РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6711 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Ищецът Р.С.С.
твърди, че с трудов договор №828/14.03.2018г. е бил назначен на длъжност “шофьор на
товарен автомобил над 12.5 тона” в ответното дружество. С допълнително споразумение
към трудовия договор от 01.03.2019г. работодателят увеличил трудовото му
възнаграждение. На 12.09.2019г. получил по пощата писмо с обратна разписка,
съдържащо Заповед №508/02.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 02.09.2019г. В заповедта като причини
за прекратяване на трудовия договор са посочени: “Прекратяване с предизвестие
по инициатива на работника: неспазен срок на предизвестие 30 дни.”. Тъй като не
е отправял предизвестие до работодателя си, нито заявление за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ, счита заповедта за прекратяване
на трудовия му договор незаконосъобразна, а записаното в нея не отговаря на
истината. Моли съдът да отмени
Заповед
№508/02.09.2019г. за
прекратяване трудовото му правоотношение и да бъде възстановен на предишната
работа – шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона в ответното дружество. Претендира направените
разноски.
Ответникът “РЛГ
- България” ООД гр. Русе, представляван заедно от управителя Явор Гелков и
прокуриста Дичо Желев, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че исковете са неоснователни. Прави възражение за изтекъл давностен
срок по чл.358, ал.1, т.2 във вр. с ал.2, т.1 КТ за предявяване на иска за
отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото
правоотношение е прекратено на 02.09.2019г., поради което срокът за предявяване
на иска е изтекъл на 02.11.2019г. Същото се отнася и за иска за възстановяване
на работа, тъй като давностният срок за спора по прекратяване на трудовото
правоотношение се прилага и за иска за възстановяване на предишната работа.
Заявява, че с молба от 31.08.2019г. ищецът е поискал прекратяване на трудовото
му правоотношение от 02.09.2019г. Немотивираната молба му е дала основание да
прекрати трудовия договор на основание чл.326 КТ. Ищецът не е отработил
предизвестието от 30 дни, като е напуснал работното си място и е преустановил
изпълнението на задълженията си по трудовия договор да управлява товарен
автомобил на територията на ЕС. На 31.08.2019г. ищецът е провел телефонен
разговор със служителя Д.И., в който е потвърдил волята си да прекрати
трудовото правоотношение. Поради това счита, че е налице злоупотреба с право от
страна на ищеца. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни с
присъждане на разноски.
По делото са приети писмени доказателства и е изслушан
свидетел.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представения Трудов договор №828/14.03.2018г. се вижда,
че ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжността “шофьор на товарен
автомобил над 12.5 тона”, считано от 15.03.2018г., с уговорено основно месечно
възнаграждение 510 лв, което с Допълнително споразумение от 01.03.2019г. към
трудовия договор е изменено на 560 лв, ДТВ за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0.6 % за всяка отработена на същата или сходна
длъжност година и за нощен и извънреден труд 90 лв. Съгласно раздел VI от договора, срокът на предизвестието при прекратяване
на трудовия договор е 30 дни.
Със Заповед №508/02.09.2019г. работодателят е прекратил
трудовия договор с ищеца на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 02.09.2019г.
Фактическото основание за прекратяване на трудовия договор, отразено в
заповедта е: “Прекратяване с предизвестие по инициатива на работника, неспазен
срок за предизвестие 30 дни”.
Между страните не се спори, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е
получена от ищеца на 12.09.2019г. В т.см., освен данните в протокола на
съдебното заседание от 14.01.2020г., са и тези в приложения на л.28 заверен
препис от Информация изх. №69/07.01.2020г. от Теодора Василева Стамболийска,
офис мениджър ПС 9, гр. София, че ищецът лично е получил изпратената му по
пощата с препоръчана пратка, баркод PS7004002BVRR, Заповед №508/02.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Страните не спорят и по обстоятелството, че
трудовото правоотношение помежду им е прекратено. Спорът е относно основанието, на
което е прекратен трудовия
договор помежду им и от кой
момент.
Безспорни
са и обстоятелствата, че приложената на л.42 молба с дата 31.08.2019г.,
адресирана до управителя на ответното дружество, е написана и подписана от
ищеца. От съдържанието на същата се вижда, че той е поискал да бъде освободен от работа в “РЛГ - България” ООД като шофьор, считано от
02.09.2019г. Установява се от
показанията на свидетелката Д. Йорданова И., ръководител транспорт в ответното
дружество, че на 31.08.2019г., събота, ищецът й се обадил по служебния телефон
от Германия, където е бил командирован по работа, за да й каже, че иска да
напусне, защото иска да се “пробва” като готвач в Германия, такава била другата му професия - на готвач и желаел
да се развива в тази насока. Свидетелката му обяснила, че е необходимо да
напише молба за напускане и по-късно същия ден той й изпратил молба по “Вайбър”. В следващия понеделник
(02.09.2019г.) свидетелката разпечатала молбата на хартиен носител, входирала я
във входящия регистър и управителят на дружеството я парафирал с “Да, с отработване на предизвестие”. Свидетелката установява още, че на 31.08.2019г. ищецът не се явил на
работното си място - в базата на дружеството в Германия, където са камионите и
не е изпълнявал повече трудовите си функции. През месец септември с.г. ищецът
се обадил в дружеството, за да посочи адрес, на който да му бъдат изпратени
документите за прекратяване на трудовото правоотношение.
Показанията
на свидетелката се преценяват от съда като достоверни - те са конкретни,
аргументирани, не са оспорени, нито опровергани с противни доказателства. В
съответствие са със изложеното в приложената на л.18 Докладна записка от
02.09.2019г.
Съгласно
чл.326, ал.1 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работодателя. Основни елементи на
предизвестието са: волеизявление, съдържащо ясно и безусловно решение за
прекратяване на трудовия договор и известяване на работодателя, че след
изтичане на определен срок трудовият договор се прекратява. Прекратяването на
трудовия договор с предизвестие от работника/служителя настъпва с изтичане на
срока на предизвестието, освен ако той пожелае да го прекрати и преди да изтече
този срок, в какъвто случай, обаче, настъпват неблагоприятните последици по чл.220,
ал.1 КТ. Работодателят не може да се противопостави на желанието на
работника/служителя да прекрати трудовия договор.
Преценени в
предметния обхват на разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ, наличните доказателства
сочат, че разглежданият случай попада под действието на приложения от
работодателя фактически състав. Твърденията на ищеца, че не е изпращал
предизвестие до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.326, ал.1 КТ, а неоспорената молба от 31.08.2019г., входирана на
02.09.2019г. във входящия регистър на дружеството, е предложение за
прекратяване по взаимно съгласие на трудовия договор, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.325 КТ трудовият договор между страните се прекратява без която и да е страна
да дължи предизвестие при взаимно съгласие между тях. Съгласно чл.325,
т.1, изр. първо КТ, налице е взаимно
съгласие на работник и работодател за прекратяване действието на договора,
което взаимно съгласие следва да е изразено писмено с две насрещни
волеизявления - на работник и работодател. Всяка от страните, респ. работникът трябва да изрази ясно,
категорично и безусловно волята си трудовият договор да престане да съществува
по взаимно съгласие на страните от определена дата насетне. От съдържанието на
коментираната молба такова волеизявление ищецът не е изразил, поради което
доводите му за незаконосъобразност на Заповед №508/02.09.2019г. са
неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Заповед
№508/02.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е
законосъобразна.
При
едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.326 КТ то настъпва по искане
и въз основа на волята на работника или служителя - в случая на 02.09.2019г.
За пълнота на изложеното съдът
намира за правилно да посочи, че възражението на ответника за погасяване по
давност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е основателно. Началният
момент на давността по тези искове е денят на прекратяване на правоотношението,
респ. денят на узнаването от работодателя на писменото волеизявление на
работника за прекратяване на трудовия договор и основанието за това.
Следователно 2-месечният срок по чл.358, ал.1, т.2, предл. последно КТ е
изтекъл на 02.11.2019г., а предявяването на настоящите искове е станало след
това или към 11.11.2019г. двумесечният срок вече е пропуснат. Съгласно даденото
тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/12.05.2015г. по тълк. д. №1/2014г., ВКС, ОСГК,
давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ също е двумесечен по чл.358, ал.1, т.2, предл. последно от Кодекса на труда.
Следва да бъде отхвърлен и иска за възстановяване на работа на Р.С.С.
на длъжност “шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона” в “РЛГ-
България” ООД –
Русе.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника 700 лв разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.С. ***, ЕГН **********, срещу “РЛГ - България” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ж.к. “Възраждане”, ул. “Янтра - Студентска” №9, бл. “ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано заедно от управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев, ЕИК *********, искове за отмяна на Заповед №508/02.09.2019г. за прекратяване трудовото му правоотношение и за възстановяване на предишната работа – шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона в “РЛГ - България” ООД.
ОСЪЖДА Р.С.С. ***, ЕГН ********** да заплати на “РЛГ-България” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ж.к. “Възраждане”, ул. “Янтра - Студентска” №9, бл. “ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано заедно от управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев, ЕИК *********, сумата 700 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му
- 13.02.2020г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия: