Решение по дело №2437/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1372

 

гр. Пловдив, 20 юни 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2437 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, офис 202, против Ревизионен акт № Р-16001618000015-091-001/23.05.2018 г., издаден от Г.Н.Ч.. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Радослава Борисова Милева на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 406 от 13.07.2018 г.. с който  допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 1 252,48 лв., 1 001,46 лв., 1 533,72 лв., 3 601,58 лв. и 507,77 лв., с лихви в общ размер 2 342,51 лв.

В жалбата се излагат твърдения, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен, както поради неправилно прилагане на материалния закон, така и поради необоснованост, с доводи, че от приходните органи не са отчетени всички факти и обстоятелства, касаещи установяването на основата за облагане, включително паричните приходи и разходи на жалбоподателката. Основните възражения на жалбоподателката се свеждат до това, че неправилно от органите по приходите облагането е извършено по реда на ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 122 от ДОПК. Твърди се, че от жалбоподателката и съпруга й са получавани доходи от продажбата на плодове от  отглеждането на плодни дръвчета, във връзка с което прилагат доказателства към жалбата. Иска се ревизионният акт да бъде отменен. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирани по делото писмени бележки от пълномощника адв. А.. Претендира  разноски.  

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Пре­тендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

  Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­каза­телства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Решение № 406 от 13.07.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е връчено на жалбоподателката по електронен път на 13.07.2018 г. (л. 12), а жалбата е подадена на 26.07.2018 г., т. е. в преклузивния 14-дневен срок.

  Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618000015-020-001 / 02.01.2018 г.  на Г.Ч. - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на ревизия на М.В.К. за установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗАДДФЛ за периода 01.01.2012 г.-31.12.2016 г., със срок от три месеца, считано от връчването на заповедта, което е станало на 03.01.2018 г.

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ №Р-16001618000015-092-001/28.03.2018г., против констатациите в който е подадено възражение вх. №94-00-4316/11.05.2018г. (л.28). Възражението е намерено за неоснователно и въз основа на констатациите в посочения РД е издаден и РА № Р-16001618000015-091-001 / 23.05.2018 г.

Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, видно от представената Заповед № РД-09-1/03.01.2017г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с която на определени длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.    

С Решение № 406 от 13.07.2018г., Директор на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения ревизионен акт относно допълнително определена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 1 252,48 лв., 1 001,46 лв., 1 533,72 лв., 3 601,58 лв. и 507,77 лв., с лихви 2 342,51 лв.

В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ:

Ревизията обхваща периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016 г.

Като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ М.В.К. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията. М.К. е семейна, съпруг П.А. К., с 2 пълнолетни деца. Установено е, че същата е съдружник в „К. 95“ ООД и че притежава ½ от дяловете в търговското дружество.

За проверяваните периоди от РЛ не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. В подадените Справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми за периода 2012 -2016 г. няма данни за изплатени суми на лицето.

С Протокол обр.Кд-73 № 1351169/03.01.2018 е извършено присъединяване на доказателства по реда на чл.37 от ДОПК към настоящото ревизионно производство, събрани при извършена ПСИДФЛ с Протокол № ПФ-16001617000350-073-001/29.12.2017г.(л.56)

На основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на М.В.К. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което са изискани данни, сведения, документи и обяснени,, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период.

От страна на лицето не са представени документи във връзка с връчените ИПДПОЗЛ.

Ревизираното лице е представило ПО с вх. № 94-00-8210 от 25.09.2017 г. (л. 75) и вх. № 94-00-11095 от 19.12.2017 г.(л.85). К. е посочила, че е съдружник и управител в „К. 95"ООД, не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и през проверявания период не е извършвала дейност като ЕТ, не е упражнявана свободна професия и не е извършвала услуги с личен труд, не е отдавала под наем имущество, няма стипендии и помощи.Заявява, че притежава наследствен етаж от къща в гр.Пловдив, която е продала през 2013г, не притежава друго движимо и недвижимо имущество. Сочи, че е получавала е заеми без да са представени документи.

С писмо с вх.№ 94-00-11095/19.12.2017г. са приложени писмени обяснения, с които лицето декларира, че разходите за издръжка на живот на месец са средно 200 лв на месец. Заявява, че притежаваните от нея средства към 01.01.2011г.  са около 10000 лв. Приложено е копие от НА от 24.10.2013г. , Акт. № 175, том 81, дело №14527 от 2013 г.  за продажба на недвижим имот.

Констатирано е, че през ревизирания период М.К. не е декларирала получени доходи от трудови правоотношения или доходи от други източници. През 2013 г. е получен доход от прехвърляне на права и имущество на недвижими имоти – наследствено жилище в съсобственост с други наследници. Придобитиса средства от дарение (от роднини) по години, подробно и описани в РД. Установено е също, че РЛ е извършило значителни по размер разходи, основно за вноски в дружеството, на което е собственик и управител.

В хода на ревизията са извършени редица процесуални действия, подробно описани в РД, при което са връчени ИПДПОЗЛ на жалбоподателката, изпратени за ИПДПОТЛ до банки в страната, до други контролни институции и органи, както и до различни фирми и ФЛ, всички присъединени към ревизионното производство по надлежния ред, включително и ПУФО №ПФ-16001617000350-073-001 от 29.12.2017 г. на „К. 95“ ООД. (л.62).

Присъединени са банкови извлечения, декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, документи за платени данъци.

С Протокол № 1351167 от 22.12.2017 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършената ПУФО и справки от информационните масиви на НАП, включително и ПКО, хронология на сметка 499 и Протоколи на ОС на дружеството за приемане на парични вноски от съдружниците по чл.134 от ТЗ, справки от VAT 1, справки от имотния регистър и справки по чл. 73 ЗДДФЛ и от СУП.(л.239 и сл.)

В  хода на извършената ПУФО на „К. 95“ ООД, е установено, че видно от представените оборотни ведомости за периода 2012 г. – 2016 г. всяка от годините от съдружниците са внасяни допълнителни средства в касата на дружеството, отразявани по кредита на сметка 499 Други кредитори, общо за периода – 216 870,46 лв. Сочи се, че от М.В.К. внесената в касата на дружеството сума е в размер на 108 435,00 лв., разпределена по години, както следва: 2012 г. – 29 500,00 лв., по 14 750,00 лв. от всеки съдружник; 2013 г. – 45 200,00 лв. , по 22 600,00 лв. от всеки съдружник; 2014 г. – 49 600,00 лв., по 24 800,00 лв. от всеки съдружник; 2015 г. – 90 720,00 лв., по 45 360,00 лв. от всеки съдружник; 2016 г. – 1 850,46 лв., по 925,23 лв. от всеки съдружник. Посочените суми са внасяни на основание решения на ОС на дружеството, с ПКО в касата на дружеството, с вписано основание в същите „допълнителна парична вноска на основание чл. 134, ал. 1 от ТЗ“.

Относно разходите за издръжка за живот, от ревизиращите органи е прието, че декларираният от РЛ в месечен размер е около 200 лв. Извършени са служебни проверки относно издадени фактури на РЛ от регистрирани по ЗДДС лица, като са установени такива за телекомуникационни услуги  през 2013 г. на обща стойност 76,13 лв.; през 2014 г. – 469,73 лв.; през 2015 г. – 638,60 лв.; през 2016 г. – 1 150,30 лв.

При анализ на представените документи е формиран извод, че доказателствата, събрани при ревизията на лицето, за имущественото и финансовото й състояние показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 35 от ЗДДФЛ.

Прието е, че тъй като за начално салдо на парични средства в брой лицето не е посочило конкретна сума, при ревизията е взета предвид установената налична сума на пари в брой към 01.01.2012 г. при извършената предходна проверка, приключила с протокол № ПФ-16001617000350-073-001/29.12.2017 г., в размер на 6 145,32 лв.

Направена е съпоставка на направените разходи с декларирани и/или получени доходи от М.К., при което е установено превишение на извършените разходи, както следва- за 2012г. - 12524,77 лв., за 2013г. - 10014,61 лв., за 2014г. - 15337,24 лв.; за 2015г. - 36015,83 лв. ;за 2016г. - 5077,69 лв.

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ и чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху дължимия данък е начислена лихва.

Посочените суми са приети за облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и същевременно за данъчна основа за облагане, тъй като М.К. е самоосигуряващо се лице чрез „К. 95" ООД на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО във вр.чл.4, ал.3, т.2 от КСО и като такова дължи осигурителни вноски за своя сметка. Върху тази данъчна основа е определен дължим данък в размер за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 1 252,48 лв., 1 001,46 лв., 1 533,72 лв., 3 601,58 лв. и 507,77 лв., с лихви 2 342,51 лв.

В хода на съдебното производство са приети по делото доказателства представени от жалбоподателя(л.302).

Бяха допуснати и приети без възражения от страните заключения по САЕ, ССчЕ и комплексна САЕ и ССчЕ, които Съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвени, като заключенията ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.

В хода на настоящето съдебно производство като свидетели са разпитани Г.Р.Я.и Н.Т.Тодоров.

СвидетелятЯ.завява, че К. има земи в  с. **, които от 2002 г.-2003 г. са били засадени с череши и праскови, за които според свидетелят се грижи само К. и семейството му. Свидетелят Т.дава показания в същата посока.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

На първо място, следва да се посочи, че съдът намира РА за издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената за това форма. От приобщените по делото доказателства се установява, също така и че ЗВР и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Тук прави впечатление,че ревизията не е проведена по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, а по общия ред. Следователно, приходната администрация не може да се ползва от презумпцията на чл. 123 от ДОПК.

С ревизионния акт на лицето са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Според чл. 17 общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

От констативната част на ревизионния акт е видно, че органът по приходите е приел, че са налице доходи по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ – доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. 

В ревизионния акт не се съдържат констатации относно това кои са тези други източници, а само е презюмирано,че се касае за такива източници по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, каквато презумпция обаче в закона никъде няма.

Съдът намира, че РА е постановен при неправилно и непоследователно тълкуване и прилагане на материалния закон. Видно от ЗВР, с която е сложено в ход ревизионното производство по отношение жалбоподателката К. ревизираните данъчни задължения са за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. С процесния РА, обаче са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, които реално, са на база единствено облагане на доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, каквито практически в РА са констатираните несъответствия между разходите и доходите на К. на годишна база, след анализ на паричните й потоци за всяка година от ревизирания период- 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. По отношение на така определената данъчна основа, следва да се посочи следното:

В РД и РА е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната година, то за целите на ревизионното производство следва да се приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. По този начин данъчната основа за облагане на този доход е определена в размер на установените несъответствия /превишения/, след което обаче, за същите са определени задължения по общия ред /на материалния данъчен закон, а не по аналогия - по реда на чл. 122 и сл. ДОПК/. В тази връзка, съдът намира, че РА е незаконосъобразен, дори изцяло да се споделят фактическите изводи на органите по приходите и механизмът на формиране на несъответствията, тъй като е недопустимо смесването на два напълно различни по смисъл и предназначение начини на облагане. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ определя, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

Ответникът неправилно е квалифицирал посочените отрицателни разлики като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, доколкото превишението на разходите над приходите не представлява "доход от друг източник", изискващ посочването на конкретен източник на средствата, тъй като по определение, при превишението на разходите, такъв конкретно посочен източник не е налице, а същото може да формира облагаема основа само на основание презумпцията на чл. 123 ДОПК. Според съда няма как едновременно да е налице "доход от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ /облаган на основание и по реда на материалния закон/ и същият този доход да е с "недоказан/неустановен произход" /облаган на основание чл. 123 ДОПК/.

Или иначе казано, несъответствието между разходите на лицето, независимо от това дали са касови, безкасови, какъв е характерът им и прочие, и доходите му, респ. оценимото в пари имущество, не се третират от разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Изричното й изискване е, да се облагат доходи от източници, а посоченото от администрацията имуществено несъответствие не е източник на доход, нито самото то в материалния закон се презюмира като доход, подлежащ на облагане. Това несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а само по реда на чл. 122 и сл. ДОПК – по аналогия, но ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза, вкл. несъответствието да е явно и значително. Тези превишения не могат да се облагат по общия ред, когато не отговарят на условията за облагане по аналогия, защото има съществена разлика в основанието за облагането в двата случая.

В ЗДДФЛ няма легално определение на понятието "доход", както няма легално определение и на понятието "облагаем доход", като в разпоредбата на чл. 10 от закона са дадени видовете доходи според два различни класификационни критерия – според източника на дохода - ал. 1 от разпоредбата, и според формата на получаването/плащането му - ал. 2 от разпоредбата. По аналогия, от разпоредбите на Счетоводен стандарт 18, определящ дефиницията за "приход на предприятие" в счетоводен аспект и при съобразяване с посочената норма на чл. 10 ЗДДФЛ, следва да се приеме, че доходът е икономическо понятие, което обхваща получени от конкретно физическо лице оценими в пари права, които водят до нарастване на имуществения комплекс на това лице чрез нарастване на активите или намаляване на пасивите му.

Разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, освен наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен от "други източници". Понятието "източник на доходи" също не е дефинирано изрично в ЗДДФЛ. Това налага извличането му по тълкувателен път при съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. От една страна, понятието представлява класификационен критерий по чл. 10, въз основа на който са изброени такива доходи, като с препратка е посочено, че по този критерий, доходи са и тези по чл. 35 ЗДДФЛ, а от друга страна, в чл. 8 от закона е посочено за кои източници на тези доходи се счита, че се намират на територията на Република България. Най-сетне, императивно изискване на разпоредбата на чл. 35, т. 6 от закона, е доходът да е от източник, който не е изрично посочен в този закон, което означава, че при изграждането на мотивите в процесния акт, следва да се посочи изрично какво е нормативното или облигационно основание за получаването на такъв доход. В ЗДДФЛ са посочени следните източници на доходи – доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска дейност /вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците, посочени в чл. 35, т. 1-5 ЗДДФЛ, както и доходи по чл. 37–38 от закона. Анализът на разпоредбите, уреждащи тези видове доходи, води до обоснования извод, че те се получават въз основа на съществували, съществуващи и/или развиващи се правоотношения, по повод на които, за съответното лице се поражда притезание за оценимо в пари право, като, от друга страна, по силата на тези правоотношения е породена корелационна връзка платец на доход - получател на доход. Т. е. понятието "източник на дохода" предполага наличието на правоотношение, по силата на което за съответното лице е породено вземане за оценимо имуществено право, и/или прехвърлящо такова имуществено право лице или лица, които от гледна точка на данъчния закон се квалифицират като платец на дохода. Несъответствието между оценимите в пари имуществени активи и пасиви /права и задължения/ на определен имуществен комплекс на конкретно лице не е източник на доходи в посочения по-горе смисъл. Това несъответствие не представлява правоотношение /правоотношения/, нито може да се дефинира като платец на доход и то облагаем.

Впрочем, изискването за наличие на платец на доход имплицитно се съдържа в посочената правна норма на чл. 35 от закона, като това изискване се извлича и по аргумент от общата разпоредба на чл. 11 ЗДДФЛ. Горният извод се потвърждава и от историческото и логическото тълкуване на действащата разпоредба на чл. 44а ЗДДФЛ, с която се въвежда задължението за определени платци на дохода по чл. 35 от закона да заплащат авансово данъка. Всъщност, нормата не въвежда за първи път изискването за платец на този доход, а просто променя платеца на данъчните задължения за изплатените доходи от някои платци на дохода по чл. 35 ЗДДФЛ след влизането си в сила. От друга страна, както вече бе посочено, несъответствието между констатираните доходи /оценими в пари права/ и източници на финансиране с имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, е основание за прилагане на оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода /в смисъл на права по развило се или съществуващо правоотношение и/или на констатиран платец/, а го презюмира извън тези обстоятелства. В случая обаче, органите по приходите не са се позовали на тази презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл. 122-123 ДОПК, а ревизионното производство е проведено по общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията - § 2 ДР ДОПК във връзка с чл. 170, ал. 1 АПК, вкл. в конкретния казус относно наличието на получен доход от конкретен източник, което не бе сторено по делото. Това дори и изрично посочено в решението на директора на Д "ОДОП": "…Органите по приходите са изследвали всички възможни източници на процесни облагаеми доходи, като обосновано са отхвърлили установеният доход за ревизираните години на ревизираното лице да е получен от изрично изброените в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ източници, както и конкретно посочени в чл. 35, т. 1 – 5 от ЗДДФЛ. Щом е установено, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни видове доходи, същият обосновано е третиран като доход от други източници по смисъла на  чл. 35, т. 6  от ЗДДФЛ….“.

В случая при ревизията, проведена по общия ред, органите по приходите са извършили съпоставка на приходите и разходите на физическото лице, като за ревизираните години са установили превишение на разходите над приходите 2012 г, 2013 г, 2014 г, 2015 г, и 2016 г., което е прието като формиран доход, който следва да се приеме за друг доход, недеклариран от лицето.

Единствено и само в хипотезата на формиране на данъчна основа при условията на чл. 122 от ДОПК е възможно чрез съпоставката на приходите и разходите да бъде формирана данъчна основа за облагане, която да представлява превишението между разходите и приходите, и данъчната основа на облагането да бъде равна на разходите на лицата, които не могат да бъдат покрити от приходите, които имат. При прилагането на общия ред на ЗДДФЛ за облагане, следва и изцяло в тежест на ревизиращите е да докажат, че ревизираното лице е получило доход - паричен доход от определена дейност, който доход да бъде предмет на облагане. След като органът по приходите приема, че са налице други приходи по смисъла на чл. 35, т.6 ЗДДФЛ, то той е следвало да определи вида и размера на същите, а не да извежда наличието на такива чрез съставяне на паричен поток.

Като не са се съобразили с разликите в спецификите на облагане, ревизиращите са приложили неправилно материалния закон и неправилно са дали квалификацията на дохода - като такъв по смисъла на чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ.

         При ревизия по общия ред облагането на разходите над приходите на лицето , като доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изисква установяване на този доход. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са доказали конкретен източник на средства, следва да бъде направен извод за недължимост на данък. Несъответствието между разходи и приходи на лицето не е източник на доход по смисъла на ЗДДФЛ и не се презюмира като такъв в приложимия материален закон( в този смисъл Решение № 12869 от 24.10.2018 г. по адм. д. № 8865/2018 г. на ВАС, Решение № 13411 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 755/2012 г., Решение № 8665/26.06.2018 г. по адм. д. № 1455/2018 г., Решение № 7958 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2019 г.).

По тези съображения съдът счита, че обжалваният РА е незаконосъобразен, като направените от органите по приходите изводи са в противоречие с материалноправните разпоредби.

 

 

 

 

 С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважена. Не е налице твърдяната прекомерност, независимо, че не се касае за дело с голяма фактическа и правна сложност, в хода на съдебното производство са ангажирани три експертизи и са разпитани двама свидетели по молба на пълномощника на жалбоподателя, а и доколкото договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 200лв., а минималният размер на същото, изчислен съобразно правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес от 6637,94 лв. възлиза на 694,66лв. на жалбоподателката ще бъде присъдена изцяло претендираната сума на направени разноски по делото в общ размер на 2297,00лв. (две хиляди двеста деветдесет и седем лева), съгласно представен списък(л.388),от които 10 лв.-ДТ, 1087 лв.-възнаграждения за ВЛ и 1200,00 лв-заплатен адвокатски хонорар,

  Жалбоподателят следва да бъде осъден също така да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив завишения депозит за ССчЕ, изготвена от вещото лице  И.С. в размер на 170,00лв., който съдът констатира, че не е внесен в определения срок.

Водим от горното Съдът,

                                     

                                      Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на М.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Ревизионен акт № Р-16001618000015-091-001 от 23.05.2018г., издаден от Г.Н.Ч.. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Радослава Борисова Милева на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 406 от 13.07.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП. с който допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 1 252,48 лв., 1 001,46 лв., 1 533,72 лв., 3 601,58 лв. и 507,77 лв., с лихви в общ размер 2 342,51 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на М.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на 2297,00лв. (двехиляди двеста деветдесет и седем лева) направени по делото разноски.  

ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по сметката за вещи лица на Административен съд – Пловдив сумата от 170 (сто и седемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: