Р
Е Ш Е
Н И Е №…
гр. Ловеч, 20.06.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, четвърти състав в
публичното заседание на тридесет и първи май , през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2324 по описа за 2017 год,за да се
произнесе съобрази:
иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК :
Подадена
е искова молба от Е.А.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***. кантора на
адвокат И.Х.М., срещу: М.Ц.В. с ЕГН**********,***; В.Ц.В. с ЕГН **********,***;
А.Ц.В. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***. Св. Кирил и Методий №1; А.В.В.,
с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК с петитум:
моли на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено че
вземането за главница в размер на 15833,31 лв., визирано в изпълнителен лист
№100/23.07.2008г. е погасено по давност, с произтичащите от това законови
последици. Моли да му се присъдят разноските по делото.
Ищецът
излага ,че на 11.10.2017г., Получил покана за доброволно изпълнение от държавен
съдебен изпълнител при районен съд гр. Ловеч, от което установил, че по молба
на М.Ц.В. с ЕГН **********, В.Ц.В. с ЕГН **********, А.Ц.В. с ЕГН ********** и А.В.В.,
с ЕГН ********** *** срещу него е образувано изпълнително дело №
20174310400327/26.09.2017г. В поканата се сочило че задължението му по
изпълнителното дело произтича от изпълнителен лист по НОХД №393/2006г. на ОС -
Ловеч и е в размер на 15 833,31 лв. главница, 23 952,69 лв. лихви, 100 лв. не олихвяема
сума, както и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC - Ловеч в
размер на 3135,79 лв., или общ размер на задължението 43105,79.След
извършена страна справка в
деловодството на съдебно изпълнителната служба установил, че изпълнители лист №
100/23.07.2008г. непосредствено след издаването му е послужил за образуване на
друго изпълнително дело срещу него, а именно ИД № 646/2009г. по описа на СИС
при PC - Ловеч. Същото дело е било прекратено поради неизвършване на действия
за период по голям от две години, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като
в тази връзка на 11.07.2017г. е издадено постановление за прекратяване. В
постановлението е отразено, че последното изпълнително действие е от
11.12.2009г. При прекратяване на делото основанието за прекратяване е
отбелязано на гърба на изпълнителния лист, на 26.09.2017г. като същевременно е
отразена и датата на последното извършено изпълнително действие - 11.12.2009г.
Постановлението за прекратяване на ИД №646/2009г. е изпратено до всички
взискатели, като същите са го получили и са узнали по надлежния ред, както
основанието за прекратяване, така и датата на последното изпълнително действие.
С молба от 21.09.2017г. взискателите са поискали да им бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист, който след резолюция на ДСИ от 25.09.2017г. им е предоставен.С
молба от 26.09.2017г. същите взискатели са поискали образуването на ново
изпълнително дело като са приложили така върнатия им изпълнителен лист №
100/23.07.2008г. по вече прекратеното ИД №646/2009г. по описа на СИС гр. Ловеч.
Изтъква ,че вземанията за непозволено увреждане се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок на основание чл. 110 от ЗЗД. В случая вземането по
визирания изпълнителен лист е установено със съдебен акт и на основание чл. 117
ал. 2 от ЗЗД новата давност след спирането и прекъсването всякога е пет
години.С настоящата искова молба прави изрично възражение за изтекла
погасителна давност по отношение визираната в новообразуваното изпълнително
дело № 20174310400327/ 26.09. 2017г. главница по изпълнителен лист №
100/23.07.2008г. в размер на 15833,31 лв. /петнадесет хиляди осемстотин
тридесет и три лева и тридесет и една ст./ Прекратяването на изпълнителното
производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от
датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, и
съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е валидно изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В действителност с
молбата за образуване на изпълнително дело вх. № 2582/10.12.2009г. не са налице
валидно извършени изпълнителни действия по ИД № 646/2009г.В последвалата ПДИ от
16.12.2009г. е видно че не са налице нито наложени запори върху движими вещи и
вземания, нито наложени възбрани върху недвижими имоти, тъй като такива не са
поискани.В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да
извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. Счита ,че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция"' настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и
обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за
прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който
ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт
постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са
различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (в случая
изтичането на двугодишния срок, като обжалването е без значение за момента на
настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на
органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва
с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта). Изтъква ,че в настоящия случай, с изтичане на две
години, считано от датата на последното посочено от ДСИ, валидно извършено
изпълнително действие /11.12.2009г.
, въпреки че не става ясно кое е това изпълнително действие/ по ИД № 646/2009г.
на СИС при PC Ловеч, изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона. В тази връзка производството следва да се счита прекратено на
12.12.2011г. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Постановлението на ДСИ от 11.07.2017г. само констатира прекратяването и има
единствено декларативен характер. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие - 11.12.2009г. /така
Тълкувателно Решение № 2/2013 на ОС на ГР и ТК на ВКС/.В тази връзка счита
вземането за главница в размер на 15833,31 лв. визирано в изпълнителен лист
№100/23.07.2008г. е погасено по давност на 12.12.2014г.
Съдът е изпълнил процедурата по
чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от
ответниците по делото .
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК
В
открито съдебно заседание ищеца поддържа иска си чрез мл.адв. Атанасов , а
писмено становище – защита се представя от адв. Ив. М. като първия моли като се
вземе впредвид изложеното по исковата
молба и представените доказателства да се постанови , на основание чл. 124 от ГПК, решение, с което да се признае за установено, че визираното вземане в ИЛ №
100/23.07.2008 г. е погасено по давност. Моли също така да му присъдят
в полза на ищеца направените разноски, за което е представен списък по
делото на основание чл. 80 от ГПК.
Ответниците
,редовно призовани, се явяват първите трима като М.В. сочи ,че относно гр. иск
и за листа който е издаден, М. не е изплатил нито една стотинка, а иска да се прекрати по давност, а умрелите как да
ги изкарат от гроба. Изтъква ,че не знае какво е възмездието относно смъртта на
двама човека. Имало условна присъда и присъдено обезщетение. Не могли да го
открият и затова нямало никакво движение и постъпление.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени
доказателства , писмените бележки на ищцовата страна, проекто – доклада си,
преценени поотделно и в съвкупност намира от правна и фактическа страна
следното:
Квалифициран е иска като отрицателен
установителен иск по чл.124 от ГПК.
Въз основа на Присъда №13 от 29.03.2007
г. по НОХД №393/ 2006г. на ЛОС , влязла в законна сила на 17.04.2008 г. е
издаден е изпълнителен лист с Разпореждане от 22.07.2008г. – №100/23.07.2008г.
на П-ля на ОД - Ловеч, с който ищеца е
осъден да заплати на ответниците посочената в изпълнителния лист сума:
сумата
по 10 000,00 лева за всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди както и
сумата 1 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди , ведно със законната
лихва , считано от 12.08.2004г. до окончателното изплащане , 100,00 лева
разноски по делото.
Образувано
е при ДСИ Ловеч изп.д.№ 646/2009г. от А.В., М.В. и Цанко В. , като призовката
за ДИ от 14.12.2009 г. не е връчена на длъжника.
В
писмо с изх. №038/21.12.2009 г. на Кметство – с. Горан е посочено, че лицето се
намира в чужбина по данни на близките.
ДСИ
е разпоредил взискателите да изрази становище с разпореждане от 07.01.2010 г..
Присъединена
е държавата като взискател на 07.01.2010 г. по делото.
С
писмо изх. №646/09 от 13.01.2013 г, се уведомяват взискателите да изразят
становище по хода на делото , да посочат способи за изпълнение.
С
Молба вх. №716/21.02.2013г. ,последните са поискали да се извърши справка за
местоработата и пътуванията на длъжника зад граница.
Приложено
е удостоверение за наследници изх. № 552/25.02.2016 г. от което е видно, че
взискателя ЦАНКО В. ГЕНКОВ е починал на 21.08.2010 г. и е оставил за негови
преки наследници трима синове.
По
настоящото дело иска е предявен именно срещу наследниците му – синовете му: В.,
М. и А. ВЪЛЧЕВИ, от което произтича и пасивната им легитимация по иска.
С
Постановление от 11.07.2017г. на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК , «поради липса на поискани и извършени
действия за период по – голям от две години – последните са от 11.12.2009 г.»
изп.д.№ 649/2009г. е прекратено.
С
Молба вх. № 2469/21.09.2017г. взискателите са поискали и получили оригиналния
ИЛ на 26.09.2017 г.
По
молба вх. № 2494/26.09.2017г., на горните трима и А.В. е образувано ИД при ДСИ
с Разпореждане от 26.09.2017 г. - № 327/2017 г., по което е връчена ПДИ на
длъжника на 09.10.2017 г.
Ищецът
твърди, че претендираното задължение е погасено по давност с изтичане на
петгодишна давност считано от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие – 11.12.2009 г. За
доказването на иска си ангажира писмени доказателства – изп.дела.
Или
се позовава на чл.110 от ЗЗД и по смисъла на т.10 от TP № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че претендираното
задължение е погасено по давност с изтичане на петгодишна давност като счита ,че това е станало на дата 12.12.2014 г.
Изтъкнатите
мотиви в обстоятелствената част на исковата молба са правилни , но според
настоящия състав не кореспондират с фактическата обстановка по ИД , тъй като
ищеца приема за последно валидно изпълнително действие – 11.12.2009г. , но не
посочва кое е точно то, извършено на тази дата.
На
10.12.2009г., първият ответник упълномощава адв. Колева да образува ИД като е
представен договор за правна защита и съдействие; на 14.12.2009г. е изходирана призовката – покана за доброволно
изпълнение, получено писмо изх. №МДТ 1966 /18.12.2009г. , че ответника няма
декларирано движимо и недвижимо имущество; писмо пол. на 21.12.2009г. е получено
писмо изх. №99-19298-11-12484/21.12.2009г. на АГКК – Ловеч ,че не фигурира като
собственик в регистрите за собствеността на одобрените КК,
С
Молба вх. №716/21.02.2013г., взискателите са поискали да се извърши справка по
месторабота и пътуванията на длъжника, което не е взето предвид от ищцовата
страна .
Според
съда това искане по изпълнителното дело е направено с оглед налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника , доколкото други способи за
изпълнение не са били приложени с оглед липсата на имущество/движимо и
недвижимо на длъжника съгласно справките/.
С писмо изх. №1905/27.02.13г. , ДСИ е поискал справка в този смисъл до
Началника на НАП – гр. Ловеч, които справки отново не са дали резултат.
Или съдът приема ,че взискателите са
предприели и са се възползвали и на датата 21.02.2013 г. от всички
действия , които са били
възможни , но липсата трудов договор и имущество на длъжника не са довели до
реално изпълнително действие , което според съда не е равнозначно на
бездействие на първите по ИД, който е нямало върху какво чрез действията на ДСИ
да изпълняват, т.е това обяснява липсата на възбрана , залог и друга мярка,
която ищцовата страна визира .
Длъжника
се е възползвал от възможността си да напусне страната -
измененията в Закона за българските лични документи, с които се въведе
забраната за задгранични пътувания на длъжниците с необезпечени задължения в
големи размери, са обнародвани в Държавен вестник в края на
Затова
според настоящия състав, последните валидни изпълнителни действия от страна на
взискателите са именно по молба вх. №716/21.02.2013г.
Те са
същите каквито са могли да поискат и да извършат и към 10.12.2009г. , тъй като
е безспорно от материалите по делото , че други действия не са могли да
предприемат с оглед липсата на съквестируемо имущество и доходи на длъжника. И
в такъв случай от тази дата 21.02.2013 г., до образуването на новото ИД
327/2017г. , съдът счита ,че не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110
от ГПК, от което следва извода ,че така предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса ,не следва да се присъждат разноски в тежест
на ищеца , тъй като има претендирани
такива и не са представени разходо – оправдателни документи за извършени от ответниците.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
предявения отрицателен установителен иск на осн.
чл.124 от ГПК ,да бъде признато за установено по отношение на ответниците : М.Ц.В. с ЕГН**********,***; В.Ц.В. с ЕГН **********,***; А.Ц.В. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***. Св. Кирил и
Методий №1; А.В.В., с ЕГН ********** ***, че вземането им за главница
в размер на 15833,31 лв., визирано в изпълнителен лист №100/23.07.2008г. , е
погасено по давност, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: