Решение по дело №5941/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 553
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20195330205941
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер   553                       08..04.2020 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На четвърти март                                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 5941 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442484-F468342 от 13.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Майнджой“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ № 2, ет. 2, за извършено административно нарушение по чл. 125 ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „Майнджой“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 442484-F468342 от 13.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Майнджой“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ № 2, ет. 2, за извършено административно нарушение по чл. 125 ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Дружеството - жалбоподател „Майнджой“ ООД обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призовано, за него в съдебно заседание се явява адв. Г., който  пледира за отмяна на наказателното постановление, поддържайки изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, за нея се явява юрк. М., която излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното НП.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против „Майнджой“ ООД, за това, че при извършена проверка на 17.12.2018 г. в ТД на НАП Пловдив, се установило, че дружеството – жалбоподател, като регистрирано лице по ЗДДС, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка – декларация по чл. 125 ЗДДС, в ТД на НАП Пловдив, за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. до 14.12.2018 г., включително.

Справката – декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС е подадена по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 16.01.2019 г. и е заведена с вх. № 16003847406/16.01.2019 г.

С това виновно е нарушил чл. 125 ал.1 ЗДДС.  

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 24.01.2019 г., съставен от Н.В.М. ** при ТД на НАП Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя като обективини, непротиворечиви и съответстващи на доказателствената съвкупност. Показанията на актосъставителя М. се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателства.

В тази връзка съдът намира, че изследваното административно нарушение се доказва по несъмнен начин, като същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано по цитираната правна разпоредба, съгласно която за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

          В настоящия случай, от изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател не е подало посочената справка декларация в срок от 14.12.2018 г. включително, за отчетния период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. в ТД на НАП Пловдив. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

Поради изложеното, несъмнено се установява, че наказаното лице е осъществило състава на разпоредбата на чл. 125 ал.1 ЗДДС, като правилно, на основание чл. 179 ал.1 ЗДДС, му е наложена глоба в минимален размер от 500 лева.

В тази връзка наведените възражения в жалбата досежно едновременното санкциониране за неподаване на справка – декларация и отчетите към нея, касаят основно второто деяние, което не е предмет на настоящото производство. Следва единствено да се отбележи, че в настоящия случай, дружеството – жалбоподател е санкционирано за неподаване на справка – декларация, което по съществото си представлява самостоятелно нарушение по чл. 125 ал.1 ЗДДС.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.

Не се споделя доводът, залеганал в жалбата, че процесното административно нарушение притежава признаците на маловажен случай. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Дори напротив, от представените по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на дружеството-жалбоподател са били образувани администратвнонаказателни производства за нарушения от същия вид, но за други периоди, които са приключили с резолюции за освобождаване от административнонаказателна отговорност с оправено предупреждение, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Респ. по отношение на жалбоподателя веднъж е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, което само по себе си изключва приложимостта и втори път /така Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 674 от 24.04.2017 г. по н. д. № 51 / 2017 г. на Административен съд - Пловдив/.

Наказателно постановление № 442484-F468342 от 13.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Майнджой“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ № 2, ет. 2, за извършено административно нарушение по чл. 125 ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на страната. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.

По горните  мотиви съдът постанови решението си.  

           

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.