№ 103
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502445 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1938/11.03.2020г., постановено по гр.д. № 13053/2018г., по описа на
СГС, ГО, 13 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52
ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати в полза на А. И. Н. сумата в размер на
5400 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на
12.11.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 5400 лв. до сумата от 50 000 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдена да
заплати на Адвокатско дружество „М. и Д.“сумата от 600 лв. на основание чл. 38 от ЗА, а по
сметка на СГС сумата от 216 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По компенсация А. И. Н., е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* сумата от 445 лв. разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата
по делото.
Жалбоподателят-ищец А. И. Н. оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
1
за разликата над сумата от 5400 лв. до сумата от 50 000 лв., и моли съда да увеличи размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че определеният от съда размер не
отговаря на действително претьрпеннте и доказани вреди и обезщетението няма как да
изпълни своята основна функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото
събитие в тяхната цялост. Изтъква факта, че справедливият размер би бил 50 000 лв., тъй
като се касае за множество травматични увреждания, които по своя медико-биологичен
характер са следните: множество повърхностни травми на главата; контузия на главата;
комоцио церебри (мозъчно сътресение); хематом в лицево-челюстната област на горната
устна; подвижност на централните и латералните резци и фрактура на горен резец.
Посредством представената по делото медицинска документация и от заключението на
вещото лице д-р П. по приетата комплексна СМАТЕ, се установява безспорно, че от
получените вследствие на процесното ПТП увреждания, ищцата е изпитала множество
болки и страдания. Вследствие на ицидента е бил затруднен нормалният начин на живот на
А. Н., поради невъзмножността й да се храни и да говори нормално. Ищцата дълго време е
изпитвала болки в лицево-челюстната област, което е възпрепядствало нормалното хранене
на същата и е довело до срив на имунната й система, както и до намаляване на телесното й
тегло. Съгласно свидетелските показания на разпитания в о.с.з. от 14.11.2019г. св.З. Н. се
установява, че болките и страданията на ищцата са били силни и интензивни, като е било
изключително трудно възстановяването й след катастрофата. Поради разклащането на
горните шест зъба на ищцата е била поставена силиконова шина, въпреки това при допир на
зъбите с език, тя е изпитвала изключителни болки и неудобство. Непрекъстано е
употребявала болкоуспокояващи. Болката в лицево-челюстната област е продължила за
период от една година, след изтичането на който е премахната и шината. Въпреки
диагнозите на лекарите, че при отстраняването на шината зъбите ще се стабилизират и
болките ще изчезнат, това не се случва. Ищцата отново е започнала да посещава лекари и
стоматолози, тъй като разклащането на зъбите и болките не са изчезнали. Последвало е
отстраняване на всички горни зъби и поставяне на протеза, вследствие на което получила
срив на имунната система, отслабнала значително, поради невъзможността й да се храни.
Твърди, че към настоящия момент физическото и здравословно й състояние не е
възстановено изцяло. Същата, макар и да се е завърнала към нормалния си начин на живот,
все още изпитва болка и дискомфорт при хранене, тъй като лечението и естетическото
възстановяване на зъбите, не е приключило.
На второ място посочва, че претърпеният пътен инцидент се е отразил изключително
негативно на нейната психиката. Дълго време след настъпването на произшествието,
изпитвала силен стрес и страх, вследствие на изживяния инцидент. Същата се е чувствала
тревожна и изнервена. И към настоящия момент ищцата избягва да пътува с кола. Твърди,
че още с исковата молба, е поискала допускане на съдебно-психиатрична/съдебно -
психологична експертиза за установяване и доказване на обстоятелството, че процесното
ПТП се е отразило негативно не само върху физическото й здраве, но и върху психическото.
СГС е отказал назначаването на поисканата експертиза. В о.с.з. от 14.11.2019 г. повторно е
2
заявено това доказателствено искане за допускане назначаването на СПЕ, но СГС отново не
е допуснал такава. Доколкото посттравматичното стресово разстройство възниква като
закъснял отговор на стресогенно събитие или ситуация, както и с оглед прецизното му
установяване, счита, че на основание чл.266 ал. 3 ГПК следва да бъде допусната и назначена
Съдебно-психологическа или Съдебно-психиатрична експертиза за установяване на
влошеното психическо здраве на ищцата, посредством клиничен/личен преглед от
специалист в тази област- психиатър или психолог.
На трето място счита, че неправилно СГС е приел, че е налице съпричиняване на
вредоносен резултат от страна на ищцата. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви,
според които в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пътника в л.а., тъй като същата не е била с поставен предпазен колан, като
определя съпричиняването в размер на 70%. Счита размерът на определното съпричиняване,
поради неупотребата на обезопасителен колан за изключително завишен, и моли съда да
определи по-нисък размер на съпричиняване, който да кореспондира както със събраните
доказателства по делото, така и с принципа на справедливостта и трайната съдебна
практика, която определя не повече от 30 % съпричиняване, поради неупотреба на предпазен
колан. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на
съдебното производство не са представени никакви медицински документи, които да
обосновават нуждата от изготвянето на съдебно-психологична или съдебно-психиатрична
експертиза. Няма данни за диагностицирано състояние, душевно разстройство, психическо
или психиатрично заболяване, което да налага вещо лице- експерт в областта- да направи
заключение. Счита, че за преценката за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, не са необходими специални знания съгласно разпоредбата на чл.195
ГПК, които да обуславят нуждата от назначаване на вещо лице. Отделно от това, за
изясняване на интензитета на претърпените болки и страдания в съдебното дирене са
събрани други доказателства- разпит на свидетели. В този смисъл не е допуснато
процесуално нарушение, тъй като делото не е останало неизяснено от фактическа страна.
Твърдения от ищцовата страна за посттравматично стресово разстройство се излагат за
първи път във въззивната жалба.
По отношение на размера на вредите - жалбоподателката твърди, че при ПТП е
получила множество травматични увреждания, от които е изпитвала силни болки и
страдания. Следва да се има предвид обаче, че травматичните увреждания не са тежки по
своя морфологичен характер. Видно от представените документи от административно-
наказателната преписка нито в протокола за ПТП №1663107/12.11.2017г., нито в двете
декларации от двамата водачи на МПС не е отбелязано пострадало лице. Водачите дори са
написали, че няма пострадали от произшествието. В този смисъл, може да се направи извод,
че травматичните увреждания са леки по степен. Същото се потвърждава и от приетата
3
комплексна СМАТЕ. Във връзка с оплакването, че е следвало да се определи по-висок
размер на обезщетението, във въззивната жалба ищцата твърди, че основание за това са
свидетелските показания на св.Н. по отношение на изпитаните от нея болки и страдания.
Трябва да се вземе предвид, че свидетелят е съпруг на ищцата и неговите свидетелски
показания по правило подлежат на оценка съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Неправилни намира и твърденията, че размерът на съпричиняването се определя спрямо
неправомерното поведение на лицето, като за неупотребата на колан е следвало да се
определи съпричиняване в размер на 30%, а не на 70%. В конкретния случай по делото е
установено от приетата комплексна СМАТЕ, че ищцата е пътувала без предпазен колан, с
което е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Установено е пълно и главно от
заключението на тримата експерти по комплексната СМАТЕ, че тя е била без поставен
предпазен колан и именно това обстоятелство е предпоставка за настъпване на определените
като вид и морфологичен характер, телесни травми. В случай, че е използвала предпазен
колан, то травми като констатираните не биха възникнали изобщо, а и най-вероятно не биха
възникнали никакви травми за ищцата предвид ниската скорост на двата автомобила,
съответно - не биха се проявили нематериални вреди като заявените по основанието на
претенциите. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата А. И. Н. твърди, че на 12.11.2017г. е претърпяла ПТП, в качеството й на
пътник в л.а., вследствие на противоправното поведение на водача на л.а.„Крайслер“, с per.
№ ******** В. С. И., за който автомобил е имало валидна застраховка за гражданска
отговорност при ответното дружество. Твърди, че в следствие на ПТП-то е получила
множество повърхностни травми на главата, контузия на главата, комоцио церебри (мозъчно
сътресение), хематом в лицево-челюстната област на горната устна, подвижност на
централните и латералните резци и фрактура на горен резец, а също, че настъпването на тези
травми е в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на процесното
ПТП. Претендира ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 12.11.2017 г. в
размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със законните последици-разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило поради нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а.„Крайслер Круизер“, с per. №
********, изразяващи се в неспазване на пътен знак Б1, в резултат на което е отнел
предимството лекотоварния автомобил „Ивеко“. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП, като
твърди, че е пътувала в превозното средство без поставен предпазен колан. В тази връзка
сочи, че травмите на ищцата - предвид тяхното анатомично разположение /в ляво на лицето/
и с оглед на мястото, на което е седяла в автомобила са възникнали в резултат от директен
контакт с части и детайли от вътрешния интериор на МПС, което е било възможно именно
4
поради липсата на поставен колан, като травмите са възникнали изключително по причина
от нейно собствено поведение и са резултат от самоувреждане. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 12.11.2017г., около 12:00 часа на
кръстовището образувано от бул. „Рожен” и ул. „Фрезия” в гр. София е настъпило ПТП
между л.а.„Крайслер Круизер " с per. № ******** и лекотоварен автомобил „Ивеко“ с per.№
*******, при което е пострадала ищцата - пътник на предна дясна седалка в л.а.
Установено е, че при наличието на знак Б1, л.а.„Крайслер Круизер" не спира на
кръстовището с бул. „Рожен“ и не отдава предимство на автомобил „Ивеко“, движещ се по
първостепенния път.
От заключението на депозираната на л.68 от делото комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че на 12.11.2017г., около 12:00 часа лекотоварен
автомобил Ивеко 35, per. № ******* се е движил в гр.София по бул.„Рожен” в посока
„изход”, като е преминал през кръстовището, образувано от бул.„Рожен” и ул.„Фрезия”. В
същият момент от дясната му страна, от ул.„Фрезия” е навлязъл л.а.„Крайслер Круизер" с
per. № ********, като водачката не е пропуснала преминаващия микробус и с предна дясна
част е нанесла удар върху задна лява част на микробус Ивеко 35, per.№ *******. След този
удар, водачката на л.а. Крайслер е завила вдясно и е установила движението на автомобила.
Процесното ПТП е настъпило следствие на бездействията на водачката на л.а.
„Крайслер Круизер” с per. № ******** /приятелка на пострадалата/. Лек автомобил
„Крайслер Круизер” с per. № ******** е навлязъл в кръстовището, като траекторията на
движение е крива линия до момента на удара на предна дясна част автомобила върху задна
лява част на микробуса. До удара, тялото на возещият се на предна дясна седалка изпитва
действието на центробежната сила, но тя има ниска стойност и не нарушава комфортното
състояние на возещият се. В последващата фаза на ПТП - удара на предна дясна част на
автомобила върху задна лява част на микробуса, тялото на возещият се върху предна дясна
седалка полита напред и нагоре. Преди установяването на автомобила, водачката съобщава,
че е насочила автомобила вдясно- при това движение. При челен удар, следствие на закона
за инерцията, тялото на пътника полита напред и нагоре, като започва развиване на лентата
на предпазния колан. При повишаване на стойността на отрицателното ускорение, се
задейства заключващия механизъм на предпазния колан. До задействане на заключващия
механизъм тялото на пътника се придвижва напред 8-10см., след което коланът е заключен и
пътникът изпитва въздействието на колана върху тялото си.
Пострадалата А. Н. е прегледана непосредствено след инцидента в УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД и е поставена диагноза „Разклащане на горен първи ляв зъб; разкъсно
контузна рана на горна устна плюс контузия и кръвоизлив (множествени) на лицето (гърба
на носа и зигоматичната кост в ляво). На пострадалата е извършен шев на горна устна и
обработка, на раните по лицето и главата и впоследствие кореново лечение и шиниране на
горните централни резци, вкл. и кучешките зъби, впоследствие тези предни горни зъби са
извадени и понастоящем липсват. Болките на горната устна и по главата са отзвучали за
около 7 дни. Болките в разклатените и счупени горни резци са продължили до тяхното
изваждане - тъй като лечението им не е повлияло на тяхната стабилност - продължили да са
подвижни повече от нормалното и всяко докосване до тях е провокирало болка. Болките са
отзвучали едва след изваждането на процесните зъби. Периодът на заздравяване след
изваждането на травмираните зъби е 30-40 дни. Остатъчни последици са липсата на 4
фронтални зъба - нарушена естетика, нарушено дъвчене във фаза отхапване.
Възстановяването на травмираните и счупени зъби - горните резци можело да се направи
след заздравяване на изваждането им (30-40 дни). Има различни начини за възстановяване -
чрез импланти, чрез мостови конструкции и чрез подвижни протези. Въпрос на избор от
пациента. Като за различните методи на възстановяване има различни срокове. Подвижните
конструкции и мостовите конструкции могат да се изработят от 10-20 дни. Имплантирането
изисква от 3-4 до 10 месеца. На горната устна в ляво се установява напречно разположен
сивкавобелезникав ръбец (белег) с линейна форма и дължина 0.8 см. Този белег има
траен, постоянен характер и ще остане за цял живот, като е времето ще избледнее. Малкият
5
размер на белега категорично не позволява да се приеме, че води до обезобразяване.
Според експертите травмите, получени от ищцата, се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при
процесното ПТП. Уврежданията в областта на лицето най-вероятно са получени при
удар в областта на борд-таблото на автомобила, което дава основание да се приеме, че
тя не е била с предпазен колан, който според вещите лица би предотвратил
уврежданията.
От наличните материали по делото е невъзможно по изчислителен път да се определи
скоростта на движение на л.а.„Крайслер Круизер " с per. № ********. Същият е извършвал
десен завой под 90°. По експертен път вещото лице приема, че завоят може да се изпълни,
без да настъпи поднасяне със скорост 20 - 25 км/ч. При удар с 25 км/ч. и правилно поставен
предпазен колан, същият ще задържи тялото на пътничката и главата й няма да достигне
челното стъкло или арматурното табло. Възможно е, тъй като главата е свободна, при рязко
завъртане на главата, да се удари върху страничното стъкло. Вещите лица по изслушаната
КСМЕ сочат, че пострадалата категорично е била без поставен колан. В случая всички
травмите са получени поради неизползван обезопасителен колан. При правилно поставен
предпазен колан главата не би политнала напред и не биха се получили уврежданията.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилен
извода на първа инстанция и респ. за основателно направеното възражение за
съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан. Ако бе поставила
такъв, при настъпване на ПТП, тялото не би политнало напред към арматурното табло
и предното стъкло, където е настъпил удар, т.е. нарушението на ЗДвП се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредите и техния обем - четири
извадени фронтални зъба и белег на горната устна. Единствено спорен по делото е
въпросът дали съпричиняването следва да е 30% или 70%. Според настоящата
инстанция съпричиняването се определя на 30%.
По делото е обявено за безспорно, че към момента на настъпване на ПТП, за л.а.
„Крайслер Круизер " с per. № ******** е налице сключен валиден застрахователен договор
за риск „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица № BG/22/1170002851739, валидна от 27.10.2017 г. до 26.10.2018 г.,
както и че след настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане за
изплащане на обезщетение на 29.06.2018г./покана на л.18/.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.И.
/управлявала л.а. -деликвент и приятелка на ищцата/ и св.Н. /съпруг на ищцата/, разпитани в о.с.з.
на 14.11.2019г. , като показанията на последния се кредитират при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.В. И. /водач на лекия автомобил/ се установява, че е излизала от
път без предимство за десен завой и е ударила преминаващия бус в задната дясната страна.
Св.З. Н. /съпруг на ищцата/ посочва, че след ПТП жена му изглеждала много зле,
била с разкъсана горна устна, кръв и охлузвания по лицето. Страничният прозорец, където
седяла, бил счупен. Твърдяла, че се е ударила в него. Висока е около 1.60 м. Изпитвала
6
много силна болка в зъбите, имала главоболие, като това продължило около 15-20 дни.
Предните зъби впоследствие били извадени, тъй като не се стабилизирали и това довело до
още болки, неудобства при хранене. Изпаднала в депресия от променения си външен вид.
От заключението на депозираната пред САС на л.24 от делото
съдебно-психиатрична експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че експертният анализ на споделеното от
пострадалата А. Н. и експертното изследване дава основание да се приеме, че претърпяната
психотравма (пътната злополука с травматични увреждания) е довела при нея до невротична
симптоматика (тревожност, страхово напрежение, диссомния /нарушен сън/, емоционална
лабилност), която е нарушила обичайното й психично функциониране за периода на
възстановяването. Описаната невротична симптоматика може да се приеме като
Адаптационна реакция /Реакция на дезадаптация/ -F43.2 по МКБ 10, в
границите на Адаптационно разстройство. Няма анамнезни данни или медицинска
документация за претърпяно депресивно или психотично разстройство при А. Н. преди
пътната злополука на 12.11.2017г. Въз основа на достъпната информация може да се приеме,
че описаните негативни преживявания и невротична симптоматика при осв. Н.а в
параметрите на Адаптационно разстройство, са последица от претърпяното психотравмено
събитие - пътната злополука на 12.11.2017г. А. Н. не се е консултирала с психиатър и не е
провела медикаментозна терапия. Употребявала е само болкоуспокояващи медикаменти.
Независимо от това описаната невротична симптоматика при нея е претърпяла обратно
развитие, налице е компенсирано психично състояние, без оплаквания от психиатрично
естество. Към момента не се установява клинична патология. Налице са анамнезни данни за
страхово напрежение в определени ситуации и известна личностова промяна (изострена
чувствителност, емоционална лабилност, малоценностови изживявания). Адаптационното
разстройство е заболяване, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени
събития, житейски кризи и стресогенни преживявания, има функционален характер и
различна продължителност, но завършва предимно с оздравяване. Възстановяването след
въздействие на стресогенен стимул става във времето и периодът на изживяване е
индивидуален.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
7
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Налице е виновно и противоправно действие на водача на л.а. „Крайслер Круизер" с
per. № ********, която на 12.11.2017г., около 12:00 часа преминал през кръстовището,
образувано от бул.„Рожен” и ул.„Фрезия”, извършвайки маневра завой при което е отнела
предимството на лекотоварен автомобил Ивеко 35, per. № ******* от дясната му страна,
като водачката не е пропуснала преминаващия микробус и с предна дясна част е нанесла
удар върху задна лява част на микробус Ивеко 35, per.№ *******.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищцата травми, обусловили временно влошаване на
здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов
характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация и
невъзможност да се храни пълноценно, поради разклатените предни зъби.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат, и е доказано пълно и
главно - ако бе с правилно поставен колан, главата не би се ударила в предното
стъкло/арматурното табло при описания механизъм на ПТП респ. не би получила травмите
/особено разклатените предни зъби/ или те биха били значително ограничени.
Затова настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде
уважено до размер от 30% с оглед механизма на ПТП и мястото на пострадалата -
пътник на предна дясна седалка.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищцата има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
8
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на извадени четири фронтални зъба и траен
малък белег в областта на горната устна. Налице са множество травматични увреждания,
които по своя медико-биологичен характер са следните: множество повърхностни травми на
главата; контузия на главата; комоцио церебри (мозъчно сътресение); хематом в лицево-
челюстната област на горната устна; подвижност на централните и латералните резци и
фрактура на горен резец. Посредством представената по делото медицинска документация и
от заключението на вещото лице д-р П. по приетата комплексна СМАТЕ, се установява
безспорно, че от получените вследствие на процесното ПТП увреждания, ищцата е изпитала
множество болки и страдания. Вследствие на ицидента е бил затруднен нормалният начин
на живот, поради невъзможността й да се храни и да говори нормално. Дълго време е
изпитвала болки в лицево-челюстната област, което е възпрепятствало нормалното хранене
на същата и е довело до срив на имунната й система, както и до намаляване на телесното й
тегло. Поради разклащането на горните четири зъба на ищцата е била поставена силиконова
шина, въпреки това при допир на зъбите с език, тя изпитвала изключителни болки и
неудобство. Непрекъснато е употребявала болкоуспокояващи. Болката в лицево-челюстната
област е продължила за период от една година, след изтичането на който е премахната
шината. Въпреки диагнозите на лекарите, че при отстраняването на шината зъбите ще се
стабилизират и болките ще изчезнат, това не се случва. Ищцата отново е започнала да
посещава лекари и стоматолози, тъй като разклащането на зъбите и болките продължили.
Последвало е отстраняване на четири горни фронтални зъба и поставяне на протеза. Същата,
макар и да се е завърнала към нормалния си начин на живот, все още изпитва болка и
дискомфорт при хранене, тъй като лечението и естетическото възстановяване на зъбите, не е
приключило т.е. предстои поставяне на импланти или мостове или частична протеза.
САС отчита и факта, че дълго време след настъпването на произшествието,
изпитвала силен стрес и страх, вследствие на изживения инцидент. Същата се е чувствала
тревожна и изнервена, но не е изпаднала в депресия. И към настоящия момент ищцата
избягва да пътува с кола.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 51 години/ към датата на ПТП през 2017г., че с поред приетото по
делото заключение на назначената СМЕ, лечебният и възстановителен период е продължил общо около 1
година, но предстои допълнително стоматологично лечение по избор на пациента, като съобразява
икономическата конюктура в страната САС приема за справедлив размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., от които следва да се приспаднат 30%
съпричиняване /12 000 лв./. Така остават дължими 28 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 30.06.2018г.
до окончателното й изплащане. С оглед диспозитивното начало в процеса, лихвите следва да се присъдят така,
както са поискани - считано от депозиране на ИМ т.е. 05.10.2018г.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част досежно
неимуществените вреди за разликата над 5400 лв. до 28 000 лв. с присъждане допълнително
на още 22 600 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 44 600 лв., като жалбата е частично основателна до 22
600 лв. или наполовина.
9
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателката
направените по делото разноски в размер на 300 лв., от които дължими с оглед уважената
част от жалбата са само 150 лв. Платен е в брой адв.хонорар в размер на 1800 лв. съгласно
приложеното пълномощно, като е направено възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно. Застрахователят дължи адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1208 лв. за оказано процесуално представителство пред въззивна инстанция,
редуцирано на основание чл.78, ал. 5 ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважената част от жалбата.
Общо направени разноски в размер на 1358 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се
присъдят. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи възнаграждение за юрисконсулт за явяване пред въззивна
инстанция в размер на 200 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищцата направените
по делото разноски в размер на 450 лв., от които дължими с оглед уважената част от иска са
само 252 лв. /при интерес от 50 000 лв./
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1370 лв. за оказано безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи заплащане на д.т. върху уважената част
от иска, от заплащане на която ищцата е била освободена, която възлиза на общо 1120 лв.,
вместо посочените 216 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на ответника направените по делото
разноски, които са общо 505 лв., от които дължими с оглед отхвърлената част от иска /22
000 лв./ са само 222.20 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо и възнаграждение за юрисконсулт за
явяване пред първа инстанция в размер на 300 лв. или общо дължими 522.20 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1938/11.03.2020г., постановено по гр.д. № 13053/2018г., по
описа на СГС, ГО, 13 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за разликата над 5400 лв. до 28 000лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
10
ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* гр.София, бул.
"Симеоновско шосе" №67 А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. *** № *** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „М. и Д.“, БУЛСТАТ:
*********, гр. София, район Сердика, ул. „Веслец“ 6, ет. 3, ап.8, разликата над 5400 лв./пет
хиляди и четиристотин лева/ до 28 000 лв./двадесет и осем хиляди лева/ или допълнително
сумата от 22 600 лв./двадесет и две хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, настъпили от ПТП на 12.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1358 лв./хиляда триста петдесет и осем лева/ направени разноски пред въззивна
инстанция и сумата от 252 лв. /двеста петдесет и два лева/ направени разноски пред първа
инстанция с оглед уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* гр.София, бул.
"Симеоновско шосе" №67 А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
„М. и Д.“, БУЛСТАТ: *********, гр. София, район Сердика, ул. „Веслец“ 6, ет. 3, ап.8,
сумата от 1370 лв./хиляда триста и седемдесет лева/ адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция /без ДДС/, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗА вр.чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* гр.София, бул.
"Симеоновско шосе" №67 А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 1120 лв./хиляда сто и
двадесет лева/ дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *** чрез АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „М. и Д.“, БУЛСТАТ: *********, гр. София, район Сердика, ул. „Веслец“ 6,
ет. 3, ап.8, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* гр.София, бул. "Симеоновско шосе" №67 А, сумата от 522.20 лв. /петстотин
двадесет и два лева и двадесет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция, както и
сумата от 200 лв./двеста лева/ възнаграждение за юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция.
В необжалваната осъдителната част, решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12