№ 30
гр. Ямбол , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т.Р.Х.., чрез адв. Н.М. против Решение
№260199/22.04.2021 г. по гр.д. №3095/2020 г. по описа на ЯРС, с което въззивницата е
осъдена да заплати на „ИЗИ ФИНАНС"ЕООД гр.София, с ЕИК-*********, главница в
размер на 1300 лв.; 407,55 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.04.2019 г.-29.08.2020
г., лихва за забава в размер на 19,14 лв. за периода 29.09.2020 г.-20.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в размер на 699,07 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и
анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Претендира се отмяна на решението, и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски
по делото.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Твърде, че между
страните е бил налице валидно сключен договор, който не противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора,
потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни
последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата. Заявена е и
претенция за присъждане на разноски по делото..
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з. В писмено становище
1
оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал предявените искове, като
такава по с пр. осн. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и с пр. осн. 86 от ЗЗД, с оглед твърденията на
ищеца в ИМ.
По повдигнатият спор, дали за сключването на договора между страните е имало
надлежно съгласие за сключването му, съдът приема, че такова е налице, доколкото
договорът за заем е реален и се счита сключен с получаване на сумата по него, а насрещните
волеизявления относно съществените му условия, в случая са отправени "от разстояние" по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чиито особени
изисквания към самия договор са изпълнени. Настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд правен извод в тази насока. Видно от представено
копие от договор за финансови услуги от разстояние №248645/08.04.2019 г., ведно с
погасителен план включен в същия, между страните е уговорено, ответницата да получи в
заем сумата от 1300 лв., която да бъде преведена по посочена от потребителя банкова сметка
или „Изипей", със срок на връщане до 29.09.2020 г. съгласно погасителния план. Договорен
е фиксиран годишен лихвен процент 40,15 %, годишен процент на разходите 48,3 % с
посочване на взетите предвид допускания. Представени са Общите условия, за които е
удостоверено в договора за кредит, че са част от него и длъжникът е съгласен с тях. При
положение, че ответницата е получила заемната сума- в този смисъл е неоспореното
заключение на вещото лице по ССЕ, изслушано пред ЯРС и Преводно нареждане от
08.04.2019 г. за извършен превод на сумата от 1300 лв. по сметка на ответницата в „Алианц
банк България" ЕАД, то очевидно същата е приела предложените й условия и се е съгласила
с тях. Без значение за извода за наличието на сключен между страните договор е
обстоятелството, че липсва писмен документ подписан от страните. Договорът за заем е
неформален договор и волеизявленията на страните за сключването му могат да бъдат
направени и с конклудентни действия, както е в настоящия случай, с които се обективира
постигнатото между тях съгласие. От заключението на вещото лице по СТЕ изслушана пред
ЯРС, по несъмнен начин се установява, че по електронната си поща ответницата е получила
договора, общите условия. Алгоритъма за сключване на договора за кредита, за да се приеме
за договорът за сключен и съответно, че е изразено съгласие от двете страни по същия,
който има за резултат изплащане по електронен път на сумата предмет на договора на
кредитополучателя, подробно описан в мотивите на първоинстанционния съд, се установява
от Общите условия към договора и от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертиза. Видно от СТЕ: е бил активиран линкът за приемане на договора за
кредит. Изпратен е линк на имейла на длъжника, а на телефона му -код за активиране.
Изпращач е ищецът, който е посочил свой служебен имейл, а този, до който е изпратена
кореспонденцията, е регистриран в сайта му като такъв на ответницата. Личните данни на
потребителя са въведени при регистрацията му, вкл. имейлът му. На имейла са прикачени
файлове- общи условия и преддоговорни условия. Вещото лице е прослушало аудиозаписа
на телефонния разговор между кредитора и клиента, представен по делото на диск и е
възпроизвело на хартиен носител съдържанието му. В него също са дадени личните данни
на ответницата и изрично е заявено съгласие за сключване на договора при конкретните му
параметри. Вещото лице добавило в с.з., че записа, не е манипулиран.
По делото е безспорно установено, че процесния договор за заем е сключен, чрез
средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР и по
отношение на същият се прилагат специалните разпоредби на ЗПФУР. Налице са описаните
2
в закона белези на електронния документ - съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови и звуков запис. В случая е направен и запис на телефонен разговор,
който съгласно чл.18 ал.3 от ЗПФУР има доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в него. По делото съдържанието на записа е установено с
помощта на вещо лице и е безспорно.
Разпоредбите на чл. 8-11 от Глава ІІІ от ЗПФУР- "Предоставяне на информация на
потребителите" уреждат задължения за доставчика на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на определена информация на потребителя преди сключване на договора, като
правните последици от неизпълнението на посочените задължения са регламентирани в
разпоредбата на чл. 15 от ЗПФУР, съгласно която - когато не са спазени изискванията на чл.
8, ал.1 и 4, чл. 9 и чл. 10, ал.1, 2 и 3 потребителят може да прекрати договора в едномесечен
срок от изтичането на срока по чл. 12, ал.1 и 2, без да дължи обезщетение и/или неустойка.
От изложеното е видно, че при неизпълнение на информационните задължения на
доставчика за потребителя възниква правото да прекрати сключения договор, което той
следва да упражни в предоставения му от закона срок. В настоящият случай, по делото не се
твърди и не се ангажират доказателства от страна на ответницата, същата да се е
възползвала от правото си по чл. 15 от ЗПФУР, поради което даже и от страна на
ищцовотодружество да е допуснато неизпълнение на задълженията му по чл.8 от ЗПФУР,
то това не може да се отрази на действителността на сключения договор.
Въззивният съд счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 8 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че в случая
законът не изисква посочване на методика за изчисляване на годишния процент на
разходите, тъй като такава методика се изисква при референтен лихвен процент съгласно
чл.33а от ЗПК, какъвто в случая не е договорен.
Въззивницата е получила цялата сума по кредита, но не е погасила нито една
вноска от същия по погасителния план. При това положение, първоинстанционния съд
правилно е приел, че претенцията на ищеца касаеща претендираната главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава е основателна и е уважил предявените
искове в пълния им предявен размер.
Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към
решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 100лв.- възнаграждение за
юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ и материалния интерес по делото.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260199/22.04.2021г. постановено по гр.д. №3095/2020
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Т.Р.Х.. да заплати на „ИЗИ ФИНАНС"ЕООД гр.София, с ЕИК-
*********, сумата 100 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
3
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4