Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98 01.02.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
осемнадесети януари две
хиляди и двадесет и втора година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1866 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на Водоснабдяване и
канализация ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т.против Решение №
549/16.06.2021г., постановено по преписка № 351/2020 г. на Комисията за защита
от дискриминацията (КЗД).
Жалбоподателят посочва, че архитектурната
среда до и в сградата на касовия салон на адрес гр.Бургас, к-с „Славейков“ до
бл.46 не затруднява достъпа на лица с увреждания, в решението не е посочен
периодът от време, през който е поддържна недостъпната архитектурна среда,
обслужването на клиенти в неравностойно положение е било извършвано пред офиса
посредством изнесено работно място. Счита, че деянието е следвало да бъде
установено като конкретно фактическо положение на неравностойно третиране по
защитен признак, а не на хипотетична възможност, липсват данни за настъпили
общественоопасни последици. Посочва, че решението е незаконосъобразно и по
отношение на направените в него предписания, тъй като до и в касовия салон е
осигурена възможност за достъп на лица с увреждания, но в тази част на
оспорения акт липсва индивидуализация на времето. С жалбата се прави искане да
се отмени решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се адв.П.,
която поддържа жалбата, ангажира доказателства и претендира разноски, съгласно
представения списък.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация, редовно призован, не изпраща представител.
В представеното по делото становище счита, че решението на КЗД е издадено от
компетентен орган в рамките на неговата компетентност, съответства на изискванията
относно форма и съдържение по чл.66 от ЗЗД, не са допуснати нарушения на
процедуалните правила, установено е извършеното нарушение от жалбоподателя,
като на 21.08.2019г. при извършена проверка е констатирана недостъпна
архитектурна среда. Не приема, че предоставен достъп чрез изнесено работно
място, тъй като чл.5 от ЗЗДискриминация задължава осигуряване на равнопоставен
достъп, което е осъществява чл.4 от ЗЗДискр пряка дискриминация на признак
„увреждане“. Посочени са ясни мотиви по отношение на размера на санкцията в
размер близък до законовоустановения минимум. В заключение иска да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По делото
е постъпила преписка № 351/2020г.
Въз основа на приетите по делото
доказателства и изложените от страните становища, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.08.2019г. представител на КЗД, на
основание Заповед №24/20.03.2018г. е извършил проверка в рамките на кампания
„Достъпна България“, при която е констатирал, че в касов салон на Водоснабдяване и канализация ЕАД, находящ
се в гр.Бургас, к-с Славейков, до бл. 46, който е на един етаж няма външна и
вътрешна достъпност и липсват разумни улеснения за хора с увредена мобилност.
До външната врата има 3 стъпала, а до входната врата до касовия салон, където
се обслужват гражданите има още 4 стъпала. За извършената проверка е съставен
констативен протокол с вх. №12-11-3039 от 29.08.2019г. и са приложени 2 бр.
снимки/л.9/.
На 12.03.2020г. е депозиран доклад от
председателя на Комисията за защита от дискриминация, в който е изразено
становище за съдържащо се в констативния протокол осъществено нарушение по
смисъла на чл.5, предл. последно от ЗЗДискр, вр. с §1, т. 7 и т. 8 от ДР на
ЗЗДискр и предлага да се образува производство по реда на гл.ІV, р.І от ЗЗДискр
с оглед установяване налице ли е нарушение на чл.5, предл. последно от ЗЗДискр по признак
„увреждане“, да се постанови преустановяване на нарушението до установяване на
положение на равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона
санкции и/или принудителни административни мерки.
С Разпореждане № 571/12.05.2020г. председателя на Комисията за защита от
дискриминация е разпоредено образуване на преписка № 351 /2020г. по описа на
КЗД, определен е състав за разглеждане на преписката. На 23.04.2020г.е
определен председател и докладчик по преписката на заседание на заседателния
състав.
С писмо изх.№ 16-20-1576 от 19.10.2020г., Водоснабдяване
и канализация ЕАД е уведомено за образуваното административно производство и е
предоставен 7-модневен срок за представяне на писмено становище по изложените в
доклада констатации, подкрепено с доказателства, както и да се посочи
основанието за ползване на обекта и съответния документ за собственост/договор
за наем. Уведомени са, че съгласно чл.9 от ЗЗДискр след като страната, която
твърди, че е дискриминирана , представи факти въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Предупредени са, че при
непредоставяне на информация и доказателства в срок носят отговорност по чл.
78, ал.2 и чл.80 вр.с чл.56, ал.2 от ЗЗДискр. Уведомлението е връчено на
20.10.2020г.
С вх.№16-20-1683 от 28.10.2020г. в КЗД е
депозирано становище от Водоснабдяване и канализация ЕАД, в което е посочено,
че обектът е собственост на дружеството и се ползва като касов салон, за което
предоставят документи. В допълнение сочат, че всички длъжностни лица на
експлоатационното дружество, включително и служителите от касовия салон имат
задължение да обслужват хората с увредена мобилност извън сградата на касовия
салон, поради което им се налага изкачване на стълби. В инвестиционната
програма за 2021г. било предвидено изграждането на съоръжение, посредством
които ще се осигури външна и вътрешна достъпвост на хора с увредена мобилност.
Представят акт №129 от 31.05.1996г. за държавна собственост и скица към него.
От последния се установява, че имотът е предоставен за оперативно управление на
„Водоснабдяване и канализация“-гр.Бургас.
Депозиран е доклад-заключение от
докладчика по преписката за насрочване на открито заседание и призоваване на
страните. Страните са призовани за заседанието. В КЗД по повод на заседанието е
постъпило становище от Водоснабдяване и
канализация ЕАД, в което се излагат същите аргументи като в описаното по-горе
становище с вх.№16-20-1683 от 28.10.2020г.
След провеждането на откритото заседание,
за което е съставен протокол е постановено оспореното решение № 549 от
16.06.2021г. по преписка № 351 по описа на КЗД за 2020г. В решението е прието
за установено, че жалбоподателят при упражняване на дейността си е поддържал и
продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до и в сградата на касов салон на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, находящ се гр.Бургас, к-с „Славейков “ до бл.46, което на основание чл. 5,
вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е дискриминация по признак "увреждане".
За установената дискриминация на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2
ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и на основание
чл.47, т.4 от ЗЗДискр е предписано в едномесечен срок от постановяване на
решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна
архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на
лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата на касов салон на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, находящ се гр.Бургас, к-с „Славейков “ до
бл.46 до обекта. Предоставен е едномесечен срок за уведомяване на КЗ за
предприетите мерки по изпълнение на предписанието.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза,
допуснато по искане на жалбоподателя. В отговор на поставените въпроси вещото
лице е отговорило, че е налице техническа възможност за осигуряване на достъпна
среда чрез рампа или подемна платформа, съгласно изискванията на Наредба №4 от
01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания.Посочва, че към момента на изготвяне на експертизата е
осигурена достъпна среда за хора с увреждания през вход от северната страна на
сградата с изпълнена рампа от бетон, което не отговаря на изискванията на
наредбата. Не може да определи кога са извършени промените.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок (решението е връчено
на 28.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 13.07.2021г., изпратена по пощата
на 12.07.2021г.), в предвидена форма и с необходимите в нея реквизити.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Процесното решение е издадено от компетентен
орган- заседателен състав на КЗД,
определен с разпореждане на председателя на КЗД на основание чл.54 от ЗЗДискр,
в рамките на предоставената му от закона материална компетентност.
При извършената служебна проверка, съдът
приема, че производството пред КЗД се е развило законосъобразно, съгласно
нормите на ЗЗДискр, като не са допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила. Решението съответства на изискуемата от закона форма и съдържание.
Спазена е разпоредбата на чл.
54 от ЗЗДискр., съгласно
която след образуването на производство председателят на комисията разпределя
преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът
е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл.
55 от ЗЗДискр., в която е
събрал писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на
обстоятелствата. При осъществяване на своите правомощия комисията е съблюдавала
задълженията си по чл.
56 от ЗЗДискр., като е
събрала ангажираните по делото доказателства. Докладчикът е изготвил заключение, като е
представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание.
Страните в производството са редовно уведомени за заседанието на комисията.
Заседанието е било открито съобразно изискването на чл.
61 от ЗЗДискр. След
изясняване на фактите председателят на състава е обявил преписката за решаване.
Процесното решение № 549 от 16.06.2021г. на КЗД е взето с единодушие.
Видно от проведеното проучване, органът е
извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая
факти, при съблюдаване на формулираното в чл.
9 от ЗЗДискр. правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация.
Установената от Комисията фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се
възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната
истина. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения правен
резултат.
При издаването на решението е спазено
изискването за форма и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По отношение на съответствието на решението
с материалния закон.
В оспореното решение е прието, че
жалбоподателят при упражняване на дейността си е поддържал и продължава да
поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и
в сградата на касов салон на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, находящ се
гр.Бургас, к-с „Славейков “ до бл.46, което се изразява в наличието на три
стъпала до входната врата и четири стъпала от входната врата до касовия салон. Извършеното
е квалифицирано като дискриминация по признак "увреждане" на
основание чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Разпоредбата на чл.5 от ЗЗДискр. определя
като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не дава
дефиниция на понятието публично място. То следва да се тълкува, изхождайки от
целта на ЗЗДискр. и Конвенцията за правата на хората с увреждания, според които
хората с увреждания следва да имат възможност да живеят самостоятелно и да
участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички
удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в
градските, така и в селските райони. Следователно касовия салон, където се
заплащат услугите, предоставяни от дружеството- жалбоподател и до него имат
достъп неограничен кръг от хора, може да се определи като публично място.
Изискването за достъпност на
архитектурната среда е въведено с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания, като държавите, ратифицирали актът, са длъжни да предприемат мерки,
които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността
по отношение на сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити
съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни
места. Съгласно чл.57, ал.2 от Закона за
хората с увреждания достъпността на съществуващите сгради за хората с
увреждания следва да бъде осигурена чрез прилагане на технически,
организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Задължението за
свободен достъп на хора с увреждания е регламентирано и в чл.2 от Наредба №4 от
01.07.2009г. /отм./за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хората с увреждания и чл.169 ал.2 т.4 от Закона за устройство на територията.
Разпоредбите на чл.35 и чл.36 от Наредбата /отм./предписват задължения към
собствениците на всички сгради с обществен характер за привеждането им в съответствие
с изискванията й, което за процесният случай представлява осигуряване на достъп
по някой от предвидените в същата способи за осигуряване на достъпни елементи
на сградите. "Достъпна среда" съгласно §1 т.2 от Наредба № 4 от
01.07.2009г. е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която
всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания, може да ползва
свободно и самостоятелно. Посочената Наредба е отменена с НАРЕДБА № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията /в сила от 14.03.2021г./, която регламентира по същия
начин посочените обществени отношения, като не отпада задължението за осигуряване
на достъпна среда. По делото е безспорно, че към датата на проверката
21.08.2019г. до и в сградата е имало стъпала, които не биха могли самостоятелно
да се преодолеят от лице с ограничена подвижност. Твърдението на жалбоподателя,
че служителите на дружеството са обслужвали при
необходимост лица с увреждания чрез изнесено работно място не
съответства, както на конкретните технически изисквания в посочените по-горе
нормативни актове, така и на изискването за свободен и самостоятелен достъп до
съответните сгради, отделно от изложеното не се установява по делото от
събраните доказателства. В допълнение следва да се посочи, че вещото лице е
посочило, че съществува възможност за осигуряване на достъпна среда до обекта
чрез рампа или подемна платформа, а обстоятелството че към настоящия момент е
изградена рампа от бетон би могло да се разглежда като изпълнение на
постановеното решение и не води до извод за неосъществено нарушение към датата
на проверката.
Неосигуряването на достъпна среда е
въведено от ЗЗДискр. като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, понеже
липсата на достъпна среда, лишава хората с увреждания и намалена подвижност от
възможността да участват самостоятелно и пълноценно в обществения живот и сама
по себе си представлява неравноправно третиране. В разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. е
въведена забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна.
Пряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4
ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по
смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна,
така и от субективна страна. Съдът приема, че с оглед на всички събрани
доказателства, за доставчика на обществени услуги и собственик на обект с
обществено ползване съществува задължение за осигуряване на достъпна среда за
лица със затруднена двигателна подвижност. Като не е била осигурена такава по
отношение на сградата, ползвана от жалбоподателя е било допуснато неравно
третиране на лицата с увреждания.
В този смисъл е и многобройната практика
на ВАС по приложението на закона- Решение № 2496 от 17.02.2020г. по адм. дело №
9008/2019; Решение №1744 от 04.02.2020г. по адм. дело № 7795/2019г. на пето
отделение, Решение № 11602 от 16.11.2021 г. по адм. д. № 7627/2021 на Върховния
административен съд и др.
По т.ІІ от процесното решение на основание
чл.47 т.3, вр. чл. 80 ал.2 от ЗЗдискр. на жалбоподателя е е наложена административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Жалбоподателят е
търговско дружество, в този смисъл представлява юридическо лице, поради което
правилно е ангажирана отговорността му на основание санкционната норма на чл.80
ал.2 ЗЗДискр., съгласно която, когато нарушението е извършено при осъществяване
дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер
от 250 до 2500 лв.
Административният орган е определелил санкция близка до минимума като е изложил
мотиви относно целта и размера на санкцията, а именно налаганите наказания
следвало да са с разубеждаващ и възпиращ ефект и обект на установеното
нарушение биха могли да бъдат неопределен, но определяем кръг от засегнати лица
/с намалена подвижност/. Отделно от изложеното следва да се добави, че
изискването за осигуряване на достъпна среда е въведено значителен период от
време преди проверката, жалбоподателят е търговец, експлоатационно дружество
със значителна по обем търговска дейност, което повишава значително кръга на
засегнатите лица, които не могат да изберат доставчик на услугата, която се предоставя
единствено от това дружество.
Действително, нарушението е формално и
настъпването на общественоопасни последици не е елемент от състава му и както
посочва жалбоподателя липсата на данни за настъпили несъставомерни
общественоопасни последици, вкл. и за подадено оплакване от лице с увреждане, е
смекчаващо отговорността обстоятелство, което следва да бъде отчетено при
индивидуализиране размера на наказанието в границите на приложимата санкционна
норма, но съдът счита че след като санкцията е определена значително под
средния размер към минималния това обстоятелство е взето предвид. Изложеното
мотивира съдът да приеме, че санкцията е правилно индивидуализирана в размер на
500лв.
По т.3 от оспореното Решение, съдът намира, че изрично правомощие на
КЗД, регламентирано в чл.47 т.4 от ЗЗДискр., е да дава задължителни предписания
по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер,
тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което
подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор по фактите и предвид
изложеното по-горе относно задължението на жалбоподателя да поддържа достъпна
среда, съдът приема, че дадените задължителни предписанията са законосъобразни,
тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са
насочени към постигане на целта му.
В
заключение съдът намира, че по делото не са представени доказателства,
обосноваващи извод за незаконосъобразност на решението на КЗД. В съответствие
със задълженията си, сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно
разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което
е постановил решението си. В него са изложени мотиви, обосноваващи постановения
от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и
преценила подробно събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.
С оглед изложеното следва, че оспореният
акт е валиден, постановен от компетентен колективен орган, в кръга на неговите
нормативноустановени правомощия (глава
трета от ЗЗДискр.), въз
основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и
процесуално законосъобразен акт. Решението на КЗД е прието при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.
На основание чл.
143, ал.3 АПК и с оглед
своевременно направеното искане от процесуалния представител на КЗД,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените
по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който е
съобразен с разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с степента на участие на процесуалния
представител в производството.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.
172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Водоснабдяване и канализация
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа,
ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т.против Решение №
549/16.06.2021г., постановено по преписка № 351/2020 г. на Комисията за защита
от дискриминацията (КЗД).
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация ЕАД, ЕИК ********* да заплати
разноски по делото на Комисия за защита от дискриминация, адрес: гр. София,
бул. "Драган Цанков" № 35 в размер на 100 (сто) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: