Р Е Ш Е Н И Е
№454 10.12.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 478 по описа за
2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.112,
ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.П.К. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.И.Д., против Експертно решение /ЕР/ № 0719 от
17.05.2021г. на Специализиран състав по неврологични, ушни носни и гърлени
/УНГ/ и сърдечно-съдови заболявания /ССЗ/ при Националната експертна лекарска
комисия /НЕЛК/. С оспореното Експертно решение на НЕЛК е потвърдено Експертно
решение № 0396 от 01.03.2021г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД – гр. Стара Загора, вкл. определената с това решение оценка на
работоспособността - 40 % трайно намалена работоспособност.
В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното Експертно
решение на НЕЛК, като по същество съображенията са за постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при
издаването на ЕР № 0719 от 17.05.2021г. на НЕЛК и на потвърденото с него ЕР №
0396 от 01.03.2021г. на ТЕЛК, не са взети предвид всички медицински документи
във връзка със заболяването, като определеният процент на трайно намалената
работоспособност е занижен и не съответства нито на обективното здравословно
състояние на лицето, нито на степента на увреждане на неговото здраве
вследствие на заболяването. Направено е
искане обжалваното Експертно решение № 0719/ 17.05.2021г. на Специализиран
състав по неврологични УНГ и ССЗ при НЕЛК да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Национална експертна
лекарска комисия гр. София, в представеното по делото писмено становище оспорва
жалбата като недоказана и неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваното Експертно решение № 0840/ 056 от 30.03.2020г. на Специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, като
постановено от надлежен орган в рамките на неговите правомощия и при правилно
приложение на действащата нормативна уредба за определяне на следващия се за
освидетелстваното лице процент трайна намалена работоспособност, е правилно и
законосъобразно.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
С Експертно решение № 0396 от 01.03.2021г. на
ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора, при извършеното
преосвидетелстване и оценка на работоспособността на жалбоподателя в настоящото
производство – П.П.К., на лицето е определена 40 % трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза ****** и срок на определения процент трайно
намалена работоспособност – за 2 години /до 01.03.2023г/. Сочи се, че до
преосвидетелстването лицето е било с определена 70% трайно намалена
работоспособност. Прието, че ***** по ч.VII, т.10 от НМЕ.
Експертно решение № 0396 от 01.03.2021г. на
Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора е
било обжалвано от П.К. пред Националната експертна лекарска комисия, поради
несъгласие с решението на ТЕЛК и определения процент ТНР.
С оспореното в настоящото съдебно производство
Експертно решение № 0719 от 17.05.2021г. на Специализиран състав по
Неврологични, УНГ и ССЗ при Националната експертна лекарска комисия, е
потвърдено Експертно решение № 0396 от 01.03.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.
д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора, вкл. определената с това решение
оценка на работоспособността - 40 % трайно намалена работоспособност на
освидетелстваното лице, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността.
Решението се сочи взето по документи, на основание чл.50, ал.1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, след обсъждане на
предоставената медицинска документация. Заключението на НЕЛК – Специализиран
състав по неврологични, ушни носни и гърлени, и сърдечно-съдови заболявания, се
основава на отразеното в документите, съдържащи се в медицинското експертно
досие на освидетелстваното лице, диагностицирано общо заболяване с диагноза: ****
Като водеща диагноза е определена **** Въз основа на приложените изследвания в
МЕД /отоневрологично изследване с дата 20.07.2020г. и магнитно-резонасна
томография /МРТ/ от м.09.2017г./ се определя краен % - 40% ТНР съгласно т.III от Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на степен на увреждане, с посочени проценти ТНР за всяко от
констатираните заболявания, както следва: **** съгласно ч.3, р.2, т.2 от НМЕ и
за ****
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се медицинското експертно досие на лицето П.П.К.,
както и медицински документи, представени от жалбоподателя.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-медицинска експертиза. Съгласно приетото като доказателство по делото
заключението, въз основа на представената медицинска документация,
жалбоподателят П.П.К. страда от следните заболявания: **** Сочи се, че
здравословното състояние на П.К. от предходното освидетелстване на лицето през
2018г. до постановяване на обжалваното по делото решение на НЕЛК, не бележи
тенденция на подобряване, а точно обратното – наблюдава се нарастване броя на
кризите до 15-20 на месец. Същите медикаментозно трудно се повлияват в домашни
условия. Заболяванията са с траен характер и нямат тенденция за подобряване или
оздравяване. Заключението на вещото лице е, че при направената оценка на
трайната нетрудоспособност на жалбоподателя не е взето под внимание честотата на
пристъпите, поради което вместо да приеме, че установеното заболяване попада в
т.2.3 от раздел II, част
трета от Приложение № 1 към НМЕ, доколкото същата е приложима при лица с тежко
протичащи ****. Според експерта определеният в оспореното решение на ТЕЛК
процент трайно намалена работоспособност не съответства на действителното
здравословно състояние на освидетелстваното лице, тъй като е пренебрегната
важна симпоматика на заболяването – тежко протичащи, многократно в месеца,
пристъпи, което се явявало определящо за по-високия процент ТНР - този по т.2.3,
р.II, част трета от НМЕ.
По делото е допуснато събиране и на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата д-р К.
И. Б.-К., Л. М. А. и К. Т. В.. От показанията на д-р К. Б.-К. се установява, че
тя от 2015г. е запозната със здравословните проблеми на жалбоподателя, свързани
с пристъпи на силно главоболие, световъртеж, загуба на равновесие, повръщане,
когато той се е обърнал към нея за консултация. Сочи, че кризите, които е
получавал К. са непредвидими и времетраенето им може да продължи както един
ден, така и няколко дни, което га правело абсолютно неработоспособен. К. многократно бил лежал в болница и е
консултиран от различни специалиисти, в
т.ч. лекар УНГ и неврохирург. Според свидетелката през времето почти
няма промяна в състоянието на К.. След престой в болницата и проведена по време
на лечението медикаментозна терапия/вливки/, състоянието му се е облекчавало,
но не се е променяла честотата на пристъпите. Св.А.също заявява, че знае за
пристъпите /виене на свят, силно главоболие, гадене/, които получава
жалбоподателя, като с напредването на възрастта му често получавал такива кризи
в месеца. Не е забелязала подобрение в здравословното състояние на К. през
последните години, въпреки че той много се грижел за здравето си. Според св.В. с времето кризите на П.К.
постоянно се засилвали и вече стигали до 15-20 дни в месеца, като преминавали
по-трудно отколкото в началото.
От така установената фактическа обстановка въз
основа на наведените доводи и представените по делото доказателства, след като
се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и провери
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени
в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни
изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното Експертно решение № 0719 от
17.03.2020г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ при
Националната експертна лекарска комисия е постановено от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.103, ал.4 от Закона за
здравето и чл.51 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като същото е
съобразено с изискването на чл. 49, ал.1
от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с експертно решение от специализиран състав,
определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.
Обжалваното експертно решение на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 0396 от 01.03.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора относно определената с това решение
40 % трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице, се явява
необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
Актовете на експертизата на работоспособността,
включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна
те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за
работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални
административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени
права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване,
съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с
диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми,
резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от
областта на медицината, за които се изискват специални познания.
Определящо за материалната законосъобразност на
ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има
характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване
здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на
освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение
здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не
отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и
срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява
занижен.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено
нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл.35 от АПК/, така и на специалното
изискване по чл.62 от НМЕ. Оспореното решение е издадено след проведено
производство на административен контрол по отношение на ЕР № 0396 от
01.03.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора.
Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза,
видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност
се определят въз основа на представената медицинска документация,
обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган
и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални
изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от
законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение №
1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, по реда на което се извършва преценка на
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото
функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на
установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени
като отправни точки в Приложение № 1 процентът на трайно намалена
работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение
№ 2.
Спорният въпрос по делото е - какъв е
действителният процент на ТНР на освидетелствания, чието разрешаване е
определящо за извода относно правилното приложение от административния орган на
материалния закон.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че определеният процент ТНР от Първи състав на ТЕЛК
при УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“АДгр.Стара Загора, потвърден от НЕЛК, не
съответства на здравословното състояние на П.П.К.. В случая на жалбоподателя са
били дадени оценки по ч.3, р.2, т.2 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ за
лабиринтна дисфункция в стадий на субкомпенсация и за още едно заболяване –
съдово-нервен конфликт, за което на основание ч.VII, т.10 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1
НМЕ се следват – 40 % ТНР. Настоящият състав възприема изцяло заключението на
неоспорената и от страните СМЕ, което потвърждава както водещата диагноза – Лабиринтна
дисфункция, така и друго заболяване – синдром на невро-васкуларна компресия, но
посочва по-висок процент ТНР за водещото заболяване – 70%, съгласно т.2.3 от р.II на част трета от Приложение № 1 към чл.63,
ал.1 НМЕ /по действащата към настоящия момент редакция – обн.ДВ, бр.59 от
2021г., в сила от 16.07.2021г./.
Базирайки се изцяло на абсолютно същите документи от МЕД (арг. чл. 45, ал. 1
и ал. 3
ПУОРОМЕРКМЕ), на които са основали своите изводи както ТЕЛК – Стара
Загора, така и НЕЛК, вещото лице е констатирало наличие на основание водещото
заболяване на жалбоподателя да бъде оценено по част трета, раздел II, т.2.3, предвид обективно установена
многократност на пристъпите в месеца, които протичат тежко.
Необходимо е да се отбележи също така, че от
събраните по делото свидетелски показания, които съдът изцяло възприема като
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени
доказателства по делото, се установява прогресиране на заболяването на
жалбоподателя спрямо предходния период, в който той е бил освидетелстван с ЕР
на ТЕЛК № 0396/ 01.03.2021г. С това експертно решение за водещото заболяване
лабиринтна дисфункция вляво му е бил определен % ТНР по част трета, раздел
втори, т.4 от Приложение № 1 към НМЕ /ред., ДВ бр.64 от 2018г/, съгласно която
разпоредба при лица с тежко протичащи /многократно в месеца/ пристъпи, с трайни
слухови смущения и субективни шумове, манифестно персистираща вестибуларна
симптоматика и смутена статокинетика се следват 70% ТНР. След като веднъж е
било прието за установено посоченото увреждане /с тежко протичащи /многократно
в вмесеца/ пристъпи/ и при липса на каквито и да е било обективни данни в
съдържащата се в МЕД на освидетелстваното лице медицинска документация за
настъпило подобрение в здравословното му състояние, абсолютно необосновано се
явява заключението на административния орган, че за заболяването на К. следва
да се приложи отправна точка 2 /ред.ДВ, бр.64 от 2018г., а по сега действащата
редакция – т.2.1/ от р. втори, част трета на Приложение № 1 към НМЕ,
предвиждаща 40% ТНР.
Предвид обстоятелството, че обжалваният
административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е
постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на
освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция,
че в случая това не е сторено. Това мотивира съда да приеме, че обжалваното
решението на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“ гр.Стара Загора се явява
постановено в противоречие и в нарушение на а чл.62 от НМЕ, която
изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз
основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация,
даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите
изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на
работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на
органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като
съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като
незаконосъобразен.
Изложеното обуславя извод за основателност на жалбата на П.П.К. и съответно - за незаконосъобразност на
оспорения пред съда административен акт - ЕР № 0719 от 17.05.2021г. на
Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ на НЕЛК, поради което същото
следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие
с правилото на чл.173 ал.2 от АПК, за ново произнасяне при съобразяване на
указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото
решение, като след като се анализира задълбочено и обективно документацията,
налична в медицинското експертно досие, а при необходимост – и преглед на
освидетелстваното лице, се направи нова оценка на здравословното състояние
на П.К. към датата на
освидетелстването, да се определи процента ТНР за всяко от наличните
заболявания, респ.рискове, както и общ процент на трайно намалена
работоспособност съобразно отправните точки по приложение №
1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, както и Методика за прилагане на отправните точки за оценка на
трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти,
представляваща приложение №
2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143
ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които
се установяват в общ размер на 1008,50 лв, от които 10лв. внесена държавна
такса, 498,50лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице и 500лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 173, ал.2 АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.П.К. Експертно решение №
0719 от 17.05.2021г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ при
Националната експертна лекарска комисия, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Националната експертна
лекарска комисия, за ново произнасяне относно оценката на работоспособността на
П.П.К., съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в
3-месечен срок от получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия,
с адрес: гр.София, бул.”Акад.Иван Евстратиев Гешов”№ 15, да заплати на П.П.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
1008,50 /хиляда и осем лева и петдесет ст./ лева, представляваща направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: