МОТИВИ:
Против подсъдимия Е.Г.А.
*** е предявено обвинение за това, че при условията на продължавано
престъпление в периода 14.07.2010 г. – 12.04.2012 година в гр.Хасково, като ******
на „**** *****” ООД, с адрес по ДОПК в гр.Хасково, регистриран по ЗДДС от
29.03.2010 г., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – общо 61 842,35 лв., от които 43 902,13 лв.данък добавена стойност
/ДДС/ и 17 940,22 лв. корпоративен данък като :
А/ чрез несъзнаваното участие на счетоводителя А. Д.
Д. потвърдил неистина в раздел „Б” клетка „40” и раздел „Г” клетка „50” на
подадени пред ТД НАП-Хасково справки-декларации, които се изискват по силата на
чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС с:
1/ № 26001070571/14.07.2010 г. за данъчен период
месец юни 2010 г.
– относно данъчния кредит като вместо действителния размер от 272,37 лв. посочил данъчен кредит в
размер на 3 605,71 лв. и относно размера на ДДС за внасяне, като посочил
1 785,30 лв., вместо действителния размер за внасяне от 5 118,64 лв.;
2/ № 26001079322/14.09.2010 г. с данъчен период
месец август 2010 година относно данъчния кредит, като вместо действителния
размер от 6 451,57 посочил данъчен кредит в размер на 7 618,23 лв. и
относно размера на ДДС, като посочил за внасяне 60,88 лв. вместо действителния
размер на ДДС за внасяне от 1 227,55 лв.;
3/ № 26001084171/13.10.2010 г. за данъчен период
месец септември 2010 г.
относно данъчния кредит в размер на 6 920 лв. вместо действителния данъчен
кредит в размер на 3 586,98 лв. и относно размера на ДДС за внасяне –
559,33 лв., вместо действителния размер на ДДС за внасяне – 3 892,66 лв.;
4/ № 26001089964/15.11.2010 г. за данъчен период
месец октомври 2010 г.
относно данъчния кредит в размер на 15 798,59 лв. вместо действителния
данъчен кредит в размер на 7 354,25 лв. и относно размера на ДДС за
внасяне – 5 774,24 лв. лв., вместо действителния размер на ДДС за внасяне
– 14 218,58 лв. и
5/ № 26001095062/14.12.2010 г. за данъчен период
месец ноември 2010 г.
относно данъчния кредит като посочил
8 733 лв., вместо действителния данъчен кредит в размер на
2 392,87 лв. и относно размера на ДДС за внасяне – 744,36 лв. лв., вместо
да посочи действителния размер на ДДС за внасяне – 7 085,48 лв.;
6/ № 263420701760839/14.09.2011 г. за данъчен
период месец август 2011 г.
относно данъчния кредит като посочил такъв в размер на 13 870 лв., вместо
действителния му размер от 3 508,43 лв. и относно размера на ДДС за
внасяне, като посочил размер от 1010,84 лв.-, вместо действителния размер от
11 372,50 лв.;
7/ № 2272009/14.11.2011 г. за данъчен период месец
октомври 2011 година относно размера на данъчния кредит, като посочил
5 642,90 лв., вместо действителния размер на данъчния кредит от
2 742,90 лв.и относно размера на ДДС за внасяне като посочил 303 лв.,
вместо действителния размер от 3 203,49 лв.;
8/ № 26001167417/12.04.2012 г. за данъчен период
месец март 2012 година, относно данъчния кредит, като посочил 11 827,20
лв., вместо действителния размер от
3 805,54 лв.и относно размера на ДДС за внасяне като посочил
1277,13 лв., вместо действителния размер от 9 298,80 лв. и
- затаил истина в годишна данъчна декларация, подадена на 31.03.2011 г. с вх.№ ********** в
ТД НАП-Хасково, която се изисква по силата на закон – чл.92 от ЗКПО относно
реалния размер на дължимия корпоративен данък за 2010 година - 12 085,68 лв., като вместо това
декларирал 776, 29 лв.;
- затаил истина в годишна данъчна декларация, подадена на 27.03.2012 г. с вх.№ 264351200219437
в ТД НАП-Хасково, която се изисква по силата на закон – чл.92 от ЗКПО относно
реалния размер на дължимия корпоративен данък за 2011 година - 7 493,82 лв. лв., като вместо това
декларирал 862,99 лв.,
Б/ чрез несъзнаваното участие на счетоводителя А. Д.
Д. осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство – чл.4 ал.1 от ЗСч,
като осчетоводявал недействителни покупки с предмет строителни материали
с доставчици:
1. „Датекс Трейдинг”
ЕООД отразени в неистински фактури №№214/03.06.2010 г.,217/15.06.2010 г.,
705/27.08.2010 г., 720/08.09.2010 г., 721/20.09.2010 г., 427/25.10.2010 г.,
441/26.10.2010 г., 444/27.10.2010 г.
2. „Тария ГВ” ЕООД,
отразени в неистински фактури №№408/11.10.2010 г.; 430/26.10.2010 г.,
433/28.10.2010 г.; 429/05.11.2010 г.; 439/15.11.2010 г.; 459/20.11.2010 г.;
3. ”Сталпром 99” ЕООД отразени в неистински
фактури №№:751/10.11.2010 г., 759/19.11.2010 г., 407/04.08.22011
г.,410/16.08.2011 г., 432/22.08.2011 г., 413/05.10.2011 г., 416/07.10.2011 г.,
419/11.10.2011 г.;
4. „Денис и Крис” ЕООД
отразени в неистински фактури №№615/03.08.11 г., 618/10.08.2011 г.,
635/15.08.2011 г., 644/23.08.2011 г., 405/22.03.20122 г., 430/26.03.2011 г.,
407/27.03.2012 г., 444/30.03.2012 г.
5. „Кавис” ЕООД отразени в неистински фактури
№№826/17.10.2011 г., 831/19.10.2011 г., 846/24.10.2011 г., 605/17.03.2012 г.,
619/20.03.2012 г., 609/20.03.2012 г., 617/27.03.2012 г.
В/ чрез несъзнаваното
участие на счетоводителя А. Д. Д.
1/ използвал неистински
документи при водене на счетоводството, а именно: фактури №№ 214/03.06.2010
г.,217/15.06.2010 г., 705/27.08.2010 г., 720/08.09.2010 г., 721/20.09.2010 г.,
427/25.10.2010 г., 441/26.10.2010 г., 444/27.10.2010 г., на които е придаден
вид, че са издадени от „Датекс Трейдинг ЕООД”; фактури №№ 408/11.10.2010 г.;
430/26.10.2010 г., 433/28.10.2010 г.; 429/05.11.2010 г.; 439/15.11.2010 г.;
459/20.11.2010 г., на които е придаден вид, че са издадени от „Тария ГВ ЕООД”; фактури
№№ 751/10.11.2010 г., 759/19.11.2010 г., 407/04.08.22011 г., 410/16.08.2011 г.,
432/22.08.2011 г., 413/05.10.2011 г., 416/07.10.2011 г., 419/11.10.2011 г., на
които е придаден вид, че са издадени от ”Сталпром 99 ЕООД”; фактури №№ 615/03.08.11
г., 618/10.08.2011 г., 635/15.08.2011 г., 644/23.08.2011 г., 405/22.03.20122
г., 430/26.03.2011 г., 407/27.03.2012 г., 444/30.03.2012 г., на които е
придаден вид, че са издадени от „Денис и Крис” ЕООД и фактури №№ 826/17.10.2011
г., 831/19.10.2011 г., 846/24.10.2011 г., 605/17.03.2012 г., 619/20.03.2012 г.,
609/20.03.2012 г., 617/27.03.2012 г., на които е придаден вид, че са издадени
от „Кавис ЕООД”1
2/ при предоставяне на информация пред органа
по приходите – ТД НАП-Хасково използвал
документи с невярно съдържание - дневници за покупки, изискуеми съгласно чл.125
ал.5 вр. чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС за данъчните периоди месеците: юни, август,
септември, октомври и ноември 2010 година , август и октомври 2011 година, и
март 2012 година, в които отразил неверни данни – недействителни покупки с
предмет строителни материали и посочени доставчици:
а/ „Датекс Трейдинг”
ЕООД отразени в неистински фактури №№ 214/03.06.2010 г.,217/15.06.2010 г.,
705/27.08.2010 г., 720/08.09.2010 г., 721/20.09.2010 г., 427/25.10.2010 г.,
441/26.10.2010 г., 444/27.10.2010 г.
б/ „Тария ГВ” ЕООД,
отразени в неистински фактури №№ 408/11.10.2010 г.; 430/26.10.2010 г.,
433/28.10.2010 г.; 429/05.11.2010 г.; 439/15.11.2010 г.; 459/20.11.2010 г.;
в/. ”Сталпром 99” ЕООД отразени в неистински
фактури №№ 751/10.11.2010 г., 759/19.11.2010 г., 407/04.08.22011
г.,410/16.08.2011 г., 432/22.08.2011 г., 413/05.10.2011 г., 416/07.10.2011 г.,
419/11.10.2011 г.;
г/ „Денис и Крис” ЕООД
отразени в неистински фактури №№ 615/03.08.11 г., 618/10.08.2011 г.,
635/15.08.2011 г., 644/23.08.2011 г., 405/22.03.20122 г., 430/26.03.2011 г.,
407/27.03.2012 г., 444/30.03.2012 г.
д/ „Кавис” ЕООД отразени в неистински фактури №№ 826/17.10.2011
г., 831/19.10.2011 г., 846/24.10.2011 г., 605/17.03.2012 г., 619/20.03.2012 г.,
609/20.03.2012 г., 617/27.03.2012 г.
Г/ за данъчните периоди месеците: юни, август,
септември, октомври и ноември 2010 година, август и октомври 2011 година и март
2012 приспаднал неследващ се данъчен кредит общо в размер на 43 902,13 лв.
– престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.2 пр.1 и 2, т.5, т.6 пр.2 и 3 и т.7
вр. чл.26 ал.1 от НК.
В хода на проведеното съдебно
следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК и хипотезата на чл.371 т.2 от НПК,
подсъдимият прави изявление за признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат събирани
доказателства за тях, а да бъдат ползвани събраните в хода на досъдебното производство.
Съдът като прецени така
събраните по делото доказателства в досъдебната фаза и във връзка с направеното
от подсъдимия признание на изложените от прокурора факти, прие за установено
следното:
На 13.01.2010 г. подсъдимият Е.Г.А. и свидетелите М. Д. Ц. и Г. Г. К.
учредили и регистрирали в ОС-Хасково дружество с ограничена отговорност с фирма
„МЕГ 2010 ООД”, с адрес на управление в гр.Хасково, ул.”*****” №*
/Удостоверение от Агенцията по вписванията от 18.10.2013 г. – л.16-17 г.V от ДП/. За управител съдружниците избрали, а след това
като такъв бил и вписан в Търговския регистър Е.А.. На същата дата дружеството
било регистрирано по реда на ДОПК в ТД НАП-Пловдив – офис Хасково с ЕИК *********. На 29.03.2010 година дружеството
било регистрирано и по ЗДДС в посоченото подразделение от данъчната
администрация. Дружеството осъществявало ремонтни и довършителни строителни
работи на жилища и други обекти, като за целта
наемало работници. Предметът на дейност от друга страна изисквал
сключването на договори за доставка на строителните материали. Доставките
обичайно се организирали от управителя, който ги договарял от името на
дружеството, а в по-редки случаи тази работа се извършвала и от съдружниците Ц.
и К. Плащанията по сключените договори за доставка на строителни материали се
извършвали в брой.
Търговецът прилагал двустранна
форма на счетоводна отчетност, организирана и за целите на ЗДДС. Воденето на счетоводството
било възложено по силата на договор на
свидетелката А. Д. Д. Тя отразявала в съответните счетоводни регистри, в това
число и в дневниците за покупки и продажби фактури, които й предоставял
подсъдимия. Последният предавал оформените документи лично на свидетелката или
й изпращал същите по електронен път чрез въведена компютърна
програма. След това счетоводителката отразявала фактурите в съответните
счетоводни регистри – дневниците за покупки и продажби, както и в регистрите по
сметките на фирмата. Въз основа на отразяванията в дневниците, изготвяла
месечните справки-декларации по ЗДДС, които
подписвала, а след това ги представяла в ТД НАП-Хасково, за което била
упълномощена от управителя на фирмата.
За
да намали данъчното задължение по ЗДДС
на дружеството в отделни данъчни периоди през 2010, 2011 и 2012 година, както и
за да намали финансовия резултат от дейността му, като по тоя начин укрие и
корпоративен данък за 2010 и 2011 година, подсъдимият А. решил да се снабди с
неистински фактури, в които управляваното от него дружество да бъде посочено
като „получател” на стоки без в действителност такива стоки да са получени в
предприятието и без изобщо сделки по доставка да са били сключени. Целта му била тези фактури да бъдат отразени в
дневниците за покупки, а след това и в месечните справки декларации и така при
изчисленията на данъчното задължение да се получи неверен резултат както относно
дължимия ДДС, така и относно крайния финансов резултат-печалба, подлежащ на
облагане, т.е. целта на подсъдимия била да намали данъчните задължения по ДДС и
корпоративен данък на представлявания от него търговец.
Така
през месец юни 2010 година подсъдимият се снабдил с две неистински фактури , в
които били отразени две несъществуващи доставки на строителни материали от „Датекс
Трейдинг” ЕООД, София в предприятието на „МЕГ 2010 ООД”: фактура № 214/03.06.2010
г. с данъчна основа 8 333,33 лв. и начислен ДДС в размер на 1666,67 лв. и
фактура № 217/15.06.2010 г. със същата данъчна основа и начислен ДДС. Подсъдимият предоставил тези две фактури на
счетоводителката Д., която ги отразила в
аналитичния регистър на сметка 401 „Доставчици”, в дневника за покупки и в
месечната Справка-декларация по ЗДДС за месец юни 2010, която била регистрирана
под вх.№26001070571/14.07.2010 г. в ТД на НАП-Хасково. В тази декларация и
по-конкретно в колона 41 на раздел „Б” –
„ДДС с право на пълен данъчен кредит”
бил посочен размер от 3 605,71 лв., вместо действителния размер на
данъчния кредит за периода от 272,37 лева.
През
месец август 2010 година, отново за да намали данъчното задължение по ДДС и съответно финансовия
резултат за месеца, подсъдимият А. се снабдил с друга фактура, привидно
издадена от името на „Датекс Трейдинг” ЕООД, София – фактура № 705/27.08.2010
г., отразяваща доставка към „МЕГ 2010”
ООД на строителни материали на стойност 7 000 лв., от които начислен ДДС в
размер на 1166,67 върху данъчна основа от 5833,33 лв. И тази фактура подсъдимият представил на
счетоводителя Д. и тя е отразила в съответните счетоводни регистри на сметката
за доставчици и дневника за покупки. При изготвянето след това и на месечната
справка декларация / вх.№26001079322/14.09.2010 г./ стойностите на привидно
заплатения от търговеца ДДС бил отразен като стойност с право на пълен данъчен
кредит, следващ от данните по фактурата,
записани в раздел Б колона 40, където бил посочен кредит в размер от 7 618
,23 лв., вместо вярната стойност от 6 451,57 лв, съответно размер на ДДС за внасяне от 60,88 лева,
вместо действителния от 1 227,55 лв.
Същият
механизъм за намаляване на задължението за ДДС и на финансовия резултат на дружеството бил използван от А. и през данъчния период месец септември 2010
година. През този месец подсъдимият се
снабдил с две неистински фактури, в които били отразени две недействителни
доставки на строителни материали от „Датекс Трейдинг” ЕООД-София: фактура № 720/08.09.2010
г. с данъчна основа 8 333,33 лв. и начислен ДДС в размер на 1666,67 лв. и
фактура № 721/20.09.2010 г. със същата данъчна основа и начислен ДДС. И тези
фактури били предоставени на св.Д.,
която ги отразила в аналитичния регистър
на сметка 401 „Доставчици”, в дневника за покупки, а по-късно и в месечната СД
по ЗДДС за месец септември 2010, където в колона 40 на раздел Б, вместо данъчен кредит в размер на 3 586,98 било
посочен размер от 6 920,31 лв. Това довело до намаляване на отразените в
колона 50 на раздел Г данни за дължимия
ДДС на 559,33 лв. лв., вместо действителния размер на ДДС за внасяне от 3 892,66
лв. Съдържащата тези данни декларация била подписана и представена от св.Д.,
заедно с дневниците за покупки и продажби в ТД НАП-Хасково, където била
регистрирана с вх.№26001084171/13.10.2010 г.
През месец октомври на 2010 година подсъдимият се сдобил с 6 неистински фактури: №№ 427/25.10.201 г.,
441/26.10.2010 г. и 444/27.10.2010 г., привидно издадени от „Датекс Трейдинг”
ЕООД и №№ 408/11.10.2010 г. , 430/26.10.2010 г. и 433/28.10.2010 година,
привидно издадени от „Тария ГВ” ЕООД. Представил ги на счетоводителката Д.,
която пък ги отразила в съответните счетоводни регистри, описала ги в дневниците
за покупки и съответно неверните данни
били пренесени в месечната справка декларация по ЗДДС, където в колона 40 на
раздел Б, вместо действителния размер на общия данъчен кредит от 7 354 лв.
бил посочен размер от 15 798,59 лв. Това довело до намаляване на
отразените данни за дължимия ДДС на 5 774,24
лв. лв., вместо действителния размер на ДДС за внасяне от 14 218,58 лв. Справката-декларация
била подписана и представена от св.Д., със съответните приложения от дневниците
за покупки и продажби в ТД НАП-Хасково, където била регистрирана с вх.№26001089964/15.11.2010
г.
С
неистински фактури подсъдимият се сдобил и през месец ноември на 2010 година.
Фактурите удостоверявали доставки на стоки на търговеца „МЕГ 2010 ООД” и били
подписани от А., който по този начин удостоверил получаване на стоките -
строителни материали от дружествата „Тария ГВ” ЕООД с /фактури с №№ 429/05.11.2919 г.,
439/15.11.2010 г. и 459/20.11.2010 г./ и „Сталпром 99” ЕООД /фактури с №751/10.11.2010
г. и 759/19.11.2010 г./. Фактурите отново били предадени на св.Д. за
осчетоводяване и тя ги въвела в дневника за покупки, а след това пренесла
данните и в месечната Справки-декларации по ЗДДС. Така в съответните графи на декларацията
били въведени невярно данните за: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер
на 8 733,99 лв., вместо действителната стойност 2 392,87 лв., и
съответно размера за ДДС за внасяне бил посочен като 744,36 лв., вместо действителния
размер от 7 085,48 лв. Декларацията
по ЗДДС била представена в ТД НАП-Хасково от св.Д. и регистрирана под
№26001096062/14.12.2010 г.
През
данъчния период месец август 2011 година подсъдимият отново се снабдил с
неистински фактури. В този месец той предал на счетоводителя св.Д. 7 такива фактури,
обективиращи доставки към „МЕГ 2010”
ООД без реално такива доставки да се били осъществени. Това били фактури №№
615/03.08.2011 г., 618/19.08.2011 г., 635/15.08.2011 г. и 644/23.08.2011 г., в
които като доставчик било посочено дружеството „Денис и Крис” ЕООД и фактури с №№
407/04.08.2011 г., 410/16.08.22011 г. и 432/22.08.2011 г. , на които бил
придаден вид, че произхождат от „Сталпром 99” ЕООД. Без да съзнава неистинността на
документите, свидетелката Д. ги въвела в съответните дневници за покупки, а
след това и в справката декларация за този данъчен период. Така в колона 40 от
раздел Б на декларацията, за размера на общия данъчен кредит била посочена сумата от 13 870,10 лв.,
вместо действителния размер от 3 508,43 лв., което пък довело до
деклариране в раздел Г колона 50 на
неверни данни за ДДС за внасяне, където бил посочен размер от 1010,84 лв.,
вместо действителния размер от 11 372,50 лв. Съдържащата тези данни
Справка-декларация по ДДС, ведно с приложените към нея дневници за покупки и
продажби на 14.09.2011 г. била представена в ТД НАП- офис Хасково и
регистрирана там с вх.№ 263420701760839 от същата дата.
С
идентични действия било намалено данъчното задължение по ЗДДС на дружеството и
за данъчен период месец октомври 2011 година. Отново А. се сдобил с неистински
фактури за несъществуващи доставки към предприятието на управляваното от него
дружество, като според съставените документи част от доставките били извършени
от „Сталпром 99”
ЕООД с /удостоверените във фактури с №№ 413/05.10.2011 г, 416/07.10.2011 г., 419/11.10.2011
г./, а друга част и от „Кавис” ЕООД /удостоверените във фактури с №№ 826/17.10.2011
г., 831/19.10.2011 г./. Отразяването на тези доставки в аналитичния регистър на сметка 401
„Доставчици” и в дневника за покупки,
довело до промяна и в данните, записани съответно в Справката-декларация по
ЗДДС за месец октомври на 2011 година. В съответните графи невярно били отразен
размера на данъчния кредит, като вместо действителния размер от 2 742,90
лв. бил посочен размер от 5 642,90 лв., което се отразило и върху данните
в колона 50 на раздел Г за размера на ДДС за внасяне, за който било посочена
сума от 303,49 лв., вместо действителното задължение от 3 203,49 лв.
Справката-декларация с посоченото съдържание била депозирана от свидетелката Д. в
ТД-НАП-офис-Хасково на 14.11.2011 г. и регистрирана там с вх.№ 2272009.
През
месец март на 2012 г.
отново подсъдимият набавил неистински фактури, чието съдържание сочело, че са
издадени от „Денис и Крис” ЕООД. Това били фактури с №№ 405/22.03.2012 г., 430/26.03.2012г.,
407/27.03.2012 г. и 444/30.03.12 г. През същия месец А. се сдобил и с фактури,
обективиращи сделки между „МЕГ 2010 ООД”, гр.Хасково и „Кавис” ЕООД и имащи
следните №№ 605/17.03.2012г., 619/20.03.2012 г., 609/20.03.2012 г. и
617/27.03.2012 г. И тези документи били представени от него на св.Д., която ги
осчетоводила по сметка № 401”Доставчици” и съответно ги отразила в дневника за
покупки на дружеството, а след това и в Справката-декларация за ДДС за тоя
периода месец март на 2012 година. В съответните колони от раздел Б били
вписани неверни данни за ДДС с пълен данъчен кредит, а именно вместо
действителния размер от 3 805, 54 лв. бил отразен размер на кредита от
11 827,20 лв., което пък дало основание да бъде деклариран размер на ДДС
за внасяне от 1 277, 13 лв. вместо действителния размер от 9 298,80
лв. Така изготвената справка декларация за посочения данъчен период била
подадена от пълномощника Д. в ТД-НАП-офис Хасково на 12.04.2012 г. и
регистрирана там с вх.№ 26001167417.
Използването
на неистинските фактури през отделните данъчни периоди за 2010 година и
следващите от тях плащания, документирани
с фискални бонове, довели от своя страна и до завишаване на
осчетоводените разходи на „МЕГ 2010”
ООД за данъчната 2010 година. Според отразеното в счетоводството, базиращо се
на представените от подсъдимия фактури, в това число и гореописаните, разходите
възлизали в общ размер от 113 093,90 лв. и именно в този размер те били
посочени в годишната данъчна декларация на дружеството за 2010 година, която
била подадена св.Д. на 31.03.2010 година
и регистрирана в ТД НАП-Хасково с вх.№ **********. В нея бил отразен резултат като счетоводна печалба
в размер на 7 762,88 лв. Размерът
на печалбата при приспадане на разходите от неистинските фактури бил
120 856, 78 лв. По същия начин, разходите на дружеството били завишени и
за данъчната 2011 година. Осчетоводените през тази година плащания по доставки на стойност 66 308,33 лева обусловили изчисляване на
печалба в годишната данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО в размер на 8 629,88 лв., вместо от 74 938,21
лв.
По делото е била назначена счетоводна експертиза, която е дала
заключение за разликата между дължимия данък добавена стойност при деклариране
на сделките, обективирани в описаните по-горе фактури и дължимия размер на
същия данък при изключване на тези сделки. Заключението на експерта П. /л.31 от
ДП/ е следното: Разликата между декларирания и внесен от търговеца ДДС и размерът на дължимия от него ДДС при изключване
на посочените сделки, респективно при изваждане
на сумата, представляваща декларирания на тази база данъчен кредит е: 3 333,34
за месец юни на 2010 година, 1166,67 лева за месец август 2010 година,
3 333,34 лева за месец септември 2010 година, 8 444,33 лева за месец
октомври 2010 година, 6 344,12 лева
за месец ноември на 2010 година /в действителност разликата за този данъчен
период се равнява на 6 341,12 с оглед посочените от експерта стойности –
л.36 от ДП/, 10 361,66 лева за месец август на 2011 година, 2 900
лева за месец октомври 2011 година, 8 021,68 лева за месец март на 2012
година или общият размер на разликата между двете стойности е изчислен на
43 902,13 лева. На следващо място, експертът посочва, че е извършил
преглед и анализ на справките-декларации, депозирани в съответните данъчни
подразделения от дружествата, посочени като „доставчици” в инкриминираните
фактури, а именно дружествата „Датекс Трейдинг ЕООД”, гр.София, „Тария ГВ ЕООД”, гр.София, „Сталпром 99
ЕООД”, гр.Сливен, „Кавис ЕООД”, гр.София и „Денис и Крис ЕООД”,
гр.Пловдив. Проверката на тези документи
установила, че тези дружества на са вписали декларираните от подсъдимия
доставки в своите месечни Справки-декларации за същите данъчни периоди, в които
същите доставки са били отразени в СД по ДДС за „МИГ 2010 ООД”, гр.Хасково. Експертизата
е констатирала също, че касовите бележки, прикрепени към инкриминираните
фактури, не са издадени от фискалното устройство /ЕКАФП/, което
представляваното от подсъдимия дружество е регистрирало в ТД на НАП. На
следващо място е установено от експерта, че коментираните фактури са
осчетоводени, като плащанията по тях се отразени като разход, а в същото време
закупените материали нито били заприходени на склад, нито било отбелязано в
кой строителен обект са вложени. Освен това, за плащанията по фактурите,
извършени в брой, не били съставени разходни касови ордери, които да сочат
лицето, получател на сумите. Заключението на експерта е, че приспадането на така осчетоводените разходи
по процесните фактури ще доведе до завишаване на облагаемия с корпоративен
данък финансов резултат за данъчните
2010 и 2011 години и ще обоснове разлика между дължимия и действително
внесен такъв данък съответно от 11 309,39 лева за 2010 година и 6 630,83
лева за 2011 година.
Фактурите, които подсъдимият е предоставил
на свидетелката Д., а впоследствие същата е осчетоводила и описала в месечните
Справки-декларации, са били подложени и на графично изследване. Заключението на
изготвилият заключението по назначената почеркова експертиза експерт Л. К. /л.
56 т.1 от ДП/, е следното: Подписът, поставен в раздел „получател” по всички
фактури бил изпълнен от подсъдимия А., а подписите в раздел „съставил”, както и
ръкописният текст в документите не бил изпълнен нито от А., нито от свидетелите
М. Ц. и Г. К. От друга страна ръкописният текст и подписът в раздел „съставил”
за фактурите с №№ 214/03.06.2010 г.,217/15.06.2010 г., 705/27.08.2010 г.,
720/08.09.2010 г., 721/20.09.2010 г., 427/25.10.2010 г., 441/26.10.2010 г.,
444/27.10.2010 г. /с посочен доставчик „Датекс Трейдинг ЕООД”, гр.София/ не бил
изпълнен от свидетеля Д.Т. Т.; за фактурите с №№ 408/11.10.2010 г.;
430/26.10.2010 г., 433/28.10.2010 г.; 429/05.11.2010 г.; 439/15.11.2010 г.;
459/20.11.2010 г. и посочен доставчик „Тария ГВ ЕООД” същите не били изпълнени
от свидетеля Г. В. В.; за фактури №№ 751/10.11.2010
г., 759/19.11.2010 г., 407/04.08.22011 г.,410/16.08.2011 г., 432/22.08.2011 г.,
413/05.10.2011 г., 416/07.10.2011 г., 419/11.10.2011 г.и посочен доставчик
„Сталпром 99 ЕООД” – подписът за „съставил” и текстът не бил изпълнен от
свидетеля Д.И. И., във фактури с №№ 615/03.08.11
г., 618/10.08.2011 г., 635/15.08.2011 г., 644/23.08.2011 г., 405/22.03.20122
г., 430/26.03.2011 г., 407/27.03.2012 г., 444/30.03.2012 г. с посочен издател
„Денис и Крис ЕООД” същите части на документа не били изпълнени от свидетеля С.
Н. Н., а във фактури №№ 826/17.10.2011 г., 831/19.10.2011 г., 846/24.10.2011
г., 605/17.03.2012 г., 619/20.03.2012 г., 609/20.03.2012 г., 617/27.03.2012 г.
/с посочен доставчик „Кавис ЕООД”/ подписът в раздел „съставил” и текстът на
документа не били изпълнени от свидетеля В. С. К. Сравнението между
отпечатъците от печати, положени върху документите, с отпечатъците, използвани
от петте дружества-„доставчици” не показало идентичност между сравняваните
обекти.
Изложената
фактическа обстановка установяват показанията на разпитаните по делото
свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени
средства и самопризнанията на подсъдимия. Последните съдът прецени като напълно
подкрепени от останалите доказателства по делото, характеризиращи се с
еднопосочност и непротиворечивост. Тези доказателства установяват на първо
място, че воденето в управляваното от подсъдимия дружество счетоводство с
двустранна форма на счетоводна отчетност, е било възложено на свидетелката А. Д.
/л.14 т.І от ДП/. Последната извършвала съответните счетоводни операции –
вписване в регистрите, в дневниците за покупки и продажби, въз основа на
предоставените й от подсъдимия документи. Първоначално документите и в частност
фактурите, удостоверяващи извършени за дружеството доставки /основно на
строителни материали/ били предавани на Д. лично или по куриер от подсъдимия, а
по-късно изпращането им ставало по специална компютърна програма. На следващо
място е безспорно установено, че през месеците юни, август, септември, октомври
и ноември на 2010 година, месеците август и октомври на 2011 година и месец
март на 2012 година подсъдимият се сдобил с неистински документи – фактури,
които отразявали извършени доставки на строителни материали на „МЕГ 201 ООД”,
гр.Хасково от дружествата „Датекс Трейдинг ЕООД”, гр.София, „Тария ГВ ЕООД”,
гр.София, „Сталпром 99 ЕООД”, гр.Сливен, „Кавис ЕООД”, гр.София и „Денис и
Крис ЕООД”, гр.Пловдив. Такива доставки
в действителност обаче не били извършени, което установява както заключението
на назначената по делото икономическа експертиза, така и показанията на
свидетелите Д. И., В. К., Г. В., Д.Т и С.
Н. В показанията си същите свидетели-управители на изброените дружества са
категорични, че не са издавали предявените им при разпита документи /фактури/
било заради липсата на такива номера в тяхната номенклатура за този вид
счетоводен документ, така и заради липсата на сключени устни или писмени
договори за доставки с „МЕГ 2010 ООД”, гр.Хасково. В същото време назначената
по делото почеркова експертиза е дала категорично заключение, че подписите,
положени в раздел „съставил” от документите, както и писмения текст в същите не
е изпълнени от изброените свидетели, а също липсва идентичност между
отпечатъците от използваните в петте дружества обозначителни шаблони и отпечатъците,
положени върху фактурите, изготвени на хартиен носител. Казаното дотук води до
извода, че действително предадените от А. на свидетелката Д. документи са
неистински, защото те не са съставени от лицето, което съдържанието им сочи
като автор. В аспекта на удостоверителното им
роля за настъпило данъчно събитие – „сделка”, документите са и неверни,
тъй като обективираните договорености за доставка на стоки, не са били реално
осъществени. В тази насока са както показанията на разпитаните свидетели,
отричащи извършването на такива доставки, а и изобщо съществуването на
търговски контакти с „МЕГ 2010 ООД”, гр.Хасково, така и заключението на икономическата
експертиза, установила, че посочените пет търговеца, документално визирани като
„доставчици”, не са включили инкриминираните фактури в своите месечни
Справки-декларации по ДДС за данъчните периоди месец юни, август, септември,
октомври и ноември 2010 година, както и месеците август и октомври на 2011 и
месец март на 2012 година. В същата
посока е и констатацията на експерта П., че плащанията по фактурите, счетоводно
отразени като извършени в брой, не са били документирани в разходни-касови
ордери, оповестяващи разходването на средства от касата и сочещи лицето, в
чиято полза плащането е било сторено. Отново в заключението на икономическата
експертиза е посочено, че стоките, описани в същите фактури, не са били заприходени на склад, а
влагането им в конкретен строителен обект изобщо не е било предмет на
счетоводно отразяване. Всички изложени дотук факти налагат извода, че
инкриминираните фактури всъщност не обективират реално сключени сделки и
по-конкретно извършени в полза на управляваното от подсъдимия дружество
доставки, а представляват документи, формално удостоверяващи данъчно събитие,
което в действителност не е било осъществено. На следващо място е безспорно
доказано по делото, че неверните сведения във фактурите са били отразени в дневниците за покупки за данъчните периоди, за
които са се отнасяли. След приключването на данъчния период същите данни са
били пренесени и в месечните Справки-декларации, които търговецът в качеството
му на данъчно-задължено лице по ДДС и съгласно чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е
следвало да представя пред данъчната администрация до 14-то число на месеца,
следващ този период. Доставките на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС били
описани в счетоводните регистри по чл.124 от ЗДДС, придружаващи декларативния
документ. Използвайки сведенията от представените Дневници за покупки,
числената стойност на доставките била посочена в раздел „Б”, клетка „40” и
клетка „41” на СД като „доставка с право на пълен данъчен кредит” /папка 1 от
т.2 на ДП/, което от своя страна довело до невярност на резултата, подлежащ на
отразяване в раздел „Г” от същата декларация, т.е. до неверен размер на
дължимия данък добавена стойност. С посочените действия на практика бил намален
размера на задължението на дружество по този данък, тъй като бил приспаднат
данъчен кредит при липса на основанията по чл.68 от ЗДДС. А основание за
ползване на данъчния кредит не е съществувало поради несъществуването на
доставките, с които деклараторът е обосновавал този кредит. Резултатът от това
е бил установяване на данъчното задължение в по-малък размер и плащане на данък
в получената при приспадане на данъчния кредит по-ниска и различна от
действително дължимата стойност.
Казаното налага следните
изводи: В месечните справки-декларации по чл.125 от ЗДДС подсъдимият е потвърдил
неистина като е сторил това, отразявайки неизвършени към управляваното от него
дружество доставки, дали основание за ползване на неследващ се данъчен кредит –
деяние, съставомерно по чл.255 ал.1 т.2 от НК. В същото време, като е попълнил
данните в раздел „Г” от Справките-декларации за данъчните периоди месец юни,
август, септември, октомври и ноември 2010 година, месеците август и октомври
на 2011 и месец март на 2012 година подсъдимият е приспаднал и неследващ се
данъчен кредит, базиран на неосъществените доставки, даващи основание за такова
приспадане съгласно чл.68 от ЗДДС. Тук следва да се посочи, че при възприетата
регламентация в разпоредбите на чл.68, чл.72 и чл.125 от ЗДДС „данъчният кредит”
представлява нормативно признато право на данъчно-задълженото лице да приспадне
от дължимия данък по този закон сумата на данъка за получени от него облагаеми
доставки и това право се упражнява по декларативен път, т.е. задълженото лице
само извършва приспадането, поради което базираното на неверни сведения /в
случая нереални доставки/ приспадане на кредита осъществява признаците на
изпълнителното деяние по т.7 на чл.255 ал.1 от НК. Осъществено е изпълнителното
деяние и по т.6 предл.2-ро от ал.1 на чл.255 от НК, тъй като подсъдимият е
използва неистински документи при водене на счетоводството на дружеството с
фирма „МЕГ 2010 ООД”, гр.Хасково. Това са фактурите, на които е придаден вид,
че са издадени от „Датекс Трейдинг”
ЕООД, гр.София /с №№ 214/03.06.2010 г.,217/15.06.2010 г., 705/27.08.2010 г.,
720/08.09.2010 г., 721/20.09.2010 г., 427/25.10.2010 г., 441/26.10.2010 г.,
444/27.10.2010 г./, от „Тария ГВ” ЕООД, гр.София, /№№ 408/11.10.2010 г.; 430/26.10.2010 г.,
433/28.10.2010 г.; 429/05.11.2010 г.; 439/15.11.2010 г.; 459/20.11.2010 г./; от
”Сталпром 99”
ЕООД, гр.Сливен /с №№ 751/10.11.2010 г., 759/19.11.2010 г., 407/04.08.22011
г.,410/16.08.2011 г., 432/22.08.2011 г., 413/05.10.2011 г., 416/07.10.2011 г.,
419/11.10.2011 г./; от „Денис и Крис” ЕООД, гр.Пловдив /с №№ 615/03.08.11 г.,
618/10.08.2011 г., 635/15.08.2011 г., 644/23.08.2011 г., 405/22.03.20122 г.,
430/26.03.2011 г., 407/27.03.2012 г., 444/30.03.2012 г./ и от „Кавис” ЕООД,
гр.София /с №№ 826/17.10.2011 г., 831/19.10.2011 г., 846/24.10.2011 г., 605/17.03.2012
г., 619/20.03.2012 г., 609/20.03.2012 г., 617/27.03.2012 г./. Всички тези
неистински документи са били включени в счетоводните аналитични регистри, в
счетоводна сметка 401 „доставчици” и в Дневниците за покупки, водени за
инкриминираните данъчни периоди. Това от своя страна е довело до невярно
отразяване в счетоводството на плащания по обективно несъществуващи доставки и
при липса на документи, установяващи касовия разход за записаните в регистрите
финансови операции, каквито на практика също не са били извършени. Последица от
тези счетоводни записвания е завишаването на извършените от дружеството разходи
за данъчните 2010 и 2011 година и декларирането на различен от действителния
размер. Така за 2010 година в Декларацията по чл.92 от ЗКПО бил отразен размер
на разходите, завишен със сумата
113 093,90 лева, а за 2011 година съответно със сумата 66 308,33 лева,
което намалило сумата по данъчния финансов резултат на задълженото лице
/печалба/, подлежащ на облагане с корпоративен данък. Според заключението на експертизата
е било избегнато плащане на този вид данък в размер на 11 309,39 лева за
2010 година и 6630,83 лева за 2011 година. Избегнатото плащане е станало чрез
затаяване на истина в двете годишни данъчни декларации /вх.№ ********** и вх.№
264351200219437/, като затаените от подсъдимия сведения са относно действителния
размер на извършените в дружеството счетоводни
разходи, подлежащи на признаване съгласно законовия регламент в чл.26-33 от ЗКПО. С това подсъдимият отново е осъществил
престъпния състав на чл.255 ал.1 т.2 предл.2-ро от НК.
Описаните действия са извършени от подсъдимия, въпреки че той не е
отразявал сведенията от процесните фактури в счетоводните регистри и дневниците
за покупки и не е подавал месечните
справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и годишните декларации по чл.92 от ЗКПО за
данъчно-задълженото лице „МЕГ 2010 ООД”, гр.Хасково. Тези действия са били
извършени от свидетелката Д., на която е било възложено воденото на
счетоводната отчетност и изготвянето и следващото го депозиране в данъчната
администрация на декларативните документи. Както вече се посочи по-горе,
невярното осчетоводяване и невярно деклариране /включващо и приспадането на
данъчния кредит/ е било основано на фактите, отразени в представените от подсъдимия
фактури. Тези фактури са били подписване в раздел „получател” от подсъдимия, а
Д. не е имало повод да знае неавтентичността на подписа в раздел „съставил” и
липсата на идентичност между лицето, посочено като издател на документите и
действителния автор. От друга страна именно подсъдимият е имал представи за
неистиността на фактурите и за липсата на реални доставки по тях с оглед невъзможността за такива, изводима от
отсъствието на каквито и да е търговски договорености с „доставчиците”, извършени заявки или реално
получени стоките. В този смисъл
предаването на фактурите на счетоводителя Д. е преследвало формиране на
привидно /нереално/ данъчно събитие, чието осчетоводяване и вписване в
месечните справки-декларации и годишни декларации, да доведе до намаляване на
дължимите данъци. По този начин подсъдимият, използвайки възложената и
нормативно регламентирана дейност на счетоводителя, налагаща последователни и
базирани на първичния неистински документ счетоводни операции, е осъществил състава
на престъплението по т.1 предл.1-во и 2-ро, т.6 предл.2-ро и т.7 на чл.255 ал.1
от НК. Това престъпление е продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото
действията касаят различни данъчни периоди, през които са избегнати плащания на
различни данъчни задължения при безспорна еднородност както на обективните,
така и на субективните признаци на отделните деяние, осъществяващи един
престъпен състав, при което всяко следващо деяние се е явило продължение на
предходното. Причиненият общ престъпен резултат от дейността е избегнатото
плащане на данъци в общ размер от 61 842,35 лева, от които 43 902,13
лева данък добавена стойност и 17 940,22 лева корпоративен данък.
Стойността на всяко едно от избегнатите данъчни задължения, а следователно и
сумарният им размер изпълнява признака „особено големи размери” по смисъла на
чл.93 т.14 от НК, поради което извършеното беше квалифицирано по по-тежкия
състав на чл.255 ал.3 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при условията на пряк умисъл-обективните признаци на деянието
обосновават този извод, защото сочат на представи у подсъдимия както за
неистинността на предадените на Д. фактури, така и на съзнание за данъчните
последици, които отразяването им счетоводните регистри, дневници за покупки и
декларации, ще породят. Освен това, като управител на дружеството, подсъдимият
несъмнено и имал представи за фиктивността на фактурираните доставки при липсата
на получени стоки и неосъществени плащания.
Причините за престъплението се
коренят в желанието на подсъдимия да избегне плащане на част от публичните
задължения, възникнали за управлявания от него търговски субект, а от друга
страна – в неефективния и ненавременен данъчен контрол върху декларираните от
търговците факти.
За две от визираните от обвинението
деяния съдът призна подсъдимият за невиновен – за това, че е избегнал плащане
на данъци в големи размери чрез осъществяване на счетоводство в нарушение на
изискванията на счетоводното законодателство и за това, че е постигнал този
престъпен резултат и чрез използване на документи с невярно съдържание при
предоставяне на информация пред органа по приходите. В тази връзка на първо
място, съдът прие, че осъществяване на счетоводство в нарушение на
законодателството в случая не е налице както заради липсата на доказателства, а
и твърдения от прокурора, за наличие на конкретни представи у подсъдимия за вида, реда
и съдържанието на счетоводните операции, следващи депозирането на фактурите
пред счетоводителя, така и поради отсъствието на причинна връзка между
нарушаването на някой от принципите по
чл.4 ЗСч и неплащането на действителното данъчно задължение. Както вече се
посочи, счетоводството на предприятието е било възложена на свидетелката Д., а
следователно именно тя е била задължена със спазването на принципите за вярност
и истинността на счетоводната отчетност. Това че на Д. са били предоставени
неистински документи без тя да има повод да съзнава неистинността, и това, че
тя е отразила сведенията от тях като действителни стопански операции, не
означава, че счетоводството е било водено в нарушение на законодателството.
Същественото в случая е това, че не незаконосъобразното счетоводство е довело
до плащането на данъци в по-нисък от действителния размер, а това, че са били
създадени неистински и неверни документи за настъпили данъчни събития,
позволяващи след декларирането им пред органа по приходите приспадане на неследващ
се данъчен кредит. В този смисъл счетоводното отразяването на такива документи
не е самостоятелен и независим фактор, пораждащ престъпния резултат, а
последици от използването на неистинските документи при воденето на
счетоводството – поведение, съставомерно по т.6 предл.2-ро на чл.255 от НК, за
което подсъдимият беше признат за виновен.
Не
е налице в случая и използване на документ с невярно съдържание при
предоставяне от подсъдимия на информация пред органа по приходите.
Систематичният прочит на текста в т.6 предл.3-то на ал.1 от чл.255 в контекста
на всички останали инкриминирани дейности по престъпния състав, води до извода,
че използването на документ с невярно съдържание или неистински документ при
предоставяне на информация ще е налице, когато данъчно задълженото лице следва
да предостави данни пред данъчната администрация извън сведенията, които е
въвел в декларациите по т.2 на чл.255 ал.1 от НК. Такава е информацията,
изисквана от държавния орган при извършването на данъчни проверки или ревизии,
както и при необходимост от потвърждаване на определени данъчни събития в хода
на предприети насрещни проверки по ЗДДС. Именно в тези случаи невярно
представената пред органа по приходите информация ще бъде самостоятелна
предпоставка за избягване на установяването или неплащането на данъка. В случая
инкриминираните от прокурора по този текст дневници за покупки по чл.125 ал.5
от ЗДДС са били неразделна част от Справката-декларация. Когато тези дневници
се представят от данъчния субект като приложение на тази декларация, както е и
в случая, те стават неразделна част от регламентирания декларативен ред,
инкриминиран в т.2 от ал.1 на чл.255 от НК и по тази причина губят своето
значение на факти, самостоятелно пораждащи престъпния резултат.
При определяне на наказанието за
престъплението, в извършването на което подсъдимият беше признат за виновен
съдът прецени следното: Подсъдимият е роден на *** г. Осъждан е за престъпления
по чл.242 ал.4 вр. ал.2 от НК и по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК, за които с
Присъда № 2/03.02.2010 година по НОХД № 691/2007 т. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил му е наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода за срок от 10 години” и „глоба в размер на
100 000 лева”. Наказанието
„лишаване от свобода” А. е търпял от 22.08.2012 година до 16.04.2014 година,
когато е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок, в рамките на
който му е наложена пробационна мярка по
чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от шест месеца. Срокът на пробационната мярка е
изтекъл на 23.10.2014 г. /л.20 от СП/. Това
осъждане безспорно сочи на завишена лична обществена опасност на подсъдимия,
още повече че то се отнася за престъпления, засегнали съвсем различни
обществени сфери. Немалка е обществената опасност и на настоящото деяние,
накърнило сигурността на данъчната система нееднократно, а в рамките на осем
данъчни периода и довело до неплащане на данъци, чиято обща стойност петкратно
надвишава критерия за „особено големи размери”. От друга страна, не може да не бъде отчетена
сравнително младата възраст на подсъдимия и установената по делото трудова
ангажираност както към момента на самото престъпление, така и понастоящем –
фактори, прогнозиращи положително промяна в социалната му нагласа и
поведенчески маниери. Не може да не бъде взето предвид и това, че извършването
на престъплението е било благоприятствано и то в немалка степен, от възприетата
законодателна регламентация в специалните данъчни закони, позволяваща
противоправно данъчно кредитиране от задължените лица без особени затруднения и
само въз основа на съставянето на неистински и неверни документи, което в съвкупност със закъснелия и тромав
данъчен контрол улеснява неплащането на действително дължимия данък и в крайна
сметка мултиплицира данъчните нарушения. Смекчаващо вината обстоятелство е и това, че
подсъдимият не е бил осъждан към момента на разглежданата понастоящем престъпна
дейност, поради което постановеното след нея присъда следва да се разглежда
единствено в аспекта на личната обществена опасност и произтичащата от това недобра
характеристика. Имайки предвид изложеното дотук съдът намери, че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
преценката на които наложи индивидуализация на санкция „лишаване от свобода за
срок от четири години”. Приложеният диференциран ред на съдебното следствие
обуславя редуциране на наказанието „лишаване от свобода” с 1/3 и налагане на същото в размер на „две години
и осем месеца”. Съдът не наложи
кумулативно предвиденото в чл.255 ал.3 от НК наказание „конфискация”, тъй като
по делото беше установено /Справка на л.15 от т.V на ДП/, че подсъдимият не
притежава недвижими имоти на територията на страната, както и движимости, които
да бъдат предмет на отнемане. Наложената санкция съдът счете за адекватна както
на тежестта на извършеното, така и на законовите цели за превенция в
индивидуален и генерален план.
На
следващо място, се прецени, че настоящото деяние и престъплението, за което А.
е бил осъден с Присъда № 2/03.02.2010 г. по НОХД № 691/2007 г. на Окръжен
съд-Кюстендил се намират в съотношение на съвкупност, поради което и на основание
чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание за тях в размер
на по-тежкото, а именно „лишаване от свобода за срок от десет години”, към
което присъедини наказанието „глоба в размер на 100 000 лева”. На
основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо наказание
изтърпяната до влизане на настоящата присъда част.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата и по бюджетната сметка на ВСС
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 623,20
лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: