МОТИВИ по НОХД №591/2017 година по
описа на РС-Харманли
29.01.2018г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия М.К.М., роден
на ***г***, ром, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен,
неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение от РП-Харманли за това, че на 01.10.2017г. в гр.Симеоновград, на ул.„Димитър
Благоев”, пред дом № , в съучастие с М.З.М.
*** (съизвършител), като извършител повредил противозаконно чужда движима вещ -
лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, с per.
№ Х7735ВТ, на стойност 2866,00лв.,
собственост на А.А.Г. ***, като от деянието са причинени вреди в размер на 2431,20
лева - престъпление
по чл.216 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия М.З.М., роден
на ***г***, ром, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен, осъждан,
с ЕГН:**********, е повдигнато обвинение от РП-Харманли за това, че на 01.10.2017г. в гр. Симеоновград, на ул.„Димитър
Благоев” пред дом № , в съучастие с М.К.М.
*** (съизвършител), като извършител
повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, с per.
№ Х7735ВТ, на стойност 2866,00лв.,
собственост на А.А.Г. ***, като от деянието са причинени вреди в размер на
2431,20 лева - престъпление
по чл. 216 ал.1, вр.
чл. 20 ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
- Харманли поддържа предявените обвинения, като е изложил, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява извършване на престъплението, за
което са повдигнати обвиненията. Моли съда да ги признае за виновни за извършеното
престъпление, като
наложи наказание съобразно предвиденото в чл.216 от НК, което да се
редуцира на основание чл.58а от НК, така че да се постигнат целите на чл.36 от НК.
Защитникът на
подс.М.М. - адв.И.
сочи, че предвид направените признания от страна на подсъдимия и съдействието
му през цялото наказателно производство, следва да му се наложи наказание „пробация”.
Подсъдимият
М.М. заявява, че се признава за виновен, че фактите отразени
в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на действителното
фактическо положение. Моли за налагане на наказание „Пробация”.
Защитникът
на подс.М.М. - адв.С.
сочи, че предвид направените признания от страна на подсъдимия и съдействието
му през цялото наказателно производство, както и с оглед наличието
на редица други смекчаващи обстоятелства, следва да му се наложи наказание „пробация” с по-дълъг срок на задължителните мерки, доколкото
за извършеното престъпление няма определен минимум на наказанието „лиш. от
свобода”.
Подсъдимият
М.М. заявява, че се признава за виновен, че фактите отразени
в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на действителното
фактическо положение. Също моли за налагане на наказание „Пробация”.
Пострадалият А.Г., действащ чрез повереника си
адв.М.Ка , предяви
граждански иск, както и направи искане за конституирането му като граждански ищец, като съдът с
определение, на основание чл.84 от ГПК, прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес и гражданския иск на пострадалия А.Г., предявен за сумата
от 2431,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането
01.10.2017г. до окончателното й плащане. Пострадалият Г. бе конституиран и като
граждански ищец по делото.
В съдебно
заседание, преди даване ход на съдебното следствие, е направено искане от защитниците на
подсъдимите адв.И. и адв.С., както и от самите подсъдими, за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. При предварителното
изслушване на страните, след разясняване на правата на
подсъдимите по чл.371 от НПК и след като същите са уведомени, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата, подсъдимите М. и М. в съдебно заседание се
признаха за виновни, като признаха изцяло всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти и
обстоятелства. Предвид направените признания от двамата подсъдими,
съдът, след като установи, че самопризнанията им се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, с
определение по чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От
направените от подсъдимите самопризнания, както и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят
изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2017г. вечерта,
около 21:30 часа,
в гр.Симеоновград свид.Ми А.Г. с лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, с per.
№ Х7735ВТ, собственост на брат му - свид.А.А.Г.
***, превозвал приятелката си -
свид.Ви Ал М до дома й, като се движел по ул. "Димитър
Благоев" и спрял пред дом № , а
свид. Ви предприела слизане от автомобила. В
този момент по същата ул."Димитър Благоев" се движела каруца,
направлявана от подс.М.К.М., като в каруцата
се возел и подс.М.З.М.. При преминаване покрай
спрения автомобил каруцата се ударила в автомобила и дървените й части се
разглобили на пътното платно. След
удара свид.Ми А.Г. преместил малко по напред
автомобила и отново спрял, но тогава двамата подсъдими се
насочили към него с намерение да се саморазправят с
него. Предвид това свид.М л А.Г. слязъл от
автомобила, избягал и влезнал в дома на свид. Виолета Александрова Миткова
заедно с нея. През това време двамата подсъдими М. и М. взели дъски от разглобената
каруца и започнали целенасочено да удрят и нанасят повреди по купето на
ползвания от свид. М А.Г. лек автомобил
марка „Опел", модел „Вектра", с peг.
№ Х7735ВТ, като счупили стъклата, фаровете, стоповете и повредили с удари и
арматурното табло вътре в автомобила.
Видно
от заключенията по назначената на ДП първоначална и допълнителна автотехнически експертизи,
към датата на деянието стойността на лек
автомобил марка „Опел" модел „Вектра", с per.
№ Х7735ВТ възлиза на 2866,00лв., а нанесените щети са на стойност 2431,20лева. Съгласно
заключенията автомобилът е повреден.
Съгласно справките за съдимост от 02.10.2017г. на Бюро за съдимост при РС-Харманли, подсъдимият М.М. е осъждан,
но реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1 от НК, а подс. М. е осъждан
два пъти за престъпления от общ характер по чл.129, ал.1 от НК и по чл.194,
ал.1 от НК, като са му налагани наказания пробация.
От съдържащите се в ДП характеристики на подсъдимите М. и М. се
установява, че същите се
движат в неподходяща среда, като не
се ползват с уважение сред обществото.
Приложена
са и деклрации за
семейно и материално положение и имотно състояние, съгласно които подсъдимите не притежават недвижимо и движимо имущество и не получава никакви трудови и други
доходи.
Така установената фактическа обстановка се
доказа по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства -протоколи за оглед, справка кат, протокол
за доброволно предаване, протоколи за разпит на обвиняемите М. и М., протоколи
за разпит на свидетелите В.Ми , М.Г., А.Г., А.Делчев,
М.Ст , Ж.И а, С.То ,
А.И , свидетелство за регистрация част първа от 22.08.2017г.,
заключения по автотехническа експертиза, които са събрани
съгласно изискванията и по реда на НПК, приобщени са в съдебна фаза по реда на
НПК и изцяло са в синхрон с направените от подсъдимите М.
и М. самопризнания на вината им и признание на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът
основава изводите си на тях.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
От направените от подсъдимите М.
и М. самопризнания и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано, че подсъдимите
М.М. и М.М. са автори на деянието, за
което са предадени на съд и са осъществили същото от обективна страна, а именно на 01.10.2017г. в
гр. Симеоновград, на ул.„Димитър
Благоев”, пред дом № , двамата в
съучастие като съизвършители повредил
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, с per.
№Х7735ВТ, на стойност 2866,00лв.,
собственост на А.А.Г. ***, като от деянието са причинени вреди в размер на
2431,20 лева - престъпление
по чл. 216 ал.1, вр.
чл. 20 ал.2 от НК.
Повреждането
е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна страна предмет на престъпното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК е реално съществуваща чужда движима вещ- в случая лек
автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, с per.
№Х7735ВТ. МПС-то е годен предмет на престъплението
извършено от подсъдимите, за
което се установи, че към момента на деянието е било на стойност от 2866,00лв., съгласно заключенията на вещото лице по автотехническата
експертиза. Както и при кражбата обаче тази вещ трябва във всички случаи да бъде в
нечие владение, като в случая е безспорно установено от
доказателствата по делото, че автомобилът е бил
във владение на св.М Г., брат на собственика на МПС-то – св.А.Ал в.
Извършител на престъплението по чл.216 ал.1
от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не е собственик на
вещта, каквито не са и подсъдимите М. и М..
В
процесния случай изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите чрез действие – нанасяне на удари
върху автомобила с дъски от разглобената каруца, с което
са повредили
купето на лекия автомобил, като са счупили
стъклата, фаровете, стоповете и арматурното му табло. Така
извършените от двамата подсъдими противпоравни действия са довели до негативно въздействие върху структурата
на движимата вещ, така че последната се е променила крайно отрицателно по
отношение на първоначалното й предназначение. А повреждането е именно такова изменение в
субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта временно или
частично негодна за използване по предназначение. В случая веща – лек автомобил марка „Опел",
модел „Вектра", с peг.
№ Х7735ВТ е бил засегнат по начин, че същият
е станал временно негоден за
ползване по предназначение, доколкото стъклата,
фаровете, арматурното табло и стоповете му са били счупени, в
което всъщност се изразява и престъпният резултат на престъплението
повреждане на чужда вещ по чл.216, ал.1 от НК. Така
с реализирането на престъпния резултат чрез повреждането на веща, обуславящ нарушаването на нормалните условия за упражняване на правото на собственост от
титулярът на абсолютното вещно право върху вещта - предмет на престъплението,
престъпното деяние се явява довършено.
Извършването
на тези действия от страна на подсъдимите М. и М. и настъпването на вредоносните последици се установиха по несъмнен и категоричен начин от всички писмени и гласни доказателства
по делото - протоколи за
оглед, протоколи за разпит на обвиняемите М. и М., протоколи
за разпит на свидетелите В. истрация част първа от
22.08.2017г., заключения по автотехническа експертиза,
които доказателства са в съотвествие и с
направените от самите подсъдими самопризнания на
всички факти от обвинителния акт на РП-Харманли. Предвид това съдът намери за доказана обективната страна
на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимите М. и М. са действали при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Ясно
са съзнавали, че чрез действията
си въздействат върху чуждата вещ, предвиждали са повреждането й, и са искали и целяли настъпването на престъпния резултат от
своето деяние. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършеното,
както и общественоопасните последици на същото, но въпреки това са предприели
и осъществили действията в насока постигане на вредоносния резултат. Този
извод се потвърждава от начина, по който подсъдимите са въздействали върху инкриминираната вещ, като ясно са съзнавали, че по този начин, с оглед характера на средствата и действията с него, ще доведат до повреждането й, респ. ще лишат временно
собственика от възможността да ползва автомобила
си по предназначение.
Предвид всичко изложено дотук,
съдът призна подсъдимите М. и М. за виновни в извършването на престъплението по
чл.216, ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Що се отнася до наказанието, при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М.М., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото му съдебно минало, предвид факта, че
към датата на деянието е реабилитаран на основание чл.86 от НК, поради което и
се счита за неосъждан, недоброто му материално положение, направените
признания, обещанието да не върши престъпления занапред, както и
доброто му процесуално поведение пред органите на ДП и пред съда. Като оттегчаващи отговорността обстоятелства се установи единствено
лошите му характеристични данни, видно от приложената характеристика.
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия М.М., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
недоброто му материално положение, направените признания,
обещанието да не върши престъпления занапред, както и доброто му процесуално
поведение пред органите на ДП и пред съда. Като оттегчаващи
отговорността обстоятелства се установиха
лошите му характеристични данни, видно от приложената характеристика,
както и фактът, че е осъждан съгл. справката му за съдимост.
При определяне на
наказанието съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК и за двамата
подсъдими, доколкото по делото няма данни за наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да доведат до приложението на
чл.55 от НК. И по отношение на двамата
подсъдими М.М. и М.М. на
основание чл.216, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК съдът
определи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 6 (шест) месеца, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК бе намалено с 1/3 (една трета), и
така съдът им наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4
(четири)
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК бе отложено срок от 3 (три години).
Съдът определи наказанията ориентирани към минимума, определен от
закона, отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелствата и за
двамата подсъдими.
Съдът
приложи института на условното осъждане, тъй като наложи
наказане под три години „Лишаване от свобода” и тъй като подс.М. и подс.М. към момента на
извършване на престъплението (01.10.2017г.) не са били осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Видно от справката за
съдимост, подс.М.М. е
осъждан два пъти за престъпления от общ характер на наказание „лишаване от
свобода”, които деяния по НОХД №280/2012г.
по описа на РС-Харманли и по НОХД №551/2012г.
по описа на РС-Харманли са извършени в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23 от НК, т.е. преди да има влязла в сила присъда, за което и да
е от тях. Следователно по отношения на тях, след групирането им и определяне на
едно общо най - тежко наказание (1 година лишаване от свобода с 3 - годишен
изпитателне срок), е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1,
т.1 от НК, считано от 10.04.2017г., когато е изтекъл и 3-годишният изпитателен
срок. Тоест реабилитацията за подс.М. вече е била настъпила преди извършване на
настоящото деяние на 01.10.2017г. и следователно са налице условията на чл.66,
ал.1 от НК за постоновяване на условно осъждане спрямо него.
И за подс.М.М. е приложима
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, доколкото същият, видно от справката му за съдимост,
е осъждан за престъпления от общ характер, но са му били налагани наказания
пробация, не и наказания лишаване от свобода.
Освен това съдът счита, че и според обстоятелствата по делото
за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на дейците не
е наложително същите да изтърпят наказанията си ефективно. Изпитателният срок от три години съдът намира за подходящ с оглед
личността на двамата подсъдими и достатъчен за
превъзпитаване на същите.
Съдът счита, че именно с така наложените наказания ще се постигнат целите на наказанието по
чл.36 НК, а именно - да се поправят и превъзпитат осъдените лица към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да вършат
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото. Така
определените наказания според съдебния състав са
подходящи и с оглед личността на дейците и тежестта на престъплението.
Вещественото доказателство
лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, с per.
№ Х7735ВТ е върнат на собственика А.А.Г. *** с приемо-предавателен протокол
от 26.10.2017г. и съгласно Постановление на РП-Харманли за връщането му.
По гражданския иск:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които виновно е причинил
другиму. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване.
В случая при
така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването
на подсъдимите за виновни в извършване на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, предявеният от пострадалия А.Г. граждански иск за
обезвреда на причинените му имуществени вреди, изразяващи се в повреждане
на части от процесния лек автомобил марка „Опел",
модел „Вектра", с peг.
№ Х7735ВТ – фарове, стопове, арматурно табло, стъкла и др., се явява доказан по основание. Налице са всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата, и вина. Настъпването на имуществените вреди и
техния размер се доказа от събраните по делото
доказателства и от заключенията по автотехническата експертиза. Съгл.
допълнителното експертно заключение стойността на причинените вреди към датата
на деянието възлиза на сумата от 2431,20 лв., поради което и за тази сума съдът
уважи предявения граждански иск, като на основание чл.45 и
чл.53 от ЗЗД осъди двамата подсъдими М. и М.
солидарно да заплатят на
гражданския ищец А.Г. горепосоченото обезщетение за
причинените имуществени вреди от деянието, за което са признати за виновни. В полза на гражданския ищец се присъди и законната
лихва върху сумата от 2431,20 лв., считано от датата на
увреждането – 01.10.2017г. до изплащане на вземането, тъй като съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД в
случаите на непозволено увреждане деецът се смята в забава и без покана, т.е.
от момента на деянието.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите
да заплатят по равно направените по делото разноски за вещо лице в
размер на 130,00 лв. в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково,
както и да заплатят по сметка на РС-Харманли сумата от 97,25 лв.,
представляваща държавна такса по гражданския иск и 5 лв. държ.такса за служебно
издаване на изпълнителен лист. В полза на гражданския ищец А.Г. бяха присъдени и
направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: