№ 45
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.32 от Закона за признаване,изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
С решение от № 188 от 26.10.2022 год. на Окръжен съд-Благоевград по ЧНД № 748/22 год.
е признато Решение от 16.02.2022 год. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия,влязло
в законна сила на 30.03.2022 год.,с което на засегнатото лице А. С. А. е наложена
финансова санкция-глоба в размер на 100 евро с левова равностойност 195.58 лв.,за
извършено нарушение на разпоредби за движение по пътищата.
В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от служебният защитник на финансово
задълженото лице с доводи,че е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата,като изтъква,че не са налице условията
за това,тъй като финансово задълженото лице не пребивава постоянно на територията на
България,каквото е изискването на чл.30,ал.3 от Закона.
Представителят на САП пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Финансово задълженото лице не се явява и не взема становище.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и взе предвид
доказателствата по делото приема следното:
1
С атакуваното решение Окръжен съд-Благоевград е приел,че финансово задълженото
лице е български гражданин и има постоянното си местожителство в България.Срещу него е
издадено решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия ,с което му е наложена
парична санкция в размер на 100 евро. за извършено нарушение на разпоредби за движение
по пътищата-чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.Последното се изразява в това,че на
17.12.2021 год.,в 19.31 ч. в Tiel Kwelkade е паркирал на паркомясто,за което се изисква
разрешение /знак Е9/ и не е имал разрешение за това превозно средство.
Съдът е установил от приложеното удостоверение,че производството е било писмено,а
лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението и сроковете за това,но същото
не е било обжалвано.Отбелязал е,че за нарушение на разпоредбите за движение по пътищата
не се изисква двойна наказуемост предвид разпоредбата на чл.30,ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС,макар и в настоящия случай деянието да представлява административно
нарушение и по българското законодателство.
На следващо място съдът е отбелязал,че представеното удостоверение отговаря на
изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и данни,а решението е
влязло в законна сила.
С оглед на това е приел,че са налице предпоставките за признаване на това
решение,тъй като се отнася за деяние,което нарушава разпоредбите за движение по
пътищата и лицето,срещу което е постановено,има обичайно пребиваване в България.
На следващо място съдът е изтъкнал,че не за налице основания за отказване
признаването и изпълнението на постановеното решение,тъй като няма данни за същото
деяние,в друга държава,различна от издаващата или в България,да е постановено или
приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция,както и такива,че
лицето е с имунитет или привилегия,които по българското законодателство правят
решението на несъдебен орган на Нидерландия недопустимо за изпълнение,както и не се
отнасят до лице,което поради възрастта си е наказателно неотговорно според българските
закони.Посочил е също така,че решението не се отнася до деяние,подсъдно на български
съд,поради което е намерил за безпредметно обсъждането на въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство.
Отговорил е на възраженията на защитата,насочени към липса на условията за
признаване на решението по смисъла на чл.30,ал.3 от Закона,в която насока е изложил,че от
приложената по делото справка от регистъра на Националната база данни е установено,че
като постоянен и настоящ адрес е посочен гр.***, ул.“***“ №**,който адрес е идентичен на
посочения в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган.
Прочитът на материалите по делото от въззивния съд налага извода,че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На първо място компетентен да се произнесе по искането за признаване на решението е
именно Окръжен съд-Благоевград,тъй като е видно от събраните в хода на
2
първоинстанционното производство доказателства,че финансово задълженото лице е
български гражданин,с постоянен адрес в гр.***, ул.“***“ №**,поради което и по искането
за признаване на решението местно компетентен е Окръжен съд-Благоевград по арг. на
чл.31 от Закона,според ал.1 на който решението се признава от окръжния съд по
местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република
България.
На следващо място е видно,че удостоверението отговаря на всички изисквания на
Рамково решение 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции,тъй като то е пълно и изчерпателно, в него се съдържа
информация от кого е постановено решението-несъдебен орган на издаващата държава,дата
на издаване и на влизане в сила,обстоятелствата и правната квалификация на извършеното
нарушение,наложената санкция,самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Засегнатото лице А. А. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това.Органът,издал
удостоверението е отразил обстоятелството,че в изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото нарушение,следователно не е налице основание за
отказ от признаване на решението по чл.35,т.9 от Закона.
По изложените дотук съображения настоящият съдебен състав счита,че липсват
факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС,тъй като представеното удостоверение е пълно и съдържа всички
необходими реквизити по Приложение №2 към чл.4,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,придружено е с
превод на български език в съответствие с чл.5,ал.2 от с.з.,като не са налице
данни,пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа,който е
издал удостоверението.
По силата на чл.30,ал.2 от Закона не се изисква двойна наказуемост за поведение,което
нарушава правилата за движение по пътищата и не е налице факултативно основание за
отказ , предвидено в чл.35,т.7 от с.з.
Данните за актуалната за засегнатото лице адресна регистрация обосновават и извода
за неоснователност на възражението на защитникът,че не са налице условията за признаване
на решението по смисъла на чл.30,ал.3 от Закона.В посочената разпоредба са изброени
условията,на които засегнатото лице следва да отговаря,които са дадени алтернативно и в
конкретния случай финансово засегнатото лице отговаря на едно от тях-има местоживеене
на територията на България.
Предвид изложеното атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
РЕШИ:
Водим от горното и на основание чл.34,ал.1 във вр. с чл.20,ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС във
3
вр. с чл.338 от НПК Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №188 от 26.10.2022 год. по НЧД № 748/22 год. по описа на
Окръжен съд-Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4