РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. гр. Хасково, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102366 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Д. С. П. с правно основание чл. 357 от
Кодекса на труда /КТ/, вр. с чл. 188, т. 1 КТ срещу Регионална дирекция по
горите /РДГ/-Кърджали.
Ищецът твърди, че имал сключен трудов договор с РДГ - Кърджали за
изпълнение на длъжността „*************" в специализирана
администрация на РДГ - Кърджали, с място на полагане на труд -
подразделение гр. Хасково, съгласно утвърдено от директора на РДГ -
Кърджали поименно щатно разписание, в сила от 01.01.2021 г. Със Заповед
№ РД05-181-08.09.2021 г. на директора на РДГ - Кърджали му било наложено
наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 1 КТ, като в заповедта било
отразено, че били спазени изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 КТ.
В мотивите на заповедта се сочело, че наказанието било наложено във връзка
с констатации в протокол от 04.08.2021 г. от извършена проверка в РДГ -
1
Кърджали от служители на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/,
съгласно Заповед № БГ - 303/29.07.2021 г. на ИД на ИАГ, при която било
установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. екипът, част от
който бил ищецът, не бил установявал нарушения и не бил съставял актове за
установяване на административни нарушения /АУАН/ в обхвата на
компетентността му, което представлявало нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение. Заповедта била
връчена на ищеца на 14.09.2021 г. Поддържа се, че ищецът не бил допуснал
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ и се
навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, която била регламентирана
императивно в чл. 193, чл. 195, и чл. 189 КТ. На първо място, Заповед №
РД05-181-08.09.2021 г. била издадена без работодателят да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени доказателствата във връзка с допуснатото нарушение, а същият се
позовал единствено на констатациите в протокол от 04.08.2021 г. от
извършена проверка в РДГ - Кърджали от служители на ИАГ, без да извърши
собствено разследване за причините, поради които не са били съставяни
АУАН от екипа, в който ищецът работел, за периода от 01.01.2021 г. до
30.06.2021 г., и без да се обосновал защо счита несъставянето на АУАН за
неизпълнение на трудовите задължения на ищеца, и кои точно задължения
визира. По същество заповедта за дисциплинарно наказание не била
мотивирана според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, което нарушавало
правото на защита на наказания служител. Освен това, в нея не били
индивидуализирани конкретни нарушения на трудовата дисциплина, като бил
посочен само период от време от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., без да има
посочване нито един конкретен случай в този период, в който при
констатирано нарушение ищецът и неговият екип не бил съставил акт.
Твърди се, че ищецът и екипът му работели по месечен график, утвърден от
директора на РДГ Кърджали, в който било посочено времетраенето на всеки
работен ден от месеца, района на проверката и основанието на проверката, а в
специален дневник, който ръководителят на екипа водел, се отразявал за
всеки ден преминатия маршрут, извършените наблюдения, констатации,
съставени актове и др. Наред с воденето на дневник, ръководителят на екипа
2
подавал и месечни отчети, в които отразявал извършеното в изпълнение на
утвърдения месечен график. В тази връзка ищецът поддържа, че наказанието
било наложено в нарушение на сроковете по чл. 194 КТ, тъй като
несъставянето на АУАН можело да се установи от всеки месечен отчет за
процесния период, т.е. срокът за налагане на дисциплинарно наказание - 2
месеца от откриване на нарушението съгласно чл. 194, ал. 1 КТ, бил изтекъл
за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2021 г. Оспорва се
обстоятелството, че датата на изготвяне на протокола с констатации от
извършена проверка от ИАГ - Кърджали, следвало да се счита за дата на
откриване на нарушението на трудовата дисциплина. На следващо място се
твърди, че при издаване на процесната заповед работодателят не бил
изпълнил задължението си по чл. 189 КТ, което било съществено нарушение
и на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. Ето защо се
счита, че допуснатите от работодателя съществени нарушения на
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ при
издаване на Заповед № РД05-181-08.09.2021 г., с която наказанието било
наложено, обосновавали отмяна на това наказание, без необходимост спорът
да се разглежда по същество. Твърди се още, че в служебните му задължения
влизало извършване на проверки на обекти по чл. 206 ЗГ и Регламент
995/2010, проверки на обекти за добив на дървесина и рискови райони,
контрол по транспорта на дървесина и рискови райони, извършване на
контрол за спазване на разпоредбите на ЗГ, ЗРА, ЗЛОД, и др. КПП, с обхват
на контролната дейност Община Хасково, Община Димитровград, Община
Минерални бани, Община Стамболово и ДГС „Хасково“, които ищецът
извършвал с екип 2, автомобил *****, в състав: ищецът, който бил и
отговорник на екипа, и М.М. на длъжност „******. В процесния период те
осъществявали контролната дейност, съгласно утвърдените месечни графици,
което било видно от подаваните месечни отчети и водения дневник, без да са
допуснали нарушения на трудовите си задължения, съгласно сключения
трудов договор и длъжностна характеристика. АУАН не били съставени, тъй
като не били констатирани такива нарушения в района и обектите на
извършваната контролна дейност в този период. Поддържа се, че
несъставянето на такива актове не било равнозначно на неизпълнение на
трудови задължения по чл. 187, т. 10 КТ, тъй като предпоставка за
съставянето им било констатиране на нарушения по съответния законов ред.
3
Предвид гореизложеното, се иска от съда да уважи предявения иск като
отмени дисциплинарното наказание „забележка", наложено на ищеца със
Заповед № РД05-181-08.09.2021 г. на директора на РДГ Кърджали, като
незаконосъобразно. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска като допустим, но неоснователен. Твърди, че
дисциплинарното наказание „забележка" било наложено на ищеца с
мотивите, че служителят не съставял АУАН в обхвата на своята
компетентност, установено с протокол от извършена проверка от служители
на ИАГ гр. София, което представлявало неизпълнение на трудови
задължения, описани в длъжностната му характеристика, а именно -
осъществяване на непосредствен контрол, върху дейностите, извършвани в
горски територии - съгласно т.1 от раздел пети от длъжностната му
характеристика и съставяне на АУАН - съгласно т. 12 от същия раздел от нея.
Сочи още, че преди налагане на дисциплинарното наказание с писмо с изх. №
РДГ06 - 4503/25.08.2021 г., връчено на ищеца на 01.09.2021 г., били поискани
писмени обяснения на основание чл. 193 КТ във връзка с констатациите в
протокол от 04.08.2021 г., с което била спазена процедурата за изискване на
обяснения от служителя при налагане на дисциплинарна наказание за
нарушение на трудовата дисциплина, като той представител своите писмени
обяснения с писмо с рег. № РДГ06-4730/03.09.2021 г. Към момента на
налагане на дисциплинарното наказание на ищеца, не бил изтекъл
двумесечният срок от датата на откриване на нарушението, която била
именно датата на изготвеният протокол от извършената проверка - 04.08.2021
г., както и едногодишния срок от извършване на нарушенията с начална дата
01.01.2021 г. Твърди се също така, че видът и размерът на наложеното
дисциплинарно наказание били определени при спазване разпоредбите на чл.
189 от КТ, като били взети предвид тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, поради
което било наложено и най- лекото предвидено в КТ дисциплинарно
наказание. Предвид изложеното моли съдът да приеме, че издадената заповед
е законосъобразна и да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Алтернативно, в случай на уважаване на иска, моли на ищеца да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Определение № 148/26.01.2022 г. е прието за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, а и от съдържащия се в приетото
лично трудово досие на ищеца Трудов договор № РД05-243/29.07.2019 г. се
установява, че той работи при ответника на длъжност „*************".
Със Заповед № РД05-181-08.09.2021 г. на директора на РДГ - Кърджали
на ищеца е наложено наказание „забележка“ на основание чл. 195, ал. 1 КТ и
чл. 188, т. 1 КТ, във връзка с констатации в протокол от 04.08.2021 г. от
извършена проверка в РДГ - Кърджали от служители на ИАГ, съгласно
Заповед № БГ - 303/29.07.2021 г. на ИД на ИАГ, при която е установено, че за
периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. екипът му не установявал нарушения
и не съставял АУАН в обхвата на компетентността му, което представлявало
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на
трудови задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение.
По делото са представени още Длъжностна характеристика на ищеца,
Дневник на горски инспектор, Доклади от екипа на ищеца до директора на
РДГ – Кърджали относно дейността му и Месечни сведения за резултатите от
дейността им по контрола за процесния период, Протокол от 04.08.2021 г. от
извършена проверка в РДГ – Кърджали, писмо изх. № РДГ06 -
4503/25.08.2021 г. от директора на РДГ – Кърджали до Д.П. за представяне на
писмените му обяснения във връзка с констатациите в протокола от
04.08.2021 г., както и неговия отговор от 03.09.2021 г.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът
счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към
изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и
обстоятелства от предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
М.. Е. М.. за установяване на релевантните факти и обстоятелства.
Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание,
5
проведено на 14.03.2022 г. /л. 288 – л. 289 по делото/, като при необходимост
те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 КТ, вр. с чл. 188, т. 1 КТ,
който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните
съображения:
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между страните съществува валидно трудово правоотношение
с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че със
Заповед № РД05-181-08.09.2021 г. на Директора на РДГ - Кърджали на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, тъй като в периода от
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. екипът му не е установявал нарушения и не е
съставял АУАН в обхвата на компетентността му.
Безспорно е, че правилата, уреждащи т. нар. дисциплинарно
производство в КТ, имат императивен характер, поради което преди да се
разгледа спора по същество, следва да се изясни дали същите са били спазени
в конкретния случай.
Според настоящия съдебен състав процесната заповед изхожда от
компетентно лице и отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за излагане
на мотиви, в т.ч. за конкретизиране на авторството, времето, мястото и
начина на извършване на нарушението, както и на останалите й реквизити. По
отношение на второто обстоятелство следва изрично да се отбележи, че в
заповедта ясно и точно е посочено, че ищецът се наказва за неизпълнение на
конкретни негови задължения, а именно за това, че не е установявал
нарушения и не е съставял АУАН в обхвата на компетентността му, които
видно от представената му длъжностна характеристика са включени в нея.
Доколкото спецификата и механизма на нарушенията не позволяват да бъдат
установени точните време и място на извършването им, изискването по чл.
195, ал.1 КТ е спазено с отразяване на периода, в който се твърди, че са били
осъществени, а именно от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. В тази връзка е
уместно да се посочи, че съгласно трайната и задължителна съдебна практика
6
задължението за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и с оглед правото на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ. Последното не се накърнява, тъй като в хода на съдебното производство
той може да въведе всички свои възражения срещу констатациите на
работодателя. В този смисъл е Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. №
999/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и цитираните в него актове на най-висшата
съдебна инстанция. Ето защо съдът счита, че в случая изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на горепосочените законови изисквания.
На следващо място, от приетите и неоспорени по делото писмо изх. №
РДГ06 - 4503/25.08.2021 г. и отговор от 03.09.2021 г. следва, че от ищеца са
поискани и съотв. приети писмените му обяснения за процесните нарушения
на трудовата дисциплина. От тяхното съдържание се установява, че е той е
бил надлежно запознат с фактическите обстоятелства, станали причина за
налагането на дисциплинарното наказание.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че работодателят трябвало да
извърши собствено разследване, като събере и оцени доказателствата във
връзка с допуснатото нарушение. В закона липсва подобно задължение, а и в
самата Заповед № РД05-181-08.09.2021 г. е отбелязано, че е спазено
изискването на чл. 189 КТ. Дали тази преценка е правилна е отделен въпрос,
който подлежи на съдебен контрол, тъй като същата е част от приложението
на закона и се включва в рамките на контрола на съда за законност при
потърсена от работника защита с предявения иск.
Съдът обаче приема за основателно възражението, че не е спазен
двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на
дисциплинарното наказание, считано от откриване на нарушението. С
изтичането му се прекратява възможността работодателят да наложи
дисциплинарно наказание, доколкото се счита, че дисциплинарната простъпка
вече не съществува в правния мир като основание за налагането му. Тук е
уместно да се отбележи и че съотношението между този срок и предвиденият
в същата разпоредба едногодишен от извършването му е следното - ако е
изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се
приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от
7
извършването, то той поглъща двумесечния срок. Откриване на нарушението
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът,
времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го
квалифицират като нарушение. В този смисъл е и Решение № 231 от
13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, IV г. о.
В настоящия случай работодателят е разбрал за първи път за
процесните нарушения на ищеца в началото на месеца, следващ този, за който
са изготвени и съотв. са му представени приетите по делото Доклади от екипа
на ищеца до директора на РДГ – Кърджали относно дейността му и Месечни
сведения за резултатите от дейността им по контрола, а или по-точно: на
02.02.2021 г. /видно от поставения печат на ответника/ - за месец януари 2021
г.; на 02.03.2021 г. - за месец февруари 2021 г.; на 01.04.2021 г. - за месец март
2021 г.; на 05.05.2021 г. - за месец април 2021 г.; на 01.06.2021 г. - за месец
май 2021 г.; на 02.07.2021 г. - за месец юни 2021 г. Този извод се подкрепя и
от показанията на свидетеля М.. Е. М.., които следва да се кредитират,
естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са
логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се
опровергават от други такива
Не може да се сподели тезата на ответника, че срокът по чл. 194, ал. 1
КТ започнал да тече от 04.08.2021 г. - датата на изготвения протокол от
извършената проверка в РДГ – Кърджали. Това е така, защото началото на
този срок не може да бъде поставян под условие или съобразяван със
субективната преценка на работодателя относно времето, необходимо за
индивидуализиране на нарушението или пък уточняване на подробностите
около него, поради което той следва своевременно да осигури една добра
организация по установяване на нарушението. Следва да се отбележи и че
при внимателния прочит на този протокол не се откриват релевантни за спора
факти и обстоятелства, които да не са били известни към момента на
представянето на Докладите от екипа на ищеца до директора на РДГ –
Кърджали относно дейността му и Месечни сведения за резултатите от
дейността им по контрола за процесния период. В случая нито се твърди,
нито са ангажирани доказателства да са били налице предпоставките по чл.
8
194, ал. 3 КТ за спиране на двумесечния срок. Следователно, срокът по чл.
194, ал. 1 КТ от откриване на нарушенията за съответния месец е започнал да
тече най – късно от посочените по-горе дати и към момента на налагане на
дисциплинарното наказание – 14.09.2021 г., определен съобразно правилото
на чл. 195, ал. 3 КТ, вече е бил изтекъл, поради което процесната заповед се
явява незаконна. В този смисъл е и Решение № 34 от 02.02.2005 г. по гр. д. №
3027/2002 г. на ВКС, III г. о.
Дори и да не се приеме изложеното до тук, oснователни са доводите на
ищеца и че извършването на процесните нарушения не е доказано. Това е
така, защото неустановяването на нарушения и несъставянето на АУАН
предполага наличието на съответните нарушения, даващи основание да се
съставят АУАН. По делото, обаче нито се твърди, нито са ангажирани
каквито и да е било доказателства за такива. Нещо повече, от приетите и
неоспорени Дневник на горски инспектор, Доклади от екипа на ищеца до
директора на РДГ – Кърджали относно дейността му и Месечни сведения за
резултатите от дейността им по контрола, както и от кредитираните
показанията на свидетеля М.. Е. М.. се установява липсата на констатирани
нарушения през процесния период. Ето защо, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес следва да се приеме, че тези релевантни факти не са доказани по
делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А
щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни
последици. Пренесено в конкретния случай това означава, че след като
работодателят не е доказал в настоящото производство извършването на
дисциплинарните нарушения, наложеното от него на работника
дисциплинарното наказание “забележка” се явява незаконосъобразно.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен,
поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски, а с оглед
изрично заявената претенция на ищеца за присъждането на такива, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да му се заплати сумата от
600,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, като
възражението за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като то е
съобразено с вида на предявения иск – арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
9
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково дължимата държавна такса по
предявения иск в размер на 80,00 лева, определена съгласно чл. 3 Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по предявения от Д. С. П., ЕГН ********** от гр. Х., бул.
„******, съдебен адрес: гр. Х., ул. „****** - адв. Т. В., срещу Регионална
дирекция по горите - Кърджали, БУЛСТАТ *********, адрес на управление:
гр. К., ул. „*****, иск с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 КТ,
наложеното му със Заповед № РД05-181-08.09.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите - Кърджали, дисциплинарно наказание
„забележка“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали, БУЛСТАТ
*********, адрес на управление: гр. К., ул. „******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на Д. С. П., ЕГН ********** от гр. Х., бул. „****** съдебен
адрес: гр. Х. ул. „*******- адв. Т. В., сумата от 600,00 лева, представляваща
направени от него разноски по делото.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали, БУЛСТАТ
*********, адрес на управление: гр. К., ул. „****, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково
сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото,
както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10