РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 12.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3269/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 34997/23.03.2020 г., предявена от В.Й.С., с ЕГН: **********, Ж.В.С.,
с
ЕГН: **********,***, Т.К. Д., с ЕГН: **********,
И.П.Д., с
ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, Я.Т.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Т.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „ЖМБ - 1“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищците
твърдят, че притежават общо 3/5 ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим
имот: СГРАДА с идентификатор 68134.402.132.1 по КККР на гр. София. Столична община, одобрени със
Заповед РД-18-45/09.07.2010
г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес:
гр. София, СО-район „Оборище“, ул. „*******, със застроена площ по скица от 401
кв.м., с предназначение на сградата: административна, делова сграда,
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.402.132, при съседи на
поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори № №
68134.402.139, 68134.402.160, 68134.402.150 и 68134.402.149, а съгласно
документ за собственост (нотариален акт) представляваща МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София,
ул. „*******на ъгъла с ул. „Сердика”, със застроена площ от 396.44 кв.м.,
състояща се от партер - магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден
етаж, заедно с дворното място, върху което е построена сградата, с пространство
от 396,44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м., представляващо УПИ VI-5,
в кв. 7 по плана на гр. София, местността "ГГЦ - зона Г - 14”, при съседи
по нотариален акт: Братя Хр. Я., С.Ж.Д., типографическо
д-во, градско място и улица „Сердика“, а при сегашни
съседи: от две страни - улици, Министерство на енергетиката и хотел.
В исковата молба се
твърди, че ищците са придобили общо 3/5 ид.ч. от
описания недвижим имот по силата на договор за продажба от 14.07.1992 г.,
сключен с нотариален акт № 187, том LII, дело № 11219/1992 г. на I нотариус при СНС към II РС.
Купувачи по този договор
били В.Й.С.,
Т.К. Д. и Я.Т.Д..
Към 14.07.1992 г., В.Й.С. бил в
граждански брак с Ж.В.С., който брак не бил прекратен;
Към 14.07.1992 г., Т.К. Д.,
бил в граждански брак с И.П.Д., който брак не бил прекратен;
Към
14.07.1992 г., Я.Т.Д. бил в граждански брак с Т.В.С., който
брак бил прекратен с развод.
С оглед
на това, ищците твърдят, че:
-
В.Й.С. и Ж.В.С. притежават,
в режим на съпружеска имуществена общност, общо
1/5 ид.ч. от имота;
-
Т.К. Д. и И.П.Д. притежават, в
режим на съпружеска имуществена общност, общо
1/5 ид.ч. от имота;
-
Я.Т.Д. и Т.В.С.
притежават в режим на обикновена (дялова) съсобственост, по 1/10 ид.ч. от имота;
Ищците
твърдят, че с решение
от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. на СГС, ФО била вписана непарична
вноска (апорт) на 4/5 ид.
части от описаната сграда в капитала на „Е.*” ООД.
С решение № 10/16.08.1999 г. по ф.д. №
7791/1992 г. на СГС, ФО, било вписано
преобразуване на „Е.*” ООД в „ЖМБ - 1” АД, което било универсален правоприемник
на преобразуваното дружество.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание правоприемство от 28.12.2001 г. - № 29,
том VII, peг. №
11040, дело № 1064/2001 г. по описа на нотариус с рег. № 040 от РНКРБ,
„ЖМБ - 1” АД било признато за собственик, на основание правоприемство, на 4/5 ид.ч. от процесния недвижим имот.
На 28.04.2010 г., с Протокол за
принудително отнемане и предаване на вещи по изп.д. №
20107880400100 по описа на ЧСИ с рег. № 788 от КЧСИ, владението върху процесния
недвижим имот било предадено на ответника.
Ищците твърдят, че с решение № 164/24.01.2018 г. по т.д. №
719/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав, било признато за установено, че с решението от 21.03.1994 г. по
ф.д. № 7791/1992 г. на СГС, ФО, е
вписано несъществуващо обстоятелство - увеличаване на капитала с непарична
вноска (апорт) с 4/5 идеални части от описаната по-горе сграда. С
решението от 24.01.2018 г. било отменено
решението от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. на СГС, ФО. Решението
от 24.01.2018 г. било потвърдено с решение № 2394/15.10.2018 г. по гр.д. №
2787/2018 г. по описа на САС, 11 състав, което не било допуснато до касационно
обжалване с Определение № 720/17.12.2019 г. по т.д. № 549/2019 г. по описа на
ВКС, II ТО. Така решението на СГС от 24.01.2018 г. влязло в законна сила на
17.12.2019 г.
Следователно, ответникът не се легитимирал като
собственик на собственик на имота. Въпреки това, към предявяване на исковата
молба, ответникът владеел имота, без валидно правно основание за това.
Предвид изложеното, ищците молят, да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че са собственици общо на 3/5 идеални част от описания недвижим
имот (при посочените квоти) и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците
владението върху 3/5 ид.ч. върху имота.
Ищците претендират и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЖМБ
- 1“ АД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е
недопустим, тъй
като ищците не били собственици на 3/5 ид. ч. от
имота и не разполагали с активна процесуална легитимация да предявят иск по
чл.108 от ЗС. Сочи, че първите четирима ищци са се разпоредили с притежаваните от
тях идеални части, на 15.01.2003 г., в полза на „А." ЕООД –
с договор за замяна и с договори за продажба. Последните двама ищци (Я.Т.Д.
и
Т.В.С.), още на 07.01.1995 г., заменили притежаваната от тях 1/5 ид.ч. от имота, в полза на „Е.Г.“ АД.
Впоследствие, на 15.01.2003 г., „Е.Г.“ АД, заменило притежаваната от него 1/5 ид.ч. от имота, в полза на „А.“ ООД.
Ответникът твърди, че искът е недопустим
и поради това, че въпросът за собствеността на процесните
3/5 ид.ч. от имота между ищците и ответника е решен
със сила на присъдено нещо.
Ответникът сочи, че с решение от
27.07.2004 г. по гр.д.№ 21230/2003 г. по описа на СРС, е бил отхвърлен, като неоснователен, искът, предявен от първите четирима ищци по
настоящото дело и „Е.Г.“ АД (правоприемника на последните двама ищци) против
„ЖМБ -1” АД – за признаване правото на собственост върху процесиите 3/5 ид.ч. от имота.
Освен това, спорът за собствеността на
процесиите 3/5 ид.ч. от имота бил предмет на още едно съдебно производство.
В отговора на исковата молба се сочи, че „ЖМБ - 1“ АД е предявило против правоприемниците
на ищците - „А.” ЕООД и „А.-**” ЕООД, иск по чл. 108 ЗС, който с решение № 694/23.02.2010 г. по гр.д.№264/2009 г. на ВКС, II ГО, бил
уважен и било постановено да бъде предадено владението върху имота.
Евентуално, ответникът счита, че искът е
неоснователен.
Ответникът твърди, че е придобил
процесния недвижим имот по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност. Твърди, че е добросъвестен владелец, тъй като осъществява владението
си на валидно правно основание. Сочи, че е придобил имота от датата на
извършеното вписване с Решение от 21.03.1994 г. по ф.д.№7791/1992 г. на СГС и
до предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящото дело, е владял имота като добросъвестен владелец
повече от 5 години. В тази връзка,
излага съображения, че съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ правото на собственост върху
непаричната вноска се придобива от момента на възникването на дружеството,
което става с неговото вписване в търговския регистър. Когато дружеството вече
е възникнало, правото на собственост преминава с вписването на обстоятелството,
което съгласно чл. 119 от ТЗ подлежи на вписване. До момента на отмененото
вписване, т.е. към 17.12.2019 г., ответникът бил добросъвестен владелец на
процесния имот, тъй като извършеното заличаване имало действие за напред. Така
от 1994 г. до 2019 г., ответникът бил добросъвестен владелец на имота повече от
25 години. Това обстоятелство се потвърждавало
и от Протокола за принудително отнемане и предаване на вещи, който се отнасял
за принудително отнемане на имота от трети лица, но потвърждавал, че имотът е
във владение на ответника.
Освен това, ответникът сочи, че искът по чл. 108 ЗС,
предявен от „ЖМБ
- 1“ АД против „А.“ ЕООД и „Адис-
96“ ЕООД е бил уважен с решение № 694/23.02.2010 г. по гр.д.№264/2009 г. на
ВКС, II ГО, с което било прието, че ответникът е собственик на процесиите
идеални части и било постановено да бъде
предадено владението на имота.
Ответникът твърди, че продължава
да се легитимира с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 29, том
VII, рег. № 11040, дело № 1064/ 2001 г. на нотариус с рег. № 040 от РНКРБ, който не бил отменен, а отмяната
на апорта не водела автоматично до отмяна на
нотариалния акт. Позовава се на задължителните разяснения, дадени с ТР №
11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС относно обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт за третите лица и
за съда.
Ищците оспорват възраженията на ответника. Излагат
съображения, че въпрос по същество на спора е дали са собственици на процесните идеални части. Сочат, че нотариалните актове, с
които са се разпоредили, в полза на „А.“ ЕООД и „А.-**“ ООД, са били отменени с
влязло в сила решение - решение № 694/23.02.2010 г. по гр.д.№264/2009 г. на
ВКС, II ГО.
Относно възражението на ответника, че спорът между
страните е решен със сила на пресъдено нещо, ищците
сочат, че след решението от 2004 г. са налице много новонастъпили
факти и обстоятелства, а именно: решение № 694/23.02.2010 г. по гр.д.№264/2009
г. на ВКС, II ГО и решение № 164/24.01.2018 г. по т.д. №
719/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав.
Ищците оспорват твърденията на ответника, че е владял
имота от 1994 г. до 2019 г., както и че е придобил имота по давност.
На 05.04.2021 г. – ищците, а на 02.04.2021 г. –
ответникът се представили по делото писмени защити, в които страните са
изложили подробни съображения в подкрепа на своите искания и възражения.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 14.07.1992 г., ищците са придобили общо 3/5 ид.ч. от правото на собственост върху
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находяща се в гр. София, ул. „*******на ъгъла с
ул. „Сердика”, със застроена площ от 396.44 кв.м.
Този
факт е отделен като безспорен между страните по делото (с определението от
24.09.2020 г., л. 125), а и се установява от представените по делото
доказателства: нотариален акт № 187, том LII, дело № 11219/1992 г. на I нотариус при СНС към II РС (л. 10 и сл.), във формата на който
е бил сключен договор за продажба на недвижим имот от 14.07.1992 г., по силата
на който С.Г. С., Г.Г. С., Е.Г.С.и Г.А.А.са продали на Т.К. Д., Я.Т.Д., М.Ж.Б.и В.Й.С.
собствените
си 4/5 идеални части от подробно описаната масивна жилищна сграда.
Доколкото в договора за продажба от 14.07.1992 г.,
частите на всеки от купувачите не са посочени и не могат да бъдат да бъдат
изведени от договора, съгласно установената в чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, презумпция, частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното, т.е. всеки от
купувачите е придобил по 1/5 ид.ч. от от сградата.
Към 14.07.1992 г., Т.К. Д. е бил в граждански брак с И.П.Д., Я.Т.Д. е
бил в граждански брак с Т.В.С. и В.Й.С. е бил в граждански брак с Ж.В.С. (видно от
представените удостоверения за граждански брак, л. 7 и сл.), поради което и на
основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) възмездно придобитата от всеки един от тези
купувачи по договора по 1/5 ид.ч. от сградата е
станала съпружеска имуществена общност. Впоследствие, с влязло в сила на
11.06.2008 г. решение по гр.д. № 2900/2007 г. по описа на СРС, 85 състав (л. 16
и сл.), е прекратен брака сключен между Я.Т.Д. и Т.В.С. (и в
случай, че тези ищци са продължавали да притежават общо 1/5 ид.ч.
от сградата, съпружеската имуществена общност върху нея се е трансформирала в
обикновена дялова собственост при равни права между бившите съпрузи – т.е. по
1/10 ид.ч.).
На 28.01.1994 г., В.Й.С.
и Я.Т.Д. са депозирали молба по ф.д. № 7791/1991 г. на СГС, ФО (л. 132), с
която са заявили, че с протокол от
01.06.1993 г., ОС на „Е.*“ ООД е взело решение за приемане на нови
съдружници и за увеличаване на уставния капитал на
дружеството, и молят
да не се вписвам промените по протокол от ОС на 15.06.1993 г. и по протокол от
ОС от 01.06.1993 г.
С решение от 21.03.1994
г. по ф.д. № 7791/1991 г. на СГС, ФО (л. 12) е регистрирано приемането на
ищците И.П.Д.,
Т.В.С. и Ж.В.С.,
както и на М.Ж.Б., като съдружници в „Е.*“ ООД. Със
същото решение е увеличен уставния капитал на „Е.*“ ООД от 320 000 лева на
30 656 000 лева чрез непарична
вноска. Към искането за регистриране на промени е бил представен и Протокол
от 22.05.1993 г. от Общо събрание на дружеството (л. 92), от който се
установява, че е било взето решение за приемане на посочените съдружници, за приемане на апортираните
като непарична вноска 4/5 ид.ч. от процесния недвижим имот и за увеличаване на
дружествения капитал със стойността на 4/5 ид.ч. от
имота. Протоколът за извършения апорт е бил вписан в Агенция по вписванията на
02.11.1994 г. (л. 92).
Със заявления от 04.07.1994 г. до „Е.*“ ООД (л. 133,
л. 134), Т.В.С.
и Ж.В.С. заявяват, че
случайно са научили, че са били вписани като съдружници,
че не са подписвали дружествения договор на „ЕВРОТУР, не са съгласни с оценката на имота им и 2“ ООД и отказват да участват в дружеството.
На
07.07.1995 г., Я.Т.Д. и Т.В.С. (действаща чрез
съпруга си) са прехвърлили на „Е.Г.“ АД,
рег. по ф.д. № 155/1995 г. на СОС, собствената си 1/5 идеална част от процесния
недвижим имот – по силата на договор за замяна на недвижим имот и МПС, сключен
във формата на нотариален акт от 07.07.1995 г. - №
196, том VII,
дело № 12353/1995 г. по описа на I-ви
нотариус при СРС (л. 75).
С решение
от 11.08.2000 г. по гр.д. № 1747/1999 г. на САС, ГК, 3 състав (л. 192 и сл.) е
прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска и е
обезсилено решение от 02.08.1999 г. по гр.д. № 12584/1998 г. на СГС, ТК-ФО (л.
135 и сл.), с което решение на СГС е
прието за установено по иска, предявен от Т.К. Д. (съдружник в „Е.*“ ООД),
против „Е.*“ ООД, че на основание решение от 21.03.1994 г. по ф.д.
№ 7791/1991 г. на СГС, ФО е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство
– увеличение на капитала на „Е.*“ ООД от
320 000 лева на 30 656 000 лева чрез апорт на 4/5 ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******
и приемане на нови съдружници. Решението на САС е
оставено в сила – с решение № 1751/25.07.2002 г. по гр.д. № 2403/2000 г. на
ВКС, V ГО (л. 197).
На 16.08.1999 г. е
вписано преобразуването на „Е.*“ ООД в „ЖМБ - 1“ АД, което е приело
всички активи, пасиви, права и задължения на „Е.*“ ООД – с
решение № 10/16.08.1999 г. по ф.д. №
7791/1991 г. на СГС, ФО (л. 13).
На 28.12.2001 г. е
съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
правоприемство - № 29, том VІІ, рег. № 11040, дело № 1064/2001 г. по описа на
нотариус с рег. № 040 от НКРБ (л. 14), с който „ЖМБ - 1“ АД е признато за
собственик, на основание правоприемство, на 4/5 идеални части от процесната МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находяща се в гр. София, СО-район „Оборище“, ул.
„*******на ъгъла с ул. „Сердика”, със застроена площ от 396.44 кв.м.
На 15.01.2003 г., „Е.Г.“ АД е прехвърлило на „А.-**“ ООД, собствената
си 1/5 идеална част от процесния имот – видно от договор за замяна на недвижими
имоти от 15.01.2003 г., сключен във формата на нотариален акт № 1, том І, рег. № 343, дело № 1 от
15.01.2003 г. по описа на нотариус с рег. № 053 от НКРБ (л. 78).
На 15.01.2003 г., В.Й.С. и Ж.В.С. са прехвърлили на „А.“ ЕООД, собствената си
1/5 идеална част от процесния недвижим имот – видно от договор за замяна на
недвижим имот и акции от 15.01.2003 г., сключен с нотариален акт № 2, том І, рег. № 344, дело № 2 по описа
на нотариус с рег. № 053 от НКРБ (с който В.Й.С. и Ж.В.С. са прехвърлили
на „А.“ ЕООД 5 % ид. част от
собствената си 1/5 ид. част от имота) и от договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.2003 г., сключен с нотариален акт № 3, том І, рег. № 345, дело № 3 на нотариус с рег. № 053 от НКРБ (с
който са продали на „А.“ ЕООД 95 % ид.ч. от
собствената си 1/5 ид. част от процесния имот) – л.
66 и сл.
На 15.01.2003 г., Т.К. Д. и И.П.Д. са прехвърлили на „А.“ ЕООД, собствената си
1/5 идеална част от процесния недвижим имот – видно от договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.2003 г., сключен с нотариален акт № 4, том І, рег. № 346, дело № 4 по описа
на нотариус с рег. № 053 от НКРБ (л. 72).
С влязло в сила на 23.12.2005 г. решение от 27.07.2004 г., постановено
по гр.д. № 21230/2003 г. на СРС, 42 състав, са отхвърлени предявените от Т.К. Д., И.П.Д., В.Й.С., Ж.В.С. и „Е.Г.“ АД, срещу
„ЖМБ - 1“ АД искове по
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено, че ищците са собственици
на 3/5 ид.части от процесния недвижим имот (л. 81 и
сл.).
С решение № 694/23.02.2010
г. по гр.д. № 264/2009 г. по описа на ВКС, II ГО (л. 87 и сл.), е отменено
изцяло решение № 366/01.10.2008
г. по гр.д. № 3715/2007 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от
09.04.2004 г. по гр.д. № 3727/2003 г. на СРС, 45 състав, вместо което е
признато за установено по отношение на „А.“ ЕООД, че „ЖМБ - 1“ АД е собственик на 4/5 идеални части от процесната масивна жилищна сграда и „А.“ ЕООД е осъдено да предаде на „ЖМБ - 1“ АД владението
върху сградата.
Със същото решение на ВКС
са отменени четирите нотариални акта
от 15.01.2003 г., а именно:
- нотариален акт от
15.01.2003 г. - № 1, том І, рег. № 343, дело № 1 на нотариус с рег. № 053 от
НКРБ,
- нотариален акт от
15.01.2003 г. - № 2, том І, рег. № 344, дело № 2 на нотариус с рег. № 053 от
НКРБ,
- нотариален акт от
15.01.2003 г. - № 3, том І, рег. № 345, дело № 3 на нотариус с рег. № 053 от
НКРБ, и
- нотариален акт от
15.01.2003 г. - № 4, том І, рег. № 346, дело № 4 на нотариус с рег. № 053 от
НКРБ.
За да постанови решението си, ВКС е приел, че нито „А.-**“ ООД,
нито „А.“ ЕООД се легитимира с
право на собственост, съгласно извършените в тяхна полза разпоредителни сделки
с четирите нотариални акта от 2003 г., тъй като праводателите
им не са имали обема от права, с които са се разпоредили (поради извършения от праводателите апорт в „Е.*“ ООД).
Решението на ВКС от 23.02.2010 г. е представено по настоящото дело със
заличени данни (на страните, имота и др.).
Не се спори, обаче, че диспозитивът на
решението е именно с посоченото по-горе съдържание, което съответства и на
данните в Протокол за принудително
отнемане и предаване на вещи 28.04.2010 г., съставен по изп.д. №
20107880400100, което е било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден именно въз основа на решението на ВКС от 23.02.2010 г.
На 28.04.2010 г., помощник – изпълнител при ЧСИ с рег. № 788 от КЧСИ е
отнел от „А.“ ЕООД и е предал на „ЖМБ
- 1“ АД процесната, подробно описана МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА – видно от Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изп.д. № 20107880400100 (л. 18), в който е посочено, че
недвижимият имот се предава съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
3727/2003 г. на СРС, 45 състав, вр. с решение №
366/01.10.2008 г. по гр.д. № 3715/2007 г. на СГС, вр.
с гр.д. № 264/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ГО.
С решение №
192/11.03.2016 г. по т.д. № 1635/2014 г. на ВКС, І ТО (л. 141 и сл.), е
обезсилено решение № 256/10.02.2014 г. по т.д. № 2376/2013 г. на САС и
оставеното с него в сила решение от
16.03.2009 г. по т.д. № 421/2008 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав (л. 141) и е
прекратено производството по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради
недопустимост. С решението на СГС, по иск предявен от „А.“ ЕООД, е признато за
установено по отношение на „Ж.“ АД, за несъществуващо увеличението на капитала
на „ЕВРОТУР-2“
ООД от 320 000
лева на 30 656 000 лева чрез непарични (апортни)
вноски на съдружниците, съставляващи общо 4/5 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. „*******.
За да
постанови решението си от 11.03.2016 г., ВКС е приел, че решението
за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените
в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1
/2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът
(„А.“ ЕООД), в
качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл.431, ал.2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния
иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР
на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. ВКС е посочил,
че правилно в особеното мнение, при което е постановено въззивното
решение, е прието, че заличаването на вписването в конкретния случай ще
рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху
правата на вносителите на апорта – четири физически
лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество - ищец. Безспорно
заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска,
като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение
по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено
нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт
не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108
ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик.
Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична
вноска не е придобивен способ, поради което
уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до
придобиване на права върху апортираното имущество от
ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431,
ал.2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на
ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца
липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на
иска.
С решение № 164/24.01.2018 г. по т.д. № 719/2017 г. на СГС, ТО, VІ-1
състав (л. 20 и сл.), е признато за установено по предявените
на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ искове от Ж. Йорданова С., Т.В. С.,
и И.П.Д., срещу „Ж.“ АД, като правоприемник
на „Е.*“ ООД, че с решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на
Софийски градски съд, Фирмено отделение е
вписано несъществуващо обстоятелство – увеличаване на капитала на
дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез непарична
вноска, представляваща 4/5 идеални части
от правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна
сграда в гр. София, на ул. „*******, стар № 2, на ъгъла с ул. „Сердика“, със
застроена площ около 396,44 кв.м. по нотариален акт, а съгласно удостоверение
за базисна оценка от 376 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири
етажа /хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е
построена сградата с пространство от 396,44 кв.м. по нотариален акт, а по скица
от 396 кв.м. в квартал 7 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-зона Г-14“.
Със
същото решение е отменено решение от
21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. по описа на СГС, ФО.
Решението
от 24.01.2018 г.
на СГС е влязло в сила на 17.12.2019 г.,
тъй като е потвърдено с решение №
2394/15.10.2018 г. по гр.д. № 2787/2018 г. на САС, ТО, 11 състав (л. 27 и сл.),
което не е допуснато до касационно обжалване – с определение № 720/17.12.2019
г. по т.д. № 549/2019 г. на ВКС, ІІ ТО (л. 30 и сл.).
Във връзка с възражението на ответника, че е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, са събрани писмени доказателства,
от които се установява следното:
На 01.09.1992 г., ищците
по делото, както и М.Ж.Б.(представляван от Ж.И.Б.), от една
страна и „Е.*“ ООД, от друга страна, са сключили договор за наем (л. 109), по силата на който, ищците и М.Ж.Б.са
отдали под наем на „Е.*“ ООД собствените си 4/5 ид.ч.
от процесния недвижим имот.
На 07.09.1992 г., „Е.*“ ООД е отдало
под наем на „ОРЕЛ“ АД, втори, трети и четвърти етаж от процесната
сграда (л. 185).
На 26.10.1992 г., между „Е.*“ ООД,
представлявано от Т.К.
Д., и „упълномощители“: Я.Т.Д., М.Ж.Б.(представляван
от Ж.И.Б.), В.Й.С.
и Т.К. Д., наричани „наемодатели“ и „СИРБАНК“ АД, от друга страна, е сключен
договор за наем, по силата на който наемодателите са предоставили под наем на
Банката първия и таванския етаж от процесната сграда
(л. 111). Доворът е изменен с допълнително
споразумение от 03.08.1998 г. (л. 114).
Представени са
допълнителни споразумения към договор за наем от 07.09.1992 г. между „ОРЕЛ“ АД и „Е.*“ ООД, а
именно: допълнително споразумение от 10.10.1995 г.
(л. 169), допълнително споразумение от 17.04.1996 г. (л. 170), допълнително
споразумение от 21.01.1997 г. (л. 171) ,допълнително споразумение от 03.02.1997
г. (л. 172), споразумителен протокол от 18.02.1998 г.
(л. 173).
На 04.09.1997 г., „Е.Г.“ АД е
изпратило писмо до ТБ „БИОХИМ“ АД (л. 113), в което е посочено, че „Е.Г.“ АД, в
качество си на собственик на 1/5 ид.ч. от ползвания
от банката имот подкрепя решението на съсобствениците от 23.07.1997 г. за
оттегляне пълномошията на „Е.*“ ООД да представлява
съсобствениците, както и че съгласно нотариален акт № 196/1995 г., продавачите Я.Т.Д.
и Т.В. С. – Д.са си запазили правото на ползване на срок от 8 години, поради
което и решенията относно ползването на сградата, следва да се вземат с тяхно
участие.
На 06.07.1998 г., „Е.*“ ООД е отдало под наем на „ОРЕЛ“ АД
първи, втори, трети, четвърти и мансарден етажи от процесния имот (л. 174 и
сл.).
На 14.08.1998 г., ищците са отдали под наем на „ОРЕЛ“ АД целия първи
етаж от процесната сграда – с договор за наем от
14.08.1998 г. (л. 115).
На
31.01.2003 г. и на 04.02.2003 г., помощник-нотариус при нотариус с рег. № 053
от РНКРБ е съставил Констативни протоколи (л. 117 – л. 119) във връзка с
освобождаване на част от помещенията, находящи се на
1-ия, 5-ия етаж и в мазето от процесната сграда, за която сграда е извършен въвод във владение на „А.-**“ ООД и „А.“ ЕООД, и е
предоставен на длъжника „ЖМБ“ АД срок от съдебния изпълнител от 12.00 ч. до
18.00 ч. на 31.01.2003 г за изнасяне на наличното в сградата длъжниково имущество.
С
договор за наем от 10.06.2003 г. (л. л. 122) и с договор за наем от 11.12.2005
г. (л. 120), „А.“
ЕООД, като собственик на 3/5 ид.ч. от имота и Елена
Георгиева Стефанова, като собственик на 1/5 ид.ч. от
имота, са отдали под наем съответно на ТБ „БИОХИМ“ АД и на „ТОКУДА БАНК“ АД,
част от процесния недвижим имот, а именно: партер, мецанин и мазе – с договор
за наем от 11.12.2005 г.
За
периода от 19.11.1999 г. до 21.06.2004 г., „ЕВРОТУР-2“ ООД, а
впоследствие „Ж.“ АД са изпратили няколко писма до ТБ „БИОХИМ“ (впоследствие
„БИОХИМ“ АД), в които е посочено, че
наемната цена по договорите за наем на процесния имот, продължава да се
заплаща на физически лица - бивши
собственици на имота (л. 156 и сл.). С решение от 07.05.2012 г. по т.д. №
533/2008 г. на СГС, VІ-7 състав (л. 168), „УниКредит
Булбанк“ АД е осъдено да заплати на „Ж.“ АД, обезщетение за ползването на
имота, за периода от 01.04.2003 г. до 30.09.2003 г.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свитедели.
Без правно значение за спора са: писмо от „А.“ ЕООД (л. 145) и
обратните разписки, с което е изпратено (л. 146 и сл.), определение от
23.12.2016 г. по т.д. № 6898/2016 г. на СГС, VІ-18 състав (л. 144), решение №
537/20.03.2013 г. по гр.д. № 3373/2012 г. на САС, ГК, ІІ състав (л. 150 и сл.),
определение № 1320/21.11.2013 г. по гр.д. № 3373/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с иск с правна квалификация чл. 108
ЗС.
Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и
служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и
изричните възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът
намира предявените искове за допустими, а направеното от ответника възражение
за неоснователно. В исковата молба са
изложени твърдения защо ищците считат, че притежават ид.ч.
от процесния недвижим имот, а въпрос по същество е дали това е така. Неоснователно
е и възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като правата на
ищците са отречени с влязло в сила съдебно решение. Ищците се позовават на конститутивното действие на две други съдебни решения,
които не предхождат, а следват във времето момента на
приключване на устните състезания по приключилото гр.д. № 21230/2003 г. на СРС,
42 състав. По тази причина, те обективират не
новооткрито, а нововъзникнало обстоятелство от
значение за преценката дали е налице правото на собственост. Нововъзникналите обстоятелства, обаче, не се преклудират от силата на пресъдено
нещо на постановеното решение, а отново въпрос по същество на спора е
значението им за твърдените в производството права.
По
същество на спора, съдът приема следното:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Основателността на предявените искове предполага
установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки: ищецът да е
собственик на процесния имот и имотът да се владее или държи от ответника без
правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия е върху ищеца, а
на третото (основанието за владение) - върху ответника.
Доказването,
че ищците са активно материално-правно легитимирани да водят иска по чл. 108 ЗС предполага
представяне на доказателства за осъществяване на твърдения в исковата молба
фактически състав по съществуване на правото на собственост в патримониума на ищците. Доколкото по делото не се спори, че
към предявяване на исковата молба, ответникът осъществява фактическа власт
върху процесния имот, за да е основателна предявената ревандикационна
претенция, остава да бъде установена принадлежността на правото на собственост
в правната сфера на ищците.
Въпросът
дали процесният имот е придобит от ответника или не (на соченото от
него основание), може да бъде разглеждан само във връзка с направените от него правоизключващи възражения, доколкото правораздавателната
компетентност на съда е очертаната от исковата молба, поради което и границите
на решаващата дейност на съда се свеждат
до наличието на собственически права на ищците на посоченото основание –
договор за покупко-продажба от 14.07.1992 г.
На
първо място следва да се посочи, че фактът, че не е отменен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 29, том VII, рег. № 11040, дело № 1064/ 2001 г. на нотариус с рег. № 040
от РНКРБ, с който ответникът се легитимира като собственик, сам по себе си не
опровергава материално-правната легитимация на страните. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно Решение № 11/2012 г., от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. Отделно от това, в настоящия
случай, с влязло в сила решение е отречен елемент от фактическия състав, за
който е издаден този нотариален акт, а именно: заличаването
на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска.
Неоснователни
са и възраженията на ответника, че е добросъвестен владелец. В случая е липсвал
един от законоустановените елементи от фактическия
състав - отразяване на апортната вноска в
дружествения договор. Нарушаването на писмената форма за действителност на апорта на недвижимия имот без съмнение води до извод, че
ответникът е бил недобросъвестен владелец (в случай, че се установи, че изобщо
е бил владелец), а прокламираното действие за напред на решението на СГС, с
което е признато за установено вписването на
несъществуващо обстоятелство, касае
само третите лица (каквото
ответникът несъмнено не е). Както беше посочено, обаче, възражението на
ответника, че е придобил имота по силата на придобивна
давност, следва да се разгледа само ако се установи, че ищците се легитимират,
като собственици.
Страните
не спорят, и по делото релевантните факти са ясно установени, а именно, че:
- на 14.07.1992
г., ищците са придобили общо 3/5 ид.ч. от правото на
собственост върху процесната МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
- с решение от 21.03.1994 г. по
ф.д. № 7791/1991 г. на СГС, ФО, е вписано увеличението
на капитала „Е.*“ ООД чрез непаричната вноска - 4/5 ид.ч.
от процесния недвижим имот. Впоследствие (през 1999 г.), „Е.*“ ООД е
преобразувано в „ЖМБ - 1“ АД, което е негов
правоприемник и което през 2001 г., с нотариален акт, е признато за собственик
на имота, на основание правоприемството;
- на 07.07.1995 г., Я.Т.Д. и Т.В.С. са прехвърлили на „Е.Г.“ АД,
собствената си 1/5 ид. част от имота;
- на 15.01.2003 г., „Е.Г.“ АД е
прехвърлило на „А.-**“ ООД, собствената
си 1/5 ид. част от
имота, а останалите (първите четирима) ищци са прехвърлили собствените
си общо 2/5 ид.ч. от имота на „А.“
ЕООД;
-
с решение № 694/23.02.2010 г. по
гр.д. № 264/2009 г. на ВКС, II ГО е
признато за установено по отношение на „А.“ ЕООД, че „ЖМБ - 1“ АД е собственик на 4/5 идеални части от процесната масивна жилищна сграда и „А.“ ЕООД е осъдено да предаде на „ЖМБ - 1“ АД владението
върху сградата. Със същото решение са отменени четирите нотариални акта от 15.01.2003 г., във формата на които са сключени договори, с които „Е.Г.“ АД е
прехвърлило на „А.-**“ ООД, собствената си 1/5 ид.
част от имота, а първите четирима ищци
са прехвърлили на „А.“
ЕООД
общо 2/5 ид.ч. от имота;
- с влязло
в сила решение № 164/24.01.2018 г. по т.д. № 719/2017 г. на СГС, ТО, VІ-1
състав, е признато за установено, че с решението от 21.03.1994 г. по ф.д.
№ 7791/1992 г. на СГС е вписано несъществуващо обстоятелство
– увеличаване на капитала на дружеството чрез непарична вноска - 4/5 ид. части от
процесния имот и решение от 21.03.1994 г. н СГС е отменено;
При
така очертаната фактическа обстановка, се установяват твърденията на ищците,
направени с исковата молба, че липсва валидно разпореждане с правото им на
собственост върху процесния имот чрез апортиране на
собствените им 3/5 ид.ч. от имота в „Евротур-2“ ООД,
чиито правоприемник е ответника.
Установяват
се и възраженията на ищците (направени в хода на делото), че нотариалните
актове от 15.01.2003
г., с които първите четирима ищци са прехвърлили общо 2/5 ид.ч. от имота на „А.“ ЕООД, са отменени - с решението на ВКС от 23.02.2010
г.,
с което решение е отменен и нотариалният акт, с който „Е.Г.“ АД е
прехвърлило на „А.-**“ ООД, собствената си 1/5 ид.
част от имота.
Нотариалният
акт от 07.07.1995 г., с който „Е.Г.“ АД се легитимира
като собственик на 1/5 ид.ч. от имота, обаче, не е
бил отменен, като съвсем друг е въпросът какво е действието на тази отмяна
спрямо ищците. Както беше установено по силата на договора за замяна на
недвижим имот и МПС, сключен във формата на нотариален акт от 07.07.1995 г. - № 196, том VII, дело № 12353/1995 г. по описа на I-ви нотариус при СРС, Я.Т.Д. и Т.В.С.
са прехвърлили на „Е.Г.“ АД, собствената си 1/5 идеална част от процесния
недвижим имот. Т.е. безспорно е, че преди предявяване на иска по настоящото
дело (23.10.2020 г.), тези ищци са отчуждили правото си на собственост върху собствената
си 1/5 идеална част от имота и към предявяване на иска си по чл. 108 ЗС, не се
легитимират, като носители на правото на собственост на отчуждената от тях 1/5 ид.ч. Следователно, предявеният от Я.Т.Д. и Т.В.С. иск по чл. 108 ЗС е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Разрешаването
на спора относно това, дали останалите (първите четирима) ищци се легитимират
като собственици на общо 2/5 ид.ч. от имота се свежда
до отговора на въпроса: какво е действието на решение № 694/23.02.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г.
на ВКС, II ГО спрямо тези ищци, т.е. дали те са обвързани от него? В случай, че
първите четирима ищци са обвързани от влязлото в сила решение, с което са
отменени нотариалните актове, с които те са се разпоредили в полза на „А.“ ЕООД със
собствените си идеални части, то тези ищци биха се легитимирали като
собственици на общо 2/5 ид.ч. от имота.
Силата на пресъдено
нещо на съдебното решение има няколко проявления: правоустановяващо,
регулиращо и действие на непререшаемост. Влязлото в
сила решение задължава страните по делото спрямо държавата да преустановят
правния спор, т. е. никоя от спорещите страни не може занапред да оспорва
правилността на съдебно установеното право като твърди, че то не съществува или
че съдебно отреченото право съществува.
Регулиращото действие на силата на пресъдено
нещо овластява страната, чието правно твърдение е
признато от съда за основателно, да действа съобразно с установеното от съда
правно положение, и задължава другата страна, чието правно твърдение е
отхвърлено като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно
положение. Непререшаемостта на разрешения правен спор
представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите
страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Посочените три проявления на
силата на пресъдено нещо (правоустановяващо,
регулиращо действие и непререшаемост) важат съобразно
нейните обективни и субективни предели.
Субективните
предели на силата на пресъдено нещо очертават кръга
от лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право
съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са
длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение.
Тези лица са обвързани от силата на пресъдено нещо,
спрямо тях тя важи, те са нейни адресати.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза
в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Изключения
от това правило, относно субективните предели на влязлото в сила съдебно
решение, са предвидени в ал. 3 на чл. 298 ГПК – по отношение на решенията,
постановени по искове за гражданско състояние (които имат действие по отношение
на всички) и в ал. 2 на чл. 298 ГПК – по отношение наследниците и правоприемните на страните, спрямо които решението също има
действие. Изключение за праводалите на страните,
обаче, не е предвидено. Именно поради тази причина – за да обвърже праводателя си от силата на пресъдено
нещо на съдебното решение, страната има правен интерес, да го привлече, като страна по делото. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3Б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016
г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяване
на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба. В мотивите на ТР е посочено, че в тази хипотеза,
ако собственикът предяви иск само против приобретателя
и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост
на деривативно основание, защото праводателят
му не е бил собственик, праводателят няма да е
обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Затова
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на
собственост и срещу праводателя, който чрез правните
си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е
оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска
както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем
защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено
нещо по отношение и на двамата ответници, които са
засегнали правото му на собственост. Обстоятелството, че в този случай приобретателят на чуждата вещ няма да има възможност да
поиска конституиране на прехвърлителя като трето
лице-помагач по делото и съответно по този начин няма да може да го обвърже от
силата на пресъдено нещо на съдебното решение спрямо
ищеца и задължителната сила на мотивите на решението спрямо себе си /чл.223,
ал.2 ГПК/ не означава, че конституирането на прехвърлителя
като ответник по иска наред с приобретателя ще
препятства или затрудни възможността за осъществяване на правата на приобретателя при съдебното отстранение /евикцията/ на имота. Това е така, тъй като на първо място,
правните последици на решението по предявения иск за собственост за прехвърлителя на чужда вещ спрямо ищеца по делото-
действителен собственик на тази вещ са едни и същи, независимо дали прехвърлителят е участвал в делото като ответник или като
трето лице-помагач на страната на ответника. В първия случай между ищеца и прехвърлителя като ответник по делото ще е налице сила на пресъдено нещо на установеното със съдебното решение-чл.298,
ал.1 ГПК. Във втория случай между ищеца и прехвърлителя
като трето лице-помагач на страната на ответника постановеното решение ще има установително действие - чл.223, ал.1 ГПК, което по
съществото си също е сила на пресъдено нещо. На второ
място, конституирането на прехвърлителя на чуждата
вещ като ответник по делото, а не като трето лице-помагач на страната на
ответника - приобретател по сделката, няма по никакъв
начин да препятства осъществяването на правата на приобретателя
по евикцията, независимо че в този случай съдебното
решение няма да има нито сила на пресъдено нещо между
прехвърлителя и преобретателя
на вещта, нито обвързваща сила на мотивите /чл.223, ал.2 ГПК/.
По
изложените съображения, ищците по настоящото дело не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решение № 694/23.02.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г.
на ВКС, II ГО, с което са отменени нотариалните актове от 2003 г., с които са
се разпоредили със собствените си идеални части в полза на „А.“ ЕООД. Без
значение е, че ищците имат правен интерес да са обвързани от това решение.
Възприемането на противното не почива на закона, тъй като субективните
предели на силата на пресъдено нещо са очертани от
закона (ГПК), а не от правния интерес на страната.
След
като ищците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части преди
предявяване на исковете по настоящото дело, същите не се легитимират като
собственици. Следователно, исковете по чл. 108 ЗС са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 30 000 лева – разноски по делото,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 14.07.2020 г., с вкл. ДДС (л. 58), като за предоставената услуга
е издадена фактура от 16.07.2020 г. (л. 98), плащане на сумата по коуто се установява от платежно нареждане отт 22.07.2020 г.
(л. 99).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от В.Й.С.,
с ЕГН: **********, Ж.В.С., с ЕГН: **********,***, Т.К. Д., с ЕГН: **********, И.П.Д., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, Я.Т.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Т.В.С., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, против „ЖМБ
- 1“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, исковете
по чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на общо
3/5 ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: СГРАДА
с идентификатор 68134.402.132.1 по КККР на гр. София. Столична община, одобрени със Заповед
РД-18-45/09.07.2010 г. на изп.
директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, СО-район „Оборище“, ул. „*******,
със застроена площ по скица от 401 кв.м., с предназначение на сградата:
административна, делова сграда, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.402.132, при съседи на поземления имот по кадастрална карта: поземлени
имоти с идентификатори № № 68134.402.139, 68134.402.160, 68134.402.150 и
68134.402.149, а съгласно документ за собственост (нотариален акт)
представляваща МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София,
ул. „*******на ъгъла с ул. „Сердика”, със застроена площ от 396.44 кв.м.,
състояща се от партер - магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден
етаж, заедно с дворното място, върху което е построена сградата, с пространство
от 396,44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м., представляващо УПИ VI-5, в кв. 7 по плана
на гр. София, местността "ГГЦ - зона Г - 14”, при съседи по нотариален
акт: Братя Хр. Я., С.Ж.Д., типографическо д-во, градско място и улица „Сердика“, а при сегашни
съседи: от две страни - улици, Министерство на енергетиката и хотел, и за осъждане на ответника да предаде на
ищците владението върху 3/5 ид.ч. върху този имот.
ОСЪЖДА Й.С., с ЕГН: **********, Ж.В.С., с ЕГН: **********,***, Т.К. Д., с ЕГН: **********, И.П.Д., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, Я.Т.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Т.В.С., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплатят на „ЖМБ - 1“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 30 000 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: