Определение по дело №45/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 29/11.03.2010 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1038/2009 год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Д. Б. Д. от Г.К., за невинен, в това, че на 23.06.2009г. в Г.К. разгласил позорно обстоятелство за С. Ю. Ш. от с.Чифлик - престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.Отхвърлил е предявеният граждански иск от С. Ю. Ш. срещу подсъдимия Д. Б. Д. за сумата от 5000.00лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането, неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен.Осъдил е тъжителят С. Ш. да заплати на подсъдимия Д. Д. сумата от 250.00лв. за адвокатска защита.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител С. Ю. Ш. ,който чрез пълномощника си А.Б. обжалва същата,като неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушение. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му о´редели справедливо наказание. В съдебно заседание жалбодателя и повереника му поддържат жалбата.

Ответника по жалбата – подсъдимият Д. Д. , чрез защитника си,А.Е.П. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,че тъжителя и подсъдимият били роднини по сватовство, като първият бил съпруг на братовчедката на втория.Семейния живот, поради неразбирателство бил прекратен и последвал развод в средата на 2009г., като основен виновник за настъпването му, частният тъжител обвинявал подсъдимия. Поради тази причина той започнал да притеснява, както дееца, така и неговото семейство: синът му- свидетелят А. Д., чичото- свидетелят Ф., първи братовчед- свидетелят О., чрез непрестанни телефонни обаждания по всяко време на денонощието, в които им се заканвал със саморазправа и ги обиждал, заплашвал да ги разведе с техните съпруги. Освен това след развода си частният тъжител изпращал, както на подсъдимия, така и на неговите близки, многократни телефонни съобщения, с които също отправял заплахи за саморазправа и обидни думи. В резултат на това свидетелят Ф. Ф. бил принуден да смени както домашния си телефон, така и мобилния си такъв.Заради изброените притеснения, подсъдимият Д. на датата 23.06.2009г. подал жалба до Окръжния прокурор на Г.К.. В нея той изразил съмнение за психическо отклонение у С. Ю. Ш., поради това, че той го тормозел като му се заканвал чрез изпращане на съобщения по мобилния телефон и пишел срещу него в Интернет пространството. Във връзка с тази жалба била образувана прокурорска преписка № 1295/ 2009г. по описа на РП- К., по която била извършена проверка и били снети обяснения. Преписката приключила с Постановление от 29.07.2009г. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.144 ал.З вр.ал.1 от НК и с отказ за внасяне на искане до Районен съд Г.К. за постановяване на задължително настаняване и лечение в специализирано психиатрично заведение на лицето С. Ю. Ш..

Тази фактическа обстановка, установена на база обясненията на подсъдимия, които напълно съвпадат със свидетелските показания на Е.О., Ф. Ф. и А. Д., както и с жалба до Окръжния прокурор на Г.К. с В.№ 749/ 24.06.2009г.,приета от решаващия съд се споделя напълно и от тази инстанция.Безспорно е по делото,че от всички тях не се доказва подсъдимият да е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител, а именно че бил психично болен. Напротив показанията на четиримата си кореспондират, последователни са и са без противоречиви.Факта,че са роднини е обсъден и извода, че техните показания са единствено в посока на факта, че подсъдимият е бил принуден да подаде жалба в прокуратурата в резултат на непрекъснати телефонни обаждания и съобщения, с които обиждал и заплашвал както дееца, така и неговото семейство е правилен и обоснован.Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите С.Х. и Р.М. дадени по делото, като е изложил убедителни аргументи,че в случая се касае до факти за разгласяване на позорно обстоятелство в жалба отправена до ОП- К. , а не и по отношение на клевета разпространена устно пред другиго.

Изпълнителното деяние по чл.147 ал.1 от НК е дадено в закона в две форми, като в настоящият казус се касае само до първата, а именно-разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. Достатъчно е да има съобщаване само на едно трето лице.Подсъдимият Д. от обективна и субективна страна не е осъществил състава на престъплението по чл.147 ал.1 от НК.Този извод на съда е правилен,обоснован и законосъобразен. Това е така, защото на съдебното дирене не е установено подсъдимия да е разгласил позорен факт за тъжителя.В подадената жалба подсъдимият е изразил съмнение за психичното здраве на пострадалия,но сезирането на орган на власт в случая не би могло да се приравни на разгласяване на позорно обстоятелство, тъй като по този начин деецът е упражнил законоустановеното си право на жалба о‗ действията на трето лице срещу него. Така също не се установи и умисъла на подсъдимия да разгласи неверен позорен факт.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.Пространните изложения в представената и приета от съда,като писмено доказателство жалба не следва да бъдат обсъждани от тази инстанция.Доколкото част от тях е съотносима към спора,то районния съд е отговорил на поставените въпроси,а останалите следва да бъдат оставени без коментар,поради явната им непричастност към процесното деяние.

Що се отнася до гражданският иск то настоящата инстанция предвид изложеното по-горе намира, че извода на съда да отхвърли предявения граждански иск,като недоказан и неоснователен е правилен и законосъобразен.

Предвид изложеното, първоинстанционната присъда с която подсъдимия Дурмущ е признат за невиновен и оправдан за извършване на престъплението по чл.147 ал.1,от НК, предмет на предявеното обвинение с тъжбата,то настоящата инстанция намира,че същата е правилна, обоснована и законосъобразна.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/11.03.2010 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1038/2009 год.,Кърджалийският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.