№ 774
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100603944 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С ПРИСЪДА № 146 от 14.06.2022 година., постановена по НЧХД №
7501/2021 г. Софийски районен съд е признал подсъдимата С. З. Д. за виновна
в това, че при условията на продължавано престъпление в гр. София, в
периода от 23.12.2020г. до 20.01.2021г. с две деяния, които осъществяват
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е казала в присъствие на
частния тъжител Г. С. А. унизителни за честта и достойнството му обидни
думи, а именно:
1. На 23.12.2020 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София е казала в
присъствието на Г. С. А. унизителни за честта и достойнството му обидни
думи, а именно: „Ей *****, ***** ****", „****, ****", „нямаш акъл в главата
си", „ти си никой".
2. На 20.01.2021 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София е казала в
присъствие на Г. С. А. унизителни за честта и достойнството му обидни думи,
а именно: „Ей, *****, пак ли си отворил прозореца", „животно мръсно",
„алчен, злобен, ****, гаден, тъп и прост, това си ти", „идиот ****", „ти си
престъпник, убиец", „марш, ****", „мирише на ***** " – престъпление по чл.
146, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5
НПК и чл.146, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК я освободил от
наказателна отговорност и наложил административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 1500 (ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, като я признал за
1
невиновна за това на 23.12.2020 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София,
да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. А.,
употребявайки думите „продаде земята",,.всичките 1000 чувала земя
открадна, продаде я", както и за това на 20.01.2021 г., в недвижим имот,
находящ се в гр. София, да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Г. С. А., употребявайки думите „Г. и Л., Ц. имена", „уби С.,
той ви прокле", „ще умрете, С. ви прокле", „тебе те следи 1 районно
полицейско управление“, „ц. се настаниха отгоре", „продаде земята и взе
парите в Биримирци", „Г. и Л., само ц. има с такива имена", „мирише на
****", както и с деянието си да е разгласила клеветнически твърдения за
тъжителя, приписвайки му извършването на престъпления и на основание чл.
304 НПК оправдал подсъдимата Д. в тази част на повдигнатото обвинение и
по правната квалификация по чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. З. Д. да заплати на
частният тъжител сумата от 1012 лева, представляваща направени разноски
по делото за съдебно-техническа /аудио и звукозаписна/ експертиза,
адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси за образуване на
делото, както и да внесе по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 535
лева, разноски, сторени от съда за съдебно психиатрична психологическа
експертиза.
Срещу описаната присъда са депозирани въззивни жалби, както от
частния тъжител, така и от подсъдимата.
Процесуалния представител на подсъдимата С. З. Д. атакува присъдата
в нейната осъдителна част. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна. Излагат се доводи, че тя е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова –
изцяло оправдателна. Алтернативно е направено искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В жалбата си повереникът на частния тъжител Г. С. А. атакува
присъдата на първостепенния съд в нейната оправдателна част като моли
отмяната й и постановяване на друга, с която подсъдимата да бъде осъдена и
в тази част. Обжалва присъдата и в осъдителната й част по отношение
размера на наложеното на Д. наказание. Моли увеличение в размера на
наказанието.
Частният тъжител и процесуалният му представител изразяват в
открито съдебно заседание становища за неоснователност на жалбата на
подсъдимата и поддържат, депозираната от тях самите въззивна жалба.
Излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната
присъда в осъдителната й част, единствено в частта й, касаеща признаване на
подсъдимата за виновна. Моли присъдата да бъде отменена в оправдателната
й част, като съответно бъде постановена осъдителна такава и да бъде
увеличено наказанието в осъдителната.
Подсъдимата С. З. Д. в съдебно заседание, лично и чрез адвоката си,
поддържа, депозираната от нея въззивна жалбата и направените искания и
оспорва тази, подадена от тъжителя.
Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните
2
доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313-314 от НПК, за
да се произнесе взе предвид следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от
първоинстанционния съд, а именно:
Частният тъжител Г. С. А. и подсъдимата С. З. Д. са съседи. Двамата
живеят на адрес: град София, район „Средец“, улица **** в къща, в която на
първия етаж живее Д., заедно със съпруга си В.Д. а на втория А., заедно с
жената, с която живее на семейни начала Л. Д. и синът им А. А..
Частният тъжител и подсъдимата нямат пряка роднинска връзка, но
жената, с която А. живее на семейни начала Л. Д. има такава – съпругът на С.
Д. – В.Д. е неин чичо, брат на покойния й баща А. Д..
Домът, находящ се в град София, район „Средец“, улица **** е
наследствен на фамилията Д.и.
Години наред отношенията между двете семейства били съвсем
нормални, дори приятелски, но след смъртта на А. Д. тези отношения се
влошили силно поради някакви неуредени имуществени и наследствени
взаимоотношения. Споровете им, че имотът/къщата на посочения адрес не се
поддържа, че не са уредени собственическите им права, прераснали в такива
за разпределение правото на ползване на общите части на къщата и двора.
Семейството на тъжителя решило и монтирало със свои средства камера
за видеонаблюдение на стълбищната площадка между етажите, което станало
неприятно на подсъдимата и тя подала сигнал за премахване на камерата.
На 23.12.2020 година, около 09,30 часа подсъдимата С. Д. отворила
входната врата към жилището си и след като забелязала, че прозореца на
стълбищната площадка е отворен започнала да укорява силно подсъдимия А.,
за когото установила, че е пред входната врата на своето жилище. Укорът й
бил свързан с това, че жилищата не могат да се затоплят от студения въздух,
нахлуващ през прозореца. Тъжителят не й отговорил нищо. Бил се приготвил
да излиза и започнал да слиза по стълбите. Подсъдимата започнала да го
обижда. Тъжителят не й отвърнал със същото, само я предупредил, че
камерата работи и записва със звук и картина. Подсъдимата, разярена му
отвърнала, че не я интересува и продължила да го обижда. Ясно изкрещяла:
„Ей *****, ***** ****“, „****, ****“, „нямаш акъл в главата си“, „ти си
никой“, „земята открадна, продаде я“, „Земята, всичките хиляда чувала да ги
прибереш тука, а не да продаваш на мъжа ми земята. Тя е само на него и на
С.“. По това време свидетелката Л. Д., която била излязла на стълбищната
площадка пред дома си, за да изпрати А. чувала всичко. Подсъдимата не
можела да я види и не знаела, че Д. я чува. По същото време и свидетелят Д.,
служител във фирмата на Александрпов бил в мазето, прилежащо към дома
им и възприел част от думите, с които Д. се обръщала към А..
На следващата година, 20.01.2021 година свидетелката Л. Д. била в дома
си заедно с тъжителя. Чули, че подсъдимата излиза от дома си и започва да
вика А.. Той се показал на стълбищната площадка пред дома си. Подсъдимата
3
Д. отново се развикала, като поводът за яростта й отново бил отворения
прозорец на стълбището. Подобно на предходния, описан случай Д. започнала
да крещи срещу А.: „Ей, *****, пак ли си отворил прозореца“, „Г. и Л., Ц.
имена“, „Животни мръсни“, „Вие уморихте С., вие сте престъпници, убийци“
„Убихте и мъжа ми“, „алчен, злобен, ****, гаден, тъп и прост, това си ти“,
„тебе те следи първо районно вече“, „миришеш на *****“, „идиот ****“, „ти
си престъпник, убиец“, „ц. се настаниха отгоре“, „марш, ****“, „продаде
земята и взе парите в Биримирци“, „мирише на ****“, „Г. и Л., само ц. има с
такива имена“, „С. те прокле, ти ще се разболееш от туберкуоза, а Л. от рак на
гърлото и ще умрете…“ Заявила и че не я интересуват и никакви камери и
протоколи.
Четири месеца по-късно Г. А. подал и тъжбата, станала основание за
образуване на настоящото наказателно производство от частен характер.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ТЕХНИЯ АНАЛИЗ:
Горната фактическа обстановка е установена от свидетелските
показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели Л. Д. и Д.. Както
обосновано е приел първостепенният съд, показанията на тези двама
свидетели са логични, последователни и не навяват никакво съмнение
относно правдивостта им. Обстоятелството, че свидетелката Д. е в
конкубинатни отношения с тъжителя, или че Д. е в служебна, йерархическа
зависимост от последния не делегитимира стойността на изнесените от тях
факти.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена и въз
основа на събраните и приобщени по реда на чл. 283 от НПК в хода на
съдебното производство писмени доказателства.
По делото е приобщен и видео и звуко-записен материал от двете
инкриминирани дати, който правилно е възприет от първоинстанционния съд
като „годно доказателствено средство“. От съществено и дори изключително
значение е съдебно-техническата експертиза на видеозаписа, посредством
която се установяват действията на лицата и техния диалог. Няма и никакво
съмнение, че тези лица, /провели двата диалога/ са именно подсъдимата С. Д.
и тъжителят Г. А.. Експертизата потвърждава, че записите са достоверни и не
са направени тайно и без знанието на подсъдимата, същевременно не са
направени нарочно, за да бъдат записани именно конкретните два разговора,
т.е. те не представляват „нерегламентирано специално разузнавателно
средство“. Експертизата установява детайлно какъв разговор е проведен
между лицата и в частност какви думи и изрази е употребило едното /С. Д./
спрямо другото лице /Г. А./.
Изготвена е и съдебно-психиатрична експертиза, която е дала
заключение, че С. Д. е психично здрава и може, а е и могла към двете
инкриминирани дати през 2020 и 2021 година да разбира свойството и
значението на извършеното.
Анализирайки посочените доказателства, въззивният съд намира, че
фактическата обстановка, която е материализирал в мотивите си
първоинстанционния е обстойно и правилно изяснена и няма основания,
налагащи промяната или допълването й.
ПО ПРАВОТО:
4
Въз основа на установеното по фактите, въззивният съд изгражда и
следните правни изводи:
Правилно районният съд е приел, че подсъдимата С. З. Д. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението обида, като
казала думи, унизителни за честта и достойнството, отправени пряко към
тъжителя Г. С. А.. Обидите са изречени в негово присъствие.
Обосновано и правилно решаващият съд е приел, че от субективна
страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като
деецът /подсъдимата Д./ е съзнавала, че голяма част от казаните от нея думи и
изрази са обидни, унизителен за лицето, съзнавала е, че се възприема от
пострадалия и е целяла да унижи достойнството и честта на лицето.
С деянието са накърнени обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на
човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и
обществена ценност.
Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби, както от частния
тъжител, така и от подсъдимата.
По жалбата на тъжителя:
Както и по-горе съдът посочи, оплакванията са в две насоки –
незаконосъобразност в оправдателната й част и неправилност при определяне
размера на наложеното административно наказание, /при условията на чл.78А
НК/.
По първото оплакване:
Софийски районен съд е оправдал подсъдимата по обвиненията за това,
че на 23.12.2020 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София, да е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. А., употребявайки думите
„продаде земята",,.всичките 1000 чувала земя открадна, продаде я", както и за
това на 20.01.2021 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София, да е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. А., употребявайки думите
„Г. и Л., Ц. имена", „уби С., той ви прокле", „ще умрете, С. ви прокле", „тебе
те следи 1 районно полицейско управление“, „ц. се настаниха отгоре",
„продаде земята и взе парите в Биримирци", „Г. и Л., само ц. има с такива
имена", „мирише на ****", както и за това, че с деянието си да е разгласила
клеветнически твърдения за тъжителя, приписвайки му извършването на
престъпления.
Въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстанционния по
отношение на тази част от обвинението. Изразите и думите: „продаде земята",
,,.всичките 1000 чувала земя открадна, продаде я", „Г. и Л., Ц. имена", „уби С.,
той ви прокле", „ще умрете, С. ви прокле", „тебе те следи 1-во районно
полицейско управление“, „ц. се настаниха отгоре", „продаде земята и взе
парите в Биримирци", „Г. и Л., само ц. има с такива имена", „мирише на ****"
нямат характера на „обидни“, тъй като никой от тях не демонстрира
отрицателна оценка на подсъдимата към тъжителя, нито мнение за личността
му, нито пък тези изрази отразяват възприятието на подсъдимата за
отрицателни качества на тъжителя. Дали някаква земя е продадена от А. или
не, дали тъжителят и неговата съпруга са били „прокълнати“ от някого според
подсъдимата или не, дали имената „Г.“ и „Л.“ според Д. са „Ц. имена“,
5
независимо от усещането на А., не демонстрират нито мнение, нито
отрицателна оценка на подсъдимата към личността на тъжителя. А
конкретно, изразът „мирише на ****“ е бил насочен не към миризмата, която
според подсъдимата идва от тъжителя, а към тази, която според нея се носи
от стълбището, от тоалетните, от канализацията, все неща, които могат да
бъдат възприети като упрек към поддръжката и хигиената на общите части на
сградата, не и като обидни, насочени пряко към тъжителя.
Оправдателен диспозитив е построен и по повод обвинението за
престъпление по чл.147 НК.
За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“ по
смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е необходимо от обективна страна да бъде
установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил
неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е
приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от
НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ –
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото
минало или настоящо поведение, укорими от гледна точка на господстващия
морал (вж. Р 464-81-І) прояви от личния му живот, негови служебни или
обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно
личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК – приписване другиму на извършено
престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от
страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил
конкретно престъпление, което той в в действителност не е извършил (вж. Р
464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като
за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе
смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в
случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от
обективна страна не е необходимо деянието да е извършено присъствено
спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се
осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи
обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и
неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ). Когато клеветата
се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е
неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено от
пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне
едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може
6
да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави
съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да
бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност.
В случая не е осъществена нито една от двете хипотези на
„оклеветяване“, доколкото дори да приемем, че изразите са „позорно
обстоятелство“, или пък, че част от тях са „приписващи престъпление“, то
липсва елемента на довеждане до знанието на трети лица на тези изрази, т.е.
липсва обективния елемент от състава на това престъпление и в двете му
форми.
Без значение е, но за прецизност следва да се конкретизира, че не такава
/да разгласи на трети лица/, в конкретните разговори е била целта на Д. с
всеки от изречените от нея изрази, т.е. липсва субективната страна на
престъпление по чл.147 НК.
При обективната и субективна несъставомерност на дадено деяние по
горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца се изключва
отговорността за осъществен състав на престъплението „клевета“, с
който/която и да било от изречените от Д. изрази или думи.
Втората линия на въззивни оплаквания на тъжителя са в насока –
занижен размер на наказание, по които съдът ще направи подробен коментар,
когато коментира наказателната част на атакуваната присъда, във връзка и с
оплакванията, направени от подсъдимата. Единствено тук ще посочи, че с
наложеното по реда на чл.78А от НК наказание са изпълнени целите на чл. 36
от НК.
Обобщавайки, въззивният съд намира жалбата на тъжителя за
неоснователна и в атакуваните с нея части присъдата на Софийски районен
съд следва да бъде потвърдена.
По отношение на въззивната жалба на подсъдимата:
В тази жалба се излагат доводи, че присъдата в осъдителната й част е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени присъдата и да
постанови нова – изцяло оправдателна.
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил всички възможни и допустими
следствени действия и е събрал относимите доказателства, необходими за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На
страните е била дадена възможност за доказателствени искания. При
решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е
обсъдил всичките събрани по делото доказателства, като е изложил и доводи,
които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и
обосновани.
По довода за липса на престъпление:
Още в първоинстанционното производство защитата на подсъдимата е
оспорвала извършеното от нея престъпление, като е твърдяла, че няма
доказателства за това, че изречените думи са обидни или унизителни за
честта и достойнството. Тези доводи на защитата са намерили своя отговор в
мотивите на Софийския районен съд, които напълно се споделят и от
7
настоящия състав.
Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са
съпоставени и помежду си. Обсъдени са всички гласни доказателства, като е
анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с останалите.
Въззивният състав счита, че изложената фактическа обстановка е
безспорно установена по доказателствен анализ, който съдът направи по-горе
в решението си.
Деянието е подробно анализирано, както от субективна така и от
обективна страна. Изложени са мотиви по доводите на страните. Предвид
така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
обида по чл. 146, ал. 1 от НК, като е казала думи, унизителни за честта и
достойнството на Г. С. А., обиди, изречени в негово присъствие.
„По същество“, субектът е изразил отрицателна оценка, отрицателно
мнение за личното достойнство на обидения. Унизителният характер на
казаното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на приетите в
обществото морални норми, за зачитане на честта и достойнството на
всекиго. При обидата чрез думи, когато деецът казва нещо унизително за
достойнството на засегнатия, отрицателна оценка или мнение за личността на
пострадалия се прави в езикова форма, като се използват унизителни от
гледна точка на господстващия морал епитети, унизителни съждения за
качествата на жертвата. Същите са годни да накърнят достойнството му, тъй
като според съвременните обществени стандарти са неприемливи.
Употребените изрази не са само форма на неучтивост, неспазване правилата
на приличие или проява на недостатъчно възпитание. Те представляват
изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение
за достойнството на засегнатия.
Деянието е умишлено, тъй като извършителят е имал съзнанието, че
това, което е изрекъл/казал, може да унижи честта или достойнството на
лицето, до което се отнася.
Използваните изрази от подсъдимата са унизителни от гледна точка на
господстващия морал, епитети, отразяващи отрицателни качества и
унизителни съждения за качествата на частния тъжител. На основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
зачитане честта и достойнството на всекиго, изречените от подсъдимата
обидни думи са безспорно с унизителен характер. В тази насока Р.664-72-І,
Р.22-95-ІІІ, Р.28-72-ІІ, Р.583-75-ІІ, РКС № 20/1998 по к.д. № 16 от 1998г.
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на
човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и
обществена ценност. Обидата по чл. 146, ал. 1 от НК е съзнателно унижаване
честта или чувството за лично достойнство на пострадалия, чрез думи или
действия. Достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на
друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо
от начина и формата на казването или извършването. Може да се изрази в
използване на унизителни епитети, псувни, цинични сравнения,
8
квалификации, характеристика на личността, отрицателни унизителни
съждения за личните качества на засегнатия и др., които се явяват личностна
негативна и унижаваща оценка на дееца за адресата на обидата. Обективира
се в присъствието на пострадалия, за да се засeгнат директно неговите
представи за личното му достойнство и чест. За разлика от клеветата при
обидата е без значение за съставомерността на деянието дали казаните думи
са истина, или не. Достатъчно е те да са унизителни за честта или
достойнството на засегнатия. Противоправният резултат – унижението,
настъпва автоматично като неизбежна последица на обидното съдържание на
използваните изрази и тяхното възприемане от пострадалия като такива. С
оглед на индивидуалната личностна самооценка на всеки индивид
възможността за унижение е в различна степен – нейните параметри се
определят от темперамента, личностната самооценка, характера на
взаимоотношения между автора и адресата на обидата.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал отделните изрази,
облягайки се на тълковния речник, на възприеманото в обществото, в бита и
ежедневието тяхно значение.
Обосновано съдът е приел, че част от тези думи и изрази „Ей *****,
***** ****", „****, ****", „нямаш акъл в главата си", „ти си никой", изказани
на първата инкриминирана дата и „Ей, *****, пак ли си отворил прозореца",
„животно мръсно", „алчен, злобен, ****, гаден, тъп и прост, това си ти",
„идиот ****", „ти си престъпник, убиец", „марш, ****", „миришеш на *****" ,
на втората инкриминирана дата изразяват нейна, на подсъдимата на негативна
оценка към личността, за която се отнасят – в случая за тъжителя Г. А., тъй
като от гледна точка на господстващия морал отразяват една крайно
отрицателна оценка за честта и достойнството на лицето, към което са
отправени, имат унизителен характер и са от естество да накърнят чувството
за лично достойнство и чест.
Тъжителят е възприел като унизителни за честта и достойнството му
изразите, които подсъдимата е казала на него в негово присъствие и ги е
насочила именно към него. Цитираните изрази той е възприел като позорни,
като обществено укорима квалификация на личността му и му създавали
отрицателна репутация, накърнили са доброто му име пред обществото и го
дискредитирали като личност. Оценъчният субективен характер следва
винаги да бъде в някакви граници, а те са - да не накърняват нечии други
права. В случая те са от естество да накърнят достойнството на отделната
личност, съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение.
Поради изложеното и оплакването за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда в осъдителната й част е
неоснователно.
Не са налице условията и предпоставките за постановяване на
оправдателна присъда.
Въззивният състав счита, че деянието е извършено умишлено, с пряк
умисъл.
В разглеждания казус деецът е предвиждал, че изказаните от нея /С. Д./
изрази и думи са обидни, унизителни за лицето, съзнавала е че изразите се
9
възприемат като такива пряко от тъжителя, като е желаела и целяла да унижи
достойнството и честта на лицето.
В обобщение, жалбата, депозирана от подсъдимата е неоснователна.
Присъдата, в атакуваната й част следва да бъде потвърдена.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Съгласно разпоредбата на чл.78а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност и му се налага административно наказание “глоба” в размер от
1000лв. до 5000лв, когато:
1. за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание;
2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и
3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
За престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК законодателят e предвидил
при условията на кумулативност наказания „глоба“ от 1 000 до 3 000лв. и
„обществено порицание“.. Тъй като подсъдимата е неосъждана и няма
налагани наказания по чл. 78а от НК, а от деянието няма причинени
имуществени вреди, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание “глоба”. Преценил е като справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението административно наказание "глоба" в размер на 1500лв.
Наложената глоба клони към минималния размер, предвиден в закона.
Първостепенният съд е счел, че по този начин и с това наказание ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът счита, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, могат
да бъдат постигнати по този начин, както и да бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция.
Първоинстанционният съд е наложил административното наказание
„глоба“ на предвидения минимум. Настоящият състав се съгласява с тези
доводи на първоинстанционния съд. Отчетени са всички обстоятелства,
имащи значение за индивидуализирането на наказанието. Във въззивното
производство не се събраха нови доказателства в тази насока. Поради което и
наказанието се явява законосъобразно и обосновано, а оттам и справедливо.
При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане.
По изложените съображения, присъдата следва да бъде потвърдена.
Поради което съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 146 от 14.06.2022
година., постановена по НЧХД № 7501/2021 година от Софийски районен съд,
като законосъобразна и правилна.
Решението е окончателно. Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11