Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4102 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 279295
от 19.11.2019 г. по гр. д. № 19851/2018 г. на Софийски районен съд, 113 състав,
е осъдено „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******** /с ново наименование „Т. БГ“ ЕАД/ да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 15 362,39 лв. – лихва за забава в
плащанията на гаранция за добро изпълнение, дължима на основание чл. 3, ал. 3
от Договор от 07.05.2013 г. за периода 01.09.2014 г. – 14.06.2017 г., като искът
е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 18 320,38 лв. като
неоснователен. Със същото решение е осъдено „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******** да
заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1
855,89 лв. – лихва за забава в плащанията по Договор от 22.04.2015 г. за
периода 19.06.2015 г. - 23.11.2016 г., като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 17 959,36 лв. като неоснователен. Осъдено е „Т.-С.“
ЕАД, ЕИК ******** да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********сумата от 2 302,37 лв. –
разноски по делото, както и е осъдено „Д.Б.“ ООД, ЕИК********да заплати на „Т.-С.“
ЕАД, ЕИК ******** сумата от 1 628,74 лв. – разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.Б.“
ООД, чрез адвокат С.Б., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД по договора от 07.05.2013 г. за горницата над 15 362,39 лв.
до 15 583,25 лв., и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по договора от 22.04.2015 г. за
горницата над 1 855,89 лв. до 15 994,69 лв., както и в частта за разноските.
Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно е
определен размерът на лихвата по договора от 07.05.2013 г. за периода
23.03.2015 г. – 23.03.2018 г. /три години преди исковата молба/, като според
жалбоподателя сумата следва да е 15 583,25 лв., до който размер искът следва да
бъде уважен. По договора от 22.04.2015 г. се сочи, че не става ясно кои
конкретни видове и количества извършени от ищеца СМР съдът е приел за
непредвидени и неразплатени. Съдът не е съобразил отчетените в сметки № 22,
подписани между инвеститора Столична община и изпълнителя на обекта
непредвидени СМР от 10 % и тяхното заплащане от инвеститора. Съдът не е обсъдил
и събраните доказателства, от които се установява, че инвеститорът – Столична
община е приел и заплатил на ответника непредвидените СМР, поради което са
настъпили предвидените в договора от 22.04.2015 г. условия за поставяне на
ответника в забава. От приетите доказателства – 7 бр. междинни сертификати,
двустранно подписани от страните, фактури, количествено – стойностна сметка,
констативни протоколи, се установява и писмено договаряне между страните на
извършване на допълнителни СМР, които са извършени, актувани, приети,
фактурирани и заплатени със забава от ответника. Тези СМР са заплатени на
ответника под формата на непредвидени СМР - 10 % от инвеститора на обекта.
Районният съд не е обсъдил и въпроса за получените от ответника авансови
плащания за процесните СМР и тяхното отражение върху полагаемата се лихва. Поради
това и при съобразяване на заключението на комплексната съдебно – счетоводна и
техническа експертиза следва, че лихвата за забава по договора от 22.04.2015 г.
е в общ размер на 15 994,69 лв. Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част и за уважаване на исковете до посочените размери. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответника „Т.-С.“ ЕАД /с ново наименование „Т. БГ“ ЕАД/, чрез
юрисконсулт П.Т., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че районният съд е
определил правилно размера на лихвата за забава, след обсъждане на всички
доказателства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Моли
се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната
част. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено „Т.-С.“ ЕАД да заплати на „Д.Б.“ ООД на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 15 362,39 лв. – лихва за забава в
плащанията на гаранция за добро изпълнение, дължима на основание чл. 3, ал. 3
от Договор от 07.05.2013 г. за периода 01.09.2014 г. – 14.06.2017 г., в частта,
с която искът е отхвърлен за разликата над 15 583,25 лв. до пълния предявен
размер от 18 320,38 лв., в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 855,89 лв. – лихва за забава в плащанията по Договор от
22.04.2015 г. за периода 19.06.2015 г. - 23.11.2016 г., в частта, с която искът
е отхвърлен за разликата над 15 994,69 лв. до пълния предявен размер от 17
959,36 лв., както и в частта, с която „Т.-С.“ ЕАД е осъдено да заплати на „Д.Б.“
ООД сумата от 2 302,37 лв. – разноски по делото, не е обжалвано от страните,
поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. По правилността на
решението в обжалваната част с оглед конкретните оплаквания на въззивника съдът
приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 18 320,38 лв. – лихва за забава в плащанията на
гаранция за добро изпълнение по чл. 3, ал. 3 от Договор от 07.05.2013 г.,
сключен между страните, за периода 01.09.2014 г. – 14.06.2017 г. /евентуално
съединен с иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6 666,99 лв. – неустойка по
чл. 11 от договора, дължима за забава в плащанията на гаранцията за добро
изпълнение с общ период на забавата 01.09.2014 г. – 14.06.2017 г./ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 17 959,36 лв. – лихва за забава в
изплащане на задълженията по седем броя фактури по Договор от 22.04.2015 г.,
сключен между страните, за периода 19.06.2015 г. – 23.11.2016 г.
По така предявените искове в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
По Договора от 07.05.2013 г.:
По делото не е спорно, а се установява и
от приетите писмени доказателства, че с Договор от 07.05.2013 г. „Т.-С.“ ЕАД
като възложител е възложило на „Д.Б.“ ООД като изпълнител извършването срещу
възнаграждение на строителни работи на Обект: „Строително монтажни работи по
изграждане на седем центъра за настаняване от семеен тип на територията на гр.
Стара Загора“, с инвеститор – Община Стара Загора, като строително – монтажните
работи са описани по видове, количества и единични цени в Приложение № 1 –
Количествено – стойностна сметка, представляваща неразделна част от договора. В
договора - чл. 3, ал. 3 е уговорено от
всяка подлежаща на плащане сума /на база единични цени и на действително
извършените работи/ ответникът да удържа по 5 % под формата на гаранция за
добро изпълнение, като максималният размер на удръжката е до 5 % от стойността
на договора. Предвидено е, че удържаната сума се заплаща на ищеца както следва:
3 % от удържаната сума се освобождава до 60 работни дни след издаване на разрешение
за ползване на обекта; остатъкът от 2 % е платим в срок от 365 дни от датата на
издаване на разрешение за ползване на обекта. Условие за плащане на извършеното
от изпълнителя е издаването на данъчна фактура, Протокол за установяване на
извършени строително – монтажни работи, подписан от двете страни по договора и
Сметка 22. Не е спорно, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора,
като работата е била приета от ответника, за което са издадени от „Д.Б.“ ООД
данъчни фактури – 14 на брой, които са били заплатени от ответника, както
следва: № **********/28.05.2013 г. на стойност 67 241,04 лв. с ДДС /платена на
11.04.2017 г./, удържана гаранция – 2 801,71 лв., № **********/14.06.2013 г. на
стойност 92 441,48 лв. с ДДС /платена на 11.04.2017 г./, удържана гаранция – 3
851,73 лв., № **********/10.07.2013 г. на стойност 95 210,16 лв. с ДДС /платена
на 11.04.2017 г./, удържана гаранция - 3 967,09 лв., № **********/01.08.2013 г.
на стойност 54 599,62 лв. с ДДС /платена на 11.04.2017 г./, удържана гаранция –
2 274,98 лв., № **********/13.08.2013 г. на стойност 135 198,17 лв. с ДДС
/платена на 11.04.2017 г./, удържана гаранция - 5 663,26 лв., №
**********/06.09.2013 г. на стойност 107 933,57 лв. с ДДС /платена на
11.04.2017 г./, удържана гаранция - 4 497,23 лв., № **********/16.10.2013 г. на
стойност 232 173,19 лв. с ДДС /платена на 11.04.2017 г./, удържана гаранция – 9
673,88 лв., № **********/05.11.2013 г. на стойност 157 699,38 лв. с ДДС
/платена на 11.04.2017 г./, удържана гаранция - 6 570,80 лв., №
**********/05.12.2013 г. на стойност 237 963,48 лв. с ДДС /платена на
11.04.2017 г. и на 17.05.2014 г./, удържана гаранция – 9 915,14 лв., №
**********/28.01.2014 г. на стойност 275 106,92 лв. с ДДС /платена на
17.05.2014 г./, удържана гаранция – 11 462,79 лв., № **********/17.03.2014 г.
на стойност 300 361,74 лв. с ДДС /платена на 17.05.2014 г. и 15.06.2017 г./,
удържана гаранция – 12 515,07 лв., № **********/17.03.2014 г. на стойност 4
730,70 лв. с ДДС /платена на 15.06.2017 г./, удържана гаранция – 197,11 лв., №
**********/10.05.2014 г. на стойност 217 992,14 лв. с ДДС /платена на
15.06.2017 г./, удържана гаранция – 9 083 лв., № **********/29.05.2014 г. на
стойност 30 641,92 лв. с ДДС /платена на 15.06.2017 г./, удържана гаранция – 1
276,75 лв. Не е спорно, а и се установява от приетите преводни нареждания, че
гаранцията е заплатена от ответника на части: на 11.04.2017 г. – 40 000 лв. /по фактури от 112 до 145 -
частично/, на 17.05.2017 г. – 20 000 лв. /по фактури от 145 до 151 - частично/,
на 15.06.2017 г. – 16 900,54 лв. /по останалите фактури/. Във въззивното
производство е безспорно и това, че падежът за възстановяване на 3 % от
удържаната гаранция и падежът за възстановяване на 2 % от удържаната гаранция
са настъпили преди плащанията от ответника. Следва да се посочи, че
първоинстанционното решение в частта, с което е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 362,39 лв. по Договора от 07.05.2013 г. е
влязло в законна сила, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо
относно основанието на иска - дължимостта на лихвата за забава по посочения
договор. Спорен пред въззивния съд е единствено въпросът каква част от общо
претендираната лихва за забава е погасена по давност.
От приетите по делото Удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж
от пета категория – Център за настаняване от семеен тип и ограда, издадени от
Община Стара Загора, се установява, че процесните центрове са въведени в
експлоатация на 30.05.2014 г.
От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза /ССчЕ/, което въззивният съд кредитира изцяло като компетентно изготвено,
се установява, че по счетоводни данни от ищеца „Д.Б.“ ООД са осчетоводени
задържани суми по гаранции по договор от 07.05.2013 г. в общ размер на 76
720,54 лв. /Таблица № 2 от заключението/. По счетоводни данни от ответника е
осчетоводена сума за удържани гаранции по договор от 07.05.2013 г. в общ размер
на 76 720,54 лв. Видно от счетоводна справка по сметка 401 Доставчици – партида
„Д.Б.“ ООД, платените суми за задържани гаранции са 76 720,54 лв. Съгласно чл.
3, ал. 3 от договора сумата на удържаната гаранция 76 720,54 лв. се разпределя
в съотношение 3 към 2 както следва: 46 032,32 лв. и 30 688,22 лв. Общата сума
на главницата е платена напълно както следва: на 11.04.2017 г. – 40 000 лв., на
17.05.2017 г. – 20 000 лв., на 15.06.2017 г. – 16 720,54 лв. Лихвата за забава
върху главницата от 46 032,32 лв., съобразена с извършените плащания с лихвен
период 01.09.2014 г. – 16.05.2017 г. е изчислена както следва: върху главницата
46 032,32 лв. – за периода 01.09.2014 г. – 11.04.2017 г. – 12 048,45 лв.; върху
главницата 6 032,32 лв. за периода 11.04.2017 г. – 16.05.2017 г. – 56,97 лв.,
или лихвата за забава върху главницата от 46 032,32 лв. е в общ размер на 12 105,42 лв. Лихвата за забава върху
главницата от 30 688,22 лв., съобразена с извършените плащания с лихвен период
01.07.2015 г. – 16.05.2017 г. е както следва: върху главницата от 30 688,22 лв.
за периода 01.07.2015 г. – 16.05.2017 г. – 5 767,17 лв., а върху главницата от
16 720,54 лв. за периода 17.05.2017 г. – 14.06.2017 г. – 125,40 лв., или
лихвата за забава върху главницата от 30 688,22 лв. е в общ размер на 5 892,57 лв. Лихвата за забава върху
главницата от 76 720,54 лв. е в общ размер на 17 997,99 лв.
Безспорно е,
че обектите, на които са изпълнени строително – монтажните работи от ищеца по Договора
от 07.05.2013 г. са въведени в експлоатация с разрешения за ползване на
30.05.2014 г. Между страните е възникнало и съществувало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за изработка, по което ищецът е изпълнил
задълженията си съобразно уговореното, а ответникът е приел извършената работа.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е заплатил удържаната
гаранция след изтичане на уговорения в договора срок в чл. 3, ал. 3 – 3 % до 60
работни дни след издаване на Разрешение за ползване на обекта /до 25.08.2014
г./ и 2 % в срок от 365 дни, считано от издаване на Разрешение за ползване на
обекта /до 30.05.2015 г./. Задължението за възстановяване на удържаната
гаранция е срочно, поради което и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава с изтичане на тези срокове. В срока за отговор на исковата
молба ответното дружество своевременно е направило възражение за погасяване на
част от лихвата по вземането от 46 140,32 лв. по давност. Лихвата върху тази
сума се претендира за периода 01.09.2014 г. – 16.05.2017 г., а исковата молба е
подадена на 23.03.2018 г., поради което районният съд правилно е приел, че с
изтичане на тригодишна погасителна давност се е погасило правото на
принудително изпълнение за вземанията за лихви, възникнали до 23.03.2015 г. /или
за периода 01.09.2014 г. – 23.03.2015 г./. Въззивният съд приема обаче, че
районната инстанция неправилно е изчислила размера на непогасената по давност
сума за лихва. След собствени изчисления по чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор и при съобразяване заключението на ССчЕ въззивният съд приема, че
непогасената по давност сума е в размер на 15 583,25 лв.: 9 633,71 лв. /изчислена
върху сумата от 46 140,32 лв. за периода 23.03.2015 г. – 11.04.2017 г. – датата
на първото частично плащане/, към която следва да се прибави сумата от 56,97
лв. - лихва за забава върху главницата 6 032,32 лв. за периода 11.04.2017 г. –
16.05.2017 г., и лихвата за забава върху главницата от 30 688,22 лв.,
съобразена с извършените плащания с лихвен период 01.07.2015 г. – 16.05.2017 г.,
която не е погасена по давност и е в общ размер на 5 892,57 лв. Или, дължимата
лихва за забава по Договора от 07.05.2013 г. за непогасения по давност период –
24.03.2015 г. – 14.06.2017 г. възлиза на сумата от 15 583,25 лв., до който размер искът е основателен, в каквато
насока са и твърденията на въззивника. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 15 362,39 лв. до 15 583,25 лв., като бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца и посочената разлика в размер на 220,86 лв.
По Договора от 22.04.2015 г.:
Не е спорно, че „Т.-С.“ ЕАД е изпълнител по договор за възлагане от
03.04.2015 г., сключен с „И.“ ЕООД във връзка с Главен договор от 13.03.2015
г., сключен между Обединение Цариградско ДЗЗД и Столична община за изпълнение
на обект: „Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе““ и инвеститор – Столична
община /СО/, както и че във връзка с този договор с Договор от 22.04.2015 г. „Т.-С.“
ЕАД като възложител е превъзложило част от работите по договора с „И.“ ЕООД на
„Д.Б.“ ООД като изпълнител - извършването срещу възнаграждение на строителни
работи на Обект: „Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе“, Подобект 1:
„Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе“ от бул. „П. Яворов“ до надлеза над
бул. „Г. М. Димитров“, включително надлез над бул. „Михай Еменеску“ и локално
платно южно от булеварда в участъка от надлеза над бул. „Г. М. Димитров“ до
бул. „Ал. Малинов“; Подобект 2: „Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе“ от
надлеза на бул. „Ал. Малинов“ до Околовръстен път София без надлеза над бул. „Копенхаген“,
Подобект: „Надлез по бул. „Цариградско шосе“, при бул. „П. Яворов“ и мост по
бул. „Цариградско шосе“ над река Искър и транспортен подлез по него по посока
бетонов възел“ /Обекта/, с инвеститор Столична община, като строително –
монтажните работи са описани по видове, количества и единични цени в Приложение
№ 1 – Количествено – стойностна сметка, представляваща неразделна част от
договора. Договорената цена е 346 937,60 лв. без ДДС – чл. 2, ал. 1. Уговорено е, че сумата ще бъде заплатена в
30 – дневен срок от двустранно подписан протокол /Акт обр. 19/ за установяване
на фактически извършени и приети работи, съставен от изпълнителя и одобрен от
възложителя и Сметка 22, оригинална данъчна фактура, издадена от изпълнителя и
получено плащане за съответните работи от инвеститора на Обекта – Столична
община. В чл. 5 от договора е предвидено, че допълнителните видове работи,
които не са могли да бъдат предвидени при сключване на договора, свързани или
произтичащи от неговия предмет и възникнали в процеса на изпълнението му, ще се
договарят допълнително в писмена форма. В чл. 8 е предвидено задължение на
възложителя да изплати договорената сума на изпълнителя в срок и по начин,
уговорен в договора, а в чл. 26 от
договора страните са уговорили, че при забава в плащанията възложителят дължи
на изпълнителя законната лихва, без ДДС, но не повече от 20 % от стойността на
неплатеното. Не е спорно, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по Договора
от 22.04.2015 г., като работата е била приета от ответника.
По
делото са приети подписани между страните Междинни сертификати от № 1 до № 7 за
плащане на изпълнените СМР на обекта, както и данъчни фактури, издадени въз
основа на двустранно подписаните сертификати:
-
№ **********/18.05.2015 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 92 923 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на части: на 25.06.2015 г. – 20 000 лв., на 01.07.2015
г. – 10 000 лв., на 07.07.2015 г. – 20 000 лв., на 17.07.2015 г. – 40 000 лв.,
на 19.08.2015 г. – 2 923 лв.
-
№ **********/16.06.2015 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 65 472,73 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на части: на 19.08.2015 г. – 17 476,22 лв., на
11.09.2015 г. – 30 000 лв., на
23.09.2015 г. – 17 996,51 лв.
-
№ **********/10.07.2015 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 124 075,72 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на части: на 23.09.2015 г. – 12 745,90 лв., на
22.10.2015 г. – 18 000 лв., на 03.12.2015 г. – 15 000 лв., на 13.01.2016 г. –
50 000 лв., на 18.02.2016 г. – 28 329,82 лв.
-
№ **********/10.08.2015 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 27 947,74 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на части: на 18.02.2015 г. – 11 670,17 лв., на
01.03.2016 г. – 10 000 лв., на 12.03.2016 г. – 6 277,57 лв.
-
№ **********/30.09.2015 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 85 674,78 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на части: на 12.03.2016 г. – 13 722,43 лв., на
30.03.2016 г. – 22 561,74 лв., на 12.04.2016 г. – 10 000 лв., на 13.05.2016 г.
– 35 000 лв., на 03.06.2016 г. – 4 390,61 лв.
-
№ **********/27.10.2015 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 81 922,77 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на части: на 01.06.2016 г. – 10 609,39 лв., на
01.07.2016 г. – 20 000 лв., на 15.08.2016 г. – 30 000 лв., на 19.08.2016 г. – 21
313,38 лв.
-
№ **********/01.08.2016 г. /по която ответникът е дължал
сумата от 31 000,13 лв. с ДДС след приспадане на гаранцията/ – същата е била
заплатена от ответника на 24.11.2016 г.
Видно от приетите писмени доказателства,
по Междинен сертификат за плащане № 1 за изплащане на изпълнени СМР към
18.05.2015 г. са отразени допълнителни видове работи на стойност 11 994,70 лв.,
за което е съставен Констативен протокол № 1 от 18.05.2015 г., подписан за
възложител и изпълнител, по Междинен сертификат за плащане № 2 за изплащане на
изпълнени СМР към 16.06.2015 г. са отразени допълнителни видове работи /извън
тези по сертификат № 1/ на стойност 5 324,88 лв., за което е съставен
Констативен протокол № 2 от 15.06.2015 г., подписан за възложител и изпълнител,
по Междинен сертификат за плащане № 3 за изплащане на изпълнени СМР към
10.07.2015 г. са отразени допълнителни видове работи /извън тези по сертификати
№ 1 и 2/ на стойност 22 719,54 лв., за което е съставен Констативен протокол №
3 от 09.07.2015 г., подписан за възложител и изпълнител, по Междинен сертификат
за плащане № 4 за изплащане на изпълнени СМР към 10.08.2015 г. са отразени
допълнителни видове работи /извън тези по сертификати № 1, 2, 3/ на стойност 14 408,26 лв., за
което е съставен Констативен протокол № 4 от 10.08.2015 г., подписан за
възложител и изпълнител, по Междинен сертификат за плащане № 5 за изплащане на
изпълнени СМР към 30.09.2015 г. са отразени допълнителни видове работи /извън
тези по сертификати № 1 - 4/ на стойност 4 585,89 лв., за което е съставен
Констативен протокол № 5 от 10.09.2015 г., подписан за възложител и изпълнител,
по Междинен сертификат за плащане № 6 за изплащане на изпълнени СМР към
27.10.2015 г. са отразени допълнителни видове работи /извън тези по сертификати № 1 - 5/ на стойност 71 237,19 лв., за което
е съставен Констативен протокол № 6 от 27.10.2015 г., подписан за възложител и
изпълнител, по Междинен сертификат за плащане № 7 за изплащане на изпълнени СМР
към 01.08.2016 г. са отразени допълнителни видове работи /извън тези по
сертификати № 1 - 6/ на стойност 26 956,63 лв., за което е съставен Констативен
протокол № 7 от 01.08.2016 г., подписан за възложител и изпълнител, или
допълнителни работи на обща стойност 157 227,09 лв.
Във връзка с извършените от „Д.Б.“ ООД СМР
между „Т.-С.“ ЕАД и „И.“ ЕООД са съставени и приети по делото Протоколи за
приемане на извършени СМР, Сметка 22 и фактури за разплащане на извършени от
подизпълнителя по договора СМР. По делото е приета Справка за изплатени суми -
„Д.Б.“ ЕООД по договор от 22.04.2015 г., Справка непредвидени СМР „Д.Б.“ ООД по
договор от 22.04.2015 г., според която инвеститорът е заплатил част от
разходите за непредвидени СМР, като остатъкът, който не е актуван от „Т.-С.“
ЕАД и не е платен от инвеститора е както следва: по сертификат № 1 – 10 053,12
лв., по сертификат № 2 – 558,50 лв., по сертификат № 3 – 15 534,44 лв., по
сертификат № 4 – 162,75 лв., по сертификат № 6 – 65 152,19 лв., по сертификат №
7 – 5 506,87 лв.
Това
обстоятелство се установява и от съдебно – техническата експертиза /СТЕ/, която
въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, според която „И.“ ЕООД е
заплатило част от разходите за непредвидени СМР /общо 57 398,12 лв./, като
остатъкът, който не е актуван и не е платен е: по сертификат № 1 – 10 053,12
лв., по сертификат № 2 – 558,50 лв., по сертификат № 3 – 18 395,44 лв., по
сертификат № 4 – 162,75 лв., по сертификат № 6 – 65 152,19 лв., по сертификат №
7 – 5 506,87 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че реално
извършените СМР, които са били одобрени от „Т.-С.“ ЕАД са платени,
допълнителните СМР са включени в сертификатите на „Д.Б.“ ООД, одобрени са от
двете страни като допълнително извършени и сертифицирането им е извършено между
двете фирми, а извършеното плащане е въпрос на счетоводна експертиза.
От приетата
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по Договора от 22.04.2015 г. ответникът
не е получавал плащане от Столична община за възложените на ищеца СМР, а от „И.“
ЕООД – инвеститор/възложител на ответника. Общият размер на сумата за плащане
по процесните фактури, 7 на брой, е 509 016,87 лв. с ДДС, а общият размер на
платените суми по платежни документи е 509 016,87 лв. с ДДС. Фактурите по
договора са платени от ответника, като извършените плащания са посочени в
Приложение № 1 към заключението. Лихвата за забава върху всяка една главница по
фактури по Договора от 22.04.2015 г. при съобразяване с извършените плащания,
считано от 30 – я ден след издаване на фактурата до окончателното плащане е
посочена в Таблица № 5 и е в общ размер на 17 761,14 лв. За СМР, предмет на Договора
от 22.04.2015 г., извършени от „Д.Б.“ ООД, приети и фактурирани от „Т.-С.“ ЕАД
са изготвени междинни сертификати. Част от непредвидените СМР са включени от
ответника /изпълнител/ във фактурите и сертификатите към „И.“ ЕООД
/възложител/. Издадените фактури от „Т.-С.“ ЕАД към „И.“ ЕООД, вкл. и
непредвидени СМР, както и извършените плащания от „И.“ ЕООД са представени в
Таблица № 6. Стойността на непредвидени СМР, приети от „Т.-С.“ ЕАД съгласно
междинни сертификати към фактурите на „Д.Б.“ ЕООД е 157 227,09 лв., от тях
фактурирани и платени от „И.“ ЕООД към „Т.-С.“ ЕАД непредвидени СМР – 57 398,12
лв. без ДДС, неактувани и неплатени непредвидени СМР – 99 828,97 лв. без ДДС.
Според вещото лице всички фактури, издадени от „Т.-С.“ ЕАД към „И.“ ЕООД за
актувани и приети СМР по междинните сертификати, подписани между „Д.Б.“ ЕООД и
„Т.-С.“ ЕАД, по счетоводни данни са платени. Лихвата за забава върху всяка
главница по фактури /без вкл. гаранция и допълнителни СМР/, издадени от ищеца
по договора от 22.04.2015 г. при съобразяване с извършените плащания от „И.“
ЕООД е 1 891,08 лв.
По делото е изслушана и комплексна съдебно
– счетоводна и техническа експертиза, която въззивният съд кредитира като
компетентно дадена и обоснована, според която във връзка с Договора от
22.04.2015 г. са издадени 7 броя фактури на обща стойност 509 016,87 лв. с ДДС
/след приспадане на удържаната гаранция от 22 131,17 лв. с ДДС/, а общият
размер на платените суми е 509 016,87 лв. с ДДС. Всички извършени работи,
актувани и подписани от Столична община и обединение Цариградско шосе за Обект:
„Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе““ са описани в Приложения № 1, 2 и 3
към експертизата. В протоколите обр. 19 /със страни Столична община и
Цариградско ДЗЗД/ не са означени отделно работите, изпълнени от подизпълнителя
„Д.Б.“ ООД. Работите, изпълнени от ищеца и описани в сертификатите за плащане попадат
в протоколи за подобект № 3 „Надлез по бул. „Цариградско шосе“ при бул. „П.
Яворов“ и мост по бул. „Цариградско шосе“ над река Искър и транспортен подлез
под него по посока бетонов възел“. В приложение № 3 са описани фактурите,
издадени от изпълнителя и датите на тяхното плащане от Столична община, видно
от което първата фактура е платена на 17.08.2015 г., а последната – на
13.06.2018 г. Според вещото лице, сертификатите за плащане на ищеца,
протоколите и фактурите към тях не кореспондират пряко с протоколите, подписани
от Столична община по дати, по количества и по стойности. Протоколите, подписани от Столична община, са с по – късни дати от сертификатите,
подписани от ищеца и ответника, съответно и извършените плащания от Столична
община са с по - късна дата от датите на последните плащания, получени от ищеца
по Сертификати № 1 – 5. Общият размер на лихвата за забава за
приетите/актувани работи е 1 461,43 лв., а за неприетите/неактувани СМР – 11
083,13 лв. Неактуваните СМР не са заплатени от СО на ответника. Общият размер
на лихвата за забава, съобразена с 31 – вия ден, считано от плащането,
извършено от инвеститора - СО към „Т.-С.“ ЕАД е 1 855,89 лв. Първият протокол обр. 19 е съставен на 05.08.2015 г.,
плащането от Столична община по него е извършено на 17.08.2015 г. Първата
процесна фактура и Сертификат № 1 са издадени от ищеца на 15.05.2015 г. и
всички плащания по нея са извършени преди 17.09.2015 г., т. е. сумите по
първата процесна фактура са заплатени изцяло от авансите. Освен това работите
по Сертификат № 1 са приети с Протоколи обр. 19 съответно на 29.11.2017 г. и
15.05.2018 г., като за голяма част от работите, изпълнени от ищеца, ответникът
дължи неустойка в размер на 75 374,68 лв. Според експерта, при съобразяване на
чл. 3, ал. 1 от договора, лихвата тече най – рано от 28.12.2017 г. Въпреки, че
не са изпълнени условията на чл. 3, ал. 1 от договора от 22.04.2015 г. ищецът е
получил всички плащания по първата процесна фактура до 19.08.2015 г., вкл. и
допълнителните работи в размер на 11 994,70 лв. без ДДС, които не са актувани
от Столична община. Работите, които са приети от Столична община като
инвеститор и извършеното плащане по тях за подобекта, изпълнен от ищеца са
описани с Приложение № 3 към експертизата.
Изслушана е допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира след преценка по реда на
чл. 202 ГПК, според която във връзка с Договора от 22.04.2015 г. с „Т.-С.“ ЕАД
/като подизпълнител на инвеститора/ ищецът е извършвал работа само на Подобект
№ 3 „Надлез по бул. „Цариградско шосе“ при бул. „П. Яворов“ и мост по бул.
„Цариградско шосе“ над река Искър и транспортен подлез под него по посока
бетонов възел“. По този обект инвеститорът Столична община е заплатил две
фактури за авансово плащане, издадени от Цариградско ДЗЗД: фактура № **********/04.05.2015 г. за 192 146,40 лв. – заплатена на
13.05.2015 г. и фактура № **********/17.06.2015 г. за 65 277 лв. – заплатена на
19.06.2015 г. При съобразяване
процента извършени авансови плащания от Столична община към изпълнителя,
според вещото лице, лихвата за забава върху главницата /фактурираната главница (-)
стойност по фактура с ДДС без удържана гаранция 5 % (-) непредвидени работи с
ДДС/неактувани в Протокол Обр. 19/ х 20 %, изчислена с лихвен период от 31 – я
ден на авансовите плащания до датата на извършеното плащане от ответника, е в
размер на 3 586,72 лв. В заключението
е посочено, че СО е заплатила 5 бр. фактури, от които са приспаднати авансите
към Цариградско ДЗЗД, като лихвата за забава върху главницата /фактурираната
главница (-) стойност по фактура с ДДС без удържана гаранция 5 % (-)
непредвидени работи с ДДС/неактувани в Протокол Обр. 19/ х 80 %, изчислена с
лихвен период от 31 – я ден на плащанията, преведени от СО за конкретния обект
до датата на извършеното плащане от ответника, е в размер на 1 324,84 лв. Работите по сертификати №
6 и 7 няма данни да са приети и актувани от инвеститора.
По Договора от 22.04.2015 г. спорен пред
въззивната инстанция е въпросът дали при изчисляване на лихвата за забава
следва да се вземат предвид неактуваните от инвеститора Столична община
непредвидени строително – монтажни работи, извършени от ищеца, както и правилно
ли е определена лихвата върху приетите такива. Ответникът в отговора на
исковата молба сочи, че тези допълнителни разходи не са били приети от
инвеститора – Столична община, поради което те не могат да се приемат за
действително извършени и подлежащи на заплащане, съответно, че не е изпаднал в
забава.
На първо място, въззивният съд приема за
неправилни изводите на първата инстанция, че по делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установява, че непредвидените
допълнителни СМР, изпълнени от ищеца на обекта, са били договорени между
страните по делото допълнително в писмена форма, съобразно уговореното в чл. 5
от Договора от 22.04.2015 г. – напротив, видно от приетите Междинни сертификати
за плащане № 1 – 7, подписани от представители на страните, количествено –
стойностни сметки към тях и констативни протоколи, страните детайлно са посочили
извършените от „Д.Б.“ ООД допълнителни СМР, като те са описани по количество,
единична цена и обща стойност. Безспорно всички извършени видови и количества
СМР от страна на ищеца са изрично и писмено приети от ответника, за което са
съставени двустранно подписани документи /протоколи и сертификати/, издадени са
фактури, които са осчетоводени от двете страни, приети са/актувани и са
заплатени от ответника – „Т.-С.“ ЕАД в периода 25.06.2015 г. – 24.11.2016 г.,
вкл. и допълнителните СМР, чиято стойност е включена в издадените фактури /това
се установява и от приетите в хода на въззивното производство писмени
доказателства – отговор на искова молба на „Т.-С.“ ЕАД по гр. д. № 15666/2020
г. на СРС, 119 състав/. Част от тези разходи /за които са издадени фактури от „Т.-С.“
ЕАД/ са заплатени и от неговия възложител – „И.“ ЕООД /57 398,12 лв. - СТЕ/. Налице
е писмено договаряне между страните за извършване на допълнителни строително –
монтажни работи.
Във връзка с началната дата на начисляване
на лихвата за забава следва да се посочи, че това не е денят, следващ
издаването на фактурата, както твърди въззивникът - в Договора от 22.04.2015 г.
страните са уговорили, съобразно принципа на чл. 20 ЗЗД, условия, при които
ответникът изпада в забава, а именно: в 30 – дневен срок от двустранно подписан
протокол /Акт обр. 19/ за установяване на фактически извършени и приети работи,
съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя и Сметка № 22, оригинална данъчна
фактура, издадена от изпълнителя и получено плащане за съответните работи от
инвеститора на Обекта – Столична община. Доброволното плащане от страна на
ответника не значи, че същият е бил поставен в забава, ако към момента на
плащането на фактурите не са се осъществили посочените по – горе предпоставки.
В случая спорно е налице ли е плащане от Столична община преди издължаване на
сумите по фактурите от ответника, съответно дали тези допълнителни
/непредвидени/ СМР са платени със закъснение от ответника. От значение за
изпадането в забава е плащането от инвеститора Столична община, а не от „И.“
ЕАД, както и самият ищец е посочил в молба – становище пред районния съд –
относимо условие по чл. 3, ал. 1 от Договора от 22.04.2015 г. е плащането на
съответните работи от Столична община, тъй като в договора не е уговорено
обвързване на страните от договора, подписан между ответника и неговия възложител.
От Столична община с молба вх. № 5187048/16.11.2018 г. са представени по
делото и приети копия от Протоколи № 1 - 8 /обр. 19/ за заплащане на извършени
СМР, подписани от представители на Столична община и Цариградско ДЗЗД, ведно с
двустранни сметки към тях, копия на фактури и копия на нареждания за превод. По
част от Протоколите за заплащане на извършени СМР и двустранните сметки към тях
е предвидено заплащане на 10 % за непредвидени СМР – двустранна сметка № 2 за
заплащане на извършени СМР от 12.12.2015 г. – 24 726,14 лв., двустранна сметка
№ 8 за заплащане на извършени СМР от 19.10.2016 г. – 744 293,53 лв., двустранна
сметка № 7 за заплащане на извършени СМР от 12.12.2015 г. – 562 515,93 лв.,
двустранна сметка № 8 за заплащане на извършени СМР от 07.07.2016 г. – 562
515,93 лв., двустранни сметки № 3 и № 4 за заплащане на извършени СМР от
19.10.2016 г. – 72 782,73 лв. Видно от посочените двустранни сметки, Столична
община е заплатила 10 % за непредвидени СМР на своя подизпълнител /в Договора
от 22.04.2015 г. е предвидено плащане от СО, като не е изрично посочено то да е
пряко на ответника/. В случая, по самите двустранни сметки и протоколи обр. 19
към тях отделните непредвидени разходи не са разграничени – не е посочено по
коя двустранна сметка кои извършени от ищеца непредвидени разходи евентуално са
били заплатени /коя сметка на Столична община за кои разходи по фактури се
отнася/. Тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест за това по реда на
чл. 154, ал. 1 ГПК не е доказал кога и кои конкретни разходи са били плащани
като непредвидени от Столична община с въпросните 10 % /съответно най – ранното
плащане, покриващо суми по процесните 7 бр. фактури/, то въззивният съд приема
като начална дата за изчисляване на сроковете за поставяне на ответника в
забава датата на последното плащане на 10 % непредвидени разходи от Столична
община – в случая по двустранни сметки № 3 и № 4 за заплащане на извършени СМР
от 19.10.2016 г. /именно тези сметки касаят и заплащането на разходи за СМР за
Подобект № 3, на който е работил ищецът/. Ето защо, ответникът би изпаднал в
забава за плащане на извършените от ищеца непредвидени СМР на 20.11.2016 г.,
или в случая само за вземането по фактура № **********/01.08.2016 г. от 31 000,13
лв. /доколкото към тази дата всички останали фактури са били заплатени/. От
заключението на неоспорената от страните допълнителна ССчЕ обаче се установява,
че допълнителните СМР по сертификат № 7 /за който се отнася фактура № **********/01.08.2016
г./ не са приети и не са актувани от СО. При така изложеното, и предвид, че
няма данни 10 – те % непредвидени разходи да са конкретно за допълнителни СМР
по сертификат № 7, то въззивният съд приема, че ответникът не дължи лихва за
забава за заплащане на непредвидени СМР.
По отношение на авансовите плащания:
въззивният съд приема, че лихвата за забава върху приетите СМР е в присъдения
от СРС размер от 1 855,89 лв., съобразно с 31 – я ден, считано от плащането от
инвеститора към „Т.-С.“ ЕАД. Съгласно чл. 20 ЗЗД съдът следва
да тълкува действителната воля на страните по договора. Според
трайно установената съдебна практика по
приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните - върху какво те са се споразумели и какъв
правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от
целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността -
какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед
постигането на целта на договора. Прилагайки правилата за тълкуване,
настоящият състав намира, че страните са вложили в чл. 3, ал. 1 от Договора от 22.04.2015 г. воля в смисъл,
че заплащането на извършените дейности по
договора се извършва от възложителя на изпълнителя
в 30 – дневен срок след кумулативното сбъдване на условията, посочени в т. 1 –
3, като според т. 3 следва да е налице получено плащане
от страна на инвеститора на обекта за съответните работи, изпълнени от
изпълнителя. Така формулираното условие,
предвид характера на договора и останалите негови клаузи, превъзлагането на част от дейностите от ответника на ищеца, въззивният
съд приема, че не предвижда авансово плащане за СМР – посочената клауза
сочи заплащане
от Столична община след като работите вече са били
извършени, а не на възможност за авансово плащане. Такова не е изрично уредено в договора. Предвид, че авансовото
плащане не е за съответните работи, както изисква посоченото условие, а се дължи по принцип, съдът намира, че
волята на страните е била плащането от ответника на извършените от ищеца
работи, съответно поставянето на ответника в
забава, да е едва след окончателното плащане от Столична община на
вече извършените от изпълнителя работи.
Договорът от 22.04.2015 г. не урежда възможност за авансово
плащане от инвеститора, и евентуално същото не може да е
начален момент, от който да се дължи плащане на СМР, извършени от ищеца като
подизпълнител. Освен това, по делото не е
доказано безспорно, че всички 7 бр. фактури са били платени от
предварително внесените от Столична община аванси, и че тези аванси са били предназначени
за заплащане на извършените работи по договора между „Т.-С.“ ЕАД и ищеца,
предвид множеството правоотношения по договори за извършване на строително –
монтажни работи. Същевременно, в допълнителната експертиза е определена лихвата
за забава, но от 31 – я ден на авансовите плащания на СО, които са съответно на
13.05.2015 г. и на 19.06.2015 г., а
не както твърди въззивникът от 31 - я ден от издаване на съответната фактура от
ищеца към ответника и подписания сертификат към тази фактура. Така определен,
началният момент не отчита настъпването на останалите условия по чл. 3, ал. 1
от договора от 22.04.2015 г. Авансовите плащания предхождат издаването на повечето
от процесните фактури и протоколите към нея, поради което ответникът не може да
се счита в забава от момента на авансовото плащане /а едва при сбъдване на
трите условия по договора в чл. 3, ал. 1/. Предвид изложеното, въззивният съд
приема, че определянето на лихвата за забава следва да е съобразно 31 – я ден,
считано от окончателното плащане от Столична община към „Т.-С.“ ЕАД, която
според експертното заключение е в размер на 1 855,89 лв. Поради това искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД по Договора от 22.04.2015 г. е основателен за сумата 1 855,89
лв. и първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските:
При този изход на
делото, в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 29,53 лв.
– разноски пред първоинстанционното производство, при съобразяване, че начинът
на определяне и размерът на присъдените от първоинстанционния съд разноски не са
оспорени от страните. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над
1 609,67 лв. до сумата от 1 628,74 лв. – разноски по делото, при
съобразяване, че начинът на определяне и размерът на присъдените от
първоинстанционния съд разноски не са оспорени от страните.
За въззивното
производство разноски се дължат и на двете страни. В полза на въззивника
съобразно уважената част от жалбата следва да се присъди сумата от общо 24,42
лв. – от претендираните 1 587,78 лв. /за адвокатско възнаграждение и държавна
такса/. В полза на въззиваемия, съобразно отхвърлената част от жалбата, следва
да се присъди сумата от 295,36 лв., от общо определената в размер на 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
/определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК, вр.
с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта на въззиваемия процесуални действия в хода на
въззивното производство/.
С оглед характера на
спора и цената на исковете, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
– по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 279295 от 19.11.2019 г. по гр. д.
№ 19851/2018 г. на Софийски районен съд, 113 състав, в частта, с която е
отхвърлен искът на „Д.Б.“ ООД срещу „Т.-С.“ ЕАД /с ново наименование „Т.
БГ“ ЕАД/ за осъждане на „Т.-С.“
ЕАД да заплати на „Д.Б.“ ООД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 15
362,39 лв. до сумата от 15 583,25 лв. – лихва за забава в плащанията на
гаранция за добро изпълнение, дължима на основание чл. 3, ал. 3 от Договор от
07.05.2013 г. за периода 01.09.2014 г. – 14.06.2017 г., както и в частта, с
която „Д.Б.“ ООД, ЕИК********е осъдено да заплати на „Т. БГ“ ЕАД, ЕИК ******** /с предишно
наименование „Т.-С.“ ЕАД/ сумата над 1 609,67 лв. до сумата от 1 628,74
лв. – разноски по делото, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
„Т. БГ“ ЕАД, ЕИК ********
/с предишно наименование „Т.-С.“ ЕАД/ да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 220,86 /над присъдените от районния съд 15
362,39 лв. до сумата 15 583,25 лв./ - лихва за забава в плащанията на гаранция
за добро изпълнение, дължима на основание чл. 3, ал. 3 от Договор от 07.05.2013
г. за периода 01.09.2014 г. – 14.06.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279295 от 19.11.2019 г. по гр.
д. № 19851/2018 г. на Софийски районен съд, 113 състав, в останалата обжалвана
част, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********срещу
„Т. БГ“ ЕАД, ЕИК ********
/с предишно наименование „Т.-С.“ ЕАД/ за осъждане на „Т. БГ“ ЕАД, ЕИК ******** /с предишно
наименование „Т.-С.“ ЕАД/ да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********сумата над 1
855,89 лв. до сумата от 15 994,69 лв. – лихва за забава в плащанията по
Договор от 22.04.2015 г. за периода 19.06.2015 г. - 23.11.2016 г., както и в
частта, с която е осъдено „Д.Б.“ ООД, ЕИК********да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК
******** сумата от 1 609,67 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.
БГ“ ЕАД, ЕИК ******** /с
предишно наименование „Т.-С.“ ЕАД/ да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 29,53 лв. /двадесет и девет
лева и петдесет и три стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.
БГ“ ЕАД, ЕИК ******** /с
предишно наименование „Т.-С.“ ЕАД/ да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК********на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 24,42 лв. /двадесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки/ – разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Д.Б.“
ООД, ЕИК********да заплати на Т. БГ“ ЕАД, ЕИК ******** /с предишно наименование „Т.-С.“ ЕАД/ на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 295,36 лв. /двеста
деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ - разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.