. – това е датата, посочена от самия
застраховател в отказа му. На основание чл. 429, ал. 3 КЗ обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди от по-късния момент, момента на
отказа, от който тя се претендира.
Във връзка с претенциите за присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди:
Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се простира и върху
причинените от застрахования на трети лица имуществени вреди. Както обосновано
се позовава ответника на т. 4 от ППВС № 4/1968 год. в рамките на производства
по претенции за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, чужда помощ и пр. следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
От представената епикриза и медицинската експертиза се
установи, че при операциите на претърпените фрактури, на ищцата са били
поставени импланти. Представена по делото е фактура, издадена от „УМБАЛ
Каспела” ЕООД за закупуването на канюлирани винтове и на плака с винтове на
обща стойност 1 580 лв. Заплащането на сумата се установява от представения
касов бон. Разходването на сумата за закупуване на импланти и несъмнено
свързано с направените операции и с оздравителния процес. Разходът на сумата 1 580
лв. съставлява имуществена вреда за С., която подлежи на обезщетяване. Поради
това сумата следва да се присъди. Главницата ще се присъди ведно със законната
лихва от 09.05.2019 год. до окончателното плащане по съображенията, изложени
по-горе, досежно обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за
разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от
внасянето на такси и разноски разноски, същата не е сторила разноски за внасяне
на такса и не е направила разноски за събиране на доказателства.
Предоставена й е безплатна правна помощ от адвокат
при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, видно от договора за правна помощ на л. 166
от делото. Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал.
2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва
да бъде присъдено в полза на адв. Т.Г.Г.. Размерът на адвокатското
възнаграждение за дело с материален интерес 121 580 лв., определен в съответствие
с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ /в настоящата му редакция, към момента
на постановяването на решението/, е 3961,60 лв. Пропорционално на уважената
част от иска, възнаграждението за адвокат следва да се определи на 2 332,39
лв., която сума следва да се присъди в полза на адв. Т.Г..
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2 863,20 лв. държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на съда са в размер на 100
лв. за СМЕ. От тях върху ответника следва да се възложат 58,88 лв.,
пропорционално на уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за
които е представило списък. На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то
има право на разноските по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете. Ищцата е освободена от разноските, дължими по делото по бюджета на
съда, но не и от отговорността за разноски на насрещната страна. Според списъка
разноските на ответната страна, сторени по делото, са в размер на 4 800 лв.
адвокатско възнаграждение. Разноски са направи и за изготвената СМЕ в размер на
200 лв. Разноските за депозит са реално сторени. Договореното адвокатско
възнаграждение според договора за правна помощ е в размер на 4000 лв. без ДДС.
В договора е отразено, че възнаграждението и заплатено в брой. Върху него е
дължимо ДДС, доколкото адв. Г. е регистриран по реда на ЗДДС, видно от
представеното удостоверение за регистрация. Липсва възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Така, от разноските на ответника, констатирани в общ
размер на 5 000 лв., в полза на ответника ще се присъдят 2 056,26 лв., пропорционално
на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
831 830 482, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец,
ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Ф.Р.С., ЕГН **********,
с адрес ***, следните суми, представляващи обезщетения
за вреди, претърпени от С., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 05.12.2018 год. на път ПДВ 2340 в землището на село Голям
чардак, обл. Пловдив, причинено виновно
и противоправно от С.Б.Й.., при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег. № РВ **** СН, по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към деня на събитието, сключена с ответното
застрахователно дружество:
-
сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от Ф.С., изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените ѝ
телесни увреждания: средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на горно рамо на лява срамна кост на
таза; средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост в областта на ставната
повърхност в коляното и счупване на горния край на лявата малкопищялна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник /за около
четири месеца/ и средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване с разместване на лявата лакътна кост в долната трета,
причинило трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник /за около 3-4
месеца/, ведно със законната
лихва, считано от 09.05.2019 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000
лв., частичен иск от общодължимото обезщетение от 160 000 лв.;
- сумата
1 580 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по фактура и фискален бон за закупуване
на импланти, ведно със законната лихва,
считано от 09.05.2019 год. до
окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец,
ул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2 863,20 лева държавна такса, определена върху
уважената част от исковете и сумата 58,88
лева разноски по делото за съдебна
експертиза, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А Ф.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 056,26 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец,
ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на АДВОКАТ Т.Г.Г.,
ЕГН **********, САК с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата 2 332,39 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от него на Ф.С. безплатна
правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..