Номер 126409.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна15 състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
Секретар:Радостина И. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20203110203561 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Н. И. К. ЕГН **********, от гр.Варна,
против НП №19-0442-001687/ 08.04.2020г. на Началник сектор към ОД на
МВР- Варна- Четвърто РУ, с което на въззивника са наложени
административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и
„Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП,
като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения, оспорва се фактическата обстановка, твърди се, че
не е осъществен състав на административно нарушение и се иска отмяна на
НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв.Б, надлежно упълномощен и приет от
1
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество отново моли за отмяна на НП, като излага аргументи в подкрепа
на становището си, че не е осъществен състав на административно
нарушение, тъй като собственикът на автомобила не е бил уведомен по
надлежния ред за служебната дерегистрация.
Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява, като
се депозират писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено,
аргументирайки доказаност и съставомерност на извършеното нарушение,
липса на допуснати процесуални нарушения в хода на АНП, като моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 17.12.2019г., въз. К, управлявайки л.а. „Опел Зафира“ с рег.№ В
0281 ВВ, се движил по ул.“Народни будители“ в гр.Варна в посока
бензиностанция „Лукойл“, като около 19:30ч. срещу №5 бил спрян за
проверка от полицейски екип на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, в който
участвал и св.Н.Установено било при проверката, че регистрацията на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била служебно прекратена
за „ГО“ на 09.11.2018г.
Предвид горното на место бил съставен АУАН от св.Н срещу въз. К,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Образувано било ДП № 422/2019г. по описа на Четвърто РУ-ОД на
МВР-Варна с оглед налични данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК,
като след извършено разследване, с постановление от 27.03.2020г. на
прокурор от ВРП образуваното ДП било прекратено, като било прието, че
деянието, извършено от жалбоподателя е несъставомерно от субективна
страна и копие от постановлението било изпратено на Началника на сектор
Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна.
Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно
поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението за
прекратяване на ДП, на 08.04.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата
2
въззивна проверка.
В с.з. се приобщиха и материалите от горепосоченото ДП, от които е
видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред
жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е
прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било
получено от адресата /, така и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че
регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена на
09.11.2018г..
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приобщени по
делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа
обстановка, като приема за житейски достоверни предвид упражняваната
професия и изминалият период от време твърденията на св.Н,че няма
конкретен спомен за извършената проверка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
АУАН,, писмените доказателства по горецитираното ДП, заповед, АУАН и
от останалите писмени доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от
НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до
следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно.Съгласно приложената и приета
от съда заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е
надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете, визирани в чл.34 от
ЗАНН.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени
са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
3
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на
спорни обстоятелства.
На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение
на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че
липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от
страна на жалбоподателя.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в
действителност НП е било издадено въз основа на постановлението за
прекратяване на ДП, което наложи материалите от горепосочената преписка
да бъдат изискани служебно от съда/ в самото НП никакви други
доказателства освен постановлението на ВРП не са коментирани и очевидно
не са послужили за издаване на НП/.
Необорени са възраженията, че жалбоподателят по никакъв начин не
е бил уведомен както за обстоятелството, че е прекратена застрахователната
полица, така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и че в
последствие е дерегистриран по служебен ред/ доказателства за
уведомяване за служебно прекратената регистрация по преписката липсват/,
въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и
пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде
уведомен за служебната дерегистрация.Табелите очевидно са били
поставени на автомобила, Гаранционният фонд не представя никакви
доказателства, че собственикът на процесното МПС е получил изпратеното
уведомление за липса на валидна застраховка, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било
доказателства това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя,
поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.К е
4
осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.За
съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от
тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на
чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя, но и е наложил наказание на
нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил.Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 1791/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2777/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2198/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2172/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 546/20г., по описа на съда и др.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се
произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния
процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се
доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с
приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й
за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че
субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи
на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, а
в конкретния случай не само, че няма доказателства въззивника виновно да
е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива,
че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран. Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за това, че е управлявал МПС със служебно прекратена
регистрация, а не за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, поради което фактът дали е
знаел или не, че няма сключен такъв договор е ирелевантен. Прекратяването
на регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна
5
застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ
задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП и след като не е доказано, че собственикът,
респективно ползвателят е уведомен, то тогава същият няма съзнание за
осъществен състав на нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за
прекомерност на поисканите от въззивника разноски. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП
следва да бъде отменено/, е неоснователно и не следва да бъде присъждано
такова възнаграждение.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и
е извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-0442-001687/ 08.04.2020г. на Началник сектор към
ОД на МВР- Варна- Четвърто РУ, с което на Н. И. К. ЕГН **********, от
гр.Варна, са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в
размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1
от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
6
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган, а приобщеното ДП да се върне на ВРП.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7