М О Т И В И
към Решение № 250, постановено на 10.06.2020
год. по административно наказателно дело № 830/2020 год. по описа на
Районен съд Стара Загора.
Постъпило е постановление № 4927/2018
год. на Районна прокуратура град Стара Загора, с предложение за освобождаване
на обвиняемия М.Б.М. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Представителят на Районна прокуратура град Стара
Загора, поддържа внесеното предложение на Районна прокуратура и тъй като са
налице предпоставките на чл.78а от НК, предлага на съда М.Б.М. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минимален
размер.
Обвиняемият М.Б.М. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен и моли за
определяне на наказание в минималния размер предвиден в закона за извършеното
деяние.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Установено
бе по делото, че обв.М.Б.М. е правоспособен водач на
МПС от 1975 год. и притежава категории “С М В АМ ТКТ”. Същият работи като
снабдител в “Геонед“ ЕООД град Стара Загора.
На
12.11.2018 год., около 15.00 часа обв.М.Б.М. управлявал служебен товарен автомобил марка “Фиат Дукато”, с рег. № ***, натоварен
със семена. Автомобилът се движел в посока север по път III-5701, км 4+000 от с.Сърнево, общ.Раднево
към с.Загорци по източната лента за движение на надлеза над АМ “Тракия“. По същото време, на посочения надлез се
намирали свидетелите К. Л. Н. (на 10 години), брат му св.Илия Л. Н. (на 12
години) и Асен Донков Живков (на 10 години) и тримата от с.Сърнево. Дотам
стигнали с велосипеди, които оставили в началото на моста. После децата
продължили пеш по бордюра, ограничаващ източната лента на пътното платно. В
средата на моста спрели, установили се между металния му парапет и мантинелата
и започнали да махат с ръце към преминаващите автомобили. В един момент св.К. Н.
решил да премине в насрещната лента, като прескочил мантинелата и предприел
пресичане на пътното платно от изток на запад, пред товарния автомобил .
Обв.М. предприел аварийно спиране и
маневра “завиване наляво“, за да го избегне. Въпреки рязката маневра настъпил удар, който се осъществил с предната лява част на
автомобила. Вследствие на сблъсъка детето паднало на асфалта и получило
наранявания в областта на главата.
На мястото пристигнал екип на ЦСМП, както и
екип на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, в състав
св.Таньо Русев Танчев и св.Пламен Христов Петров. Извършен бил оглед на
местопроизшествието. Детето било настанено за лечение в Клиника по неврохирургия
към УМБАЛ АД Стара Загора, като било изписано на 26.11.2018 год. с диагноза “Кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочнотилна
област на главата“.
При
разследването са разпитани свидетели-очевидци, както и полицейските служители, посетили
произшествието. Изготвена е съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че св.К. Н. е получил контузия на главата-разкъсноконтузна рана на
главата, кръвонасядане в лява слепоочно теменна област на главата, счупване на
лявата слепоочна кост и лявата зигоматична кост на главата, кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка, които са
му причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, т.е. при настъпилото ПТП на пострадалия е
била причинена средна телесна повреда.
По досъдебното
производство е изготвена и тройна съдебна автотехническа експертиза, както и
допълнителна такава. С оглед установяване на възможността на обвиняемия да
възприеме децата на пътя при разследването е проведен следствен експеримент. Видно
от изготвения протокол, разстоянието, от което обв.М. е имал техническа
възможност да забележи децата възлиза на 90,30 метра, т.е. той е следвало да
коригира скоростта си така, че доближавайки ги във всеки един момент да е можел да си осигури техническа възможност
за аварийно спиране преди линията на евентуално пресичане на което и да е от
тях. Причина за настъпване на ПТП е несвоевременното възприемане от страна на
обв.М. на навлизащия на платното за движение пешеходец. От техническа гледна
точка възприемането на потенциална опасност, в случая деца край пътя предполага
постоянно коригиране на скоростта на автомобила така, че във всеки един момент
водачът да реализира спиране на безопасна дистанция поне от един метър пред
траекторията на пресичане на пешеходеца. Скоростта на движение на товарния
автомобил преди удара е била от порядъка на 40 км/ч. Спирачният механизъм е
задействан от около 29-30 метра преди мястото на удара, т.е. от това разстояние
обв.М. е реагирал на опасността. Това разстояние е по-малко от опасната зона за
спиране на автомобила, която е изчислена от експертите на 31 метра. В случая
обаче, водачът е имал възможност да възприеме деца край пътя от разстояние
много по-голямо от опасната зона за спиране, а именно от над 90 метра. Техническа
възможност за обв.М. да предотврати инцидента е съществувала дори и при
възприемане на децата от разстояние 29-30 метра преди мястото на удара чрез
предприемане на аварийно спиране и продължено управление в източната лента, без
пренасочване на автомобила към западната лента.
По описания начин, обвиняемият е
управлявал товарен автомобил марка “Фиат Дукато”, с рег.№ *** като нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, чл.116, пр.1 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
св.К. Л. Н., на 10 години. Престъпният резултат е в пряка причинна връзка с
допуснатите от обв.М. нарушения на правилата за движение. Дете, намиращо се на
пътя или в близост до пътя е видима и реална опасност за движението, с която
водачът е длъжен да се съобрази. В настоящия случай, поради наличие на деца в
непосредствена близост до пътя, опасността за движението е възникнала още от
момента, в който водачът ги е възприел. Оттогава за него се поражда
задължението по чл.117 от ЗДвП. Ако обв.М. се бе съобразил с възникналата и
възприета от него опасност за движението (деца на пътя), той би намалил
скоростта си и би спрял. Попадането на детето в опасната зона не води до
отпадане на съставомерността на деянието, тъй като опасността за движението не
е възникнала в този момент, а значително по-рано - от момента в който водачът е
възприел, че на пътя има деца.
По описаният
начин на 12.11.2018 год., обв.М.Б.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б.”б”, предложение второ, във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно, по
непредпазливост, при условията на съзнавана непредпазливост, тъй наречената
“престъпна самонадеяност“. Същият не е желаел и не е целял настъпването на
обществено опасните последици, но е предвиждал възможността за настъпването им,
като е разчитал, че може да ги предотврати.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на образуваното
досъдебно производство
и дадените обяснения от обвиняемото лице в хода на проведеното съдебно
следствие, приетата като писмено доказателство по делото - справката за
съдимост на обвиняемия и от прочетените по реда на чл.283 от НПК
протоколите и други документи от значение за изясняване на обстоятелства по
делото, приложени към досъдебно производство № 14/2019
год. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
Стара Загора.
По описания начин, с деянието си обвиняемият М.Б.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343,
ал.1, б.”б”, предложение второ, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, като на 12.11.2018
година в землището на с.Пшеничево, община Стара Загора, на път III-5701, км 4+000, на надлез
над АМ “Тракия“, при управляване на МПС – товарен автомобил марка “Фиат
Дукато”, с рег. № ***, нарушил правилата
за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП – “Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” - наличие на
пресичащо пътното платно дете, но не сторил това; чл.116, предложение 1
от ЗДвП – “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата…“, но не сторил това; чл.117 от ЗДвП – “При приближаване към място, където на пътя, или в близост до него се
намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост –и да спре“, но не сторил това и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на К. Л. Н., на 10 години от с.Сърнево, община Раднево,
изразяваща се в контузия на главата-разкъсноконтузна рана на главата,
кръвонасядане в лява слепоочно теменна област на главата, счупване на лявата
слепоочна кост и лявата зигоматична кост на главата, кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота, за срок от повече от 30 дни.
С оглед предвидената
наказателна отговорност за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
предложение второ, във вр.с чл.342, ал.1 от НК,
императивния характер на разпоредбата на чл.78а от НК, чистото съдебно
минало на обвиняемия, изразеното от него критично отношение към извършеното и
липсата на причинени съставомерни имуществени вреди от деянието и на системни
нарушения по ЗДвП, съдът на основание чл.78а от НК освободи от наказателна
отговорност обвиняемия М.Б.М., като му наложи административно наказание глоба в
минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лева, като не лиши същия от
право да управлява МПС.
При определяне на размера на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от обвиняемия
самопризнания, изразеното критично отношение към извършеното, чистото съдебно
минало, както и липсата в случая на отегчаващи отговорността му обстоятелства,
които да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли
да бъдат отчетени като такива.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: