РЕШЕНИЕ
№ 3878
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110201653 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
007686/13.04.2021 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „глоба" в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В подадената жалба без да се излагат конкретни съображения се претендира отмяна на
наложените с НП административни наказания.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и моли за отмяната на НП. В пледоарията
си сочи, че не са събрани доказателства за виновно поведение на жалбоподателя, което да е
довело до ПТП. Намира, че не е осъществено и второто нарушение, тъй като от
свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е спрял на няколко метра след
инцидента. Настоява, че липсват доказателства и за третото вменено на жалбоподателя
нарушение, тъй като не е установено дали той е възприел подадения сигнал за спиране.
Моли за присъждане на направените разноски за адвокатска защита.
1
Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2021 г. около 20:35 часа в гр. жалбоподателят Д. Д. управлявал лек
автомобил, марка „Мини Купър“ с рег. № негова собственост, по ул. с посока на движение
от бул. към ул. Той бил сам в превозното средство. Като наближил бл. жалбоподателят
изненадващо предприел маневра по обратен завой. Но същият не съобразил скоростта си на
движение с пътните условия /ширината на пътното платно/ и предприетата маневра и
бързайки да довърши маневрата по обратен завой, загубил контрол върху автомобила си и
излязъл извън пътното платно, като автомобилът му се блъснал в предпазните ограждения,
тип „колчета“ на спирка на градския транспорт на отсрещната страна на улицата.
В следствие на удара на автомобила били причинени щети в предната дясна част – на
предната броня и десен калник, като щети били нанесени и на две от колчетата. Водачът
обаче не спрял, довършил маневрата и бързо потеглил в обратна посока.
Това било възприето от пътуващите зад него в патрулен автомобил на 09 РУ СДВР,
включително и св. Е. Д.. Водачът на патрулния автомобил също направил обратен завой и
последвал жалбоподателя, като му бил подаден и звуков и светлинен сигнал, за да спре за
проверка. Но жалбоподателят не спрял и продължил движението си, като завил по ул..
Малко след това той отново загубил контрол върху управлението на автомобила, качил го
на тротоара и ударил пътен знак в района на бл. 503. Тогава полицейските служители от 09
РУ СДВР го настигнали и спрели. Св. Е. Д. и колегата му Н Х установили самоличността на
водача като жалбоподателя Д. Д., както и че същият излъчва мирис на алкохол. Затова те
поискали съдействие от екип на ОПП СДВР, който пристигнал малко по-късно. Част от него
бил и актосъставителя Валентин Василев. Жалбоподателят бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, като пробата отчела положителен резултат – 2.62 промила,
след което му бил издаден талон за медицинско изследване. За второто ПТП и
констатираната употреба на алкохол бил съставен отделен АУАН и впоследствие НП,
съответно било образувано ДП.
А по отношение на първото ПТП от служителите на ОПП СДВР били съставени
Протокол за ПТП и скица, разписани от жалбоподателя. От св. Д. била съставена и докладна
записка за случилото се.
Въз основа на така установеното, на 20.03.2021 г. В В на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Д. Д. за нарушения на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на
двама свидетели – очевидци на нарушенията, /вкл. И св. Е. Д./, видно от положените от тях
подписи. Жалбоподателят подписал акта и препис от него му бил връчен, като той не
изложил никакви възражения срещу него. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
2
Актът бил съставен за това, че при управление на своя лек автомобил, марка „Мини
Купър“ с рег. № , в района на ул. срещу бл. поради несъобразена скорост с пътните условия
/мокра пътна настилка/ при обратен завой реализирал леко ПТП като се ударил в колчета на
спирка на градския транспорт, след което напуснал мястото на ПТП без да уведоми
органите на МВР. В акта е посочено още, че след подаден светлинен и звуков сигнал от
патрулен автомобил, водачът не спрял за извършване на полицейска проверка.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 13.04.2021 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 25.01.2022 г.
Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същата дата.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Е. Д., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него,
заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
Съдът се довери и на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-графична
експертиза на в.л. Л., която несъмнено установява, че обжалваното НП е подписано от
посоченото за негов издател лице – Г Б – началник група АНД в ОПП СДВР, с което изцяло
се оборват и съмненията на защитата. Експертът е дал задоволително обяснение на
разликите в подписите на наказващия орган в различни НП, които са обясними и с характера
на работата на Б.
Съдът намира, че следва да кредитира и показанията на св. Е. Д., който е присъствал
при установяване на нарушението и изготвяне на АУАН. Той разказва, че е възприел начина
на управление на жалбоподателя, включително и процесната маневра по обратен завой и
последвалия удар в ограничителните колчета до спирката на столичния градски транспорт.
Той е категоричен и за последващото поведение на водача, който не е спрял, за да установи
щетите от ПТП, а е продължил движението си. Съдът се довери на показанията на свидетеля
и относно подадения от патрулния автомобил звуков и светлинен сигнал, както и за това, че
водачът не е спрял преди да загуби контрол върху автомобила си и да се удари в пътен знак
наблизо. Св. Д. и неговите колеги са установили причинените щети при ПТП и
самоличността на водача, който е бил сам в автомобила. Но свидетелят не си спомня какви
са били метеорологичните условия и сочи, че водачът е управлявал автомобила „не много
бавно, но не и много бързо“. А относно механизма на първото ПТП обяснява, че пътното
платно не е било много широко и водачът е следвало да спре и даде назад, за да извърши
маневрата по обратен завой безпроблемно. Следователно остават недоказани изложените в
акта и НП обстоятелства, че пътната настилка е била мокра и това е довело до ПТП поради
несъобразена скорост.
3
На следващо място, видно от показанията на свидетеля, той е сигурен, че не е
възможно водачът на автомобила да не е възприел подадения звуков и светлинен сигнал,
тъй като наоколо не е имало други автомобили. Поради това съдът се довери на изводите на
свидетеля, че жалбоподателят целенасочено е пренебрегнал подадения сигнал без да спре за
полицейска проверка. Свидетелят сочи, че не са подали знаци с ръка и не са дали устни
разпореждания с мегафон на водача, а единствено са го последвали с включена сирена. Но
законът позволява полицейските служители да използват конклудентни действия за спиране
на водачи, включително знаци с палка или ръка, подаване на звукови или светлинни
сигнали. Следователно въпросът е дали водачът е възприел подадения сигнал за спиране от
контролен орган и е решил да не се съобрази с него. Доколкото не са събрани доказателства
в подкрепа на противното и като взе предвид цялостното поведение на водача, сочещо опит
да избегне контакта с полицейските служители и съответно проверка /правейки обратен
завой, неспирайки след ПТП и след подаден сигнал, последвано от смяна на посоката и ново
ПТП/, съдът намира за доказано, че Д. е възприел подадения му сигнал, но не се е съобразил
с него и не е спрял в дясната част на платното или на друго удобно място.
Показанията на св. Д. намират доказателствена опора и в изготвения протокол за ПТП
и скица към него, на които съдът също се довери.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на
автомобила е реализирал ПТП в колчетата, поставени на спирката на градския транспорт, но
не е спрял за да установи причинените материални щети и не е уведомил органите на МВР
за него.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила, но при допуснато нарушение на материалния закон и
необоснованост по отношение на първото нарушение.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата на
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да
4
съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. От заключението на СГЕ се
установява категорично, че посочената като издател на НП – Г Б е подписала същото. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съдът намира, че не са допуснати и нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци
и на нарушителя, като на последния е връчено и копие от акта. В АУАН и НП достатъчно
ясно и конкретно е описано всяко от нарушенията, като са спазени правилата на чл. 42, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта
си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна
разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с несъобразена
скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление.“
Съдът намира, че в НП нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е описано като
несъобразяване на скоростта на движение на жалбоподателя със състоянието на пътя и по-
конкретно с мократа пътна настилка, но по делото липсват каквито и да е доказателства
пътното платно наистина да е било мокро, а скоростта на водача да не е била съобразена с
това обстоятелство и това да е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Видно от
изложения по-горе доказателствен анализ, съдът приема, че действителната причина за ПТП
е загубата на контрол върху МПС и погрешната преценка на водача, съпоставяйки
размерите на пътното платно и възможностите на неговия автомобил за извърши маневрата
по обратен завой на избраното място. В контекста на изложеното, се налага извода, че
нарушението е по чл. 20, ал. 2 ЗДвП в хипотезата на несъобразяване със състоянието на пътя
/т.е. с размерите на пътното платно/. Следователно, водачът е бил длъжен да намали и спре
преди да удари „опасността на пътя“, изразяваща се в случая в поставените ограничителни
колчета. Като не го е направил, той действително е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, извършено по непредпазливост, за което следва да му се наложи наказание по реда на
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Но въпреки посочения извод, съдът е възпрепятстван да
потвърди НП в тази му част, тъй като е установил фактически положения, които съществено
се различават от предявеното на жалбоподателя административнонаказателно обвинение и
по които той се е защитавал. Доколкото и в НП и в АУАН като причина за ПТП е записана
несъобразената скорост с мократа пътна настилка, а по делото се установява, че причината
5
всъщност е свързана с размерите на пътното платно и необходимостта от няколко маневри,
за да се довърши предприетия обратен завой, очевидно двете причини съществено се
различават и НП не би могло да бъде изменено по отношение на вмененото нарушение от
фактическа страна. В противен случай съдът би признал жалбоподателят за виновен в
извършването на нарушение, за което той не се е защитавал, което е недопустимо.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде
отменено като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост.
Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не изисква
вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се
твърди да е причинена имуществена щета на МПС и на част от пътната инфраструктура – 2
ограничителни колчета.
Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП се явява производно от
допуснатото нарушение на други правила за движение, довело до реализиране на ПТП. Като
в случая независимо от изложеното основание за отмяна на НП в тази му част, съдът е
достигнал до извод, че жалбоподателят е осъществил ПТП на посочената дата и място. В
този смисъл съдът намира, че независимо от липсата на сериозни щети по управлявания от
жалбоподателя автомобил или пострадали лица, то е налице ПТП, доколкото съгласно
закона е достатъчно причиняване на материални щети, включително и от установения вид.
От събраните по делото доказателства несъмнено е установено извършването на
процесното нарушение, както и субекта на административно наказателната отговорност.
Съдът намира, че водачът на процесния автомобил Мини Купър е нарушил разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като след реализирането на ПТП при удара в ограничителните
колчета, не е спрял, за да установи има ли нанесени щети, а е продължил с движението си и
едва по-късно, след поредното ПТП автомобилът е преустановил движението си. Тези
обстоятелства категорично се установяват от показанията на св. Д., който е очевидец на
случилото се и потвърждава, че водачът не е спрял и не е излизал от автомобила си,
следователно не е възможно и да е установил последиците от ПТП.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за това нарушение, следва да бъде доказана и неговата субективна страна. Това в случая е
безспорно, доколкото видно от приетото по-горе, той не се е движил с изключително бърза
скорост, която да не му позволи да възприеме удара. От вида и характера на щетите по
предната броня и десния калник, може да се изведе, че е невъзможно жалбоподателят да не е
усетил ПТП, доколкото той е ударил колчетата с предната част на автомобила си, в близост
6
до мястото на водача. Следователно, съдът приема, че нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП е извършено при умишлена форма на вината, след като водачът е усетил удара, но е
предпочел да не спира, за да установи нарушението.
Съдът намира, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед
на реализирането на ПТП, което не само е застрашило обществените отношения, а ги е
увредило, както и с оглед опита на жалбоподателя да избегне негативните последици за него
и евентуално да се укрие от последвалите го полицейски служители, като напусне
местопроизшествието. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че видно от
доказателствата по делото, при спирането му от служителите на 09 РУ СДВР, пробата за
алкохол с техническо средство е била положителна, което също е довод в подкрепа на
нежеланието му да бъде установен като причина за ПТП.
Видно от санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение
по 123, ал.1, т.1 ЗДвП законодателят е предвидил налагането на две кумулативни наказания
– „глоба” в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1
до 6 месеца. Съдът намира, че с НП е наложено твърде високо наказание на Д., а именно в
максималния размер – „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право на управление на
МПС“ за срок от 6 месеца, като така определените наказания не са определени съгласно
правилата на чл. 27 от ЗАНН и не съответстват на тежестта на нарушението и последиците
от него. От представената справка-картон на водача, се установява, че преди процесния ден,
същият е бил санкциониран за нарушение на ЗДвП 6 години по-рано, след близо 10
годишен период без нарушения. Следователно, минималният брой установени нарушения
на ЗДвП за 30 годишния стаж като водач на МПС, сочи, че жалбоподателят не е личност с
висока обществена опасност, която е склонна редовно да нарушава правилата за движение
по пътищата. Освен това съдът взе предвид и самото ПТП, което е леко, с нанесени щети
основно на автомобила на жалбоподателя и на две ограничителни колчета.
Поради това, съдът намира, че следва да намали размера на наказанието „лишаване от
право на управлява МПС“ на 3 месеца, което е около средата на предвиденото наказание, а
наложената „глоба“ да бъде редуцирана до 100 лева. По този начин наложените наказания
ще бъдат съобразени с конкретните данни за личността на жалбоподателя и обществената
опасност на противоправното му поведение.
С оглед на горното обжалваното НП следва да бъде изменено в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 103 ЗДвП :
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП постановява, че „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.”
С оглед на приетата фактическа обстановка, съдът приема, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който несъмнено е възприел
7
подадения му светлинен и звуков сигнал за спиране от полицейски служител, но не е спрял
за проверка, а е продължил движението си, като едва след реализирането на ново ПТП е бил
спрян за проверка. Законът не поставя изискване за вида на сигнала, подаден от
полицейските служители, стига да е ясен и еднозначен. В случая съдът го намира за такъв,
доколкото св. Д. сочи, че наоколо не е имало други автомобили и те незабавно са
последвали автомобила на жалбоподателя, променяйки посоката си на движение, след като
са възприели неговата маневра и последвалото ПТП, като са задействали и светлинния и
звуковия сигнал на патрулния автомобил. Съгласно чл. 207 изр. последно от ППЗДвП сигнал
за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ
надпис "Полиция-Спри!". В случая светлинния сигнал е бил налице, като е бил придружен и
със звуков такъв, така че да водача да не остава съмнение, че сигналът е насочен именно към
него. Като в случая е очевидна и причината за несъобразяване на водача с така подадения
сигнал – опит за избягване на отговорност за извършеното нарушение при причиняване на
леко ПТП след маневрата по обратен завой, както и установената при проверката с
техническо средство употреба на алкохол. Съдът намира за недостоверна възможността
жалбоподателят да не е възприел подадения сигнал, което се оборва от показанията на св.
Д..
От субективна страна, нарушението е извършено от жалбоподателя при форма на
вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и на
последиците му – чул е и е видял подадения му звуков и светлинен сигнал, но не се е
съобразил с него, като не е спрял, а е продължил движението си, опитвайки се да избегне
проверката, като е завил при първа възможност, а след това и се е ударил в пътен знак.
Съгласно нормата на 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лева. Наложените на жалбоподателя Д. административни наказания са в рамките на
законовите предели, като наложената му „глоба” и наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” са в максималния предвиден размер от 200 лева, съответно срок от 6
месеца. Съдът намира, че при индивидуализацията на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя следва да се отчетат същите обстоятелства относно неговата
личност, като посочените по-горе, които сами по себе си не оправдават налагането на
максималните наказания. Но от друга страна, следва да се отчете и характера на самото
нарушение, което цели да препятства извършването на полицейска проверка и установяване
на водача непосредствено след констатиране на предходните му нарушения. Освен това
съдът не би могъл да пренебрегне и установената концентрация на алкохол в кръвта на
водача при проверката му с техническо средство, която несъмнено е основен мотив за
противоправното му поведение. Жалбоподателят е бил спрян за проверка едва след
преследването му от патрулния автомобил на 09 РУ СДВР и то след като е реализирал второ
леко ПТП. Освен това съдът намира, че опитът за осуетяване на полицейска проверка, чрез
неспиране на подаден сигнал за това, представлява едно сериозно нарушение на правилата
8
за движение, целящо да предотврати установяването на други допуснати нарушения, което
следва да бъде съответно санкционирано. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че
определените за това нарушение административни наказания на водача Д. Д. се явяват
справедливи и съответни на извършеното нарушение.
Липсват основания и за приложение на чл. 28 от ЗАНН и отпадане на отговорността на
жалбоподателя поради малозначителност на деянието, доколкото извършеното нарушение
се явява не само типично за този вид нарушения, а и неговата обществена опасност е
завишена.
Следователно, НП следва да бъде потвърдено по отношение на третото вменено на
жалбоподателя нарушение.
По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на
жалбоподателя, съдът намира следното :
С оглед изхода на делото и частичната отмяна на НП, се явява частично основателна и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като по делото в проведените 2 съдебни заседания е участвала лично
упълномощената адв. Д., която е осъществила процесуално представителство на
жалбоподателя. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева за адвокатска защита по делото.
Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. Д., видно от отбелязването върху
договора, който служи и за разписка. Следователно, съдът следва да присъди на
жалбоподателя съответната част от платеното адвокатско възнаграждение с оглед на
отмяната на НП в едната му част, изменението му по отношение на второто вменено
нарушение и потвърждаването му по отношение на третото. С оглед налагането на различни
по вид и съответно тежест наказания и липсата на конкретни правила за частично
присъждане на разноските, съдът намира, че следва да се ръководи от размера на
наложените глоби. Следователно, на жалбоподателя се дължи половината от платеното на
адв. Д. адвокатско възнаграждение, а именно в размер на 200 лева, като в останалата й част
претенцията е неоснователна.
В заключение, съдът намира, че НП следва да бъде отменено по отношение на
първото вменено нарушение, изменено в санкционната му част за второто и потвърдено по
отношение на третото описано нарушение.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, 4 и 5 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-007686/13.04.2021 г. издадено от
началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на жалбоподателя
9
Д. К. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ в санкционната му част наказателно постановление № 21-4332-
007686/13.04.2021 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в
частта, с която на жалбоподателя Д. К. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като НАМАЛЯВА наложените наказания на „глоба" в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-007686/13.04.2021 г.
издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на
жалбоподателя Д. К. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Д. К. Д. с ЕГН ********** сумата от
200.00 лева, представляваща съответната част от платените разноски за адвокатска защита,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10