О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 08.03.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на осми март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 220
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от И.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.Р.“ ЕГН **********, с адрес: ***, насочена срещу решение № 432/04.06.2018 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 567 / 2008 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е изнесъл на публична продан поземлен имот № 037067, с площ от 3, 500 дка, находящ се в м. „****”, землището на с. Богослов, Община Кюстендил при граници: имот № 015036 - пасище, имот № 015037 - младежки лагер, имот № 015056 - пасище с храсти и имот № 000049 - второкласен път, допуснат до делба по силата на влязло в законна сила решение, постановено в първата фаза на производството /с Решение № 71/03.02.2012 г., съдът е оставил без уважение предявения иск за делба, като това решение е отменено с Решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по по в. гр.д. № 450/ 2012 г. и до делба е допуснат процесният имот, а въззивният съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване с Определение № 146/04.04.2014 г., постановено от състав на ВКС по гр.д. №7587 от описа на съда за 2013 г, и е влязъл в законна сила на 04.04.2014 г./
Определил е стойността на изнесения на публична продан имот на 10 430 лева..
Постановил е получената при публичната продан сума да се разпредели между съделителите, както следва: 4/864 ид. ч. за С. Д.Б., 4/864 ид. ч. за Д.С.Б., 4/864 ид. ч. за Л.С.Б. - тримата конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството по делото С.Д.Б.; 12/864 ид. ч. за Д.Б.Р., 12/864 ид.ч. за Б.А.Р., 18/864 за М.С.Г., 18/864 за Т.С.С. – Х.; 72/864 ид. ч. за Г.Й.Ф., 36/864 ид. ч. за В.А.Й., 36/864 ид. ч. за И.С.Й., 54/864 ид.ч. за Л.А.С., 18/864 ид. ч. за А.Г.М.; 18/864 ид. ч. за К.А.Ч., К.К.Ч. и М.К.Ч., конституирани на основание чл.227 ГПК, на мястото на починалата в хода на производството по делото Л. Г.Ч.; 18/864 ид. ч. за З.Б.Д., 54/864 ид. ч. за П.Н.Б., 54/864 ид. ч. за К.В.Б., 54/864 ид. ч. за М.А.М.-Е. и Ц.А.М., конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството по делото И.А.С., 18/864 ид. ч. за Р.М.Г., А.П.П. и Т.П.П. конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството по делото П.Т.П.; 18/864 ид. ч. за Т.П.П. и; 18/864 ид. ч. за А.П.П.; 54/864 ид. ч. за И.В.К., 54/864 ид. ч. за Е.В.К., 36/864 ид. ч. за Ж. Б.В., 12/864 ид. ч. за Т.С.Р., 12/864 ид. ч. за П.Т.Р., 12/864 ид. ч. за Б.Т.Р., 18/864 ид. ч. за С.Й.С., Д.С.Й. и О.С.Й., конституирани на основание чл.227 ГПК, на мястото на починалия в хода на производството по делото Й.П.С., 18/864 ид. ч. за М.П.Б., 108/864 ид. ч. за В.П.В..
Присъдил е и сторените в производството разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Л.А.С., чрез назначения особен представител адв. Л.С., като се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че същата се основава на факти и обстоятелства по въпроси, които са решени с влязло в сила решение от 30.04.2013 г. по в.гр. д. № 450:2012 г. по описа на КнОС, с което е приключила първата фаза на делото за делба и чрез което има сила на пресъдено нещо по отношение на имота, който се дели, съделите и техните квоти. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
След подаване на въззивната жалба по реда на чл. 227 от ГПК като страна в
процеса на мястото на починалата въззиваема Ж. Б.В. –
ответник в първоинстанционното производство е
конституиран правоприемника й – нейн законен
наследник Б.К.В..
С определение на съда от 20.05.2019 г. по реда на чл.
267 от ГПК делото е насрочено за
разглеждане в о. с. з., след преценка допустимостта на въззивната
жалба и е обявен проект за доклад на въззивната инстанция, като е следвало препис от него да се
връчи на страните..
По отношение на въззиваемия Б.К.В. връчване на призовка и препис от определението
е осъществено по реда на чл. 47 от ГПК. Видно от отбелязването в приложеното по
делото уведомление, същото е поставено на 30.10.2019 г. В законоустановения
двуседмичен срок, изтекъл на 13.11..2019 г. лицето не се е явило, за да получи
книжата, изпратени до него.
С определение от з.з. от 18.11.2019 г. съдът е преценил необходимостта от
назначаване на особен представител на въззиваемия Б.К.В.
на разноски на ищците съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК и по реда
на начина указан в тази разпоредба е определил възнаграждение за особения
представител в размер на ** лева, като е указал на ищците, сега въззиваеми С.Д.Б., Д.С.Б.
и Л.С.Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат общо сумата от ** лева по сметка на КнОС,
като разноски, с които ще бъде заплатено адвокатско възнаграждение на особения
представител и са указани и последиците
- 2 -
от неизпълнение на
дадените указания в срок - връщане на въззивната жалба като нередовна и прекратяване на
производството по делото.
На ищците / сега въззиваеми/ на
09.01.2020 г. са връчени надлежно
съобщения, в които са вписани и дадените указания. В указания едноседмичен
срок, изтекъл на 16.01.2020 г. сумата от ** лева не е внесена.
Назначаването на особен
представител е задължително условие за провеждане на производството по делото,
а внасянето на разноските за особения представител е условие то да бъде
извършено. Следователно изпълнението на това задължение от ищеца е предпоставка
за развитието на процеса. Размерът на възнаграждението за особения представител
е обусловен от вида процесуална дейност, която ще извърши, и се определя от
съда в съответствие с указаното в чл.
36, ал. 1 и ал.
2 от Закона за адвокатурата, препращаща към Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Когато не
бъдат изпълнени указанията на съда за внасяне на разноски на особения
представител по чл.
47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС. По същите съображения невнасянето на разноски по чл.
47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на въззивна
и касационна жалба. В тези случаи, какъвто е и настоящият, внасянето на
възнаграждението за особен представител е обуславящо развитието на
процеса и обратно, невнасянето го препятства.
Предвид изложеното подадената въззивна
жалба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено, тъй като е
налице нередовност, която препятства
разглеждане на делото във въззивното производство.
Воден от горното, КнОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА въззивна жалба вх. №
19336/07.08.2018 г. подадена от И.С.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.Р.“
ЕГН **********, с адрес: *** и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 220/2019
г. на КнОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: