ПРОТОКОЛ
№ 220
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Красимир Папаризов
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600028 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Х. се явява лично и със своя защитник адв. Е.П.,
редовно упълномощена от по-рано.
В залата присъства преводачът от български на турски език и обратно –
Г. М. Р..
Явяват се и вещите лица - д-р Р.Д., д-р М.П. и психологът А.Д..
По делото е депозирано заключението на повторната комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Същото е изпратено по
електронни пощи на А. П. - П. и на адвокат П..
ВРЪЧИ се по един екземпляр от заключението на хартиен носител на
представителя на А. П. - П. и на адвокат П..
По делото е постъпило писмо изх. № **** . от директора на А., в
изпълнение на протоколно определение от предходно съдебно заседание с
приложено към него заверено копие на преписка, свързана с изготвяне на
индивидуална оценка на потребностите, съгласно Закона за хората с
уврежданията и издаване на направление за включване в механизма „Лична
1
помощ“ от Д. – К., за лицето Ю.Д.Д. от с. М., обл. К.
По делото е постъпило и писмо изх. № ***** г. от Д. - община К.,
подписано от директора, с приложено към него заверено копие на преписка за
лицето Ю.Д.Д., касаещо включването му в механизма „Лична помощ“ във
връзка с издадено от Д. – К. направление за включване в този механизъм.
Постъпила е и медицинска документация за подсъдимия М. Х. от
Затвора – П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите,
докладвани от съда документи.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите,
докладвани от съда документи.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Х.: Да се даде ход на делото. Да се приемат
постъпилите, докладвани от съда документи.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, както
и че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото
постъпилите и докладвани документи, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
посочените по-горе документи.
Сне се самоличността на вещите лица:
Р. Цв. Д. – на **години, *** без родство със страните.
М. П. П. - на** години, ***, без родство със страните.
Ал. Я. Д. – на ** години, ***, без родство със страните.
Съдът предупреди вещите лица за наказателната отговорност по чл.291
от НК.
Съдът на основание чл. 282, ал.1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на вещите лица Р. Цв. Д., М. П. П. и А. Я.
Д., изготвили повторната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, назначена с определение на съда от 11.04.2022 г.
2
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.Д.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П.: И аз поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.Д.: И аз поддържам заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Аз нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. П.: Аз имам въпроси. На лист 21 и сл. от заключението правите
анализ, обследване на личността на подсъдимия. Откъде черпите данни за
изводите, които правите по отношение на това, че ********
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. П.: И аз нямам други въпроси към вещите лица.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Х.: Нямам въпроси към вещите лица.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на вещите лица Р.Д., М.П. и А.Д.,
изготвили повторната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза.
На всяко от вещите лица Р. Цв. Д., М. П. П. и Ал. Янч. Д. да се изплати
възнаграждение съобразно представените от вещите лица справки-
декларации, в размер на сумата от по 802.90 лв., за което се издадоха
разходни касови ордери от бюджета на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания, уважаеми съдии. Ще ви моля да
дадете ход на делото по същество.
АДВ. П.: Ще моля съдът да назначи арбитражна, нова психиатрично-
психологична експертиза, като накратко ще се мотивирам за това. По три
основни въпроса вещите лица дават диаметрално противоположни отговори.
Първата експертиза дава заключение, че подсъдимият страда от ****.
Вторият въпрос, който е изключително важен, е личностовият профил
на подсъдимия. Първата експертиза дава съвсем различни описания на
неговата личност. Няма да ги повтарям. Съдържат се на лист 37 от делото с
това изследване по съответните скали, но основно дават заключение, че става
въпрос за н*****.
Втората експертиза в своето заключение след обследването дава
становище, че ****
3
Независимо от това, аз считам, че има такива съществени различия
между двете експертизи и ще ви моля да назначите арбитражна такава
психиатрична и психологична експертиза с единствената цел най-вече върху
тези основни въпроси, които ги поставих. Аз ще ги формулирам, ако съдът
допусне такава експертиза. Има непримирими различия между депозираните
експертните заключения и с оглед установяване на обективната истина и
правилното решаване на делото, аз считам, че е необходима такава трета,
арбитражна експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз се противопоставям на това искане.
Честно казано, не разбрах мотивите така да бъде направена пред Вас. Ще се
върна към началото. Изслушахме една, тоест имаме като доказателство
първоначалната в К. експертиза. Там съвсем ясно е казано, че подсъдимият не
е бил в състояние на ****т. Причината да поискаме, благодарен съм на съда,
че допусна повторна експертиза, са някои нюанси по отношение на
заключението, родствено, граничещо с ***, в крайна сметка такова нещо
няма. Имено това беше причината за назначаване на повторна експертиза.
Сега експертите, вкл. вещото лице Д., беше категорична, че нямат различия с
колегите си от първата експертиза, а тя е била включена в данните, които са
обсъдени и така, бих казал, коректно възпроизведени в сега изслушаното
заключение. Анализът, който беше направен и евентуално ако има основание
за съпоставка между двете експертизи, беше допълнение към това, което
първоначалните експерти са казали. Личностовият облик на подсъдимия също
беше правилно установен. Последният мотив за това полицейският служител,
кой е присъствал, кой не е присъствал, аз не разбрах точно в каква връзка се
твърди, че това е данна, която не е съобразена от сега изслушаните експерти и
по-скоро противоречаща на заключението, защото аз бих взел становище, ако
се твърди противоречие, че такова според мен няма. Ето защо, аз считам, че
арбитражна експертиза в случая не е необходима.
Съдът, след съвещание, намира искането на адв. П. за назначаване на
арбитражна експертиза за неоснователно. Изтъкнатите от защитника
съображения за различия между първоначалната и повторната комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза не налагат назначаването на
арбитражна експертиза, като същите могат да бъдат предмет на обсъждане
при разглеждане на въпросите по съществото на делото.
4
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. за назначаване на
арбитражна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
АДВ. П.: Също нямаме други искания.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Х.: Поддържам казаното от защитника ми.
С оглед становището на страните, че нямат други искания за събиране
на други доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, счита, че следва да бъде обявено за приключено
съдебното следствие и да бъде даден ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, ще ви моля да уважите протеста на
Окръжна прокуратура – К.. Според мен казусът е ясен и аз ще се постарая да
бъда кратък. Той според мен е бил толкова ясен и при първата инстанция. При
всички доказателства по делото според мен би следвало да бъде приета
квалификацията, която е въведена в обвинителния акт и поддържана от
прокурора. Защо считам така? Основен постулат открай време и в теорията, и
в практиката относно афекта е наличието на, образно казано, два критерия –
медицински и правен. Най-общо казано липсата на един от тях води до
невъзможност за приложението на този текст. В това отношение практиката е
еднопосочна. Още първото заключение дава за отсъствието на физиологичен
афект, който е въпрос за изясняване и има известни колебания в изказа на
експертите от първата експертиза, които дават проявна форма и в крайна
сметка дебело подчертават в заключението си, че физиологичен афект не е
налице и ако е имал някакво колебание окръжният съд, в този момент е могъл
да постъпи како от Вас, още тогава да разшири¸ допълни експертизата, което
не е сторил. Според мен абсолютно ясна беше изслушаната и назначена от
Вас експертиза. Категорично те казват, по отношение признака
„физиологичен афект“, ние не се различаваме от колегите от К.. Разликата
5
беше в детайлите, които Ви изясних. В практиката на Върховния съд и в
доктрината винаги се е коментирало това наличие кумулативно, ще Ви
цитирам нови две решения на ВКС, които касаят подобни случаи – първото е
решение с № 60159 от 22.10.2021 г. по наказателно дело № 662/2021 г. на 3-
то наказателно отделение и още едно, пак е ново, с № 60157 от 07.10.2021г.
по н.д. 483/2021г., само че то е на 1-во нак. отделение. Всъщност, тези пресни
решения само потвърждават това, че винаги едно и също се е възприемало от
Върховния съд и в доктрината, и в практиката. След като този задължителен
критерий – „физиологичен афект“ не е налице, не знам защо според мен
Окръжният съд е приел друга квалификация. Тя според мен е ясна и след като
този признак е ясен, ние няма как по-натам да обсъждаме квалификация по
чл. 119 НК. Все пак, доколкото трябва да има и правен критерий по този
признак, аз ще препратя към мотивите в протеста. В конкретния случай
нямаме и този признак, защото поведението на Д. не съставлява такава
квалификация. Други признаци по чл. 118 НК не следва да се обсъждат,
защото заявеното от Х. е отхвърлено безусловно там, където се твърди за
сексуални намеци от страна на Д.. Първо, не е заявено, второ не съответства
на другите доказателства по делото и трето, съдът съвсем правилно го е
обсъдил. По-нататък да говорим за тежка обида - също категорично и този
признак не е налице, защото правило е посочил прокурорът – касае се за
дългогодишни, стереотипни отношения. Х. се е грижил за дядо си Д..
Характерът на пострадалия и отношенията им са били ясни. Сприхавият и
особен характер на пострадалия са били ясни. Не е имало никаква причина и
никакъв повод да се приеме, че в конкретния ден той е бил обиден и то –
тежко, от страна на пострадалия. Затова според мен квалификация по чл. 118
НК няма.
В нито един момент не се спори по авторството на деянието, че именно
действията, причинени на Х. на дядо му от Д., са довели до резултата, а този
факт няма какво да се оспорва, защото и доказателства, доколко има
очевидци и ред други, са налице. Факт е, че авторството е налице. Факт е, че и
сегашната експертиза обсъди психическото състояние на Х. към момента на
извършването и факт е, че сме изправени пред квалификацията по чл. 116 от
НК. Първоначално е въведена с два квалифициращи признака – единият е „в
безпомощно състояние“, а другият е „особена жестокост“, който не е приет от
съда и е изоставен от прокурора. Но действително пострадалият Д. е бил
6
лице, което не може да се защитава? Обилни данни има за начина, по който се
е придвижил. Категорично става дума за лице, което не може да се защити,
особено срещу действията на по-младия си внук, който е, бих казал и с
адекватното въоръжение за постигане на своите намерения.
Няма да обсъждам другите доказателства. Както казах, има и
свидетелски показания, има и различни експертизи, в това число и по
отношение на причинно-следствена връзка, причината за смъртта. Но за мен
правилната квалификация е тази по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК и за мен
последствията от това трябва да бъдат тези по чл. 336 от НПК - отмяна и
постановяване на нова присъда, защото обвинение по този текст е имало пред
първа инстанция. Лично моето виждане обаче, дори при втората алтернатива
на наказание от 15 до 20 години „лишаване от свобода“, по отношение
личността на Х. според мен се явява прекомерно високо.
В конкретния случай според мен би следвало, макар и при тази
квалификация, разбира се, ако приемете доводите ми, би следвало
наказанието да бъде наложено при условията на чл. 55 НК. Имаме данни за
неговото минало, за известни здравословни проблеми, за характеристика, за
съдебно минало, за отношенията между него и Д.. Фактът, че в
продължителен период от време основно той и семейството му са полагали
грижи за пострадалия, независимо от инцидента, при който е настъпило
инкриминираното деяние. Тези обстоятелства според мен са многобройни и
налагат определяне на наказание под минимума от 15 години, който визиран
в разпоредбата на чл.116 НК. Това са според мен съществените моменти в
казуса. Аз няма да продължавам – нещата според мен са ясни. Надявам се да
приемете моята теза, която е теза и на прокурора от окръжна прокуратура,
изготвил протеста. Благодаря.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да оставите в сила
атакуваната присъда на Окръжен съд –К. и ще се постарая накратко да изложа
мотиви за това. Изложила съм подробни съображения в пледоарията си пред
Окръжния съд, които поддържам. Общо казано, това, което заяви прокурорът,
аз искам само да добавя, че практиката на ВКС освен в тази насока е
категорична по отношение на едно особено разграничение, което се прави във
всички решения, а именно, че силното раздразнение е понятие, което е по-
голямо по обем от физиологичния афект. Тоест, физиологичният афект е по-
7
ограничен като медицински критерий и това, което изисква да установи съдът
в конкретния случай, е дали деянието, извършено от моя подзащитен, е
извършено в състояние на силно раздразнение, което е причинено в случая от
пострадалия. Считам, че от събраните по делото доказателства това
категорично се установява. На първо място, дори в обвинителния акт в
обстоятелствената част прокурорът приема, че пострадалият е провокирал
подсъдимия, като го е обвинил, че му е откраднал парите и че именно това
скарване е било причина за развилите се по-нататък действия от страна на
моя подзащитен. Ако ние приемем, че моят подзащитен е ударил два пъти
дядо си с брадвата, без да има някаква причина за това, очевидно трябва да
изследваме някакви други проблеми на неговата личност. В конкретния
случай обаче има много негативно сложили се негативни отношения между
двамата и във времето, което се установява по делото, в месеци, в години,
след като той е наблюдавал поведението на дядо му, най-вече към майка му и
баба му. Отделно от това, са били в негативни отношения и в конкретния ден,
с множество караници, множество издевателства от дядото по отношение на
внука. Категорично всички доказателства по делото сочат, че на
инкриминираната дата, непосредствено преди да бъде извършено
престъпното деяние, моят подзащитен е бил провокиран от дядо си с
отправеното му обвинение, че му е откраднал парите. Има данни по делото.
Разпитани са свидетелите - всъщност бабата и съпругата на моя подзащитен,
които твърдят, че има и друга причина за поведението на моя подзащитен, а
именно, че в синхрон с постоянното си поведение, обиждащо и неглижиращо
към жените, на посочената дата пострадалият е отправил *** към съпругата
на моя подзащитен. Съдът не е кредитирал тези показания. Но така или иначе,
показания в тази насока съществуват по делото и аз считам, че те са
достоверни, като съдът не ги кредитира за това, защото те не са били дадени в
първоначалния момент, а са били дадени значително време след това. Искам
да кажа, че се касае до едни д*** хора, живеещи в ****, които са излезли от
Република България, родителите на моя подзащитен значително отдавна,
живеят в **** и са се принудили да се завърнат в страната ****., тъй като
материалното състояние е било изключително тежко, както и състоянието на
моя подзащитен непосредствено след участието му в бойните действия на т.-
с.-** граница. Разпитан по делото е кметът на селото, който обяснява, че
вътре в селото, в тази затворена общност всички знаят каква е личността на
8
пострадалия, а именно, че е женкар, че е груб, че обижда близките си. Той
казва, че причина за извършване на престъплението е именно едно такова
престъпно посегателство, извършено от пострадалия спрямо съпругата на
подсъдимия. Да, те не са казали, моят подзащитен се е оженил за съпругата
си в Г., тя е имала друг брак и в тази затворена общност наистина всичко,
което се случва в семейството, дори и продължителното отвратително
поведение на дядото да го крият от хората, да остане затворено в тяхната
общност. Има такива показания и аз считам, че в случая би следвало да даде
вяра на тях, защото са последователни, взаимно се допълват, отговарят на
личността на пострадалия, за който нито един човек, разпитан на досъдебното
производство, не е казал добра дума. Дори в тази насока, обрисувано като
характер на поведението му на инкриминираната дата отговаря на тези
описания.
Аз считам, че по делото има данни, че моят подзащитен е извършил
деянието в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия с тежка обида. По отношение на това как е реагирал и как той я
е възприел, следва да бъдат изведени предварително данни от личностовото
изследване, от първоначалната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. Аз считам, че тя дава по-широко описание на неговата личност,
като го описва като лице с******. Впрочем, днес вещите лица казаха, че не
възразяват срещу това личностово описание в първата експертиза, само, че те
работели по други методи и затова дават малко по-различно описание на
личността.
С оглед на това, което се е случило на 16.11.2020 г., през целия ден,
описано подробно и в мотивите на съда, и в доказателствата по делото, аз
считам, че действително моят подзащитен е изпаднал в афектно състояние, в
резултат на което е нанесъл двата удара с брадва – така, както са опасани от
съдебномедицинската експертиза. Има едно описание и в мотивите на съда,
което е от изключителна важност. Искам да се спра накратко на него - защо
в случая е налице едно такова силно раздразнение от страна на подсъдимия,
който е реагирал по този начин, като съдът приема и се позовава на
заключението на вещото лице, че вследствие на поведението на пострадалия,
на психичното му заболяване, на характеровите му особености и на
конкретното психическо състояние, той е изпитал силни отрицателни емоции
като гняв, обида и раздразнение от поведението на дядо си, които са били
9
натрупани през деня, но са избухнали в следствие на неоправданите обиди и
действия от страна на пострадалия спрямо съпругата на моя подзащитен и
именно тези действия са били решаващият фактор за формирането на
неговото решение да удари дядо си два пъти с брадвата в главата. При това
има данни по делото, събрани са доказателства, че деянието е извършено в
един много кратък период, след нанасянето на тежката обида от пострадалия
на подсъдимия - става въпрос за няколко секунди до една минута, които са
били напълно достатъчни моят подзащитен да извърви разстоянието, което,
както беше установено, от вратата на дядо му до брадвата е някъде около 4-5
метра и в това време - от няколко секунди до минута, той именно е
провокиран, взел е решението си и е ударил дядо си с брадвата по главата.
Така или иначе, считам, че състоянието на силно раздразнение и афект е
доказано от събраните по делото доказателства и с оглед на това, аз ще ви
моля да потвърдите изцяло присъдата на Окръжен съд – К.. Считам, че съдът
е изложил изключително подробни и точни мотиви по отношение на приетата
квалификация за извършване на убийство в афектно състояние от моя
подзащитен, което отговаря както на доказателствата по делото, така и на
съдебната практика. И пак, не на последно място, искам да кажа, че няма
друг мотив от подсъдимия за извършване на инкриминираното деяние. Той се
е грижил за своя роднина – виждате за какви пари на месец, за да може да се
препитава с тях. Единствено той е търпял неговият изключително неприятен
характер и е бил провокиран многократно, но конкретната провокация в
конкретния ден е довела до тази изключително нещастна развръзка, тъй като
в случая не става въпрос за убийство от пиян, от наркоман. Тук става въпрос
за едно убийство вътре в семейството, при което подсъдимият се явява и
пострадал, и жертва, а в същото време - извършител на престъпление. Аз ще
ви моля за решение в този смисъл.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Х. (за лична защита): Подкрепям казаното от
защитника ми. Аз през цялото време съм се трудил и съм работил и бях
отгледан не от майка ми и баща ми, а от баба ми. На никой не съм искал да
направя лошо. Работил съм през цялото време. Даже, след като се ожених, пак
продължавах да работя. Не съм искал от никого нищо. Казаха ми, че е
забранено да бъда посещаван в ***. Няма ли възможност да ме посетят?
Искам да бъда посетен от баба ми и от съпругата ми.
10
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ М. Х.: Искам само баба ми,
съпругата ми и детето ми.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви на страните
постановената присъда, като разясни, че същата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред Върховния касационен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Съдът, на основание чл. 336, ал. 3 вр. чл. 309, ал. 3 НПК, с оглед на
постановената въззивна присъда и наложеното със същата наказание на
подсъдимия счита, че взетата спрямо подсъдимия М. Х. мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ следва да бъде потвърдена,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия М. Х. мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението е окончателно.
ПРЕВОДАЧЪТ Г.Р.: Моля да ми бъде заплатено и за извършения
превод по време на освидетелстването на подсъдимия. Първият ден два часа
беше, следващият път – 3 часа.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На преводача Г. М. Р. се издаде разходен касов ордер за сумата общо
560 лв. от бюджета на съда, от които 160 лв. – възнаграждение за устен
превод в днешното съдебно заседание и 400 лв. – възнаграждение за устен
превод по време на освидетелстването на подсъдимия Х. от вещите лица,
извършен за нуждите на повторната комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
11
Съдебното заседание се закри в 12:40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12