Р
Е Ш Е
Н И Е
№2863
гр. Варна, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на пети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №16901
по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е.М.Я.,
ЕГН **********,***, с която против Община В., с адрес: гр. В., „О.п.п.“ № *
Булстат *********, представлявана от кмета И.П., са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД
и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 13750 лева, представляваща частична претенция от задължение в
общ размер на 15000 лева - обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от травма на дясната ръка /счупване на горния край на
раменната кост, закрито вдясно/, претърпени в резултат на стъпване върху
неравност на тротоара по ул. „А.Р.“ в гр. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 01.08.2018 г., при движение по
ул. „А.Р.“, в непосредствена близост до спирка „Нептун“, ищцата се спънала в
неравност на тротоара, причинена от счупени и разместени плочки. Паднала на
земята, в резултат на което претърпяла травма на дясната ръка. Почувствала
силни болки и невъзможност да извършва активни движения с дясната си ръка. При
падането, ищцата получила и травма на скулата си, съпроводена с кръвотечение.
Посетила МБАЛ „Св.А. – В.“ АД, където ѝ била направена рентгенография, от която се установила
фрактура на дясна раменна става.
Наложило се да бъде проведено оперативно
лечение на ищцата, като на 06.08.2018 г.
била извършена частична смяна на раменната ѝ става. Била поставена
гипсова имобилизация. На 10.08.2018 г. била изписана за домашно лечение.
Назначеното ѝ рехабилитационнно и физиотерапевтично лечение, продължило с
месеци. В този период, ищцата изпитвала силни болки в областта на дясната ръка,
била в невъзможност да се обслужва сама, като ѝ била необходима чужда
помощ. Всичко това създало на ищеца много болки и неудобства, наложило се да извърши
и непредвидени разходи. Движенията на ръката не били възстановени напълно и към
датата на подаване на исковата молба. Община В. отговаряла за поддържането на
улиците в рамките на града и неизпълнението на това задължение ангажирало
отговорността на ответника. Имайки предвид интензивността и продължителността
на болките си, ищецът намира за адекватно претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения.
Сочи, че към настоящия момент е
налице влязло в сила решение по гр.д. 3452/2019 г. по описа на ВРС, 39 с-в,
между страните по заведен частичен иск за сумата от 1250лв, част от общата сума
15 000 лв. Ищецът намира, че следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо
формирана по това дело, относно правопораждащите правото му на претенция факти
и обстоятелства. Моли за положително решение по предявените искове.
Ответникът Община В. депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва позоваването на ищеца на
формирана сила на пресъдено нещо по друго дело. Намира, че ищецът следва да
проведе пълно доказване на основателността на претенцията си. Оспорва размера
на иска с твърдения за несъответствие на поискания от ищцата размер с
принципите заложени в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че обезщетението следва да възмезди
увреденото лице, но не и да води до неоснователното му обогатяване.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
С решение № 3635/08.08.2019 г. по
гр. д. №3452 по описа на ВРС за 2019 г., ответникът Община В. е осъден да
заплати на ищцата Е.М.Я., сумата от 1250 лева, представляваща част от
обезщетение в общ размер на 15000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от травма на дясната ръка /счупване на горния край на
раменната кост, закрито вдясно/, претърпени в резултат на стъпване върху
неравност на тротоара по ул. „А.Р.“ в гр. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Решението не е обжалвано от страните. Макар на
съдебния акт да не е отбелязана дата на влизането му в сила, при данни, че
същият е връчен и на ищеца, и на ответника на 16.08.2019 г., следва да се
приеме, че решението е в законна сила от 31.08.2019 г.
Представените по делото писмени
доказателства – епикриза, амбулаторни
листове и медицинско удостоверение не следва да бъдат обсъждани, доколкото
правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо, формирана с решението
по гр. д. №3452 по описа на ВРС за 2019 г., препятства възможността в последващ
процес да се оспорва основанието за възникване на вземането.
По искане на ищеца са събрани
гласни доказателства чрез разпит на водените от него свидетели – Г.Н.Н. – син
на ищцата и Л.Н.В. – снаха на ищцата.
В показанията си св. Неделчев
сочи, че датата на провеждане на разпита му, физическото и психическото
състояние на ищцата е без промяна. Болките ѝ са постоянни, не може да си
служи пълноценно с дясната ръка. Не може да пазарува сама, тъй като не може да
носи почти никаква тежест. Заявява, че ищцата има лекарска забрана да вдига с
дясната ръка предмети с тегло над 1 кг. В домакинството не може да се справя
сама. Свидетелят сочи, че ищцата непрекъснато се нуждае от чужда помощ. Налага
се той, съпругата му, другият син на ищцата, както и съпругата на последния да
се редуват, за да ѝ помагат в пазаруването, и в домакинството. Повтаря,
че болките са постоянни. Ищцата не може да приема болкоуспокояващи медикаменти,
тъй като има други заболявания, за които приема такива. При операцията за смяна
на раменната става, дясната ръка на ищцата е скъсена; отделно, тя не може да я
вдига – обстоятелство, което създава значителни трудности в ежедневието
ѝ. Ищцата не може да вдигне ръката си нито изправена, нито свита в
лакътя; не може да вдигне дланта си над височината на гърдите, както и да
вдигне лакътя до височината на рамото. Свидетелят
сочи, че майка му често му звъни вечер, за да му се оплаче от болките, които
изпитва.
В показанията си св. В. очертава
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с изложеното от св. Н. Споделя
впечатленията си от физическото и психическото състояние на ищцата, валидни към
датата на събиране на гласните доказателства. Според свидетеля, ищцата не може
да се обгрижва сама. Възстановяването ѝ след инцидента протича бавно,
като е налице необходимост някой да ѝ помага в ежедневните дейности –
готвене, чистене, пазаруване и др. Сочи, че ищцата се страхува да върви сама по
улиците, тъй като се притеснява да не се спъне отново. Налага се някой да я
придружава ако иска да отиде до болница или да излезе да се разходи. Според св.
В., ищцата все още изпитва силни болки, които описва като стягащи и такива, от
които не може да спи. Налага се да приема болкоуспокояващи медикаменти.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, като намира същите за
обективни и непротиворечиви. Свидетелите излагат личните си, непосредствени
впечатления от ежедневното общуване с ищцата, поради което съдът намира
показанията им за търпените от същата, болки, страдания, физически неудобства,
притеснения и значителни трудности в ежедневието, за достоверни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в разпоредбите на чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86, ал.1 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани по същество, те са
основателни, като аргументите за този извод са следните:
За да е налице отговорност по
чл.49 ЗЗД, с присъщата ѝ обезпечително-гаранционна функция, е необходимо
да се установи отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена
работа, при или по повод, на която е настъпило увреждането. В тежест на ищеца е
да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличие на следните кумулативно
изискуеми предпоставки: деяние /действие или бездействие/; това деяние да е
противоправно; да са настъпили вредоносни последици, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, а деликвентът да е
причинил вредите при или по повод изпълнение на възложена му от ответника
работа. Отговорността по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е безвиновна, като вината се
предполага до доказване на противното. Поради това, в тежест на ответника е да
обори презумпцията за виновност на своите служители.
Възражението на ответника, че
ищцата не може да се позовава на силата на пресъдено нещо, формирана по гр. д.
№3452 по описа на ВРС за 2019 г. е неоснователно. Съгласно разрешението дадено
с т.2 от ТР №3/2016 г. на ОСГТК, ВКС, решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
Между същите страни и на същото
основание е уважен иск за 1250 лева - част от вземане в общ размер на 15000
лева. В настоящото производство, се
претендира осъждане на ответника да заплати разликата над присъдената сума по
частичния иск до пълния размер на вземането. След формиране СПН по частичния
иск, единствените възражения, които ответникът би могъл да релевира са за
погасяване или отлагане на вземането. Такива не са въведени.
За да определи паричния еквивалент
на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде извършена
по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази
установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на
увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите,
възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в пълна
степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е
постановено в съответствие с принципа за справедливост /така Решение № 407/2010
г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009 г. по
т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
В производството по гр. д. №3452
по описа на ВРС за 2019 г., по безспорен начин са установени фактите пораждащи
материалното право на ищцата да претендира обезщетение за репариране на
претърпените от нея неимуществени вреди. Внезапното падане е станало причина за
сериозно травматично увреждене, обусловило необходимост от оперативно и
медикаментозно лечение. Фрактурата на дясната раменна кост на ищцата е довела
до интензивни физически болки и до смяна на раменна става, която от своя страна
е станала причина за силно намаляване на обема на движение на ръката.
Ограниченият обхват на движение на дясната ръка, която е и водеща за ищцата,
обуславя постоянна невъзможност за пълноценно и самостоятелно извършване на
обичайните ежедневни дейности, свързани както с домакинството, така и с
обслужването на личността ѝ. Необходимостта от чужда помощ безспорно е в
тежест, както на този, който я оказва, така и за този, на когото се помага. Възрастта
на ищцата предполага не само дълъг период на възстановяване, но и значително
снижава вероятността за пълно оздравяване. Изпитваният от Е.Я. страх да излиза
сама от дома си е разбираем и обясним. Падането ѝ е било изненадващо и
неочаквано, тъй като същото е станало на тротоар в централната градска част,
поради причина, която е колкото недопустима, толкова и често срещана – тротоар със счупени и разместени тротоарни
плочки, вследствие бездействие на задължената община да ремонтира и поддържа
общинските пътища, част от които са и тротоарите. На основание чл.6, ал.1, т.4
ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за
отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение. Като
собственик на общинските пътища, ответникът е длъжен да поддържа същите, поради
което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от
препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната за движение
на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци. Пешеходците не винаги
могат да съобразяват движението си с неравностите по тротоарите, вследствие
липсващи, разместени, счупени или поставени на различна височина тротоарни
плочки. Задължение на съответната община е да им осигури безопасна среда за
движение. Като не е изпълнил това свое задължение, ответникът следва да понесе
отговорността за настъпилото непозволено увреждане.
При горните доводи, съдът намира
предявения иск за основателен. Претендираното обезщетение е в размер достатъчен
да репарира търпените от ищацата неимуществени вреди.
На
основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се присъди и законната
лихва върху главното задължение, считано от датата на увреждането – 01.08.2018 г. до окончателното плащане.
При горните доводи, съдът
намира предявените искове за основателни, поради което същите следва да бъдат
уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ
размер нa 5455,50 лева, от които: държавна такса – 550 лева; банков комисион - 5,50 лева и 4900
лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, Община В. с адрес: гр. В., „О.п.п.“ № * Булстат *********,
представлявана от кмета И.П., да заплати на Е.М.Я., ЕГН **********,***, сумата
от 13750 лева – представляваща частична претенция от задължение в общ размер на
15000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травма на дясната ръка /счупване на горния край на раменната кост,
закрито вдясно/, претърпени в резултат на стъпване върху неравност на тротоара
по ул. „А.Р.“ в гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Община В. с адрес: гр. В.,
„О.п.п.“ № * Булстат *********, представлявана от кмета И.П., да заплати на Е.М.Я.,
ЕГН **********,***, сторените разноски по делото в
общ размер на 5455,50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: