РЕШЕНИЕ
№ 869/12.5.2023г.
гр. Пловдив, 12.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 744 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от П. Петков Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.Г.,
срещу Решение № 199/02.02.2023 г., постановено по а.н.д № 17 по описа за 2023
г. на Районен съд – Пловдив, xxv-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
16-53/17.10.2022г., издадено от началник Отдел „Рибарство и контрол - Южна
България“ – град Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което жалбоподателят е
санкциониран с административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 24, ал. 6 Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че административното производство е
проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в
наказателното постановление /НП/ и акта за установяване на административното
нарушение /АУАН/ не се съдържа ясно описание на деянието. Оспорва се
установената от контролните органи фактическа обстановка като се твърди, че
проверката е извършена през светлата част на денонощието и на място са били
разположени четири въдици, от които само две са били на жалбоподателя. Твърди се също, че са налице предпоставките
деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Рибарство и
контрол“ – Южна България към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, чрез юрисконсулт Арабаджиева, поддържа становище за
неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
16-53/17.10.2022г., издадено от Началник Отдел „Рибарство и контрол-Южна
България“ – град Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа
на АУАН № 0030135 от 11.07.2022 г., съставен от Ц.И.Б.– на длъжност началник
сектор „Рибарство и контрол‘‘, отдел
„Рибарство и контрол – Южна България‘‘ гр. Пловдив към ГД ИАРА. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: При проверка, извършена от контролни
органи при ИАРА на 11.07.2022г. в 22:55 часа на р. Марица, в местността „9-ти“
километър, с GPS координати 42.153707, 24.642037, било установено, че П.
Петков Г. извършва любителски риболов с четири
броя въдици, потопени във водата в работно положение. Риболовът се извършва през тъмната част на денонощието съгласно пар.
1, т. 53, буква „В“ от ДР на ЗРА. Уловил е един брой риба от вида „сом“.
Горното е квалифицирано което извършено нарушение по чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и му бил връчен като същият не
направил възражения.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. 66, ал. 3 от ЗРА наложил на нарушителя
глоба в размер на 400 лева. В мотивите си органът посочил, че за определяне
размера на наказанието отчита тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното
състояние на деца. Органът отрекъл маловажността на деянието, тъй като същото
било в несъответствие с основните принципи по чл. 1, ал .2 от ЗРА, включително
с правилата за отговорен риболов.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд бил разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че на място
освен П.Г. бил установен и брат му като имало поставени общо осем броя въдици.
Всеки от тях посочил своите въдици, които били по четири на брой.
По делото са събрани и показанията на Й.П.Г. – брат на жалбоподателя, който
в показанията си поддържа, че въдиците били общо четири на брой, от които само
две били на П.. Проверката запознала надвечер, но било още светло.
8. При така установената фактическа обстановка
районният съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна,
така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“. Не намерил и основания за намаляване
размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Страните
не спорят относно компетентността на органите, участвали в административната
фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната
инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на
чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Възраженията на касатора са неоснователни. Не се установяват сочените в жалбата съществени процесуални нарушения. Правилото
на чл. 24, ал. 6 от ЗРА допуска любителски риболов през тъмната част на денонощието
само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември,
извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, но само в рибностопански обекти по
чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9 - ежегодно със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния
директор на ИАРА.
В случая не седи спор по обстоятелството, че р. Марица, в местността „9-ти“
не е сред посочените в заповедта по чл. 24, ал. 9 от ЗРА места за любителски
риболов през тъмната част на денонощието. Това се потвърждава и от приложената
по преписката заповед № 09-395/31.03.2022г.
на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 24, ал.
9 от ЗРА са определени рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА,
разрешени за любителски риболов през тъмната част на денонощието.
По смисъла на т. 26 вр. т. 27 от пар. 1 ДР на ЗРА, "риболов -
любителски" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов
на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото
пренасяне и превозване, извършван от физически лица за развлечение или със
спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.
Според пар. 53, б. „в“, под риболов в „тъмна част на денонощието“ следва да
се разбира поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба
в периодът от 22,00 ч. до 05,00 ч. за месеците май, юни и юли.
При тази правна регламентация е видно, че за съставомерността на деянието
по чл. 24, ал. 6 ЗРА са ирелевантни броя на използваните уреди (въдици) и количеството
естествена светлина. Законодателят свърза факта на деянието с два елемента –
използването на уреди за риболов (поне един) в периода от 22,00 ч. до 05,00 ч.
за месеците май, юни и юли, с цел улов на риба и други водни организми.
След като нарушителят е извършвал любителски риболов след 22,00 ч през
месец юли, без съмнение това е било сторено през тъмната част на денонощието.
Показанията на свидетеля Г. не
разколебават така установената фактическа обстановка, тъй като те не съдържат
данни за часа, в който е формирал субективните си възприятия, че все още е било
„светло“.
Нарушителят е реализиран състава на вмененото му административно нарушение,
което обстоятелство не е отрекъл при съставянето и връчването на АУАН. Не се
установява правото му на защита да е ограничено, нито да е била възпрепятствана
възможността да разбере, с кои точно сови действия и при какви обстоятелства е
извършил административното нарушение.
За неспазване на посочената забрана чл. 66, ал. 3 от ЗРА предвижда налагане
на наказание глоба от 400 до 650 лв. В случая санкцията е наложена в
предвидения минимален размер, поради което не търпи допълнителна корекция.
Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната
инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента
на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези; поредността на нарушението; постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна
отговорност; отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното; възрастта и имотното състояние на извършителя. В случая единственият
релевантен за приложението на чл. 28 от ЗАНН факт е, че нарушителят е извършил
нарушение от посочения вид за първи път и последното следва да се третира като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Самостоятелно това обстоятелство не
придава нужното качество на деянието, за да се обоснове неговата маловажност,
т.е на такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. От друга страна,
засегнатият кръг на обществени отношения, регулирани от ЗРА, целево са насочени
към спазване на правилата за отговорен риболов в унисон с развитието на
любителския риболов. Извършеното в случая нарушение не се установява да е
извършено в условията на извънредна необходимост, нито в хипотезата на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес на дееца
пред защитените обществени отношения. В конкретния случай нарушителят се стреми
да избегне административнонаказателна отговорност без наличие на подкрепящи
тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на маловажност на случая,
което изключва непропорционалността на държавната намеса.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски
за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/02.02.2023 г., постановено по а.н.д № 17 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Пловдив, XXV-ти наказателен състав.
ОСЪЖДА П. Петков Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.