№ 47
гр. Ихтиман, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4
от ЗМВР.
Образувано е по жалба срещу Заповед за задържане на лице №зз347/01.11.2021г.,
издадена от Д. Е., мл. инспектор при РУ- Ихтиман, с която Р. ЕЛ. М., ЕГН **********,
е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за 24 часа.
Жалбоподателят се явява лично и с адв. Г., която поддържа жалбата и излага
допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за
задържане на лице.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не взима становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от задържаното лице, чрез
упълномощен адвокат, в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Съгласно чл. 30, ал. 1 от КРБ всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 КРБ никой не може да бъде задържан,
подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл.
30, ал. 3, изр. 1от КРБ единствено и само в изрично посочените от закона неотложни
случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което
незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането
1
органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност, постановява
чл. 30, ал. 3, изр. 2 КРБ. Съгласно член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ всеки има право на
свобода и сигурност. Всички видове лишаване от свобода от държавата са предмет на
чл. 5 ЕКПЧ, а защитеното от разпоредбата право на свобода и сигурност се прилага за
всеки. Член 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от
свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с
процедури, предвидени от закона. За целта член 5, § 2 - § 5 ЕКПЧ гарантират сбор от
материалноправни права, свеждащи до минимум рисковете от произвол при лишаване
от свобода. Такова е правото по член 5, § 2 ЕКПЧ задържаното лице незабавно да
бъде уведомено за основанията за ареста си при задължение на държавата чрез
компетентния национален орган да обоснове всяко лишаване от свобода на всеки един
етап. Член 5, § 2 ЕКПЧ всъщност осигурява елементарна гаранция, че всяко
арестувано лице трябва да знае защо е лишено от свобода /решение на ЕСПЧ от
30.08.1990 г. по дело F., C. and H. v UK, жалби № 12244/86, 12245/86 и 12383/86-§ 40/,
като му се даде възможност да отрече извършването на престъплението и така да бъде
освободено, без да прибягва до съдебно производство. По силата на член 5, § 2
ЕКПЧ на всяко арестувано лице трябва да бъдат съобщени на разбираем за него
прост, нетехнически език, основните правни и фактически основания за ареста
му, така че да може, ако го сметне за подходящо, да оспори законността му пред
съда в съответствие с член 5, § 4 ЕКПЧ /решение на ЕСПЧ от 21.02.1990 г. по дело
Van der Leer v N., жалба № 11509/85 - § 28; решение на ЕСПЧ от 30.08.1990 г. по дело
F., C. and H. v UK, жалби № 12244/86, 12245/86 и 12383/86 - § 40/. Тъй като законност
означава такава и по вътрешното право, и по Конвенцията, подлежащата на
предоставяне на лицето информация по член 5, § 2 ЕКПЧ трябва да се отнася до
приложеното спрямо него основание по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и до това по член 5, § 1, изр.
2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ /решение на ЕСПЧ по дело M., O’N. and E. v UK, жалби №
8022/77, 8025/77 и 8027/77/.
В горния смисъл е и Решение № 4061 от 22.07.2020 г. на АдмС - София по адм.
д. № 2447/2020 г..
От обясненията на жалбоподателя се установи, че същият не може да чете и да
пише на български език, както и че никой не му е съобщил фактичесите и правни
основания за ареста му. Следователно жалбоподателят не е бил уведомен за
основанията за задържането му. Жалбоподателят е подписал заповедта поради страх, а
не поради запознаване с нейното съдържание. Това води до нарушаване на
горепосочените права на задържаното лице и обуславя незаконосъобразност на
атакуваната заповед.
На следващо място е налице и несъобразяване с целта на закона по смисъла
на чл. 146, т. 5 от АПК. Законът предоставя възможност на полицейските органи да
2
задържат лица по реда на чл. 72 от ЗМВР, а не им вменява задължение да правят това
във всяка ситуация, в която приемат, че има данни за извършено престъпление.
Задържането за срок до 24 часа е ПАМ, която налага неблагоприятни последици на
адресата. Същите следва да са адекватни за постигане на определен благоприятен
правен резултат, като в зависимост от случая ПАМ могла да има превантивен или
преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода, което съгласно чл. 5, § 1, буква "с" от ЕКПЧ по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление, когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление
или укриване след извършване на престъпление и резултатът не може да бъде
постигнат по друг начин, без прилагането на тази принудителна мярка.
В конкретния случай приложената ПАМ не е съдействала за постигане на някоя
от тези цели, като не е ясно с каква конкретната цел е взето решението за нейното
налагане и не е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателя.
Самоличността на лицето е била установена и няма данни да се е укривало, със
задържането му не е предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Няма данни също така за опасност от укриване на жалбоподателя след извършване на
престъпление. Със задържането на жалбоподателя са засегнати правата и законните му
интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за която се
издава актът.
С оглед гореизложеното атакуваната заповед следва да се отмени.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №зз347/01.11.2021г., издадена от Д. Е.,
мл. инспектор при РУ- Ихтиман, с която Р. ЕЛ. М., ЕГН **********, е задържан на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за 24 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3