№ 34485
гр. София, 01.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110134697 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от И. К. Д. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Ответникът следва да се задължи да окаже съдействие на вещото лице при изготвяне на
експертното заключение, като осигури достъп до счетоводството си.
Съдът намира, че искането от ищеца за задължаване на ответната страна да
представи договор за паричен заем № ==/04.01.2022 г., включително разписки за
платени суми, европейски формуляр за представяне на информация за потребителските
кредити, както и приложимите общи условия, следва да се отхвърли. По начало
платежното нареждане и разписка за платени суми са в държане на наредителя на
сумата, а не на получателя. В случая ищецът сочи, че е извършвал плащания, поради
което е негова тежестта да го установи. На следващо място, съгласно чл. 190, ал. 1
ГПК, всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи
намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. За да се задължи
насрещната страна по реда на чл. 190 ГПК, следва да са налице сигурни данни, че
същата държи посочения документ, за да могат да се приложат непблагоприятните
последици на чл. 161 ГПК /чл. 190, ал. 2 ГПК/. В случая, с отговора на исковата молба,
ответникът изрично оспорва наличието на валидно сключен между страните договор
по посоченото от ищеца правоотношение /договор за паричен заем № ==/04.01.2022 г./,
като сочи, че във вътрешната система на дружество не е налице такова кредитно
правоотношение. Освен това, установяване наличието на посоченото облигационно
отношение е в доказателствена тежест на ищеца. Искането следва да бъде отхвърлено.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой сключени договора
има между страните и какво е движението по тях. С оглед спора между страните обаче
за това дали са обвързани от процесното правоотношение, в полза на ищеца следва да
бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с
друго такова, от което да се установява дали между И. К. Д. и „Вивус.БГ“ ЕООД е
сключен договор за паричен заем № ==/04.01.2022 г., както и какво е движението по
него. Искането в останалата му част следва да се отхвърли.
1
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 250,00 лв., вносим от
ищеца в петдневен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ..........., която да
се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да окаже съдействие на вещото лице, като
му осигури достъп до счетоводството си при изготвяне на заключението, като при
неизпълнение съдът ще прецени поведението на ответника съгласно чл. 161 ГПК, като
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
„Вивус.БГ“ ЕООД да представи по делото договор за паричен заем № ==/04.01.2022 г.,
включително разписки за платени суми, европейски формуляр за представяне на
информация за потребителските кредити.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца, след заплащане на дължимата държавна такса
от 5 лева по сметка на СРС, съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ, с
адрес: .. за снабдяване с друго такова, от което да се установява дали между И. К. Д.,
ЕГН ********** и „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен договор за паричен
заем № ==/04.01.2022 г., както и какво е движението по него, като ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца в останалата му част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 30.11.2023 г.
от 09:20 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № ==/04.01.2022 г.,
сключен между страните поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави и 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 64,14 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за такса експресно
разглеждане от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 04.01.2022 г. сключил с ответното дружество
„Вивус.БГ“ ЕООД договор за паричен заем № ==. По силата на договора му била
предоставена в заем парична сума в размер на 80 лв., която следвало да върне в срок до
09.01.2022 г. Твърди, че ГПР бил уговорен в размер на 47.9%, лихвен процент за
кредита в размер на 39.24%, сума на лихвата за срока на договора 0.43 лв. В договора
било предвидено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 13.20 лв.,
2
представляваща такса за бързо разглеждане.
Твърди се, че на 05.01.2022 г. между страните били сключени общо пет анекса
към договора. Съгласно първия от тях му била отпусната допълнителна сума в размер
на 100 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 28.16 лв.; с
втория от тях му била отпусната допълнителна сума в размер на 80 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променила в размер на 39.25 лв.; с третия от тях му била
отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв., като сумата за експресно разглеждане
се променя в размер на 47.57 лв.; с четвъртия анекс му била отпусната допълнителна
сума в размер на 70 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер
на 56.49 лв. и с петия анекс му била отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 64.14 лв. Сочи, че
погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на
дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане,
а именно сумата от общо 516.14 лв.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за
потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв
бил в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване па
договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна
услуга от момента на подписване на договора. Ето защо намира, че същата е следвало
да бъде включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи на закона и
неговото заобикаляне.
Намира, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно до
извод за недействителност на целия договор. Счита за нищожна клаузата, с която е
уговорено, че ищецът следва да заплати на кредитиращото дружество такса за
експресно разглеждане на кредита, както и че същата е уговорена в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо
място оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало с ищеца,
което да отговаря на посочените в исковата молба параметри, оспорва и факта на
погасени суми по такова правоотношение. Възразява срещу доказателствената
стойност на представените с исковата молба „разчети на плащанията“, като сочи, че
същите представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от
представител на ответника. Намира, че предявените искове се основават на
предположения за облигационно правоотношение. Поради изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
По установителния иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения главен иск за прогласяване нищожността на
отделни клауза от договора поради противоречието й със закона, неговото заобикаляне
и накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за паричен заем от 04.01.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на таксата за експресно
разглеждане на документите за паричен заем, противоречи на закона, води до негово
3
заобикаляне, респективно – накърнява добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 64,14 лв., представляваща недължимо платена сума за такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заем, предвидена в договор за заем №
==/04.01.2022 г.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4