№ 89
гр. Кюстендил, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500232 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.
№4834/19.04.2024г. от А. С. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ***, чрез
пълномощника му адв.В. П. от АК – Кюстендил, същата и като съдебен адресат, с
адрес: гр.Кюстендил, ул.„Гороцветна“ №35, насочена против решение №275 от
16.03.2024г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1938/2023г. по описа
на същия съд.
С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е оставил без уважение
иска на А. С. С. против „Кюстендилска вода“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Кюстендил, ул.***, за отмяна на заповед №6/11.07.2023г., издадена
от управителя на ответника, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради неговата необоснованост, като постановен при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият състав е допуснал
нарушение, доколкото при постановяване на решението си е изложил мотиви
съобразно първоначалните твърдения, изложени с исковата молба, без да съобрази
направените уточнения в о.с.з. от 05.12.2023г. и коригирания вследствие на това
доклад по делото относно заявеното от него, че на 27.06.2023г. не се явил на работа,
тъй като смятал, че е в междудневна почивка, предвид обичайният режим на работа в
предприятието и съобразно определения му режим на работа за целия м. юни 2023г.
Уточнява, че разпределение на работното му време не е предвидено в трудовия
договор и длъжностната му характеристика, като по делото не бил представен
правилник за вътрешния ред в предприятието, който да установява разпределение на
работното време, или да препраща към представените по делото графици за
дежурствата, респ. графика за м. юни 2023г.
1
Акцентира върху обстоятелството, че с исковата молба и в о.с.з. този график за
дежурства бил изрично оспорен с твърдения, че противоречи на трудовия договор, и
не е запознат със същия, както и че е налице поправка в него, но съдът не се
произнесъл по оспорването и не извършил проверка.
Сочи противоречие в броя на работните часове, изчислени съгласно
предвиденото в трудовия договор и последното допълнително споразумение /176 часа
за процесния месец/ и графика за дежурства за м. юни 2023г. /180 часа при обичаен
режим на работа, което е над норматива, или 187 часа с процесната смяна/. Възразява
като недостоверни срещу показанията на свидетеля Г. относно необходимостта
графика да се коригира, доколкото без въпросната 7-часова смяна не се изпълвали
необходимите по норматив часове.
Поддържа, че по отношение на работните часове колизия между уговореното в
трудовия договор и графика не е налице за конкретния ден, но е налице колизия при
изчисляването им за конкретния месец, както и седмица, тъй като на 01.07.2023г. - ден
от същата седмица, е бил на работа 12 часа.
Уточнява, че графикът не му е връчван срещу подпис, а предвид начина на
обявяването му било допустимо в него да бъдат нанесени последващи корекции от
други лица. Допълва, че възраженията му за липса на вина при нарушението на
трудовата дисциплина останали изцяло необсъдени от първоинстанционния съд.
Заключава, че разпределението на работно време в графика за дежурства за
м.юни 2023г. противоречи с трудовия му договор и последното допълнително
споразумение, с обичайното разпределение на работното време и обичайния режим на
работа в предприятието, и не е бил уведомен за същото, респ. не е допуснал виновно
нарушение на трудовите задължения.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с
което предявения иск бъде уважен, като решението бъде ревизирано и в частта за
разноските.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна „Кюстендилска вода“ ЕООД. В хода на
устните състезания въззиваемата страна аргументира искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като
съобрази оплакванията и възраженията на страните и прецени събраните
доказателства, в контекста на обхвата на въззивната проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право
на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно -
постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил. Обжалваното решение е и
допустимо.
По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти.
Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността
само на изрично посочените негови фактически констатации.
2
Осъществявайки дължимата проверка относно правилността на обжалваното
решение, настоящият съд намира, че решението на КнРС е правилно и следва да се
потвърди.
Ищецът А. С. е предявил против „Кюстендилска вода“ ЕООД иск с правно
основание чл.188 т.2 във вр. с чл.357 ал.1 от Кодекса на труда КТ) за отмяна на
наложено му със заповед №6/11.07.2023г. на управителя на дружеството
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
С оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание С. е бил
санкциониран за това, че на 27.06.2023г. не се е явил на работа, съгласно утвърдения
график, без уважителни причини и без да уведоми прекия си ръководител.
Установено е от приобщеното по делото от КнРС лично трудово досие (ЛТД) на
А.С., че същият се намира в трудово правоотношение с ответното дружество,
възникнало през 1987г., което е било изменявано с множество последващи
допълнителни споразумения към първоначалния трудов договор. С допълнително
споразумение №144/23.03.2011г. А. С. е бил преназначен от длъжност „технолог“ на
длъжност „оператор водопречиствателна станция“, която заема и понастоящем.
Трудовото правоотношение между страните е безсрочно, при пълно 8 часово работно
време, при 5-дневна работна седмица. Мястото на работа на С. е в „Кюстендилска
вода“ ЕООД, ПСПВ – с.Жиленци.
От показанията на свидетелите М.С., сестра на ищеца, и Л. Г., служител в
ответното дружество и пряк началник на ищеца, е установено, че ищецът, като
„оператор водопречиствателна станция“, откакто заема длъжността, работи на сменен
режим – дневна смяна, нощна смяна, всяка от които от по 12 часа, и след това два дни
почива. 12-часовите смени започвали в 08:00 часа и свършвали в 20:00 часа. Понякога
имало и по-кратки смени от по седем, осем или девет часа, които, според свидетеля Г.,
се отработвали, с цел да се попълни норматива на общата смяна, за да се получи пълен
размер на трудовото възнаграждение. В тези случаи било възможно в
пречиствателната станция, която е в непрекъснат режим на работа, да работят
едновременно двама оператори.
От показанията на свидетелите е било установено още, че не само ищецът, но и
всички служители в Пречиствателна станция – с.Жиленци работели по график, който
се изготвял предходния месец и няколко дни преди следващия се поставял на стена във
фоайето на станцията, като служителите можели да го гледат във всеки момент, да го
снимат и прочее.
Графикът на смените за месец юни 2023г. бил изготвен от свидетеля Л. Г. и бил
поставен на обичайното място за запознаване с него. Според този график А. С.
трябвало да бъде дневна смяна на 24.06.2023г., нощна смяна – на 25.06.2023г., да
почива на 26.06.2023г., а на 27.06.2023г. е следвало да работи 7 часа. Според легендата
към графика, дневната смяна се обозначава като „1/12“ и е от 08:00 до 20:00 часа,
нощната се обозначава като „2/12“ и е с продължителност от 20:00 до 08:00 часа,
седемчасовата смяна се обозначава като „1/7“ и е с продължителност от 13:00 до 20:00
часа.
От представения по делото график на ПСПВ за месец юни 2023г. е видно, че за
датата 27.06.2023г., на която А.С. е следвало да отработи 7-часова смяна, при
изписване на „1/7“ цифрата „7“ е удебелена по начин, че изглежда да е била изписана
след като на нейно място е имало някакъв знак, възможно да е бил тире – „-“, с която
се е обозначавал почивния ден за съответния служител. Във въззивното производство
във връзка с направеното оспорване, че е налице поправка относно смяната на С. на
посочената дата, е извършен преразпит на свидетеля Л. Г., който е изготвил графика.
Свидетелят твърди, че има поправка, но същата е извършена лично от него и то още
при изготвянето на графика, като обръща внимание, че подобни поправки е направил
и за смените на други служители. Сочи, че въпросната 7-часова смяна е била добавена,
за да може С. да попълни норматива си от 176 часа за месеца, при пресмятането на
които от общата продължителност на смените следвало да се приспадат едночасовите
почивки, които служителите ползвали.
3
Не е спорно по делото, че А.С. не се е явил на работа на 27.06.2023г., когато,
според изготвения график, е следвало да бъде на работа за времето от 13:00 до 20:00
часа.
Първоначално в исковата молба ищецът е посочил, че се е объркал и на тази
дата се е явил на работа в 08;00 часа, но в 18:00 часа му се наложило да си тръгне по
семейни причини, за което, тъй като не намерил прекия си ръководител, се обадил на
диспечера. В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е заявил
корекция в твърденията си относно явяването на работа на С. на процесната дата в
посока, че на 27.06.2023г., според обичайния режим на работа – дневна, нощна и два
дни почивка, С. е трябвало да почива и въобще не е ходил на работа. Съдът е допуснал
изменение в доклада, според промяната в твърденията на ищеца.
От представените в първоинстанционното производство документи,
включително и ЛТД на ищеца, е установено, че неколкократно до работодателя преди
датата 27.06.2023г. са били подавани сигнали от служители в пречиствателната
станция, касаещи преждевременни напускания от страна на С. на работното му място.
Свидетелят Г. е посочил, че му е известно за случаи, при които С. е отработвал
часовете, които съответстват на продължителността на смяната му, но във времеви
период, който той сам прецени без да се съобразява с утвърдения график.
Със заповед №3/26.05.2023г. на управителя на „Кюстендилска вода“ ЕООД на А.
С. е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 15.05.2023г. в
18:10 часа С. преждевременно е напуснал работното си място, при положение, че
работното му време по графика за деня е било до 20:00 часа и за времето от 18:10 часа
до 20:00 часа е оставил Пречиствателната станция за питейни води (ПСПВ) без надзор,
в следствие на което подавания дебит от ПСПВ с.Жиленци към гр.Кюстендил е
намалял на 80 %.
В ЛТД на С. се съдържат доклади за преждевременно напускане на работа от
ищеца и на датата 19.05.2023г.
Във връзка с отсъствието на С. от работа на 27.06.2023г., на 05.07.2023г. на С. е
била връчена покана в 3-дневен срок да представи писмени обяснения за причината,
поради която не се е явил на работа на тази дата съгласно утвърдения график. С. е
вписал, че писмени обяснения няма да даде, а може да даде само и единствено устни
обяснения на управителя на дружеството. Липсват данни С. да е дал устни обяснения
по процесния повод.
С обжалваното решение КнРС е приел, че работодателя законосъобразно е
упражнил правото си на наложи дисциплинарно наказание на ищеца. Посочил е, че по
делото е било безспорно установено, че С. не се е явил на работа на ПСПВ,
с.Жиленци, общ.Кюстендил на 27.06.2023г., съобразно определеното в трудовия
график. Посочил е, че между страните е било е уговорена работа при 5-дневна, 40–
часова работна седмица при 8-часов работен ден и е намерил, че доколкото в
седмицата, в която е неявяването на С. – последната на юни 2023г., според
представения график ищецът е следвало да бъде на работа през три работни дни – 27,
28, 29 юни със сумирана продължителност от общо 30 работни часа, като при това
часовете през процесният ден не надхвърлят 8 часа, то не е налице колизия между
уговореното в трудовия договор и утвърдения график. Приел е за установено, че
режимът на работа, касаещ С., отдавна се детайлизирал, чрез обявени на видно място в
работата на ищеца графици, поради което не би могло да се възприеме тезата,
изложена в исковата молба, че ищецът от една страна не знаел в кои дни точно е на
работа, а от друга страна се явил по-късно на работа, а след това искал, но не успял да
уведоми ръководителя си за възникнал личен ангажимент, налагащ да напусне
работното си място. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.193 от КТ не е била
нарушена от ответника, тъй като ищецът сам се е лишил от възможността да изложи
уважителни причини за отсъствието си, доколкото е отказал да даде писмени
обяснения. КнРС е отрекъл да е доказана възможността за евентуално нанасяне на
корекции върху графика, както и е намерил, че ако за С. е съществувало колебание
кога следва да е на работа, то той е бил в състояние с лекота да направи необходимите
справки. Наред с посоченото, районният съд е приел, че с оглед предходното наложено
4
на ищеца дисциплинарно наказание, процесното такова съответства на тежестта на
нарушението.
Изложеното по-горе мотивира въззивния съд да направи извода си за
правилността на обжалваното решение. Данните по делото сочат на извод, че спрямо
ищеца, тук – въззивник, работодателят законосъобразно е упражнил правото си да
ангажира неговата дисциплинарна отговорност.
Както в производствата по оспорване законността на извършено уволнение, така
и в тези, досежно законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание,
различно от уволнението, тежестта на доказване е възложена на работодателя,
ответник в производството. Основните съображения на въззивника, които са
повдигнати за разглеждане пред настоящата инстанция и които, в контекста на чл.269
от ГПК, единствено подлежат на обсъждане, са свързани с възражението, че С. не е
извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като: изготвеният график
противоречи на продължителостта на работното му време, според сключения между
страните трудов договор; предвижда полагане на труд над максимално допустимите
часове; ищецът не е знаел, че през въпросния ден следва да се яви на работа –
графикът съдържа поправка за процесната дата и не му е бил връчен срещу подпис;
районният съд не е следвало да обсъжда твърденията на ищеца в исковата молба,
доколкото е допуснал да бъдат коригирани в уточнен в последствие смисъл.
По начало несъмнено е, че основно задължение на всеки работник или
служител, като страна по трудово правоотношение, е задължението му да предоставя
работна сила в рамките на уговорена трудова функция и в рамките на определено
работно време. Също така несъмнено е, че основна предпоставка за изпълнение на
това задължение, е явяването на работника или служителя на работното му място,
поради което неявяването на работа представлява неизпълнение на трудовите
задължения, а когато неявяването е виновно, според чл.186 изр.1 във вр. с чл.187 ал.1
т.1 от КТ, то представлява дисциплинарно нарушение, за което работодателят може да
наложи дисциплинарно наказание, предвидено в чл.188 от КТ.
В конкретния случай, факт е, че А.С., който работи на длъжност „оператор
водопречиствателна станция“, с работно място Пречиствателната станция за питейни
води с.Жиленци, не се е явил на работа на 27.06.2023г.
Установен факт е, че според изготвения график за работа на ПСПВ с.Жиленци
за месец юни 2023г., на датата 27.06.2023г. С. е следвало да положи труд с
продължителност 7 часа за времето от 13:00 до 20:00 часа.
Тъй като ищецът е възразил, че за въпросната дата обозначението за
седемчасовата смяна, което е „1/7“, съдържа поправка с изразяване на предположение,
че обозначението е било изписано в последствие за нуждите на процеса или в друг
момент от недобросъвестно лице, следва да се посочи, че доказателственият материал
не дава основание за аргументиране на подобен извод. Вярно е, че съставеният от
работодателя график представлява частен документ, който съдържа изгодни за
представилата го страна факти, поради което при оспорването му, работодателят носи
тежестта с всички допустими доказателствени средства да установи верността на
съответните твърдения. От разпита на свидетеля Л. Г., който е изготвил процесния
график, става ясно, че именно той и то преди огласяването на графика, чрез
поставянето му на предвиденото за целта място в Пречиствателната станция,
съзнателно е предвидил работа на ищеца ма 27.06.2023г. за 7-часова смяна, че има
корекция при изписването на обозначението, която отново е направил той и то преди
да обяви графика. Също така е видно, че подобни смени, както и подобни поправки
има и за други дати, а също и касаещи други служители, поради което не може да се
приеме, че по отношение на С. е било подходено преднамерено. Действително,
свидетелят е служител в ответното дружество и неговите показания следва да се
преценяват с оглед всички останали доказателства по делото, при съобразяване на
евентуалната му заинтересованост, но в случая по делото няма данни, които да
съставляват основание показанията на свидетеля да не бъдат възприети като
обективни и правдиви.
5
Поради изложеното, съдът приема, че още изначално в графика за месец юни
2023г. на датата 27.06.2023г. е било предвидено С. на отработи 7-часова работна смяна
за времето от 13:00 до 20:00 часа.
Установено е по делото, че така изготвеният график е бил поставен на приетото
за целта място в сградата на пречиствателната станция няколко дни преди началото на
месеца. Установено е още, включително и с показанията на свидетелката С., че от
много време именно такава е създадена практика за оповестяване на графика за работа
за следващия месец. Тъй като няма данни графикът да е бил премахнат
преждевременно или да е бил поставен на друго нетипично място, каквито твърдения
не са и навеждани, то следва да се счита, че по обичайния, възприет в предприятието
начин, графикът е бил обявен на работниците и те са могли лесно и по всяко време да
се запознават с него и да правят справки, т.е. да бъдат известени за разпределението
на смените им през съответния месец. Следва да се приеме, че и ищецът е бил
надлежно уведомен. Липсва законово изискване, а няма данни такова да е въвел и
работодателят, графикът на смените да се връчва на всеки от служителите срещу
подпис, при което невръчването по този начин да освободи служителя от
задължението да го спазва.
С горните доводи, въззивният съд обосновава разбирането си, че ищецът е
следвало да се счита за надлежно уведомен, че следва да се яви на работа на
27.06.2023г., за да положи труд на седемчасова смяна за времето от 13:00 до 20:00
часа.
След като С. е бил надлежно уведомен и не се е явил, неговото неявяване е
виновно. Фактът, че обичайният режим на работа е следвал схемата – дневна смяна,
нощна смяна и два дни почивка, е доказан по делото. Но също така е установено, че
извън този режим нерядко в рамките на даден календарен месец за отделните
служители са добавяни и допълнителни по-кратки от 12-часовите смени. Свидетелката
С. също твърди, че ищецът се е явявал на работа на такива смени. Предвид така
установеното, не може да се възприеме тезата, че ищецът е бил поставен в необичайна
и изненадваща ситуация, бивайки лишен от възможността да допусне, че може да бъде
на работа в този ден, което да изключи съзнанието му за извършено нарушение.
Изготвеният график за месец юни 2023г. не противоречи на трудовия договор,
обвързващ страните по делото. Според същия, С. следва да полага труд при пълно 8
часово работно време и при 5-дневна работна седмица, т.е. по 40 часа на седмица. Това
договаряне съответства на нормалната продължителност на седмичното работно
време, предвидена в чл.136 от КТ. Понятието за продължителност на работното време
е различно от понятието за разпределение на работното време. Според чл.139 от КТ,
разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов
ред на предприятието, а чл.141 от КТ предвижда, че когато характерът на
производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или
повече смени, като според чл.141 ал.6 от КТ, при производства с непрекъсваем процес
на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до
идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения
ръководител. При работа на смени работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време, като според чл.142 ал.6 от КТ, максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа.
Или - сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен период, не повече от 6 месеца непрекъснато.
Продължителността на работното време през отделните работни дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира в границите на отчетния
период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за
периода на отчитане. При сумирано отчитане на работното време организацията на
работата предполага работодателят да утвърждава поименни графици за работа за
съответния период.
6
В конкретния случай, работодателят е разпределил работното време,
предвиждайки работа на смени за служителите на ПСПВ-с.Жиленци, при сумирано
работно време с отчитане за едномесечен период. По делото не е бил представен
правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, но начинът, по който е бил
организиран работния процес не дава основание за съмнение относно естеството на
организация на работата, което е установено от показанията на свидетелите, а и от
твърденията на самия ищец.
Поради горното, не се констатира противоречие между продължителността на
работното време по трудовия договор на С. и начинът на разпределение на работното
време във въззиваемото дружество, по който начин С. е работил повече от десет
години.
Що се отнася до оплакването, че продължителността на работното време на
ищеца през месец юни 2023г. надхвърля максималната за съответния период, то следва
да се посочи, че от показанията на свидетеля Г. става ясно, че това не е така. Месецът
включва 22 работни дни, които при осем часово работно време предполагат работа
през месеца с продължителност 176 часа. С. е имал предвидени през месец юни
петнадесет смени с продължителност от 12 часа и една смяна – процесната - с
продължителност от 7 часа. Свидетелят Г. поясни, че в работното време не се
включват едночасовите почивки, които служителите ползват и които са предвидени в
графика, при което явно е, че въпросната седемчасова смяна на 27.06.2023г. не
надхвърля месечния норматив, тъй като продължителността на сумираното работно
време с нея възлиза общо на 172 часа.
Изложените доводи очертават извод за неоснователност на жалбата. Решението
на КнРС е правилно и следва да се потвърди.
На жалбоподателя не се следват разноски. Въззиваемият не е претендирал
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №275 от 16.03.2024г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№1938/2023г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7