Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе,14.10.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АН Дело № 1119/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Й.А.З.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1882-000321/24.04.2020 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на осн. чл.178д от ЗДвП, му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

         

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 18.04.2020 г., около 11.10 ч. свид. И.И. и С. П. – полицейски служители в Първо РУ-Русе извършвали обход в жк.“Дружба-1“ в гр.Русе. Преминавайки покрай паркинга на магазин „Лидъл“ те видели, че на паркомясто, определено за хора с увреждания е паркиран л.а.“Мерцедес“ с рег. № Р 5550 РК, на който нямало поставен на видно място пропуск или друг знак, издаден от Община Русе, че автомобила се използва от лице с увреждания. В този момент при автомобила дошъл жалб. Й.З. и след като потвърдил пред полицейските служители, че автомобила е негов и той го е паркирал, свид.И. му обяснил, че е извършил нарушение, като е паркирал на място за хора с увреждания, без да има такова право. З. заявил, че според него има право да паркира на такова място, тъй като има медицински документи за нетрудоспособност, но не ги носи у себе си.

При така установеното, свид. И.И. преценил, че жалб. З. е допуснал нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което съставил против него АУАН.

В законоустановеният срок, жалбоподателя депозирал в Първо РУ-Русе възражение срещу акта, в което отново посочил, че е инвалид и приложил Експертно решение № 3921 от 20.11.2018 г. на ТЕЛК Русе, според което била констатирана 60% трайно намалена работоспособност на жалб. Й.З..

Независимо от това, въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.178д от ЗДвП, на жалб. Й.З. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв.

В хода на съдебното производство жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, представя и са приобщени от Съда посоченото по горе решение на ТЕЛК-Русе и Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.11.2020г. От изискана от Съда справка от Община Русе се установява, че тази карта е издадена на Й.А.З. на 06.07.2020 г. 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на жалбоподателя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

От друга страна, при изследване на материалноправната законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за нарушение, което не е извършено нито от обективна, нито от субективна страна. Основанията за това са следните:

Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Съобразно § 6, т. 64 от ДР на ЗДвП "Човек с трайно увреждане" е лице по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания, а според тази легална дефиниция "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на 18.04.2020г., около 11.00 ч., жалб. Й.З., паркирал управляваният от него лек автомобил .“Мерцедес“ с рег. № Р 5550 РК, на паркинга на магазин „Лидъл“ в жк “Дружба-1“ в гр.Русе, в зоната на действие на пътен знак Д21. Не се спори, че към момента на пристигането на полицейските служители от Първо РУ-Русе липсвала карта или друг знак, поставен на видно място, че автомобила се използва от лице с увреждания. Установява се по делото, че карта за паркиране на хора с трайни увреждания била издадена на жалб. З. след датата на констатираното нарушение. В същото време обаче, от представеното с възражението срещу АУАН Експертно решение № 3921 от 20.11.2018 г. на ТЕЛК Русе се установявало, че жалб. Й.З. е с 60% трайно намалена работоспособност и очевидно попада в категорията на лице с трайно увреждане. От доказателствата по делото и по-конкретно от заявеното от актосъставителя се установява, че независимо от тези данни, които административните органи не отрекли, те приели, че нарушението е осъществено, тъй като жалб.З. не разполагал към инкриминирания момент с карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

Действително, съобразно разпоредбата на чл. 99а, ал.1 от ЗДвП, картата за паркиране е официален документ от значение за упражняване на правото, посочено и охранявано от забраната, въведена с чл.98, ал.2 от ЗДвП и чл.178д от същия закон. В същото време обаче, статутът на лице с увреждане се признава единствено от органите на медицинската експертиза, като съществуването на правото тези лица да паркират на обособените и обозначени места не зависи от притежаването на картата по чл.99а, ал. 1 от ЗДвП. Този документ е свидетелство, че притежателят му има право да паркира на специалните места за хора с увреждания, но същото значение има и решението на ТЕЛК, който е документ и с конститутивно действие. От влизане в сила на решението на органите на медицинската експертиза лицето притежава правата на хора с увреждания, включително и тези уредени от ЗДвП. Нормата на чл.178д от ЗДвП визира отсъствие на право, което е лично и се поражда не от издаването на свидетелстващия документ по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, а от влизане в сила на решение на ТЕЛК, с което е призната вид и степен на увреждане 50 или над 50 на сто по аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗХУ. Ако законодателят е искал да постави упражняването на правото в зависимост от притежаването на картата по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, то в санкционната разпоредба на чл.178д от ЗДвП следваше да е посочено, че отговорност възниква за лице, което не притежава този документ. Вместо това законът въздига в съставомерен елемент отрицателния факт на непритежаване на правото да се паркира на място, предназначено за хора с увреждания.

От анализа на тези правни норми може да се направи единствения възможен правен извод, че за да се паркира на място, предназначено за превозни средства на хора с увреждания, превозното средство следва да се ползва от лице с трайни увреждания, каквото безспорно към дата на деянието бил жалб. Й.З..

Поради изложеното дотук Съдът намира, че в административно-наказателното производство бе установено по несъмнен и безспорен начин, че жалб. Й.З. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, санкционирано по чл.178д от ЗДвП.

По тези съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1882-000321/24.04.2020г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на осн. чл.178д от ЗДвП на Й.А.З.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: