№ 2054
гр. *, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. М.а
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110104577
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ОЛ. М., ЕГН
**********, срещу **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, за приемане на установено между страните
съществуването на трудово правоотношение в периода 02.09.2017 г. до
24.05.2018 г. на длъжност „машинен оператор, производство на пликове и
хартиени торбички“ с място на работа в с. *, с осемчасов работен ден, за срок
от три години, с основно месечно възнаграждение от 470лв., на основание чл.
357, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми след допуснато изменение на исковете в о.с.з. на 25.02.2022 г. по
реда на чл. 214 от ГПК,както следва: сумата от 1739лв., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до
24.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
30.03.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 128 от КТ, сумата
от 550,99 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на
трудовото възнаграждение от 1739лв. за периода от 26.06.2018 г. до
29.03.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; сумата от 197,88 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20
работни дни за 2018 г. на основание чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба -30.03.2021 г. до окончателното плащане; сумата
от 717,82лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за два
месеца за периода от 25.05.2018 г. до 09.07.2018 г., на основание чл. 225 от
КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -30.03.2021 г. до
окончателното плащане, и сумата от 198,41лв., представляваща обезщетение
за забава плащането на обезщетението за оставане без работа от 717,82лв. за
периода от 09.07.2017 г. до 30.03.2021 г.; както и сумата от 1410 лв.,
1
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от три месеца в
размер на трикратното брутното трудово възнаграждение, на основание чл.
220, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2017 г. е сключил с ответника
трудов договор на длъжност „машинен оператор, производство на пликове и
хартиени торбички“ с място на работа в с. *, с осемчасов работен ден, за срок
от три години, с основно месечно възнаграждение от 470лв, със срок на
предизвестие от три месеца. Трудовото правоотношение било прекратено на
24.05.2018 г., когато бил изгонен от работа. Твърди се, че трудовото
възнаграждение било получавано в брой, като ищецът не получавал фишове
за заплата и не е разписвал ведомна книга. Твърди се, че в периода от
02.09.2017 г. до 24.05.2018 г. ищецът добросъвестно полагал труд при
работодателя, като на 29.01.2020 г. узнал, че след справка в НАП, че не е
имал регистриран трудов договор. Отправил жалба до Инспекцията по труда
за признаване на трудовия му стаж. Сочи се, че в отговор било констатирано,
че трудовият му договор е регистриран в НАП на 28.09.2017 г. и е прекратен
на същата дата. Инспекцията по труда излязла с отрицателно становище, тъй
като при работодателя не били открити документи, че е работил по трудово
правоотношение, работникът не бил открит на работното място и не
фигурирал в документите на работодателя. Предвид това претендира
установяване на трудовото правоотношение по съдебен ред. Твърди се, че за
периода от 01.02.2018 г. до 24.05.2018 г. работодателят не заплатил трудовото
възнаграждение. Излага се, че незаплатено останал и неизползвания платен
годишен отпуск. Счита, че му се дължи обезщетение за оставане без работа за
период от два месеца, както и обезщетение за неспазено предизвестие. Моли
за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа и се моли за неговото
уважаване. Настоява се, че е налице валидно трудово правоотношение, като
се настоява гласните доказателства да не се кредитират. Сочи се, че е налице
сключен договор с ищеца и претендираните суми се дължат.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът
не е депозирал отговор.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, моли
за отхвърляне на иска. Твърди се, че от ангажираните доказателства не се
установява наличието на трудово правоотношение. Отделно сочи, че дори да
се приеме наличието на такова изпълнението му е било отложено, като
отлагателното условие не се е сбъднало. Представя писмена защита, в която
развива подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че
ищецът не е престирал работна сила в предприятието, поради което не се
дължат претендираните суми и исковете за заплащането им са
неоснователни. Сочи се, че контролните органи на Инспекцията по труда не
са установили нарушения на трудовото законодателство и такива не са
налице.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
От представения трудов договор №055/01.09.2017 г. /л.8/ се установява,
че на 01.09.2017 г. ищецът * М. и ответникът „* са сключили трудов договор,
съгласно който ищецът е приел да изпълнява длъжност „машинен оператор,
производство на пликове и хартиени торбички“, с място на работа в с. *, с
осемчасов работен ден, за срок от три години, с основно месечно
възнаграждение от 470лв, със срок на предизвестие от три месеца.
Съгласно последният абзац на сключения договор страните изрично са
договорили, че работникът се задължава да постъпи на работа след издаване
на разрешение за пребиваване.
С жалба от 01.02.2021 г. ОЛ. М. е сезирал Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда, Дирекция „ИТ-гр. *“, за това че в периода от 02.09.2017-
24.05.2018 г. е полагал труд в полза на работодател „* ЕООД без сключен
трудов договор и е поискал обявяване на трудовото правоотношение по реда
на чл. 405а ал. 1 от КТ.
Видно от писмо с изх. № */02.03.2021 г. на директора на Дирекция „ИТ-
гр. *“, след извършена проверка било установено, че в ТД на НАП има
регистриран трудов договор на 28.09.2017 г., който е прекратен на същата
дата. Не били открити данни при работодателя, че е престиран труд при този
работодател. Работникът не е открит на работното място и не е открит нито
един документ във фирмата, в който ищецът да фигурира. Посочено е, че
Инспекцията не може да установи с категоричност наличието на трудово
правоотношение в твърдяния период.
Представеният по делото трудов договор от 09.07.2018 г., сключен
между ОЛ. М. и трето неучастващо в спора лице „*“ ООД е неотносим към
предмета на спора.
От приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че след запознаване с трудовото досие на ищеца е констатирано,
че на 28.09.2017 г. е изпратено до ТД на НАП уведомление по чл. 62 от КТ.
Фирмата не била получила разрешение за трудова заетост на чужденец. В
архивите на фирмата няма информация лицето да е постъпило на работа, не
фигурира във ведомостите на заплати, в присъствени форми, в книгата за
начален инструктаж, няма подадени декларации обр.1. Посочено е, че поради
неявяване на работа договорът бил прекратен на 23.05.2018 г. и било
изпратено уведомление до НАП на 23.05.2018 г. Вещото лице сочи, че
възнаграждението за периода от 01.02.2018г. - 24.05.2018г. възлиза на сумата
от 1739 лв., мораторната лихва за периода от 25-то число на месеца следващ
отработения месец е в размер на 550,99 лв.; обезщетението по чл.224 от
Кодекса на труда на ищеца за 2018г. възлиза на 197,88лв.; обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ - на 717,82 лв.; мораторната лихва върху обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 09.07.2018г. до 29.03.2021г. – в размер 198,41
лв., а обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ – 1410лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
3
свидетеля М.С..
От разпита на свидетеля М. П. Ст. се установява, че същата е била
служител при ответника в периода от 2016 г. до 2020 г. на длъжност
„организатор производство“. В задължението влизало да координира работата
на другите работници в предприятието. Излага, че познава лицето ОЛ. М.,
тъй като работодателят му наел квартира в с. *. Свидетелката разказва, че М.
трябвало да започне работа във фирмата, но тъй като бил чужд гражданин
очаквали някакви допълнителни документи, за да започне. Сочи, че М. не е
работил в Сакмаркет. Задължението на свидетелката се изразявало в писане
на поръчки на работниците, поставяне на задачи на всички работници в цеха.
Не помни всички работници поименно, но помни, че М. само е идвал във
фирмата, тъй като са му наели къща, но не е работил във фирмата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове е необходимо да установи, че
ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд,
при какви условия е възникнало и съществувало трудовото правоотношение,
че ищецът е работил в периода, посочен в исковата молба, че е полагал труд
при твърдените условия, размера на възнаграждението, че не е бил в платен
или неплатен отпуск за посочения период.
В случая ищецът твърди да е работил по трудово правоотношение с
ответника при определени условия.
Спорен между страните е въпросът за наличието на валидно трудово
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма. От друга страна, съобразно чл. 63 от същия закон
гласи, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави тези документи. Работникът или служителят е длъжен да постъпи
на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1,
освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или
служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение
се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него
причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. По
аргумент от ал. 4 на цитираната разпоредба изпълнението на задълженията
по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено.
В случая, видно от представения по делото трудов договор между
ищеца и ответника, писмен договор е подписан на 01.09.2017 г.
Не е спорно между страните, както се установява и от приетата съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и
4
компетентно дадено, че ответникът е изпратил уведомление по чл. 62 от КТ
до НАП.
Съобразно изрична клауза в същия обаче изпълнението на договора е
отложено след издаване на разрешение за пребиваване. Т.е. за възникване на
трудовото правоотношение по смисъла на чл. 63 от КТ страните са
договорили допълнителен срок, правопораждащ юридически факт - издаване
на разрешение за пребиваване. Предвид липсата на данни за представяне на
такова разрешение пред работодателя, респективно уведомяването му, че по
независещи от работника причини не може да се представи посочения
документ, следва да се приеме, че трудово правоотношение не е възникнало
между страните.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, че ищецът е
предоставил на работодателя посочения документ и е имал готовност да
изпълнява трудовите си задължения, поради което съдът като съобрази че в
гражданския процес недоказания факт е неосъществен факт в обективната
действителност, намира че ищецът не е доказал наличието на валидно
трудово правоотношение между страните.
Същевременно, съдът кредитира показанията на свидетелката С. като
последователни, непосредствени и незаинтересовани от изхода на спора и от
които се установи, че М. реално не е полагал труд в предприятието на
ответника. Същата като пряк ръководител на производството в предприятието
не му е възлагала задачи за изпълнение и категорично отрича същият да е
полагал труд при „*. Свидетелката недвусмислено сочи, че е било
необходимо М. да представи допълнителен документ, за да започне работа,
който факт се подкрепя и от писмените изявления на страните, обективирани
в трудовия договор от 01.09.2017 г., който документ обаче не представил на
работодателя. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза в архивите на фирмата-ответник няма информация
лицето ОЛ. М. да е постъпило на работа, не фигурира във ведомостите на
заплати, в присъствени форми, в книгата за начален инструктаж, няма
подадени декларации обр.1. При подадения сигнал до Инспекцията по труда
същата не е установила работника да полага труд на място в предприятието
на ответника в нарушение на трудовото законодателство.
От съвкупния анализ на посочените писмени и гласни доказателства, в
т.ч. и приетата по делото ССчЕ, съдът намира, че ищецът не установява при
условията на пълно и главно доказване твърденията си за наличието на
трудово правоотношение в периода от 02.09.2017 г. до 24.05.2018 г., в т.ч. че
реално е положил труд при работодателя, в който смисъл е разпределена
доказателствената тежест в процеса, поради което искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
С оглед горните изводи съдът намира искът с правно основание чл. 128
от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 1739лв. за
периода от 01.02.2018 г. до 24.05.2018 г. за неоснователен, поради което
подлежи на отхвърляне. Ищецът не установи наличието на валидно трудово
5
правоотношение между страните, обстоятелството, че реално е положил труд
в посочения период, респективно дължимостта на претенциите си за трудови
възнаграждения.
За неоснователен се преценява и аксесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава плащането на трудовото възнаграждение от 1739лв. в
размер на 550,99 лева за периода от 26.06.2018 г. до 29.03.2021 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД,
Предвид недоказано наличието на валидно трудово правоотношение
между страните, както и дължимостта на неизползвания платен годишен
отпуск за 2018 г., съдът намира за неоснователен и предявения иск с правно
основание чл. 224 от КТ за сумата от 197,88 лв., поради което следва да се
отхвърли. Недоказани в хода на производството останаха и твърденията в
исковата молба за неизползвани от ищеца дни платен годишен отпуск, поради
липсата на ангажирани доказателства за това.
Неоснователен е и иска с правно основание чл. 225 от КТ за сумата от
717,82лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за два месеца
за периода от 25.05.2018 г. до 09.07.2018 г., на основание чл. 225 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба -30.03.2021 г. до
окончателното плащане, тъй като ищецът не установи наличието на валидно
трудово правоотношение между страните. Освен това ищецът не доказа, че е
незаконно уволнен и факта на безработица за времето на незаконното
уволнение, въпреки дадените указания в този смисъл.
С оглед недоказано наличие на трудово правоотношение, за
неоснователен се преценява и иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за
сумата от 1410 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
от три месеца в размер на трикратното брутното трудово възнаграждение, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, поради което подлежи на отхвърляне само на
това основание.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати сторените от ответника разноски съобразно отправеното
искане и представените доказателства в размер на 650лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и извода за липса на трудово правоотношение
между страните, съдът намира, че в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК следва да се възложат разноски за държавна такса в производството
по предявените обективно кумулативно съединени искове в размер на
405,96лв. и съдебно-счетоводна експертиза от 150лв., или в общ размер на
555,96лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. * срещу **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, за приемане на установено между страните
6
съществуването на трудово правоотношение в периода 02.09.2017 г. до
24.05.2018 г. на длъжност „машинен оператор, производство на пликове и
хартиени торбички“ с място на работа в с. *, с осемчасов работен ден, за срок
от три години, с основно месечно възнаграждение от 470лв., на основание чл.
357, ал. 1 от КТ,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. * срещу **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми, както следва: сумата от 1739лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до 24.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -30.03.2021 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 128 от КТ; както и сумата от 550,99 лева,
представляваща обезщетение за забава плащането на трудовото
възнаграждение от 1739лв. за периода от 26.06.2018 г. до 29.03.2021 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. * срещу **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
197,88 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 20 работни дни за 2018 г. на основание чл. 224 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -30.03.2021 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. * срещу **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
717,82лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за два месеца
за периода от 25.05.2018 г. до 09.07.2018 г., на основание чл. 225 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -30.03.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 198,41лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на обезщетението за оставане без работа от
717,82лв. за периода от 09.07.2017 г. до 30.03.2021 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. * срещу **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1410 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от три
месеца в размер на трикратното брутното трудово възнаграждение, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на **, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *,
Стопански двор, сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. * ДА
7
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата в общ размер от 555,96лв. /петстотин петдесет и пет лева
и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса по
предявените искове и възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8