РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Велико Търново, 29.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 326 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от С.Х.Т. с ЕГН **********, адрес *** и
посочен адрес за призоваване гр. Велико Търново, ул. „Читалищна“ № 23, срещу
Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП с №
21-1275-000268/ 23.04.2021 г., издадена от началник група в с-р „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на С.Х.Т. е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за
лек автомобил „Ауди А8“ – черен цвят, номер на рама WAUZZZ4H2EN009999 за срок
от 6 месеца, като е отнето СРМПС и две регистрационни табели с номер ***.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт,
поради издаването му при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Конкретно се сочи, че заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка, като от служителите на МВР не са били взети предвид
дадените от него на място обяснения, както и писмени такива от други две
присъствали лица – С.С.К.и К.А.И.. По същество твърди, че той не е управлявал
забелязания от полицейския патрул автомобил и е бил възприет от служителите от
него за пръв път пред хотел „Царевец“, където работи и бил излязъл да изхвърли
сметта. Въпреки опитите му да окаже съдействие и да обясни, че не е управлявал
автомобила, и показанията на намиращите са на място свидетели, полицейските
служители са поискали да му направят проба за употреба на алкохол, при което
той отказал. След тази му реакция се стигнало да издаването на АУАН, снемане
рагистрационните табели на автомобила и издаването на заповедта за прилагане на
ПАМ. С тези доводи от съда се иска
оспорената ПАМ да бъде отменена. В хода на съдебното производство
жалбоподателят лично и чрез пълномощника си ***Н. от ВТАК,
поддържа
оспорването и моли за присъждане на направените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – началник група в
с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане
на ПАМ № 21-1275-000268/ 23.04.2021 г., редовно призован за открито съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
жалбата.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка и допълнително ангажираните от
жалбоподателя, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в самата заповед и в
приложени към преписката докладни записки от 23.04.2021 г. и от 01.06.2021 г.,
процесната принудителна административна мярка е наложена на С.Х.Т., за това че
на 23.04.2021 г., около 00:15 часа, в гр. Велико Търново, по ул. „Климент
Охридски“, управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***, негова собственост
като навлязъл към ул. „Читалищна“ срещу пътен знак „В1 – Забранено навлизането
на ППС“. Това било забелязано от намиращ се в близост полицейски патрул, който
последвал автомобила до кръстовището между ул. „Читалищна“ и ул. „М. Кефалов“,
до хотел „Царевец“. При последвала проверка се установило, че Т. не носел
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС. При покана от
служители на сектор „ПП“ в ОД на МВР – Велико Търново, същият отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“
фабричен номер ARNA-0128, като
заявил че не е управлявал посоченото МПС. Тъй като бил с мирис на алкохол в
устата, му е издаден талон за медицинско изследване номер 085340, не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване и вземане на проби за лабораторно
изследване за съдържание на алкохол в кръвта. Съгласно
отразеното в посочените по-горе докладни записки, на място при проверката
първоначално присъствала К.А.И.,
а малко по-късно дошла и С.С.К.. Последните, както и самият Т. твърдяли, че при
установяването му от служителите на МВР, автомобилът „Ауди А8“ е бил управляван
от Коева. В този смисъл са били и снетите от И.и К.писмени обяснения. Същите не
са Последвало е издаването на обжалваната заповед, мотивите на която е
посочено, че с описаните си действия С.Т. е извършил
административни нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. първо, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За същите нарушения от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново е
издаден АУАН № 353284/ 23.04.2021 г., копие от който е приложено в преписката.
От С.Т. е било
подадено писмено възражение от 23.04.2021 г. до началника на сектор „ПП“ в ОД
на МВР – Велико Търново с твърдения за незаконосъобразни действия на
извършилите проверката служители. Във връзка с това в периода 12.05.2021 г. –
01.06.2021 г. са били снети сведения от въпросните служители и допълнителни
писмени обяснения от Т., от К. И.и С. К./служителки на жалбоподателя в хотел
„Царевец“/, както и от лицата В.И.К./бил на гости при Т. на 23.04.2021 г./ и А.С.Б.
/при когото се е твърдяло, че е бил на гости синът на Т. на същата дата/. Според
писмените показания на изброените лица, на 22 срещу 23.04.2021 г. вечерта, С.Т.
и негови приятели, между които и В.К., се черпели в хотел „Царевец“. Тъй като
синът на Т. *** на гости при А. Б., жалбоподателят изпратил К.и И.с личния си
автомобил да го приберат. Автомобилът бил управляван от К./рецепционистка/,
която на връщане от гр. Горна Оряховица получила обаждане, че в хотела са дошли
гости и трябва да бъдат настанени. Понеже бързала, навлязла в забранената
улица, без да обърне внимание на намиращия се близост патрулен автомобил.
Спряла пред хотела и отишла да настанява клиентите, като оставила детето с И..
Междувременно самият С.Т. бил излязъл да изхвърли боклук и да прибере сина си,
когато на мястото пристигнали полицейските служители и започнали проверката.
След няколко минути С. К.излязла и ги заварила да дискутират с Т., казала им,
че тя е управлявала автомобила. Те обаче продължили да настояват Т. да бъде
проверен за употреба на алкохол, каквато той отказал. При вида на сигналните им
светлини на полицейския автомобил В.К. също излязъл от хотела и се опитал да се
приближи, но бил спрян от полицейски служител.
Според сведенията на извършилите
проверката служители на ОД на МВР – В. Търново, те са били забелязани от водача
на автомобила „Ауди“ още при движението
му, при което той рязко променил посоката си на движение и навлязъл в
насрещното движение по ул. „Читалищна“. Бил е последван незабавно от патрулния
автомобил, спрял на кръстовището между улиците „Читалищна“ и ул. „М. Кефалов“,
а полицаите спрели непосредствено след него. Видели от мястото на водача слиза
мъж, който тръгнал към входа на хотел „Царевец“, но преди да стигне е бил спрян
и е започнала проверката. Отначало мъжът /С.Т./ не представил документи на
автомобила, като казал, че не ги носи,
след това извадил от автомобила СРМПС част 2. Междувременно служителите
видели от автомобила да слиза жена с малко дете /К. И./, поискали й документи,
но и тя отказала да представи такива. Самоличността на лицата била установена
чрез РСОД. Т. бил във видимо нетрезво състояние и с мирис на алкохол, и когато
поискали да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство заявил, че не е управлявал МПС, а водач е била И.. След като разбрал
от полицейските служители, че И.не притежава СУМПС казал, че МПС е управлявано
от лице с името С. и звъннал по телефона, за да я извика. На място пристигнала С.С.К.,
която не била забелязана да слиза от МПС. От момента на слизане от автомобила
на Т. до приключване на проверката, същия не е влизал в хотела.
Заповед
№ 21-1275-000268/ 23.04.2021 г. е връчена на адресата й на дата 11.05.2021 г.,
жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. В. Търново, на дата 14.05.2021 г., съгласно дадения от ответната
администрация входящ номер. По делото са приети писмените доказателства,
представени от ответника – административната преписка, съдържаща коментираните
по-горе актове и документи, Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г. на директора на
ОД на МВР – гр. В. Търново и талон за медицинско изследване № 085340, издаден
на С.Х.Т.. От жалбоподателя не са представяни документи, извън тези съдържащи
се в административната преписка. По негово искане са изслушани показанията на
свидетелите С.С.К., К.А.И., В.И.К.и А.С.Б., които потвърждават фактите,
посочени в дадените пред началника на сектор „Пътна полиция“ писмени обяснения, с уточнението, че на
процесната дата синът на С.Т. е бил на гости на А. Б. в заведението „Първи май“
в гр. Горна Оряховица, което последният към него момент стопанисвал.
Показанията на свидетелите се ценят от съда при съобразяване разпоредбите на
чл. 172 от ГПК и възможната им заинтересованост, поради служебна подчиненост
или приятелски отношения с жалбоподателя. Същевременно съдът отчита
обстоятелството, че именно Коева, И.и отчасти К.са присъствали на място при
провеждането на проверката и са възприели от позицията на очевидци факти и
обстоятелства, пряко относими към предмета на разглеждания спор. От друга
страна, показанията на същите са дадени под страх от наказателна отговорност и
не се оборват по несъмнен начин нито от обсъдените по-горе документи /вкл.
докладни записки и сведения/, нито от насрещни свидетелски показания, каквито
евентуално би следвало да ангажира ответникът. Предвид горното настоящият
състав кредитира с доверие показанията на изброените по-горе свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Във връзка с извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-2141/ 27.07.2017 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.2 от заповедта като компетентен да налага ПАМ от вида на изброените е посочен началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранително полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от областната дирекция. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, по делото оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия. Не може да бъде споделено и предлаганото от оспорващия тълкуване, че при несъгласие с резултатите от техническото средство не следва да се прилага ПАМ до получаване на резултатите от медицинското/химическото изследване, тъй като то не държи сметка за установените в чл. 22 от ЗАНН и в специалната норма на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, цели на прилагане на принудителните мерки от вида на процесната.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване
на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на
акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно
с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание
за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитивната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган
отнася към описаната фактическа обстановка. Съгласно същата, ПАМ „Прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик
на превозно средство, който управлява същото, при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Верността
на фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
Съдът намира
за основателни изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, доколкото административния
орган не е изяснил в пълнота релевантните за произнасянето му факти. От
документите в административната преписка се установява, че действително още в
хода на извършената проверка на 23.04.2021 г. в 00:15 часа, са били дадени писмени
обяснения от две лица, присъствали на място – С. К.и К. И., в които са наведени
твърдения за факти, различни от отразените в АУАН №
353284/ 23.04.2021 г. и касаещи самоличността на водача към момента преди
проверката. Вярно
е, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, но константна е и съдебната практика, че при съдебно обжалване на
базираните на него актове, АУАН няма обвързваща доказателствена стойност.
Следва да се има предвид и че заповедта за прилагане на ПАМ има правни последици,
различни от налагането на административно наказание и при издаването й административният
орган дължи проверка на относимите към налагането на мярката обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно докладната записка от
23.04.2021 г., проверката е започнала след слизането на водача от ППС, като от
полицейските служители не е твърдяно, че са имали постоянен визуален контакт с
автомобила на Т. между момента на първоначалното установяване навлизането му в
забранена за движение зона и проверката. При това положение, при твърденията на
самия Т., че не той е управлявал автомобила и писмени обяснения на още двама
души в същия смисъл, административният орган е дължал едно по-задълбочено
изясняване на въпросното обстоятелство. Такова изясняване е било необходимо, доколкото процесната
ПАМ има преустановителен и превантивен характер по отношение управление на
автомобил след употреба на алкохол, и налагането й предполага адресатът
обективно да е извършил такова деяние. В случая действия по изясняване на
спорните обстоятелства и по събиране на съответните доказателства не са
предприети от административния орган преди налагането на ПАМ, а оспорената
заповед е издадена единствено на база АУАН и евентуално коментираната по-горе
докладна записка от същата дата. Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава
административния орган да издаде съответния ИАА, след като изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. В този смисъл част от фактите и обстоятелствата, имащи значение за издаването на оспорената заповед
за прилагане на ПАМ, не са изяснени. Съобразно това, съдът счита, че от
издателя на оспорената ПАМ е допуснато нарушение на административно
производствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36,
ал. 1 от АПК. В случая въпросното нарушение е съществено, доколкото
недопускането му е могло да доведе издалия акта орган до изводи, различни от
формираните и да повлияе върху крайния резултат от развилото се административно
производство.
Оспорената
принудителна административна мярка е издадена и в несъответствие с материалния
закон и при несъблюдаване на неговата цел.
След издаването на оспорената заповед и
по повод изрични писмени възражения на адресата, от административния орган са събрани
допълнително доказателства, вкл. писмени обяснения от трети лица, които по
време и/или непосредствено преди проверката са контактували с жалбоподателя и
които посочват, че друго лице /свидетелят Коева/ е управлявало лекия автомобил.
Тези три лица, разпитани като свидетели по делото, потвърждават дадените от тях
обяснения и категорично твърдят, че не оспорващият, а единият от свидетелите е
управлявал автомобила. В този смисъл са и показанията на четвъртият свидетел,
който сочи, че детето на Т. е било взето от стопанисваното от него заведение от
С. К.и К. И., като Т. не е бил в автомобила.
Същевременно административният орган не
ангажира свидетелските показания на служителите, участвали в проверката, които
под страх от наказателна отговорност да потвърдят констатациите в АУАН и
фактите, изложени в дадените доклана записка и писмени сведения. Освен това
следва да се отбележи, че съгласно въпросните сведения и докладна записка,
полицейските служители са настигнали автомобила на Т. и се спрели
непосредствено зад него, преди водачът да напусне моторното превозно средство.
При това положение, слизането от автомобила както на жалбоподателя, така и на
другите пътуващи с него лица, би следвало да е заснето от камерата на служебния
патрулен автомобил. Записи от същата обаче не бяха представени пред съда,
преглед на такива не е коментиран и от ответния административен орган при
издаването на оспорената заповед или в развилата се след това кореспонденция.
На последно място, съгласно сведенията и докладната записка, към момента на
възприемане на първото по време нарушение – навлизането на автомобила на
жалбоподателя срещу пътен знак „В1- забранено навлизането на ППС“, патрулният
автомобил е бил спрян. Това предполага, че е бил необходим известен период от
време за привеждането му в движение, следване на маршрута на Т. и настигането
на управляваното от него МПС, а общоизвестен факт е, че разстоянието между пл.
„Цар Иван Асен I“ и хотел „Царевец“ в гр. Велико Търново е по-малко от 100
метра. Последното пък поставя под съмнение твърденията на полицейските
служители, че са били очевидци на спирането на автомобила на Т. и слизането на
жалбоподателя от мястото на водача. Действително, напълно възможно е събитията
обективно да са се развили именно по описания от служителите в сектор „ПП“
начин, но както се отбеляза, за това не бяха ангажирани надлежни доказателства,
независимо че обстоятелството кой е управлявал автомобила е наведено като
спорно още към момента на самата проверка.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да
докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай, при съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, не е установена по категоричен начин
предпоставката за прилагането на наложената ПАМ, а именно че отказалото да даде
проба за употреба на алкохол лице, преди това действително е управлявало
МПС.
При така изложеното съдът намира, че
Заповед № № 21-1275-000268/ 23.04.2021 г., издадена от началник група в с-р
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, е незаконосъобразна като издадена
при съществени нарушения на административно производствени правила и в
нарушение на материалния закон, поради което следва да
бъде отменена.
С оглед изхода на спора и при
своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал.1
от АПК, от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъдат
заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на
310,00 лв., от които 10,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. - адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 28.06.2021 г. /л. 45 от делото/, имащ и функцията на разписка,
удостоверяваща изплащането на адвокатския хонорар.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на С.Х.Т. с ЕГН **********, посочен адрес ***, Заповед
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП с № 21-1275-000268/
23.04.2021 г., издадена от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново.
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на С.Х.Т. с ЕГН **********, посочен
адрес ***, разноски по делото в размер на 310,00
/триста и десет/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: