Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
27.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На единадесети февруари година 2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13901 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.127, ал.1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба и последваща уточнителна молба от 09.11.2018г. ищецът Р.П.С., ЕГН ********** е предявил срещу „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т."
ЕАД с ЕИК*********, отрицателен установителен иск с пр. основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, чеР.П.С. не дължи изпълнение на претендираните суми в
размер на 33 371.97лв. по изп. дело №20188500400571 по описа на ЧСИ А.. Б.
рег.№ 850 на КЧСИ, с район на действие СГС, което изпълнително дело е образувано по
изпълнителен лист от 19.07.2018г. издаден по в.гр.д.№6076 /2017г. на САС, в
полза на В. Х.Д., и по което след
извършено плащане и удовлетворяване на
кредитора, ответното дружество е суброгирало в правата на взискателя.
Твърди се, че ищеца С. и ответното
дружество "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, били ответници по гр.д. № 13344/2010г.
по описа на СГС, образувано по искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД,
предявени от В.
Х.Д., като увредено лице, за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от
40 000 лева, предявени като частични искове от общо вземане с размер 80 000
лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
вследствие неправомерното поведение на ответниците във връзка с извършени оперативни
интервенции на ищцата, на 11.09.2009г. по оперативен протокол №
301/11.09.2009г., при хоспитализация ИЗ № 19194/10.09.2009г. в МБАЛ „Т. Болница
София” АД (предишно наименование на ответната болница), отделение по ЛЧПХ. Твърди се, че след като ответното "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т."
ЕАД е заплатил задължението по изпълнително дело №20188500400571 на ЧСИ Ал. Б.
към взискателя В. Х.Д., същия е поискал от съдебния изпълнител, конституиране
като взискател, на мястото на В. Х.Д., за половината от платеното от него по
същото изпълнително дело на третото увредено лице, с тезата, че на основание
чл.127 от ЗЗД, се е суброгирал в правата й за вземанията й против ищеца. Сочи,
че съдебният изпълнител е уважил това искане на ответника и в резултат срещу
ищеца било насочено принудително изпълнение по същото изп.дело за събиране на
половината от платеното от ответното личебно заведние обезщетение, присъдено на
В. Х.Д. по в.гр.д.№ 6076/2017г. на АС София.
Ищецът твърди, че му била връчена
ПДИ изх.№ 42260/09.08.2018г., за заплащане на сумите: 14 196.95 лева -
олихвяема сума за главница, ведно със законната лихва от 11.09.2009г., която до
момента е 12 906.42 лева; 1255.80 лева - олихвяема сума за главница за
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2010г.,
която до момента е 983.05 лева; 807.50 лева - неолихвяема сума за адвокатско
възнаграждение; 400 лева - неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение; 630
лева - неолихвяема сума по ТТРЗЧСИ, както и 2192.30 лева — дължима сума по т.26
и му е наложен запор на банкови сметки и на трудовото му възнаграждение, както
и насрочен опис на движими вещи.
Ищецът поддържа, че ответното лечебно
заведение няма качеството на негов кредитор по този изпълнителен лист, който и
издаден в полза на В. Хр. Д., поради което не би могъл да се суброгира в
правата на първоначалния кредитор против него, с оглед на обстоятелството, че във
вътрешните им отношения, като работник и работодател се прилага Кодекса на
труда, и предвид факта, че вредите са причинени на пострадалата при изпълнение
на трудовите задължения на ищеца, то отговорността му към работодателя - ответник
следва да се реализира извънсъдебно по реда на чл.206 ал.1 във вр. с ал.3 от КТ
- т.е. ограничена е до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на ИМ от ответната "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД. В
отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. От своя
страна твърди, че на 24.07.2018 г. лечебното заведение е наредило плащането по
изпълнителния лист в пълен размер. Поддържа, че съгл. чл. 127, ал. 2, пр.I
от ЗЗД и чл. 429 ГПК за ответника, като солидарен длъжник е възникнало
основание за законна суброгация вследствие на направено плащане в размер,
по-голям от припадащата му се част от задължението, и в качеството на солидарен
длъжник, чрез подаване на молба до ЧСИ Ал.Б., с искане да бъда суброгирано в
правата на взискателя по отношение на длъжника Р.П.С., за сумата, която е
изплатило в повече по изпълнителното дело, за частта на втория ответник.
Поддържа, че на 09.08.2018 г. до „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, в качеството му
на работодател на Р.С., е получено Запорно съобщение, с което ЧСИ на основание
чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложен запор върху всяко
възнаграждение за труд, което лечебното заведение изплаща на длъжника Р.С..
В открито с.з. ищецът, чрез
пълномощника си адв.Н. М. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
открито с.з., чрез пълномощника си адв.Вл. Г. оспорва предявения иск.
Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 , ал.2 и ал.3 ГПК, във връзка с
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори,
че ответникът е лечебно заведение за болнична помощ, от категорията - болници за активно лечение по см. на чл.9,
ал.1, т.1 от ЗЛЗ, а ищецът е лекар стоматолог.
Не е
спорно, като и от справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР, се установява, че
считано от 30.01.2017г. ответното дружество е вписало ново фирмено име – „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД.
Не е спорно, че ищецът и ответното лечебно заведение, са
оказали медицинска помощ на пациента В. Х.Д.
в периода месец септември – месец
октомври 2009г. Видно от приетия трудов
договор №41 /07.08.2006г., че ищецът д-р Р.П.С. е началник на отделение „Лицево
–челюстна и пластична хирургия“ в
ответното болнично заведение./л.31
– л.32 от делото/
Безспорно е между страните, като се установява
и от приетите писмени доказателства, че В. Х.Д., завела искове с правно
основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, срещу
МБАЛ
„Т.
болница София“ и срещу Р.П.С., за присъждане на обезщетение на имуществени и
неимещуствени вреди причинени и като пациент при извършена оперативна интервенция.
Първостепенния съд с Решение
№ 3484 от 19.05.2017г., по гр.д. № 13344/2010г.
по описа на СГС, ГО, I - 4-ти състав, постановил осъждане на МБАЛ „Т. Болница София“ АД и д-р Р.П.С., ЕГН **********,
солидарно да заплатят на В. Х.Д., ЕГН **********,
на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД сумата от
общо сумата 40 000.00 лв., предявени като частични искове от общо вземане с
размер 80000.00 лв., от които: сумата 28393.90 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания в следствие неправомерното поведение на ответниците
във връзка с оперативни интервенции на 11.09.2009 г. по оперативен протокол №
301/11.09.2009 г. при хоспитализация по ИЗ № 19194/10.09.2009 г. в МБАЛ Т.
Болница София АД, отделение по ЛЧПХ, изразяващи се в екстракция /изваждане/ на
48 -ми зъб /мъдрец/ и премахване на кистозната формация /фоликуларна/,
отпрепариране на спонгиозна костна присадка от илиачната кост в ляво и
поставянето й като костна присадка на мястото на костния дефект в клона на
долната челюст, които са довели до развитие на костен възпалителен процес
(хроничен остеомиелит) с проявила се кожна фистула и образуване на видим
козметичен дефект представен от два цикатрикса: горно стоящ с дължина 22 мм и
ширина 3-4 мм., по-тъмен от околната кожа и долно стоящ - представен от
хлътващо поле с дължина 15 мм с опашка назад 12 мм, извършени в противоречие с
правилата на чл.80 и чл.86 ЗЗдравето, Правилата
за добра медицинска практика и Медицинският стандарт "Лицево-челюстна
хирургия" и сумата 11606.10 лв.- обезщетение за имуществени вреди в
резултат на описаното непозволено увреждане, ведно със законна лихва от
22.11.2010г. до изплащането./л.7-л.23 от делото/
Софийски градски съд, ГО, I- 4 състав, след обстоен анализ на събраните доказателства, вкл. заключенията на приетите по делото СМЕ , приел, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, във
вр. с чл.53 ЗЗД и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в претендирания
размер.
В производство по чл. 258
от ГПК, Апелативен съд-гр.София, ГО, 12 състав с решението си по гр.д.№ 6076/ 2017г.,
отменил частично решение № 3484 от 19.05.2017г. на Софийския градски съд по гр.
д. №13344/2010г. на СГС, за сумата над 30 905,50лв. до 40 000лв., като потвърждава решението на СГС, I - 4-ти състав,
в частта, в която Р.П.С. и МБАЛ Т. Болница София АД
са осъдени солидарно да платят на В. Х.Д. ЕГН **********, обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди до 30
905,50лв., ведно със законна лихва , считано от 22.11.2010г. до окончателното
изплащане./л.24-л.28
от делото/.
До
приключване на съдебното дирене в настоящото производство, липсват данни дали
решение по гр.д.№ 6076/ 2017г. по описа
на САС е влязло в сила.
За така присъдените
суми, пострадалата В. Х.Д. се е снабдила
с изпълнителен лист на 19.07.2018г./на л.29 от
делото/.
По молба от 23.07.2018г. на В. Х.Д. било образувано
изп.д.№ 20188500400571
по описа на ЧСИ А. Б., per.№ 850 с р-н на действие СГС.
Видно от приетото в
заверен препис изп.д.№. 20188500400571 по описа на ЧСИ А. Б., на ответното „А.С.К.–
МБАЛ Т.“ ЕАД, е връчена Покана за доброволно
изпълнение (ПДИ) от 24.07.2018г. Лечебното заведение, като
длъжник по изпълнителното дело, било поканено
да заплати в полза на взискателя В. Х.Д.сумата по изпълителен лист, издаден на
19.07.2018г. по възз.гр.д.№ 6076/
2017г. на САС, както следва: главница от 28 393,90 лв. неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от 11.09.2009г.,
възлизаща към момента на поканата на 25 812,84лв., сумата 2 511.60лв. имуществени вреди, ведно със законна лихва , считано
от 22.11.2010г., възлизаща към момента на поканата на 1 966.01лв., адвокатско
възнаграждение 1 615лв., неолихвяема
сума по ТТЗЧСИ от 612 лв., както и 4
358.37лв. дължима сума по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ. Съдебния изпълнител
едновременно с поканата, на основание чл.507 ГПК наложил запор върху банковите сметки на дружеството длъжник в „Т. банк“ АД,
в „Банка ДСК“ ЕАД, „ИНГ Банк“. /л.107-л.109 от делото/
Установява се от неоспорено платежно нареждане
от 24.07.2018г.
на Т. Банк АД, че от
запорираната сметка на ответната „А.С.К.–
МБАЛ Т.“ ЕАД,
по сметка на ЧСИ А. Б. е преведена сумата от 65 269,72 лева, за погасяване задължението по изп.д.№
20188500400571 /2018г. и изпълнителен лист от 19.07.2018г./л.117 от делото/ За извършеното плащане по изп.
д.№ 20188500400571 /2018г.
от длъжника „А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД, съдебния изпълнител е уведомен с писмо
вх.№9059/ 02.08.2018г. от „Т. банк“ АД./л.117 от делото/
Видно от Покана за доброволно изпълнение изх.№ 42260 / 09.08.2018г.,
съдебния изпълнител уведомил Р.П.С. за настъпилата законна суброгация вследствие извършеното
плащанне от солидарния длъжник „А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД, на задлължението по изпълителен лист, издаден на
19.07.2018г. по възз.гр.д.№ 6076/
2017г. на САС, в размер по по – голям от припадащата му се част, като солидарен
длъжник по чл.127 ЗЗД, както и за това, че дружеството е суброгирало в правата
на взискателя за сумата, която Р.С. е осъден, както следва: 14 196.95 лева - олихвяема сума
за главница, ведно със законната лихва от 11.09.2009г., която до момента е 12
906.42 лева; 1255.80 лева - олихвяема сума за главница за обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2010г., която до момента
е 983.05 лева; 807.50 лева - неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение,
неолихвяема сума за адвокатко възнаграждение – 400 лв., неолихвяема сума по ТТЗЧСИ от 630
лв., както и 2 192.30 лв. дължима сума
по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ./л.118 от делото./
По молба на „А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД
– суброгирало в правата на взискател
по изп.д.№. 20188500400571 по
описа на ЧСИ А. Б., бил наложен запор по банковите сметки на Р.П. С., до размера на процесните суми./л.120 –
л.124 от делото/
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание
чл. 439 ГПК.
По
допустимостта: Отрицателния
установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на правен
интерес и надлежно упражняване правото на иск.
По
същество:
Предявеният отрицателен установителен иск от
ищеца с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
С предявяването на иска по чл.
439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал.2 ГПК искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването
на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се
основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото
основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното
основание.
В случая ищецът С. поддържа, че конституирането на ответното
„А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД като взискател по изп.д.№.
20188500400571 / 2018г. по описа на ЧСИ АЛ. Б., на мястото на В. Х.Д., за
половината от платеното от него по същото изпълнително дело на третото увредено
лице, е новонастъпилия факт, след момента на приключване на съдебното дирене
по в.гр.д.№ 6076/ 2017г. на САС, ГО, 12 с-в, по което е
било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси. Поддържа, че съдебния изпълнител неправилно е
приложил нормата на чл.127 ЗЗД, тъй като презумцията за равенство на дяловете
по чл.127, ал.1 ЗЗД се прилага само доколокто не следва друго от отношения на
солидарните длъжници, а в случая вътрешните отношения са на работник и
работодател.
Предвид установеното от фактическа страна,
решаващия състав намира тези доводи за неоснователни.
В съдебната практика и в правната теория
категорично се приема, че: 1) поръчителят и солидарният длъжник имат правен
интерес да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се
суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл. 74, вр. чл. 146 и чл. 127,
ал. 2 ЗЗД) и 2) третото лице, което се е суброгирало в правата на кредитора, е
негов частен правоприемник. От друга страна, законната суброгация настъпва ex
lege, а издаденият изпълнителен лист е без значение за осъществяването на
материалните й предпоставки. Тогава какви са причините законодателят да
разграничи поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, от всички
останали трети лица, които се суброгират в правата на кредитора по
изпълнителния лист.
Правоприемството по чл. 429, ал. 1, а и
по, ал. 2 ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист. Следователно
съдебният изпълнител е органът, оправомощен да го установи. Законът овластява
съдебният изпълнител да проведе държавната принуда по неудовлетвореното
гражданско притезание (на дълга по изпълнителния лист), но изключва неговата
компетентност да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на
изпълнителния процес (съществуването на дълга/ на изпълняемото право).
Проверката за съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я
осъществява в производството по снабдяване с изпълнително основание
(изпълнителен титул), в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството
по исковете, предвидени в ГПК, чийто предмет е материалната
(не)законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело
(исковете по чл. 439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК). / В този см. Решение № 71 от
24.07.2019г. по гр.д. № 2576/2018 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, докладчик с-я Г. М./
В мотивите на цитираното решение постановено в производство по чл.290- 293 ГПК, касационния
състав е приел, че нормата на чл. 429, ал. 1 ГПК легитимира субектите, включени
в персоналния му обхват, да поискат заместването на взискателя по изпълнително
дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Сочи се, че съдебният изпълнител е длъжен да приеме, че
платилият солидарен длъжник е заместил кредитора в половината от дълга по
изпълнителния лист. В чл. 127, ал. 1 ЗЗД е презумпцията за равенство в дяловете
на солидарните длъжници, различни от поръчителя. Съдебният изпълнител е длъжен
да я приложи, доколкото презумпцията е доказателствено правило, а законът не го
оправомощава с компетентност да установява вътрешните отношения между
съдлъжниците. Оборването на законовите презумции, както и всеки
факт от значение за материалната законосъобразност на изпълнителния процес е
установима пред съда по исков ред, вкл. и с отрицателния установителен иск,
предвиден в чл. 439, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай, ищецът и ответника
не спорят, че са солидарно задължени за изплащането на обезщетение за вредите,
които са били причинени от тях на пациента В. Х.Д.. Солидарността произтича от разпоредбата на
чл. 53 от ЗЗД, както и от правните последици на влязлото в сила решение по гр. д. № 6076 /2017г. на САС.
Доколкото е осъществен състав на деликт, и не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, ще трябва да се приеме, че това, което
е платено на кредитора, трябва да се понесе по равно от всеки от двамата
длъжници.
В настоящия казус от страна на ищеца, който носи
доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК, не е оборена презумпцията
на чл.127, ал.1 ЗЗД, поради което всяка от страните – ищецът като деликвент
причинил вреди на трето лице /пациента В. Д./ и ответното лечебно заведение, в
което е протекло лечението на увредения пациент, следва да понесат по равно отговорността
спрямо уврединия кредитор или отговорността им следва да се ангажира до размера
на 1/2 част от дълга.
Правопораждащия процесното вземане фактически състав е непозволено
увреждане, за което ищецът и ответникът са осъдени солидарно да заплатят
обезщетение, поради което са несъстоятелни са доводите на ищеца за приложимост
на правилата на ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда.
Ответното лечебно заведение длъжник е изпълнило за другия длъжник,
поради което на основание чл. 127, ал. 2, предложение първо от ЗЗД и чл. 429 ГПК за него е възникнало основание за законна суброгация вследствие на
направено плащане в размер, по-голям от припадащата му се част от задължението,
и в качеството на солидарен длъжник, чрез подаване на молба до ЧСИ, с искане да
бъда суброгирано в правата на взискателя по отношение на длъжника Р.П.С., ЕГН **********,
за сумата, която е изплатило в повече по изпълнителното дело, за частта на
другия солидарен длъжник.
Трайната съдебна практика е категорична, че когато предприятието,
учреждението или организацията, при които е на работа причинителят на вредата,
е заплатила по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение има правило на регресен иск
против виновния. Последният може да прави различни възражения, но не може да
прави такова възражение по предявения против него регресен иск, когато въпросът
за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по
гражданско дело, в което е участвал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД предприятие,
учреждение или организация.(Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС).
В
случая, съдът намира, че е установено наличието на материалните
предпоставки на законната суброгация, тъй като в изпълнителния процес правото
по чл. 429, ал. 1 ГПК е било признато в полза на солидарен длъжник - „А.С.К.–
МБАЛ Т.“ ЕАД , който е платил дълга.
Предвид изложеното, предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски има ответната страна на основание
чл. 78, ал.3, ГПК. По делото от
ответника до приключване на устните състезания не е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, поради което разноски не се присъждат.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.С., ЕГН *********** срещу „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, с ЕИК********, адрес: ***, с
предишно име „Т. Болница София” ЕАД, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сума в
размер на 33 371.97 по изп. дело №20188500400571 по описа на ЧСИ Ал. Б. рег.№
850 на КЧСИ, с район на действие СГС,
което изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от
19.07.2018г. издаден по в.гр.д.№6076 /2017г. на САС, в полза на В. Х.Д. и по
което след извършено плащане и удовлетворяване на кредитора, ответното дружество е суброгирало
в правата на взискателя, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: