Р Е Ш Е Н И Е № 58
Гр. Разград, 13 октомври 2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора С.М. разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 61 по описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. С. от гр. Р. против Решение № 93/
08.06.2023 г., постановено по АНД № 183/ 2023 г. по описа на Районен съд- Разград,
с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6906860 на ОД на МВР Разград,
с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя
– собственик на процесното МПС, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 100 лв. за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата и по същество се сочи, че това решение е неправилно, постановено
при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния
закон. Развиват се доводи, че въззивният съд не е положил усилия да събере
всички относими и необходими доказателства по спора, поради което делото е
останало неизяснено от фактическа страна. С оглед на това моли съда да отмени
решението, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, заявява, че тя е неоснователна и
недоказана и моли съда да остави в сила решението на Разградския районен съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е основателна, като споделя доводите, че
решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при
условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
В него е посочено, че на 17.01.2023 г. в 10, 46 часа по път 1-2
км. 71+545м., кръстовище с път III-205, камера в посока гр. Русе, при ограничение
на скоростта извън населеното място 70 км/ч, въведено с постоянен пътен знак
В26 е отчетено с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M
603 движението на лек автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. №
* **** ** със скорост от 173
км/ч при отчетен толеранс от 3 % . След проверка е установено, че посоченото
МПС е собственост на касационния жалбоподател.
Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимков
материал от видеоклипа, установяващ извършеното нарушение; Справка за
регистрацията и собствениците на МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; Протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол; Протокол
за използване на АТСС със снимка към него.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че вмененото нарушение е безспорно установено, при спазване на процесуалните
правила и норми за това и наложеното наказание се явява законосъобразно. Това
решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението за валидно и допустимо, постановено
при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния
закон.
Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност и в утвърдената от министъра на
вътрешните работи форма. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна
страна са посочени предпоставките, основанията и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират вмененото административно нарушение.
При използване на процесното мобилно АТС и при съставяне на ЕФ са спазени относимите процесуални правила и
норми, регламентирани от ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
В хода на въззивното производство са събрани достатъчно доказателства,
които да установяват съставомерните факти и обстоятелства. За първи път, едва в
съдебното заседание пред настоящата инстанция, процесуалният представител на касационния
жалбоподател развива доводи, че не са събрани всички необходими и относими доказателства,
които да установяват съставомерните факти и обстоятелства. Твърди, че е
технически невъзможно процесното МПС да се движи със скоростта от 178 км/ч,
отчетена от използваното мобилно средство за контрол и най-вероятно е допуснато
сумиране на скоростите на движение на всички автомобил, попаднали в неговия
обсег. Това оплакване се явява неоснователно и недоказано.
По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и Протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол. Тези доказателства
съставляват официални писмени документи, които не са оспорени по надлежния ред
и няма основание да не се кредитират.
Удостоверението за одобрен тип средство за измерване е издадено на
24.02.2010 г. на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ). Според
цитираната разпоредба председателят на Българския институт по метрология (БИМ) одобрява
типа на средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е
установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към
тях. По правило одобряването на типа на средствата за измерване включва преглед
на документите и техническото досие на типа средство за измерване; изследване на типа средство за измерване; оценяване
съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните
изисквания към него; издаване на удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване ( чл. 29а от ЗИ). Когато не са спазени техническите и метрологичните изисквания председателят
на БИМ отказва одобряването на типа или признаването на одобрения тип на
средствата за измерване (чл. 33 от ЗИ), съответно ако се установи, че
средствата за измерване от одобрен тип вече не съответстват на одобрения тип
или на изискванията към тях, както и когато покажат при употреба недостатък от
общ характер, който ги прави непригодни за използване по предназначение, той отменя
със заповед одобряването на типа (чл. 36, ал. 1 от ЗИ).
Изискванията, на които трябва да отговарят скоростомерите, предназначени за
контрол на скоростта на МПС, са регламентирани в раздел ХХХVІ (чл. 745- чл.
764) от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (Наредбата). В чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата (в действалата
редакция към 2010 г.) е посочено, че конструкцията на скоростомерите трябва да
позволява да се индивидуализира превозното средство, чиято скорост е измерена,
включително при едновременно движение на две или повече превозни средства, при
разминаване или когато той е монтиран на движещо се превозно средство. Ако не е
пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените
си измервания, когато две различни превозни средства пресичат радарния лъч
едновременно, но с различна скорост. Аналогично е изискването, регламентирано и
в настоящата редакция на разпоредбата.
Използваното АТС за контрол на скоростта на движение на МПС е одобрено по
надлежния ред след извършената първоначална проверка и е преминало успешно
последващите проверки, което е доказано с официални писмени документи. С оглед
на това съдът приема, че то е изпитано и е установено съответствието му с типа
на средствата за измерване и изискванията към тях, в частност и на посоченото
по-горе. При последващите проверки не е констатирано отклонение или недостатък,
който да го прави непригодно за използване по предназначение. Следователно при работа този скоростомер позволява
да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при
едновременно движение на две или повече превозни средства и при разминаване. Гореизложеното
налага извода, че в конкретния случай представените по делото снимки еднозначно
определят, че МПС, чиято скорост е измерена
с TFR1-M 603, е лек автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. № * **** **. В противен случай
скоростомерът щеше да анулира резултатите от своите измервания (по арг. на чл.
746, ал. 2 от Наредбата).
Въз основа на това съдът приема, че вмененото административно нарушение е
доказано по категоричен и безспорен начин. Приложени са и съответните законови
разпоредби, които обуславят отговорността на жалбоподателя. При спазване на правилото
по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ЕФ е съставен срещу собственика на МПС. Той е
разполагал с възможността в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Това негово право е изрично посочено в приложения
ЕФ. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, поради което правилно
и обосновано е ангажирана неговата отговорност.
Определеното наказание е в абсолютния
размер, предвиден в приложимата санкционна норма на чл. 182, ал. 2, т. 6
от ЗДвП и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва законова
възможност то да бъде изменено или намалено.
В този смисъл са мотивите на въззивния съд, които се споделят и от
настоящата инстанция
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/ 08.06.2023 г., постановено по
АНД № 183/2023 г. по описа на Районен съд- Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/