ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
гр. Варна, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20243100502574 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л. П. Г. чрез адвокат
С. Х. срещу решение № 2882 от 29.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 15374 по описа за 2023
г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, в следните части:
1/ с която е осъден въззивника да заплаща в полза на детето П. Л. Г. ЕГН **********
чрез неговата майка и законна представителка Ц. Д. Г. месечна издръжка за разликата над
400 лева до присъдената сума в размер на 600 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /28.11.2023 г./, платима до пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на
издръжката;
2/ с която е определен режим на лични отношения на детето с бащата, като се иска той
да вижда и взема детето всяка нечетна седмица от годината от 19 часа в неделята преди
започване на седмицата до 19 часа в неделята, завършваща седмицата, евентуално всеки
последователни две седмици детето да е при бащата, а две седмици – при майката, както и
през лятната ваканция детето да е при бащата от 10 часа на първия ваканционен ден в
продължение на 15 календарни дни до 19 часа на последния ден, а в следващите 15
календарни дни – при майката, като така се редува до започване на учебната година, като
през това време не се прилага режимът на лични отношения през останалото време на
годината;
3/ с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Л. П. Г. детето П. Л.
Г. да пътува придружено от нейната майка Ц. Д. Г. или от упълномощено от нея лице за
период от 14 /четиринадесет/ календарни дни до три пъти годишно до навършване на
пълнолетие на детето в страните-членки на Европейския съюз, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Република Сърбия и Република
Северна Македония, на основание член 127а, алинея 2 от СК във връзка с член 76, точка 9,
изречение второ от ЗБЛД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
1
незаконосъобразност на решението, както и за недопустимост на решението по искането с
правно основание член 127а, алинея 2 от СК. Сочи се, че първоинстанционният съд при
постановяване на привременните мерки е определил месечна издръжка за детето в размер на
400 лева и от датата на постановяване на определението /14.03.2024 г./ до постановяване на
атакуваното решение не са твърдяни други факти, извън наведените в исковата молба, нито
са представяне други доказателства, които да обосноват по-висок размер на издръжката.
Оспорват се направените от майката разходи за извънкласни занимания на детето – за
екипировка, за посещения на народни танци. Също така се възразява досежно началния
момент на дължимостта на издръжката, тъй като до постановяване на привременните мерки
детето преимуществено е живяло при бащата. Във връзка с постановения режим на лични
отношения се излага, че съдът не е изискал социален доклад, нито е съобразил
представените доказателства за желанието на детето да се вижда по-често с баща си, както и
обстоятелството, че то разполага с по-добри битови условия при него. Заявява се, че искът с
правно основание член 127а, алинея 2 от СК е недопустим, защото между родителите никога
не е стоял въпрос за пътуване на детето в чужбина, следователно не е налице е
обстоятелството, че те не могат да постигнат съгласие. Твърди се, че не е в интерес на детето
да бъде дадено разрешение до навършване на пълнолетието му, а това противоречи и на
съдебната практика.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се отхвърли иска за
издръжка за разликата над 400 лева до присъдените 600 лева, да се определи посочения
режим на лични отношения на бащата с детето и се обезсили като недопустимо решението
по иска по член 127а, алинея 2 от СК.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да се задължи Дирекция «Социално подпомагане» - Варна да изготви социален
доклад, в който подробно да бъдат обследвани обстоятелствата относно отношенията на
детето с неговите родители, родителския капацитет на двамата родители, като бъде
проведен разговор с детето в присъствието на двамата родители относно това, при кого
желае то да живее и как желае да бъде разпределено времето му между двамата родители;
2/ Да се приеме разпечатка от Вайбър за разговор между детето и бащата.
Въззиваемата страна Ц. Д. М. чрез адвокат Г. Н. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че при общ разход за детето от 1 500 лева бащата заплаща само мобилния телефон в
размер на 32 лева, а майката заплаща и наем за жилището, където живеят с детето. Намира
се, че поискания от бащата режим на лични отношения не е в интерес на детето, както и се
навеждат доводи, че бащата прави опити за манипулиране на детето. Категорично се
противопоставя да бъде дадена възможност на детето еднолично да реши по какъв начин да
бъде определен режимът на лични отношения. Възразява се и по изложеното становище по
иска с правно основание член 127а, алинея 2 от СК, като се набляга, че още в исковата молба
2
е изложено, че същият отказа да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина и той не е
дал такова, а и с оглед липсата на комуникация между родителите, то не може и да бъде
получено. Не се изразява становище по исканията за събиране на доказателства, като
същевременно се представят писмени доказателства за направени разходи за детето.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че е налице основание за изслушване на
детето П. на основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт, тъй като същото е навършило
десетгодишна възраст и изслушването му е задължително.
Искането за изготвяне на социален доклад не е необходимо, доколкото няма спор по
отношение предоставянето на родителските права, а въпросите, които се искат да бъдат
изяснени от въззивника, не могат да бъдат предмет на социален доклад.
Следва да бъдат приети като доказателства приложените писмени такива от двете
страни с въззивната жалба и отгора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА като доказателство жалба разпечатка от Вайбър за разговор между детето и
бащата, приложена към въззивната жалба.
ПРИЕМА като доказателства фактури от 10.09.2024 г., 02.09.2024 г., 20.09.2024 г.,
31.08.2024 г., 04.10.2024 г.; амбулаторен лист от 02.08.2024 г. и лист за преглед в спешна
медицинска помощ от 02.08.2024 г.; рецепта от 02.08.2024 г.; касови бонове – 51 брой /лист
28 до лист 48 от въззивното дело/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна да изготви социален доклад.
ПОСТАНОВЯВА изслушване на детето П. Л. Г. ЕГН **********, което ще се проведе
в гражданска зала на Окръжен съд - Варна, за която дата и час да се уведоми майката Ц. Д.
М., при която се намира понастоящем детето, и която следва да осигури неговото явяване.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да осигури
присъствие на социален работник при изслушване на детето на основание член 15, алинея 4
от ЗЗДт, като се изпрати препис от настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2025 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4