РЕШЕНИЕ
№
23.02.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Р. Караджова,
като разгледа докладваното от
съдия Михайлова АНД №1085 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ЗЕКО-ЙОХСЮЗ З.“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от З.О., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”…” №…, ет.5,
ап.16 против Наказателно постановление №496911-F512471 от 26.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лева.
Поддържа
се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения. Навеждат се доводи за маловажност на случая.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът
по жалбата ЦУ на НАП гр.София, чрез процесуалния си представител си оспорва
жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът
като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.09.2019 г. в 12:49 ч. била извършена
проверка в обект - „Турски ресторант", находящ се в
землището на с.Г. В., общ.С.,
автомагистрала „Тракия", посока София, стопанисван от „Зеко-Йохсюз З."
ООД във връзка със
спазване на данъчното и осигурително законодателство.
При проверката било констатирано, че дружеството, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018
г./ на МФ не е регистрирало и отчело всяка извършена продажба на стоки или услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в
експлоатация за обекта фискални устройства.
За извършената контролна покупка, преди легитимацията на
органите по приходите, на един брой „адана кебаб" с ед. цена от 13,00 лева,
един брой „пилешки шиш" с ед. цена от 13,00 лева, един брой „чабан
салата" с ед. цена от 8,00 лв., един брой кола с ед.цена от 2,00 лв., един
брой мин.вода с ед.цена от 1,00 лв., един брой „турски хляб" с ед.цена от
2,00 лв., с обща сума за плащане 39,00 лв., платени в брой на 12.09.2019 в
12:40 ч. на В.Г. Н.-сервитьор от Р.Й.П.-проверяващ, не е бил издаден фискален
бон от наличните в обекта два броя ФУ /фискални устройства/:
-
модел
"Datecs DP-55
KL" с ИН
/индивидуален номер/ на ФУ DT371917 и номер
на ФП /фискална памет/ 02665320, за което се установи при проверката, че
проверяваното дружество не е осигурило изграждане на дистанционна връзка с НАП,
чрез сключване на валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт.
-
модел
"Datecs
DP-150" с ИН
/индивидуален номер/ на ФУ DT555003 и номер
на ФП /фискална памет/ 02555003, което се използва от проверяваното дружество
като резервно и от същото започнаха да се регистрират извършените продажби след
легитимацията от органите по приходите;
или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н- 18/13.12.2006 г.
на МФ.
Нарушението е било констатирано и документирано с
Протокол за извършена проверка cep. АА №0031500/12.09.2019 г. и доказателствата към него.
Нарушението било извършено за първи път.
На дружеството
жалбоподател на 02.10.2019 г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, връчен на същата дата на управителя
на дружеството.
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Р.П.-Мраценков–актосъставител,
В. Н., В. К.а, заключението на счетоводната експертиза и писмените
доказателства приложени
по делото.
Съдебният контрол е съсредоточен
в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и
потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации,
съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на
същото.
Съдът счита, че АУАН и НП са
надлежно и своевременно съставени и отговарят на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН. Съдържат ясно и точно описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които
е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Доколко описанието на нарушението
отговаря на събраните в адмнистративнонаказателната преписка и в делото
доказателства е въпрос по същество и не води до невъзможност нарушителят а
разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си, т.е. не
представлява съществено процесуално нарушение.
Констатациите описани в АУАН,
залегнали в НП се потвърждават от писмените доказателства и показанията на
всички разпитани свидетели и заключението на счетоводната експертиза и не се
оспорват по същество от жалбоподателя.
Не е спорно, че
дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Безспорно е, че дружество
стопанисва търговски обект - Турски
ресторант", находящ се в землището на с.Г.
В., общ.Септември, автомагистрала
„Тракия", посока София, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който са били въведени в
експлоатация ФУ модел "Datecs DP-55 KL" с ИН /индивидуален
номер/ на ФУ DT371917 и номер на ФП /фискална памет/ 02665320 и ФУ модел
"Datecs DP-150" с ИН /индивидуален номер/ на ФУ DT555003 и номер на
ФП /фискална памет/ 02555003, които попадат в изискванията на §1, т.40 от ДР на ЗДДС.
Безспорно е, че на 12.09.2019 г.
дружеството е извършило продажба на хранителни стоки на стойност 3 лв. и че за
тази сума не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от
прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискванията на чл.118, ал.3 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства
задължава всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Текстът на тази норма е възпроизведен и
доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална
касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.
При това положение дружеството
като регистрирано лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС е било длъжно, след като има
въведено в експлоатация ФУ да издаде фискален бон (касова бележка) за
полученото плащане в брой в размер на 30 лева, така както го задължава
разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Освен това съгласно разпоредбата
на чл.118, ал.1 от ЗАДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В този смисъл има константна практика на
съдилищата в България, между които Решение № 61/06.01.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г. и Решение № 13021/09.10.2013
г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г..
В този ред на мисли касов бон следва
да бъде издаван при всяко едно плащане извършено във връзка с извършена такава
в търговски обект. Още повече, че плащането е окончателно и е извършено при
осъществена продажба.
Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС
предвижда наказание за всяко нарушение, свързано с неиздаване на документ по
чл.118, ал.1 ЗДДС, между които е и фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон). Поради това и правилно АНО е ангажирал отговорността
на търговеца по посочената разпоредба.
Съдът намира възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение, поради липса на мотиви в НП за прилагане или
неприлагане на чл.28 от ЗАНН за неоснователно.
Вярно е, че преценката за
„маловажност на случая“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН не е действие на
„оперативна самостоятелност“ на наказващия орган, а означава възлагане на
компетентност, както сочи ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №1/2005 г., ОСНК.
Но тази преценка или липсата на такава, т.е. неприлагането на привилегированата
норма на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол. Следователно при условие,
както е в случая, че наказващият орган не е приравнил нарушението към
„маловажните случаи“, като е наложил наказанието при условията на чл.27 от ЗАНН, съдът е този който да направи проверка за законосъобразност на наложената
санкция.
Липсата на изложени мотиви от
страна на наказващия орган за неприлагането на чл.28 от ЗАНН не представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правата на наказаното
лице, при условие, че правата му са защитени при въззивната проверка на НП.
Този извод произтича от мотивите
на цитираното ТР, че при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
В този смисъл наказващият орган,
като първа инстанция в производството по налагане на административно наказание
не е длъжен да се произнесе изрично, дали и защо не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, при липса на възражение за това от страна на нарушителя, както съдът не е
длъжен да обсъжда винаги приложението на чл.55 от НК при определяне на
наказанието със съдебният акт по наказателно производство. В случая след
съставяне на АУАН субекта на нарушението не подал възражение срещу него с
искане за случаят да се приеме за маловажен. По този начин наказващият орган не
бил обвързан и не е осъдил дали случаят е маловажен или не, но ясно е изразил
волята си, че нарушението не представлява „маловажен случай“ , налагайки
наказание съответстващо на тежестта на нарушението.
В този ред на мисли съдът намира,
че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на обществената
опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно
увредените отношения с конкретното деяние.
Обстоятелствата, при които е
извършено нарушението не обуславят маловажност на случая. Конкретното деяние не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от същия вид. Нарушението практически лишава приходната администрация от
възможността на установи определени обстоятелства, като например да засече
коректно касовата наличност при проверка в обекта /фактическата и тази по ФУ,
т.к. при получени пари в брой те са налични в касата, но не са въведени,
отразени по никакъв начин във ФУ/, както и дали жалбоподателят коректно се
разчита с държавния бюджет и фиска. Отделно от това всяко отклонение от
изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици –
ангажиране на ресурси на приходната администрация с проверки на място и по
документи, съставяне на АУАН и започването на АНП, респ. издаване на НП. Всички
тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие
на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на
приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да
се приеме, че са налице вредни последици.
Гореизложеното е основание да се
заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата значително по-леко
от други подобни такива.
При определяне размера на санкцията обаче наказващият орган не се е
съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като не е отчел, всички предпоставки за налатгане на справедлив размер на
санкцията. Като смекчаващо отговорността обстоятелства следва да се отчете, че
макар и със закъснение продажбата е регистрирана и е издаден фискален бон.
Същият, видно от заключението на счетоводната експертиза е включен в общия
оборот за деня и в месечния отчет за извършени продажба за м.септември 2019 г..
Отчетът е бил включен в Дневника за продажбите на дружеството и справката
декларация по ЗДДС за м.септември 2019 г.
На следващо място санкцията е
била определена на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС, която предвижда налагане на имуществената санкция от 1000 до 4000 лв. при повторно нарушение по ал.1, въпреки че се сочи че
нарушението е за първи път и не описано друго, влязло в сила НП за същото
нарушение.
По изложените съображения обжалваното
постановление е обосновано, но незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като бъде намален размера
на санцията на 500 лв., съответстващ на минималния размер, предвиден в чл.185,
ал.1 от ЗДДС
По делото е направено искане и от
процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по
делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на
чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата
на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и
дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е
представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход
на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация
в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Вярно
е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски
само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В този
случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в
настояща редакция, която предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният
текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко
възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания
е от 80 до 120 лв. С оглед проведените две заседания по делото,
разпитаните свидетели и приетата експертиза, съдът намира, че възнаграждението
следва да е в размер на 100 лв.
Съдът намира, че искането е основателно
независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй
като безспорно този акт
в една част е установено, че е законосъобразен, но не до
размерана наложената санкция.
Поради
това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП
София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно размера на потвърдената
санкция, а именно 50 лв.
Разноските
по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има
статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от
Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и
потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към
същата агенция.
По делото е направено искане и от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна
разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно
чл.144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е
незоносъобразен по отношение на размера на санкцията, поради което изменен.
Поради това АНО следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно отменения размер на санкцията.
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според
които на адв.С. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой
сума от 360 лв.
Няма направено възражение за прекомерност от страна на АНО по реда на
чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Освен това за изготвяне на счетоводна експертиза е внесен депозит в размер
на 100 лв., която е приета и коментирана във връзка с определяне на санкцията.
С оглед на това и резултата по делото-изменение на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за частично основателна, поради което
следва да бъде осъдена НАП София да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски за един адвокат в размер на 180 лева, както и 100 лв. за
изготвяне на експертиза.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ НП №496911-F512471 от 26.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЗЕКО-ЙОХСЮЗ
З.“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от З.О., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Я. М.” №.., ет.5, ап.16 за нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1
във връзка с ал.4 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 000 лева,
като
НАМАЛЯВА
размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1 000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА „ЗЕКО-ЙОХСЮЗ З.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на НАП
гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
ОСЪЖДА НАП гр.София да заплати на „ЗЕКО-ЙОХСЮЗ
З.“ ООД, ЕИК
********* направените по делото
разноски размер на 280 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: