№ 1331
гр. София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Любомир Цанков Русев (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева
Наказателно дело от общ характер № 20211100202849 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. А.Я. – редовно призован, явява се лично и с адв.
Д.П. – от САК – надлежно упълномощен защитник на обв.Я., с представено
по делото пълномощно на ДФ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискани и постъпили – актуално свидетелство за
съдимост по отношение на обвиняемото лице, както и отговор от 06 РУП–
СДВР, които документи ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становища.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознахме се. Да се приемат.
1
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканите и постъпили, докладвани
в днешното с.з., документи – към предмета на делото, СЧИТА, че същите
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства – актуално свидетелство за
съдимост по отношение на обв. М. А.Я. – рег.№ 13826 от 30.08.2021 г.,
издадено от СРС, както и писмен отговор от 06 РУП–СДВР – рег.№ 513000-
49049 от 01.09.2021 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателства, нямаме
доказателствени искания. Поддържаме споразумението и молим да го
одобрите. Същото не противоречи на закона и на морала.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като обсъди становищата на страните,
въпреки изразеното от същите единно мнение за одобряване на внесеното
пред съда споразумение, постигнато между прокурор Л.Р. – от СГП и адв.
Д.П. – от САК, в качеството й на защитник на обвиняемия М. А.Я.,
НАМИРА, че така внесеното споразумение не следва да бъде одобрено
поради явното му противоречие с материалния закон, с оглед
формулировката на повдигнатото спрямо обв. Я. обвинение.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че внимателният прочит на
повдигнато обвинение, съдържащо се във внесеното споразумение,
идентично на формулираното такова спрямо конкретното обвиняемо лице на
досъдебна фаза /ДФ/, касае осъществяване на престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4, вр. чл.26, ал.1 НК, съвместяващо извършването на две отделни
деяния към 15.01.2021 г., на различни места, свързани с държане без
надлежно разрешително на високорискови разнородни наркотични вещества,
с обща стойност 81356,72 лв., описани подробно в съдържимостта на
обвинението.
Безспорно, налице е специфична процедура по която се провежда
настоящото производство, която има своето правно значение, доколкото
2
институтът на споразумението, като една от предвидените в НПК
диференцирани процедури, е въведена като приемлив компромис между два
интереса – на обвинението и на обвиняемия – в случая обв. Я.. По тази
процедура обвиняемото лице признава фактите по обвинението и своето
виновно поведение, приемайки да бъде наказано с наказание по вид размер,
договорено между защитника му и прокурора, като се отказва от процедурата
по разглеждане на делото в съд, в която прокурорът е длъжен да докаже
неговата вина. В замяна, обвиняемият очаква по–благоприятно наказателно-
правно третиране. Този способ не игнорира ролята на съда, като арбитър на
правния спор, да изследва всички въпроси, визирани в чл.381, ал.5, т.1–6
НПК, и то в обсега на правомощието му по чл.382, ал. 7 НПК, а именно –
свързано с одобряване на споразумение, когато то не противоречи на закона и
на морала. Законово допуснатата възможност в този случай, да не се изготвя
мотиви към съдебния акт, с оглед диференцираната процедура на
производството по реда на гл.29 НПК, не означава, че съдът може да се
произнася произволно и в разрез със закона. При всички положения той е
длъжен да извърши проверка и оценъчна дейност, с оглед доказателствата по
делото, както по отношение на обстоятелствата, включени в обсега на
параметрите на споразумението – чл.381, ал.5 НПК, така и по отношение на
процедурата, която трябва да бъде спазена.
В конкретният случай, с оглед характеристиките и съдържанието на
повдигнатото спрямо Я. обвинение, изследвано на плоскостта на събраната по
делото доказателствена съвкупност, СЪДЪТ ПРИЕМА, че фактите,
възведени в претендираното за извършено от обвиняемия престъпление,
сочат на различна квалификация от тази, възприета от прокурора.
Независимо, че съдът не може да указва каква следва да бъде правната
квалификация на претендираното за извършено от Я. престъпление,
доколкото това е изцяло правомощие на прокурора, той е задължен да следи
за правилното приложение на материалния закон, в т.ч. и за неговото
обективиране чрез диспозитива на конкретното обвинение, с оглед събраната
доказателствена съвкупност по делото и след изясняване на всички относими
за това обвинение фактически данни. СЪДЪТ ПРИЕМА, че в конкретният
случай прокурорът е подценил ролята си за това – правилно да оцени всички,
събрани по делото доказателства, както и фактите на извършване на
инкриминираното престъпление, и на база същите – да формулира правилно
обвинение и неговата доказателствено съдържима правна квалификация,
независимо, че още от самото начало на воденото производство е бил на ясно,
че се касае за държане на разнородни по вид наркотични вещества, с не малка
тегловност и високо процентно съдържание на активния им компонент, при
това на различни места в гр. София, които високорискови наркотични
вещества са и с една сериозна оценъчна стойност – факти, които сами по себе
си очертават необходимост от осъзната преценка на правилно приложимия в
конкретния случай материален наказателен закон, респ. – от правилно
издържана правна квалификация на инкриминираното престъпление, каквато
според настоящият съдебен състав не е налице, които факти на самостоятелно
основание влияят безусловно и върху преценката за наказателната
3
отговорност на конкретното обвиняемо лице. Липсата на правилно
приложение на материалния закон, с оглед повдигнатото спрямо Я.
обвинение, преценено въз основа на събраните по делото доказателства,
според този състав извежда недвусмислено и на довод за явна
несправедливост на предложеното на Я. наказание, в размер на 2 години
„Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3
години, което е допълнително основание СЪДЪТ да констатира още едно
съществено процесуално нарушение, безспорно обосноваващо процесуална
нужда от неодобряване на постигнатото между страните споразумение, което
не следва да противоречи на закона и на морала, предвид отчетливо явната
несправедливост на предложеното на обв. Я. наказание, съотнесено към
фактите за инкриминираното престъпление и към параметрите на обективно
законосъответсвуващото в случая обвинение. СЪДЪТ винаги е задължен,
съгласно нормата на чл.382, ал.7 НПК, да одобри споразумение, когато то не
противоречи на закона и на морала, а справедливостта на наказанието е
свързано преди всичко с правилно прилагане на материалния закон –
обстоятелство, което в конкретния случай не е налице и за което съдът следва
винаги да следи.
На плоскостта на изложеното, СЪДЪТ ПРИЕМА, че ако бъде одобрено
споразумението по начина, по който то е представено, с оглед правната
квалификация на поддържаното спрямо Я. обвинение, неговата съдържимост
и с оглед размера на така определеното наказание, при неправилна
приложимост на материалния закон, СЪДЪТ ще допусне съществено
процесуално нарушение, което предпоставя всякога основание за
възобновяване на наказателното производство и за обективиране на
действията на настоящият съд като противоречащи на основната роля на
инстанцията по същество – да определи съразмерната, с оглед конкретиката
на обвинението спрямо Я., санкция. Очевидно е в случая, че прокурорът не е
съобразил всички доказателства по делото и фактически данни, във връзка с
твърдяното за извършено от Я. престъпление, игнорирал е доказателства,
които биха могли да бъдат в обсега на анализа за правилно приложение на
закона и да бъдат обсъдени с оглед преценката на прокурора за правилна
правна квалификация на съответното престъпление, и на следващо място – за
определяне на справедливо наказание, в случай на постигане на съгласие
между страните за приключване на производството по реда на
диференцираната процедура, регламентирана в гл.29 НПК. В конкретният
случай, фактите на инкриминираното престъпление недвусмислено сочат за
голямо количество наркотично вещество, предназначено за разпространение,
и за неговата сериозна парична равностойност, които факти очевидно не са
съобразени и които на собствено основание обуславят извод за висока степен
на обществена опасност на конкретното престъпление. Безспорно, цялата
събрана доказателствена съвкупност по делото, в т.ч. и днес представеният от
06 РУП–СДВР писмен отговор, от който се установява, спрямо обв. Я. и в
предходна година е било водено ДП за престъпление по чл.354а, ал.3 НК,
съобразявайки и фактите за инкриминираното по делото престъпно деяние,
без същите да бъдат подценявани или надценявани сочат, че освен
4
елементите от състава на престъплението, страните не са съобразили и
другите приобщени по делото доказателства, в това число и тези за личността
на конкретния обвиняем, които влияят върху правилното приложение на
материалния закон, рефлектират върху точната и правилна правна
квалификация на обвинението, и на основата на същото – на съответстващото
на тежестта на престъплението и на характеристика на обвиняемия наказание,
което следва да бъде явно справедливо и непротиворечащо на закона и на
морала. В този смисъл, в случая, ако СЪДЪТ допусне одобряването на така
постигнатото между страните споразумение, ще наруши съществено
процесуалния закон, доколкото нарушението е винаги съществено, когато не
е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, или когато законът е
приложен неправилно. Такова нарушение в случая е налице, тъй като за
инкриминираното престъпление, за което Я. е обвинен по воденото
производство, при посочените в споразумението фактически положения, е
дадена според този съдебен състав неправилна, правна квалификация, на
основата на която е предложено и несъответстващо на тежестта на това
престъпление наказание, което да отговаря на държавната наказателно –
правна политика за правилна преценка на наказателната отговорност на всяко
обвинено лице и за необходимостта от налагане на наказание по вид и размер,
което би могло да защити в пълна степен обществения интерес, и да изиграе
поправително и превъзпитателно въздействие върху самия деец.
В този аспект, СЪДЪТ ПРИЕ, че доколкото така предложеното
споразумение противоречи на закона, от гледна точка на неправилно
прецезираната квалификация на инкриминираната престъпна деятелност, за
която Я. е обвинен по воденото производство, на плоскостта на изложените
по–горе съображения и отчетливо несъответстващата, с оглед това
престъпление, санкция, СЪДЪТ СЧИТА, че същото не следва да бъде
одобрено, доколкото не е съобразено със сериозното количество наркотични
вещества, техния разнороден вид, с високото процентно съдържание на
активния компонент на същите, както и с общата им висока парична
равностойност – факти, които винаги следва да обсъдени и анализирани в
контекста на приложимия в конкретиката на случая закон и при определяне
на съответната наказателна отговорност на обвинения в частност Я.,
касателно вида и размера на наказанието, за да отговори същото на
изискването да не противоречи на закона и на морала.
С оглед на всички тези съображения, СЪДЪТ СЧИТА, че доколкото
дължи винаги преценка за съответствието на постигнатото споразумение
между страните с нормите на закона и на морала, и в този смисъл следва да
направи необходимото, за да изясни въпроса, свързан с приложението на
материалния закон и на правилната лимитирана правна квалификация на
престъпното деяние, за което М.Я. е обвинен по воденото производство, така
постигнатото споразумение не би могло да обслужи ролята на съда за вземане
на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, доколкото е
недопустимо формулировката на това обвинение да бъде незаконосъответна и
5
неотговаряща на задължението за неговата точност, прецизност и правилност
откъм необходимостта от отсъствие на противоречие със закона, с оглед
неговата правилна приложимост, по което обвинение обв. Я. да се защитава и
да понася отговорност, в случай на неговото доказване.
В този смисъл, доколкото СЪДЪТ ПРИЕ, че в случая повдигнатото
спрямо обв. М. А.Я. обвинение противоречи на материалния закон, предвид
формулировката, правната квалификация и установените факти за
извършеното престъпление в хода на ДП, СЧИТА, че внесеното споразумение
не следва да бъде одобрено, в противен случай на което, СЪДЪТ ще допусне
процесуално нарушение, предпоставящо всякога отмяна на постановения от
него съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл.382, ал.8, вр. ал.7 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между страните по
НОХД № 2849/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, постигнато между
прокурор Л.Р. – от СГП и адв. Д.П. – от САК, в качеството й на упълномощен
защитник на обвиняемия М. А.Я. – обвиняем по ДП № 14/21 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 272/21 г. по описа на СГП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 2849/21 г. по описа на
СГС, НО, 4 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГП – за продължаване на съответните
процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на
обжалване/протест.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 12.05 часа.
ОПРЕДЕЛИ:
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7