ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 09.12.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гр.д. №
12241 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от Е.С.Н. против „Ю.Б.“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищцата е собственик на ½ идеална част от
самостоятелни обекти, находящи се в гр. София, район Витоша, ул. „*******, а
именно – самостоятелен обект в сграда – партерен етаж в сграда изградена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1930.395, първи жилищен етаж с
идентификатор 68134.1930.39.1.1, втори жилищен етаж с идентификатор
68134.1930.395.1.2. Твърди, че тези обекти се намират в сграда, построена през
1991 г., която е придобита приживе от родителите й по силата на приращение по
време на брака им, като след тяхната смърт правото на собственост върху
сградата преминало върху наследниците им Е.С.Н. – ищца и брат й В.С.Н.. Твърди,
че през 2018 г. узнала, че на 17.11.1994 г. брат й В.С.Н.се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху цялата масивна жилищна сграда - № 145, т.
ХХ, д. № 3815/1994 г. на Нотариус при
Софийски районен съд. Твърди, че В.Н.не е придобил собствеността върху целия
недвижим имот на посоченото в нотариалния акт основание – учредено в негова
полза право на строеж. Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 40, т. ХI, д. № 1987/07.02.1997 г. на I-ви Нотариус при Софийска нотариална
служба при СРС В.Н.продал недвижимия имот на „И.Т.“ ЕООД. С Нотариален акт №
98, т. XLV, д. №
11005/1998 г. на Нотариус при СРС дружеството продало на В.Н.и
съпругата му М.Н. партерния, първия и втория етаж от триетажната жилищна
сграда. Твърди, че на 01.11.2004 г. В.Н.и съпругата му М.Н. сключват договор за
частично погасяване на парично задължение с Нотариален акт № 110, т. VI, рег. №
34188, д. № 1111/2004 г. на Нотариус А.Ч.с предмет – партерен, първи и втори
жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, като приобретател бил В.Д.Д..
Поддържа, че на 18.03.2008 г. В.Д.Д. сключва с В.Н.и съпругата му М.Н. договор
за продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 192, т. II, рег. № 05848, д. №
371/ 2008 г. на Нотариус В.Б.с предмет
същите недвижими имоти, като в договора било записано, че продажната цена ще
бъде заплатена чрез банков кредит, отпуснат от „Ю.Б.“ АД след вписване на
договорна ипотека в полза на банката. Твърди, че договорна ипотека,
обезпечаваща вземането на банката е предмет на Нотариален акт № 193, т. II,
рег. № 05849, д. № 372/2008 г. на Нотариус В.Б.. Поддържа, че договорите,
сключвани с посочените нотариални актове, не са породили вещно-прехвърлително
действие по отношение на партерния, първи и втори жилищен етаж от процесната
сграда, а договорът за ипотека бил нищожен. Твърди, че е предявила иск за
обявяване на нищожността на договор за договорна ипотека по отношение на
½ идеална част от всеки един от обектите, предмет на ипотеката като било
образувано гр.д. № 13582/2018 г. по
описа на СГС, I-5 състав. Било поискано и обезпечение на този иск чрез спиране
на принудително изпълнение насочено по отношение на тези имоти, но искането
било отхвърлено. Освен това, по иск, предявен от нея, било поставено решение по
гр.д. № 1734/2019 г. по описа на СРС, 67 състав, с което била допусната делба
на процесните имоти между Е.С.Н. и В.С.Н.. Обосновава правния си интерес от
предявяване на иск за собственост против ответника „Ю.Б.“ АД с обстоятелството,
че е взискател в производството по изпълнително дело № 20208380404703 по описа на
ЧСИ М.Б.и срещу процесните имоти, предмет на договор за ипотека, било насочено
принудително изпълнение чрез публична продан. Моли да бъде признато за
установено, че ищцата Е.С.Н. е собственик на ½ идеална част от процесните
имоти. Направено е и искане да бъде допуснато обезпечение на предявения иск
чрез спиране на изпълнението по отношение на ½ идеална част от
процесните имоти.
При проверка на
исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи правото си,
когато е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният
интерес като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск следва
да се преценява с оглед степента на засягане на правата, предизвикани от
правния спор, както и от вида на защитата, която ищецът би получил при
евентуално уважаване на предявения иск. С оглед въведените от ищеца твърдения в
исковата молба предмет на защита е правото на собственост върху 1/2 идеална
част от имоти, по отношение на които е насочено принудително изпълнение, като Е.Н.
твърди, че се явява трето на изпълнението лице, тъй като учредената ипотека
върху притежаваната от нея идеална част е нищожна. По правило всяко трето на
изпълнението лице има право да предяви иск за защита на засегнатите от него
права като може да избира вида и обема на търсената защита. То разполага, както
с възможността да предяви специалния отрицателен установителен иск, предвиден в
чл. 440 от ГПК, а така също и положителен установителен иск (в този смисъл са определение
№ 135/01.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2110/2017 г. и решение № 65/01.08.2017 г. по
гр. д. № 4046/2016 г. на ВКС, II
ГО). Във връзка с дадените от ВКС тълкувания в цитираните съдебни актове,
обаче, следва да бъде посочено, че ищецът би имал правен интерес, когато
принудителното изпълнение е насочено към имот, за който съществува спор, че е
собственост на длъжника. Когато, обаче, по отношение на този имот е учредена
договорна ипотека, принадлежността на правото на собственост върху имота е без
правно значение. Следователно липсва правен интерес от установяване на
принадлежността на правото на собственост, тъй като евентуално положително
решение по такъв иск не може да послужи като основание за прекратяване на
изпълнителния способ. (В този смисъл Решение № 212 от 02.01.2018 г. по гр. д. №
4897/2016 г. по описа на ВКС). Ищцата съобразно интереса си е предявила иск за
недействителност на ипотеката, по който е образувано и висящо гр. д. №
13582/2018 г. по описа на СГС, I-5
състав. Обстоятелството, че в рамките на това производство
не е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на принудителното изпълнение по
отношение на процесните имоти по изпълнително дело № 20208380404703 по описа на
ЧСИ М.Б.не може да обоснове правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за собственост. Независимо от обстоятелството, че ищцата не
може да се ползва и от защитата, предвидена в чл. 440 от ГПК, доколкото е
уважен иск за допускане на делба по отношение на длъжника в изпълнителното
производство, предявеният иск за собственост срещу кредитора – „Ю.Б.“ АД се
явява недопустим поради липса на правен интерес.
Предвид на
изложеното, предявеният иск се явява процесуално недопустим и производството по
делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното,
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от Е.С.Н. против „Ю.Б.“ АД, с която
е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 12241/2020 г. по описа на СГС, І-18 състав.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: