НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……… / 27.11.2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 33–ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 08.11.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18235 по описа
за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца „Ф.И."ЕАД,
ЕИК***, представлявано
от А** -изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника Д.П.Д. ЕГН **********,*** , положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА по Договор за
потребителски заем, номер CREX-10453854,
сключен на 25.11.2013г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: ***, вземането по който е цедирано
с Договор за цесия, сключен на 10.01.2017г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *** и „Ф.И." ЕАД, ЕИК ***,
следната сума: 586.11лева - главница, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 23.08.2018г., до окончателно изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№12779/2018 г. на ВРС, 14-ти състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения
двуседмичен срок ответницата е възразила срещу същата, поради което на
основание чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК депозира настоящия установителен
иск.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за потребителски заем, номер CREX-10453854, сключен на 25.11.2013г. между ответницата и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ***, вземането по който е цедирано
с Договор за цесия, сключен на 10.01.2017г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *** и „Ф.И." ЕАД, ЕИК ***.
С договора за потребителски заем, номер CREX-10453854, сключен на
25.11.2013г., БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *** е предоставило
парична сума в размер на 600.00 лева на ответницата, като кредотополучател. Кредитополучателят е удостоверил с
подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението", че е получил сумата по
заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения.
Заемателят от своя
страна се задължила да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски,
включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно чл. 2 от Общите условия по
договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановила обслужване
на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпил на 20.12.2013г.
Според чл. 3 от ОУ на Договора при забава на погасителните
вноски се дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва.
На 20.11.2014г.
настъпил падежът на цялото задължение, с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от заема.
На 10.01.2017г. между
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *** и „Ф.И." ЕАД, ЕИК
*** се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем,
вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, става второто дружество.
В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощила
ищцовото дружество
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е направен
опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи"
ЕАД, но пратката се върнала в цялост. В настоящото производство се настоява да
бъде направено с приложеното към исковата молба уведомление (в този смисъл
Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№12/2009г.,П т.о.,ТК).
Поради неизпълнение
от страна на заемателят на договорните му задължения
ищецът, в качеството си на цесионер по договора за
заем, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК.
По ч. гр. д. № 12779/2018г. по описа на 14-ти
състав при PC Варна има
издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият
подал възражение.
Гореописаните факти,
се настоява, че обуславят интереса и легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ***-да подаде иск за установяване на вземанията си.
Претендират се направените в настоящото производство
разноски, за които ще се представи списък на основание чл. 80 от ГПК.
Претендират се и направените
в заповедното производство разноски, както следва:
>
25.00 лв. - държавна
такса;
>
50.00 лв. - минимално юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява лично и не
се представлява.
Преди съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител в
писмен вид е заявил, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Предвид липсата на депозиран писмен отговор на исковата молба, неявяването на
ответника в съдебно заседание и с оглед събраните доказателства установяващи
основателността на исковата претенция, моли съда да постанови неприсъствено
решение.
Съдът като взе предвид направеното от ищецът искане за постановяване в
негова полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице
предпоставките на чл.238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а
именно, че с определението си по чл.131 от ГПК, както и с връчените на
ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор по чл.131 от ГПК и
призовка за страна за открито съдебно заседание по чл.142 от ГПК, на същият са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните
доказателства/вкл.ССЕ/, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като според
представените доказателства, се касае за следните суми в производството по чл.422 ГПК: за д.т. 25,00лв., депозит за ССЕ 150.00лв. и ю.к.възнаграждение
150.00лв.
Съдът намира, че с оглед липсата на правна сложност на
делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за ю.к.възнаграждение в
размер на 50.00лв. в исковото производство по чл.422 ГПК.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на
ВКС, по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в
заповедното производство, като същите са за ю.к.възнаграждение в размер на
50,00лв. и държавна такса в размер на 25,00лв.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищецът „Ф.И."ЕАД,
ЕИК ***, представлявано
от А** -изпълнителен директор, седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника Д.П.Д. ЕГН **********,***, положителен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА по Договор
за потребителски заем, номер CREX-10453854, сключен
на 25.11.2013г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: ***, вземането
по който е цедирано с Договор за цесия, сключен на
10.01.2017г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК *** и „Ф.И."
ЕАД, ЕИК ***, следната сума: 586.11лева - главница, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 23.08.2018г., до окончателно изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№12779/2018 г. на ВРС, 14-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Д.П.Д. ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Ф.И."ЕАД,
ЕИК ***, представлявано
от А** -изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 225,00лв., представляваща
сбор от сторени съдебно-деловодни разноски в
исковото производство по чл.422 ГПК, както следва: за
ю.к.възнаграждение в размер на 50.00лв., за депозит за ССЕ 150.00лв.,както и за д.такса в размер на 25,00лв., както и сумата от общо 75,00лв., представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски
за ю.к.възнаграждение в размер на 50,00лв. и държавна такса в размер на 25,00лв.,
сторени в заповедното производство,
предмет на образуваното ч.гр.д.№12779/2018
г. на ВРС, 14-ти състав.
Присъдените
суми може да бъдат внесена по сметка на
ищецът, посочена в подадено заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№12779/2018 г. на ВРС, 14-ти състав.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение, може да поиска от ВОС, в едномесечен срок от връчване на
решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при
някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: