Р Е Ш Е Н И Е

 262054/24.6.2021 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 25.5.2021 година в  състав:                                         

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

        при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15949 по опис на ВРС за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по искова молба с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение, издадена по ЧГД № 1728/20 г. с която е разпоредено длъжника А.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на кредитора В.И К. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.ПРИЛЕП № 33 сума в общ размер на 463.84 /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст./ лева, от които: сума в размер на 411.58 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода от 06.07.2017 год. до 07.05.2019 год., за обект с аб.№ 1504633, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.202, вх.1, ап.20, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 52.26 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 13.10.2017 год. до 05.02.2020 год., както и разноските по делото в размер на  25 /двадесет и пет/ лева държавна такса и 50 /петдесет/ лева юриск. възнаграждение.

       Твърденията на ищеца са, че вземането му  произтича от задължения на ответника  за ползвани и неплатени ВиК услуги  за обект с аб.№ 1504633, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.202, вх.1, ап.20 за периода от 06.07.2017 год. до 07.05.2019 год. Дружеството е изпълнило задълженията си по действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор по чл.2, ал.1 от ЗРВКУ, обн.ДВ бл.18 от 2005 г. като в качеството му на оператор е предоставил ВиК услуги на ответника – абонат за посочения в заповедта за изпълнение обект на потребление в гр.Варна. Последният не е изпълнил насрещните си задължения по чл.5, т.6 като потребител да заплаща ползваните ВиК услуги в срока по чл.33, ал.3, който е 30 дни  след датата на фактуриране. След изтичане на този срок той изпада в забава.  Кредиторът е подал заявление по чл.410 ГПК, същото е уважено от съда и в негова полза е издадена заповед за изпълнение.

       Правния интерес произтича от обстоятелството, че  заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и заповедният съд е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок. От тези твърдения ищецът черпи права в производството.

       Становище на ответника:

       Ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК. Същият не е направил оспорвания на  предявения иск по основание и по размер.

        Ищецът моли за уважаване на иска и за заплащане на разноски за производството в това число и за заповедното такова като посочва банкова сметка ***о сметка   IBAN ***,  BIC: ***, открита сметка в „ЦКБ“ АД.

        Исковата молба и доказателствата към нея са връчени  на ответника по реда на чл.45 ГПК.  В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор.

        В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

        Ответникът е редовно призован за съдебно заседание,   не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

        Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и  разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.  

        В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение и  наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.   

        От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 1728/2020 г. на РС Варна, 14 състав  се установява, че със заповед № 745 от 11.2.2020 г.  е разпоредено длъжника А.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на кредитора В.И К. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.ПРИЛЕП № 33 сума в общ размер на 463.84 /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст./ лева, от които: сума в размер на 411.58 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода от 06.07.2017 год. до 07.05.2019 год., за обект с аб.№ 1504633, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.202, вх.1, ап.20, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 52.26 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 13.10.2017 год. до 05.02.2020 год., както и разноските по делото в размер на  25/двадесет и пет/ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 /петдесет/ лева – ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.

      Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са допуснати до събиране с определението на съда по чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с две обяви, извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г. г. на КЕВР, ведно с две обяви, Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. г. на КЕВР, ведно с две обяви, Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. г. на КЕВР, ведно с две обяви, Справка за недобора на частен абонат № 1504633 до 05.02.2020 г.  НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

        Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни и клиентски номера. Същият  не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице  доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата,  собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата.  С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта,  че е собственик, наемател или ползвател  на имота за който са доставени услугите,  съдът намира за доказан факта, че същият  има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР  на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната. 

       Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

       Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин  твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал  вода и ВиК услуги  в  обекта,  по партида чийто титуляр е ответника.  С оглед горното, съдът  намира, че  кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване вземането си от длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

      Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

       По въпроса за разноските:

       При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 75.00 лева държавна такса и 50 лева юриск.възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 75.00 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

        Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника  А.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** по  заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,  издадена по ЧГД № 1728/2020 г. на РС Варна, 14 състав с която е разпоредено длъжника да заплати на ищеца В.И К. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.ПРИЛЕП № 33 сума в общ размер на 463.84 /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст./ лева, от които: сума в размер на 411.58 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода от 06.07.2017 год. до 07.05.2019 год., за обект с аб.№ 1504633, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.202, вх.1, ап.20, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 52.26 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 13.10.2017 год. до 05.02.2020 год., на осн.чл.422 ГПК,  вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД. 

 

       ОСЪЖДА А.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да плати на В.И К. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.ПРИЛЕП № 33 разноски за исковото производство в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева и за заповедното производство в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

      Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

      Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                              Районен съдия: